Мотиви към Решение по АНД № 1783/2019 г. на ШРС

От ШРП е внесено постановление, с което се прави предложение за освобождаване на Г.Ш.Х., ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно производство № 684/2017 г. по описа на РУ - Шумен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК. Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е образувано за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, във вр. чл. 130, ал. 2 от НК, за което законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до 1 /една/ година или „пробация“, към момент на извършване на деянието извършителят не е бил осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и от престъплението не са настъпили имуществени вреди. Също така се сочи, че не са налице предвидените в чл. 78а, ал. 7 от НК пречки за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Шумен поддържа предложението и предлага на съда да наложи на обвиняемия Х. наказание “обществено порицание”, съобразно разпоредбата на чл. 78а, ал. 6 от НК.

В проведените по делото съдебни заседания обвиняемият Х., редовно призован, се явява лично и с упълномощен в хода на досъдебното производство защитник – адв. С.Т. от ШАК. Молят обвиняемото лице да бъде признато за невиновно в извършване на посоченото обвинение, като считат, че обвинението е недоказано, излагайки подробно аргументи за това. Обвиняемото лице дава обяснения относно семейното си и материално състояние, като моли съда да бъде оправдан.

От приложените по делото писмени доказателства /досъдебно производство № 684/2017 г. по описа на РУ – Шумен/, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

През учебната 2016/2017 година обвиняемият Г.Ш.Х. и свидетелят Е.Б.Х. били ученици в 10г клас на Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия гр. Шумен. През посочената учебна година двамата живеели в Средношколско общежитие № 2, намиращо се на ул. „Александър Пушкин“ № 5 в гр. Шумен, в близост до Студентските общежития. В същото общежитие живеел и пострадалият Т.Ю.Х., който бил ученик в 10 клас на ПГОХХТ „Проф. д-р Асен Златаров“ гр. Шумен.

Обвиняемият Г.Ш.Х. не харесвал пострадалият Т.Ю.Х., понеже го дразнел, гледайки го особено и поради тази причина предложил на свидетелят Е.Б.Х. да го набият, като за целта свидетелят Е.Х. следвало да покрие главата на пострадалия с дреха, след което да го спъне, а обвиняемият да му нанесе удари.

Вечерните часове на 23.02.2017 г., около 19.30 часа – 20.00 часа пострадалият Т.Х. отишъл до намиращият се в близост до общежитието хранителен магазин. На входа на магазина срещнал свидетелките Е.А.М. и М.Л.М.. По това време до оградата пред магазина стояли обвиняемият Г.Х. и свидетелят Е.Х.. След излизането си от магазина пострадалият Т.Х. минал покрай обвиняемия Х. и свидетеля Х.. В този момент свидетелят Е.Х. хвърлил връхната дреха, която държал върху главата на пострадалия Х.и го ритнал в крака. Тогава обвиняемият безпричинно му нанесъл удар с юмрук в областта на главата, вследствие на които пострадалия паднал на колене на земята. Пострадалият безуспешно се опитал да се предпази от ударите с ръце, тъй като обвиняемият продължил да му нанася удари с крак в областта на главата, а след което започнал да го души, при което пострадалия започнал да хърка. Издаваните от пострадалия звуци, накарали обвиняемия Х. да преустанови физическото насилие и заедно със свидетеля Х. напуснали местопроизшествието.

Пострадалият успял да се изправи и се придвижил до общежитието. Малко по-късно пострадалия бил откаран от възпитател на общежитието в „Спешно отделение“ към „МБАЛ – Шумен“. Били констатирани множество различни увреждания, причинени на пострадалият.

Така описаната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, която дава заключение, че на пострадалия са причинени следните травматични увреждания: контузия на главата и контузия на дясното коляно. Вещото лице дава заключение, че посочените травматични увреждания са довели до причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза, от която става ясно, че обвиняемият Г.Ш.Х. не страда от умствена недоразвитост или психично заболяване, като към момента на деянието е бил със запазени годности да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи в смисъла на чл. 31, ал. 2 от НК независимо, че е бил непълнолетен. Вещото лице дава заключение, че не приема наличие на лекомислие и увлечение, като все пак отчита, че физиологичната незрялост, характерна за периода на непълнолетието, личностовите особености във фазата им на изграждане и съзряване, в тясна връзка на зависимост от социалното обкръжение са го улеснили до известна степен.

В хода на съдебното производство от страна на нарушителя не са ангажирани доказателства, оборващи или поставящи под съмнение така установената фактическа обстановка.

Така установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че с деянието си, обвиняемият Г.Ш.Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, във вр. чл. 130, ал. 2 от НК, във вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, тъй като на 23.02.2017 г. в гр. Шумен по хулигански подбуди причинил на Т.Ю.Х. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето – контузия на главата и контузия на дясното коляно, като по време на извършване на деянието е бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

При преценка на квалификацията на деянието съдът съобрази обстоятелството, че на пострадалия били причинени травматични увреждания, подробно описани по-горе, които са довели до болка и страдание без разстройство на здравето, което следва да бъде квалифицирано като лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК. В същото време съдът съобрази и обстоятелството, че телесните увреждания на пострадалия са причинени на публично и оживено место – на улицата пред хранителен магазин, където обичайно по това време на денонощието се намират други хора. Освен, че се е държал грубо и невъзпитано спрямо пострадалия, обвиняемият като здрав и силен млад мъж най-демонстративно му нанася удари първоначално с юмрук в областта на главата, впоследствие с крак в областта на главата му, а след като пострадалия паднал на колене на земята започнал и да го души. Съдът счита, че това е типичен пример за погазване на обществения ред и менафестиране на пренебрежително отношение към установените порядки за поведение в обществото и желание извършителят да изрази себе си като стоящ над реда и нормите на поведение, проявявайки безпричинна агресия към по-слаб индивид и неочакващ нападението и неспособен да се защити. Поради това извършителят на телесното увреждане на пострадалия е действал по хулигански подбуди, проявявайки безпричинна агресия. Инкриминираните действия на обвиняемия грубо нарушават обществения ред и манифестират явно неуважение към човешката личност и нейните права и доколкото са извършени на публично место, пред повече хора, то настоящия състав намира, че деянието следва да бъде квалифицирано като извършено по хулигански подбуди по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, във вр. чл. 130, ал. 2 от НК.

При преценка на деянието съдът съобрази и обстоятелството, че извършеното от подсъдимия деяние не е било мотивирано от наличието на конфликт между обвиняемия и свидетеля Т.Ю.Х., който да е провокирал негативно отношение на Г.Х. към свидетеля Х.като цяло. В същото време обаче следва да се посочи, че дори и наличието на донякъде личен мотив по никакъв начин не изключва престъплението хулиганство. В този смисъл е и константната съдебна практика по този въпрос и по-конкретно: ППВС № 2/29.06.1974 г. по н. д. № 4/1974 г.; Решение № 11 от 05.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 695/2008 г., І н. о., НК; Решение № 432 от 15.11.1972 г. по н.д. № 413/1972 г., І н. о., НК; Решение № 65/08.03.2010 г., по н. д. № 718/2009 г., І н.о., НК, Решение № 47/22.04.2013 г. на ВКС по н.д. № 2349/2012г., І н.о., НК и др., съгласно която причиняването на телесна повреда по чисто личен мотив може да се квалифицира като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото.

По делото не са налице данни, че посоченото травматично увреждане е причинено вследствие от ударите и на друго лице, но дори и в тази насока да е било възможно да се съберат достатъчно и убедителни доказателства, това не би довело до отпадане на наказателната отговорност на обвиняемият. Достатъчно е резултатът да е в причинна връзка с виновното поведение на дееца /в т. см. Решение № 59/1975 г. на ОСНК на ВС и др./. По този начин не са нарушени процесуалните права на обвиняемият, тъй като съдебната практика приема, че обвинението за съучастие под формата на съизвършителство с по -широк кръг лица е обстоятелство, което отегчава наказателната отговорност и е релевантно при индивидуализацията на наказанието /в т. см. Решение № 356/2011 г. на ВКС, І н.о./. По изложените съображения съдът приема, че обвиняемият следва да понесе наказателна отговорност за причиненото на пострадалия увреждане, изразяващо се в контузия на главата и контузия на дясното коляно, което е довело до болка и страдание без разстройство на здравето.

От субективна страна, деянието е извършено виновно, с пряк умисъл.

Що се касае до оплакването в на защитника на обвиняемия в първото по делото съдебно заседание, че прокурорът не е отговорил на конкретни и направени искания и възражения от защитата във връзка с предявяване на разследването, настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно. Действително наблюдаващият прокурор от Районна прокуратура – Шумен е оставил без никакъв отговор исканията и възраженията на защитата и обвиняемия за установяване самоличността на лицето с черен „Мерцедес“, което е закарало обвиняемия Х. и свидетеля Е.Х. процесната вечер след инцидента, но това не дава основание за връщане на делото на досъдебното производство, тъй като съдебната фаза е централна /арг. от чл. 7 от НПК/ и в нея страните могат да подновят отправени преди това свои искания или да формулират нови такива, ерго допуснатото нарушение по чл. 229, ал. 3 от НПК не би било неотстранимо. В този смисъл е и Решение 14/21.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 554/2009 г. НК, І н. о., Решение № 501/01.11.2010 г. по н. д. 497/2010 г. НК, ІІІ н. о. на ВКС и др.

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по отношение на обвиняемия Г.Ш.Х., а именно:

- за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, във вр. чл. 130, ал. 2 от НК, което е умишлено престъпление се предвижда наказание “лишаване от свобода” до 1 /една/ година или „пробация“;

- нарушителят не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК;

- от престъплението не са настъпили имуществени вреди;

- не са налице предвидените в чл. 78а, ал. 7 от НК пречки за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

При определяне на наказанието, съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието – нанасяне на лека телесна повреда на лице по хулигански подбуди, данните за личността на дееца – същия е бил с чисто съдебно минало към датата на извършване на деянието. Същевременно по делото са налице данни за други образувани срещу лицето висящи наказателни производства. Съдът намира, че изложеното обстоятелство следва да се тълкуват като оттегчаващо вината обстоятелство. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът възприема сравнително ниската възраст на нарушителя – 17 години към датата на извършване на деянието, влошеното материално положение, което се установява от неговите обяснения, от които става ясно, че към настоящият момент работи постоянно по трудов договор като работник в строителствоно, но реализира трудови доходи в размер на минималната работна заплата, като съпругата му е в отпуск по майчинство и двамата полагат грижи за малолетното си дете, което е на 9 - месечна възраст.

Същевременно доколкото престъпното посегателство по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, във вр. чл. 130, ал. 2 от НК е извършено при условията на чл. 63 от НК /от непълнолено лице/ законодателят е предвидил наказание „обществено порицание“ или „възпитателна мярка“, съобразно разпоредбата на чл. 78а, ал. 6 от НК. Съобразявайки изложените обстоятелства, съдът намира, че е справедливо и съответно на извършеното на Х. да бъде определено наказание по първата алтернатива, предвидена в разпоредбата на чл. 78а, ал. 6 от НК, а именно „обществено порицание”, което да се изпълни чрез поставяне на обявление на таблото за съобщения в Община Каолиново.

С това наказание съдът намира, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция на наказанието, посочени в чл. 36 от НК и същото ще въздейства предупредително върху обвиняемият и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на обществото.

На основание чл. 189, ал. 3 от ПНК, съдът счита, че следва да се възложат на обвиняемият направените деловодни разноски в общ размер 510.06 лева /петстотин и десет лева и шест стотинки/, които да заплати в полза на ОД на МВР – гр. Шумен.

Водим от горното, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: