Мотиви към Решение по НАХД № 1785/2019г.

От ШРП е внесено Постановление, с което се прави предложение за освобождаване на А.И.А. – обвиняем по ДП № 1131/2018г. по описа на РУ гр. Шумен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК. Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е образувано за престъпление по чл.313, ал.1 от НК, предвиждащ наказание до три години “лишаване от свобода” или „глоба“, извършителят не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност, от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди и не са налице отрицателните предпоставки за приложението на чл.78а,ал.7 НК..

В съдебно заседание, обвиняемият, редовно призован не се явява лично и не изпраща упълномощен представител. В деловодството на ШРС е постъпила писмена защита от обвиняемия.

ШРП – редовно призована - изпраща представител, който изцяло поддържа внесеното предложение, като предлага на съда след като освободи обвиняемия от наказателна отговорност да му наложи минималния предвиден размер на административното наказание, а именно глоба в размер на 1 000 лева

От приложените по делото писмени доказателства /ДП № 1131/2018 г. по описа на РУ гр. Шумен/, преценени поотделно и в тяхната съвкупност се установи от фактическа страна следното: Обвиняемият А.И.А. от около 10 години живеел и работел в гр. Телефкосия, Република Кипър. Обв. А. се прибирал в Република България веднъж годишно за период от максимум 30 дни, след което се връщал отново в Кипър.

През месец февруари 2018г., обв. А.А. се прибрал в България за един месец и изкарал курс за категория „Е“, тъй като му била необходима за изпълняваните от него, трудови задължения. На 01.03.2018г. обв. А. посетил сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен, където попълнил и подписал предоставените му от служителите, документи за подмяна на кипърското му СУ МПС. Между попълнените документи била и декларация, каквато се изисква съгласно чл.151, ал.5 от ЗДв.П. В нея, обвиняемият декларирал, че е установил обичайното си пребиваване в Република България. Съгласно параграф 6, т.46 от Допълнителните разпоредби на ЗДв.П „Обичайно пребиваване в Република България е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца, поради лични или трудови връзки…“. Посоченият текст е възприет напълно от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент на Съвета от 10.12.2006г. относно свидетелствата за управление на превозни средства, в чийто чл.12 е дефинирано понятието „обичайно пребиваване“ по същия начин.

Попълнената и подписана декларация, обв. А. представил в Сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен, с цел издаване на българско СУ МПС и отново напуснал страната, като упълномощил трето лице да го получи. В декларацията, която по силата закон – чл.151, ал.5 от ЗДв.П се дава пред сектор „ПП“ при ОД МВР, обвиняемият А. потвърдил неистина, че е установил обичайното си пребиваване в Република България.

В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена съдебно-графическа експертиза, от заключението на която се установило, че почеркът, с който е положен подписа срещу „Декларатор“ в Декларация, която се подава по силата на чл.151, ал.5 от ЗДв.П и почеркът, с който е изпълнен ръкописния текст в същата и тези представени като сравнителен материал от името на лицето А.И.А., принадлежат на едно и също лице, като почеркът, с който е положен подписа за „Декларатор“ принадлежи също на А.И.А..

В хода на съдебното производство не бяха ангажирани доказателства, оборващи установената по-горе фактическа обстановка.

Изложената по-горе фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че обвиняемият А.И.А. потвърждавайки неистина – че е установил обичайното си пребиваване в Република България в писмена декларация, която по силата на чл.151, ал.5 от ЗДв.П се дава пред орган на властта – сектор ПП при ОД МВР за удостоверяване истинността на това обстоятелство е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.313, ал.1от НК, поради следното:

- Обект на престъплението – обществените отношения, свързани с реда и правната сигурност на документирането;

- Субект на престъплението – пълнолетно, наказателно отговорно лице, което не се намира в състояние на невменяемост;

- От обективна страна – потвърждаване на неистина в писмена декларация, която по силата на ЗДв.П се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността именно на това обстоятелство;

- От субективна страна – деянието е извършено виновно под формата на пряк умисъл като обвиняемия е съзнавал факта, че обичайното му пребиваване е в Кипър, т. е. съзнавал е противоправния характер на деянието и е целял настъпването на общественоопасните последици.

Съдът намира, че са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване на обвиняемият А.А. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, а именно:

- за престъплението, което е умишлено е предвидено наказание “лишаване от свобода” до три години или с „глоба“;

- деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК;

- с деянието не са били причинени имуществени вреди.

При определяне на наказанието по отношение на обвиняемият А.И.А., съдът отчете степента на обществена опасност на деянието, която намира за невисока. Степента на обществена опасност на деецът – с чисто съдебно минало, неженен, със средно-специално образование, работещ в Кипър, т.е. налице са много добри данни за личността му, което води до извод и за ниската му степен на обществена опасност. За да определи наказанието, съдът отчете липсата на други противообществени прояви на обвиняемия, както и пълното самопризнание на обвиняемия, поради което намира, че наложената санкция следва да е в размер на минималния предвиден. Съдът счита, че наказание в размер на 1 000 лева ще породи възпитателната и превантивна функция на наказанието и ще бъде достатъчно да повлияе поправително, както на обвиняемия, така и на останалите членове на обществото.

На основание чл.189, ал.3 от НК съдът възложи на обвиняемият А.И.А. направените деловодни разноски по досъдебното производство.

В този смисъл съдът се произнесе с решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: