Мотиви към Решение по АНД № 1792/2019 г. на ШРС

От Шуменска районна прокуратура е внесено в Районен съд - Шумен постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК на Д.М.А. - обвиняем по досъдебно производство № 238/2018 г. по описа на РУ - Шумен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК. Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е образувано за престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, за което законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до три години или “глоба” от 100 лв. до 300 лв., извършителят е осъждан за престъпление от общ характер, но реабилитиран на основание чл. 86 от НК и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, с деянието не са причинени имуществени вреди, както и не са налице отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК, при наличие на които се изключва приложението на този текст.

В съдебно заседание представителят на Районна прокурора – Шумен поддържа предложението и предлага на съда да наложи на обвиняемия А. наказание “глоба” в размер около минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 78а от НК.

В съдебно заседание обвиняемият А., редовно призован, не се явява лично, а изпраща упълномощения в хода на досъдебното производство защитник. Защитникът на обвиняемият моли съда за по-снизходително наказание, като му бъде наложено наказание “глоба” в минимален размер, излагайки подробно аргументи за това.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият Д.М.А. заедно със семейството си от 2011 г. живеел в Кралство Белгия. В посочената държава обвиняемият и работел, а в Република България се завръщал обикновено при възможност по време на отпуск, за да се види със свои родственици и приятели. Тъй като обвиняемият бил установил обичайното си пребиваване в Белгия, белгийските власти му издали на 06.11.2018 г. свидетелство за управление на МПС, белгийски образец № 1421196290.

В началото на месец декември 2018 г. обвиняемият А. се завърнал в Република България и решил да поднови българския образец на свидетелство си за управление на МПС. А. подготвил нужните документи и на 28.12.2018 г. посетил сектор „ПП – КАТ“ при ОД на МВР – гр. Шумен. Там потвърдил и подписал представените му от служителите документи, измежду които и декларация, каквато се изисква съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП, в която декларирал невярно обстоятелство, а именно, че обичайното му пребиваване по смисъла на § 6, т. 46 от ЗДвП /т. е. повече от 185 дни през календарната година/ не е в друга държава – членка на ЕС, а е в Република България. Вследствие на подадените документи на обвиняемия А. било издадено свидетелство за управление на МПС.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в досъдебното производство и присъединени на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства, от приложените по делото веществени доказателства, както и от обясненията на обвиняемия Д.М.А., дадени в хода на досъдебното производство. В хода на съдебното производство от страна на защитника на обвиняемото лице не бяха представени доказателства, оборващи или поставящи под съмнение така установената фактическа обстановка.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-графическа експертиза, която дава заключение, че почеркът, с който е положен подписът срещу „Декларатор:“ в „Декларация по чл. 151, ал. 5 и ал. 7 от ЗДвП, принадлежи на обвиняемия Д.М.А..

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:

Обвиняемият Д.М.А. ***, съзнателно потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон /по чл. 151, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ се дава пред орган на властта за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, а именно, че обичайното му местопребиваване не е в друга държава членка на ЕС, макар, че през повече от 185 дни в календарната година пребивавал в Кралство Белгия, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 313, ал. 1 от НК, поради следното:

Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с удостоверителната функция на определени документи, както и обществените отношения, които осигуряват реда и условията за издаване, съставяне и използване на съответните официални документи.

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.

От обективна страна предмет на престъплението е Декларация от 23.04.2018 г. по чл. 151, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, в която декларирал, че обичайното му местопребиваване не е в друга държава членка на ЕС, макар, че през повече от 185 дни в календарната година пребивавал в Кралство Белгия. Изпълнителното деяние се изразя в потвърждаване на неистината, т. е. действие при което деецът отразява в декларацията, определени факти и обстоятелства с правно значение.

От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че удостоверява неверни обстоятелства в писмената декларация, която по силата на закон се дава пред орган на властта за удостоверяване на истинността на определени обстоятелства, като е целял настъпването на противообществени последици.

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на дееца от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, а именно:

- за престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, което е умишлено законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3 /три/ години или “глоба” от 100 лв. до 300 лв.;

- обвиняемият е осъждан за престъпление от общ характер, но реабилитиран на основание чл. 86 от НК, както и не е освобождаван от наказателна отговорност на основание разпоредбата на чл. 78а от НК.

- с деянието не са причинени имуществени вреди.

- не са налице отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК, при наличие на които се изключва приложението на този текст.

При определяне на наказанието на обвиняемият, съдът отчете степента на обществена опасност на самото деяние, която определя като висока, имайки в предвид обстоятелството, че деецът е декларирал неверни обстоятелства в декларация, която се изисква по силата на закон и които са послужили за издаване на официален документ за самоличност – свидетелство за правоуправление на МПС. Съдът при определяне на наказанието съобрази и степента на обществена опасност на самия обвиняем, която преценява като невисока с оглед данните за личността на дееца, които сочат, че същият е с чисто съдебно минало, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и липсата на други общественоопасни прояви. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се възприеме и обстоятелството, че разпитан, в хода на досъдебното производство обвиняемият се признава за виновен и дава подробни обяснения за начина и мотивите, подтикнали го да извърши деянието, като същевременно изразява съжаление и дълбоко разкаяние за извършеното. Ето защо, съобразявайки изложените обстоятелства, личността на обвиняемия и тежестта на извършеното деяние, съдът намира, че наказание в минималния размер, предвиден в закона, а именно 1 000 /хиляда/ лева ще породи възпитателната и превантивна функция на наказанието у обвиняемия. При определяне размера на наложената глоба съдът съобрази и материалното състояние на обвиняемият, което се доказва от обясненията му в хода на досъдебното производство, от които става ясно, че към настоящият момент е пенсионер по болест.

Съдът намира, че така определеното наказание, ще въздейства предупредително върху дееца и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на обществото. По този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК направените деловодни разноски в размер на 58.79 /петдесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки/ лева, представляващи възнаграждение на експерт по назначената в хода на досъдебното производство съдебно-графическа експертиза и 5 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист следва да се възложат на обвиняемия.

На основание чл. 112, ал. 4 от НПК вещественото доказателство по делото - Декларация от 28.12.2018 г. по чл. 151, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, следва да бъде оставено по делото.

Водим от горното, съдът постанови решението си.

Районен съдия: