Мотиви към присъда по НОХД №1851 по описа за 2019г. на ШРС

Подсъдимият Д.А.Д. е предаден на съд за извършено престъпление по чл.183 ал.1 НК, като ход на съдебното следствие е даден при условията на чл.269 НПК .

Представителят на държавното обвинение в съдебно заседание поддържа повдигнатото обвинение, като същевременно предлага на основание чл.183 ал.3, подсъдимият да не се наказва, тъй като е изплатил дължимата сума.

Разпитан в хода на досъдебното производство, подсъдимият по същество се признава за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние, като обяснява, че има друго малко дете и дълго време е бил без доходи.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият Д.А.Д. и свид.Р.Н.Р. са бивши съпрузи, като от брака си имат дете -М., родена на ***г. С решение на ШРС от 2012г., бракът между д. и Р., бил прекратен, като упражняването на родителските права на детето било предоставено на майката и е определена месечна издръжка, която подсъдимият следвало да заплаща на дъщеря си , чрез майка и в размер на 100 лева. С решение по гр.д.№2679/2018г. на ШРС, влязло в законна сила на 14.11.2018г., размерът на издръжката, бил увеличен на 170 лева месечно, считано от 17.09.2018г., ведно със законната лихва до настъпването на законови предпоставки, изменящи или прекратяващи правото на издръжка. От момента на влизане на съдебното решение в сила-м.ноември 2018г. до м.юни 2019г., включително, подс.Д. не изплащал издръжката си към низходящата си по права линия от първа степен в размер на 8 месечни вноски по 170 лева- общо в размер на 1360 лева.

От приобщената по делото вносна бележка и от свидетелските показания на р.Р. се установява по безспорен начин, че подсъдимия е изплатил дължимата сума . По този начин до постановяване на присъдата в първоинстанционния съд подсъдимият е възстановил сумата - предмет на дължимата за детето М. парична издръжка. По отношение на детето няма настъпили и вредни последици в резултат на забавянето на издръжката.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на обясненията на подсъдимия дадени в хода на съдебното следствие, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото и тези събрани в съдебно заседание.

Всички доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер, наказуемо по чл.183 ал.1 от НК, защото:

* обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество;

* от обективна страна подсъдимият чрез своето бездействие не е изпълнил задължението си да заплаща издръжка на свой низходящ по силата на влязло в сила съдебно решение, с което е бил осъден да го издържа на месечни вноски в определен размер, като неизпълнението на това задължение е в размер на повече от две месечни вноски – 8 месечни вноски за периода месец ноември 2018г. – м.юни 2019г. Т.е. изминали са повече от два месеца – осем месеца през които подсъдимият не е изплащал сумата предмет на издръжката определена от ШРС; в този именно период подсъдимият съобразно разпоредбите на СК е баща на детето и е бил длъжен да изплаща дължимата издръжка, на която бил осъден по Гр.д. №2679/2018г. на ШРС; до постановяване на присъдата в първоинстанционния съд подсъдимият е възстановил сумата - предмет на дължимата за детето парична издръжка и на настоящото наказателно производство и по отношение на детето няма настъпили вредни последици в резултат на забавянето на издръжката.

* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, което е било осъдено да издържа своя низходящ;

* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - той е предвиждал неизбежното неплащане на издръжката в размер на повече от две месечни вноски и пряко го е целял.

По изложените правни съображения подсъдимия следва да бъде признат за виновен, че за периода месец ноември.2018г.-м.юни 2019т.. в гр. Шумен след като бил осъден по гр. д. № 2679/2018 г. по описа на ШРС да издържа свой низходящ – дъщеря М. съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 8 месечни вноски от 170 лева на обща стойност 1360 лева, което е престъпление по чл.183 ал.1 от НК, като следва да се приеме, че до постановяване на присъдата от първата инстанция подсъдимият Д. е изпълнил задължението си за този именно период и че не са настъпили вредни последици за детето.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи неразбирането на разпоредбите на Семейния кодекс, което обаче не го извинява.

При определянето на наказанието съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, която съдът преценява като ниска с оглед конкретната житейска ситуация, в която е изпаднал подсъдимият; степента на обществена опасност на дееца - от данните за личността му може да се направи извод, че той е личност с ниска степен на обществена опасност; както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подс.Д.:

* смекчаващите вината обстоятелства - чисто съдебно минало, прави пълни самопризнания

* липсата на отегчаващи вината обстоятелства.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати като то бъде определено при наличието на констатираните по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства: Съобразно чл.183 ал.3 от НК деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия, като тази разпоредба не се прилага повторно. Предвид това съдът намира, че макар и по-късно подсъдимият е изпълнил задължението си към детето М. и за него не са настъпили вредни последици и поради това следва да се приложи чл.183 ал.3 от НК и подсъдимият не следва да бъде наказан. Съдът намира това за справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения, а освен това съдът счита, че така ще се въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По този начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: