Мотиви към Решение по АНД № 1875/2019 г. на ШРС

От ШРП е внесено постановление, с което се прави предложение за освобождаване от наказателна отговорност на Х.М.Х., ЕГН ********** - обвиняем по досъдебно производство № 1184/2017 г. по описа на РУ – Шумен с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК. Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е образувано за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, предл. 2-ро от НК, във вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“,предл. 2-ро от НК, във вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за което е предвидено наказание “лишаване от свобода” до 1 /една/ година до 5 /пет/ години, извършителят не е осъждан за престъпление от общ характер, не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, с деянието не са причинени съставомерни имуществени щети, както и не са налице отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК, при наличие на които се изключва приложението на този текст.

В съдебно заседание представителят на Районна прокурора – Шумен поддържа предложението и предлага на съда да наложи на обвиняемия Х. наказание “глоба” в размер над минималния, предвиден разпоредбата на чл. 78а от НК, без да му бъде налагано наказание “лишаване от право да управлява МПС”.

В съдебно заседание обвиняемият Х., редовно призован, не се явява лично, а изпраща упълномощен защитник. Защитникът на обвиняемия счита, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че Х. е извършил деянието, в което е обвинен и че са налице условията да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание на основание разпоредбата на чл. 78а от НК. С оглед на обстоятелството, че обвиняемият е съдействал на разследващите органи моли съда да не му бъде налагано наказание “лишаване от право да управлява МПС”, като му бъде наложено само наказание “глоба” в завишен размер.

От приложените по делото писмени доказателства /досъдебно производство № 1184/2017 г. по описа на РУ – Шумен/, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

Обвиняемият Х.М.Х. бил правоспособен водач на МПС.

Нощните часове на 30.08.2014 г., около 02.00 часа свидетелят А.Я.И. се движил по главен път І-7 в посока от с. Хан Крум към гр. Шумен, като управлявал лек автомобил, марка „Пежо 206“ с рег. № РА 68 63 ВН. По пътя имало участъци в ремонт, с новоположена асфалтова настилка, без маркировка, както и такива с износена настилка и изтрита маркировка, като липсвали и пътни знаци, указващи ограничение на скоростта, забрана за изпреварване и наличие на кръстовище. Времето било тъмно и ясно, но нямало улично осветление, като пътното платно било сухо. В автомобила, освен И.пътувала неговата майка - свидетелката Б.Н.А., като била седнал на предната седалка до водача. Свидетелят И.имал желание да се отклони от главния път и да завие наляво, за да навлезе по път, водещ до кв. Дивдядово на гр. Шумен.

В същата пътна лента след автомобила, управляван от свидетеля И.се движели в колона други МПС. Първи в колоната след него бил лек автомобил, марка „Форд“, модел „Галакси“, управляван от свидетеля Т.И.Т. Втори в колоната се движил свидетелят Х.А.Х. управлявайки лек автомобил, марка „БМВ 318“. А трети бил свидетелят М. Т.И., който управлявал лек автомобил, марка „Опел“ с рег. № 32 49, като заедно с него в автомобила пътувал свидетеля Е.Т.И., който седял на предната седалка до водача. След него се движил управлявания от обвиняемият Х.М.Х. лек автомобил, марка „Опел“, модел „Омега“ с рег. № А 98 07 ММ. В автомобила, освен обвиняемия Х. пътували неговите приятели И.Т.И. и М.Ю.И., както и още две жени. Свидетелят И.бил седнал на предната седалка до водача, а свидетелката И.пътувала на задната седалка, както и другите две жени.

Свидетелят Т.И.Т.предприел маневра и изпреварил управляваното от свидетеля И.МПС. Същата маневра пожелал да направи и свидетеля Х.А.Х. който управлявал посочения по-горе автомобил. Точно в този момент обаче свидетеля И.и движещата се след него колона достигнали до първото кръстовище, където наляво се намирал пътя за кв. Дивдядово. Тогава свидетеля И.предприел маневра завиваване наляво, но се отказал и върнал в дясната част на платното, като именно тези му действия не позволили на движещия се след него лек автомобил - „БМВ“, да го изпревари. Едва след като лекият автомобил, управляван от свидетеля И.пропуснал кръстовището и се върнал в своето платно, това станало възможно.

Малко по-късно, при наближване на второто поред Т-образното кръстовище на главния път с пътя за кв. Дидядово, км. 124+227, обвиняемия Х. решил да изпревари движещия се пред него лек автомобил “Опел”, управляван от свидетеля М. И.. За да извърши тази маневра обвиняемият отклонил управляваното от него превозно средство на ляво навлизайки в лявата лента за движение и увеличил скоростта на движение, за да завърши предприетото изпреварване, като се движел със скорост от около 105.05 км/час. Автомобилът, управляван от обвиняемия Х. се движил на къси светлини, като видимостта му била около 50 м. В същото време свидетелят И.без да спира и без да подаде светлинен сигнал предприел маневра завиване наляво от главния път в посока пътя за кв. Дивдядово, като намалил скоростта до 14 км/ час и рязко завил пред движещия се в лявата лента лек автомобил, марка „Опел“, управляван от обвиняемия Х.. Възприемайки маневрата на автомобила, управляван от свидетеля И., обвиняемият предприел аварийно спиране и отклонил МПС наляво. Последвал удар между двете превозни средства. Лекия автомобил „Опел“, модел „Омега“ с рег. № А 98 07 ММ ударил с предната си част /десния преден ръб на бронята и десния фар/ лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № РА 68 63 ВН деформирайки лявата му задна част в областта на лява задна врата и ляв заден калник. След удара лекият автомобил „Пежо“ се завъртял на около 45 градуса обратно на часовниковата стрелка и се придвижил в посоката на движение на лекия автомобил „Опел“, след което последвал втори удар, като лекият автомобил „Опел“ с предната лява част ударил в предния край на предната лява врата лекия автомобил „Пежо“, който продължил да се върти обратно на часовниковата стрелка и да се придвижва назад. Задната му броня се ударила в две тръби за пътен знак, поставени на бетонна основа. При удара в тръбите от тежестта на инерционната сила на тялото на свидетелката Б.А., седалката, на която седяла се деформирала в основата и изкривила назад в посока удара в тръбите. След този удар лекият автомобил „Пежо“ се завъртял отново, но вече в посока на часовниковата стрелка, след което отново бил ударен в средата на лявата си страна от продължаващия движението си лек автомобил, марка „Опел“. Двата автомобила продължили движението си съвместно и перпендикулярно до установяването си в покой. Вследствие инцидента пострадалите пътници било отведени в ЦСМП при МБАЛ - Шумен за преглед и оказване на медицинска помощ. При прегледа се установило, че М.Ю.И. е получила следните травматични увреждания: закрито счупване на дясната мишична кост в областта на шийката, а Б.Н.А. е пуличила следните травматични увреждания: контузия на гръден кош - счупване на четири леви ребра странично, малък хидропневмоторакс вляво върхово и малък излив в левия ребрено - диафрагмемен синус.

В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена съдебно-автотехническа експертиза, която дава заключение, че скоростта на движение на лек автомобил марка „Опел“, модел „Омега“ с рег. № А 98 07 ММ е била 105.05 км/ч.

Видно от изготвените в досъдебното производство съдебно – медицински експертизи по писмени данни № 59/2015 г. и № 60/2015 г. дават заключение, че причинените на пострадалото лице Б.А. травматични увреждания са ѝ причинили трайно затруднение трайно затруднение в движението на снагата за срок повече от един месец или за около два месеца, а причинените на пострадалото лице М.Ю.И. травматични увреждания са ѝ причинили затруднение трайно затруднение в движението на десен горен крайник за срок по-голям от един месец, а именно за около три - четири месеца. Посочените травматични увреждания покриват критерия за средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК по отношение на всеки един от пострадалите.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в досъдебното производство и присъединени на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства, от приложените по делото веществени доказателства, от назначените и изготвени в хода на досъдебното производство експертизи, както и от обясненията на обвиняемия Х.М.Х., дадени в хода на досъдебното производство. В хода на съдебното производство от страна на защитника на обвиняемото лице не бяха представени доказателства, оборващи или поставящи под съмнение така установената фактическа обстановка.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:

Обвиняемият Х.М.Х., ЕГН ********** на 30.08.2014 г. в близост до гр. Шумен на главен път 1-7, км. 124+227, на кръстовище с изход от кв. Дивдядово, при управление на МПС - лек автомобил, марка „Опел Омега’’ с per. № А 98 07 ММ, нарушавайки правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, задължаващ водачите на ППС при избиране скоростта на движението да се съобразяват със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозния товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, задължаващ водачите, които предприемат изпреварване и след като подадат сигнал да се убедят, че имат видимост и чл. 43, т. 1 от ЗДвП, забраняващ на водачите на МПС да изпреварват МПС, когато разстоянието на видимост е по-малко от необходимото за изпреварването при избраната скорост на движение поради движението на автомобила на къси светлини, по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице – на М.Ю.И., ЕГН **********, изразяваща се в закрито счупване на дясната мишнична кост в областта на шийката, като това е причинило трайно затруднение в движението на десен горен крайник за срок по-голям от един месец, а именно от три до четири месеца и на Б.Н.А., ЕГН **********, изразяваща се контузия на гръден кош - счупване на четири леви ребра странично, малък хидропневмоторакс вляво върхово и малък излив в левия ребрено - диафрагмемен синус, като това е причинило трайно затруднение в движението на снагата за срок по голям от един месец, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 343, ал. 3, б. ”а”, предл. 2 от НК, във вр. чл. 343, ал. 1, б. ”б” от НК, във вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за движение на моторни превозни средства по пътищата.

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.

От обективна страна обвиняемият е извършил фактически действия по „управление на автомобила“, което съгласно константната практика на Върховния съд е „всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му“. Безспорно се установи, че при управлението на лекия автомобил обвиняемия Х. е нарушил правила за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 43, т. 1 от ЗДвП, като обвиняемия Х. е бил длъжен да се съобрази с посочените разпоредби и вследствие на този допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата обвиняемия Х. става причина за ПТП, в резултат на което причинил средна телесна повреда на повече от едно лице.

От субективна страна престъплението е извършено от обвиняемия по непредпазливост във формата на небрежност – обвиняемия Х. не е целял и не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на правилата за безопасност на движението по пътищата както от страна на обвиняемия Х., а също така и от страна на свидетелят А.Я.И..

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по отношение на Х.М.Х., а именно:

- за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. ”а”, предл. 2 от НК /стара редакция/, във вр. чл. 343, ал. 1, б. ”б” от НК, във вр. чл. 342, ал. 1 от НК, което е непредпазливо престъпление се предвижда наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ до 5 /пет/ години;

- обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК;

- с престъплението няма причинените съставомерни имуществени вреди. Следва да се посочи, че съгласно Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. на ОСНК на ВКС, за да се приложат диференцираните процедури по Глава двадесет и осма и Глава двадесет и девета от НПК, следва да бъдат възстановени или обезпечени само съставомерните имуществени вреди от престъплението по чл. 343 от НК;

- не са налице отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК, при наличие на които се изключва приложението на този текст.

При определяне на наказанието на обвиняемият, съдът отчете степента на обществена опасност на самото деяние, която определя като висока, имайки в предвид обстоятелството, че касае се за причиняване на средна телесна повреда на повече от едно лице, вследствие управление на автомобил и след допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата. Степента на обществена опасност на обвиняемия, която съдът преценява като невисока, с оглед данните за личността му, които сочат че същият е с чисто съдебно минало, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и липсата на други общественоопасни прояви. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се възприеме и обстоятелството, че разпитан, в хода на досъдебното производство обвиняемият се признава за виновен и дава подробни обяснения, като по този начин оказва съдействие за разкриване на обективната истина по делото. Освен това, съдът отчете и обстоятелството, че обвиняемия изразява критичност към процесното деяние, изразява съжаление и дълбоко разкаяние за извършеното. Също така при преценка на наказанието съдът съобрази и изискването на чл. 6 от ЕКПЧ за разглеждане на делото в “разумен срок”. Имайки в предвид, че деянието е извършено през 2014 г., а постановяването на настоящото решение е в период от пет години по-късно, което обстоятелство се дължи на обективни причини, изразяващи се в затруднения, свързани с разследването на делото в досъдебната фаза и до необходимостта от изготвяне на множество експертизи, с оглед пълно и всестранно изясняване на обективната истина, които са извън волята на самия подсъдим, то това обстоятелство само по себе си следва да се тълкува като смекчаващо вината обстоятелство. В този смисъл е и Решение № 545 от 05.10.2004 г. на ВКС по н.д. № 72/2004 г., ІІІ н.о.

Ето защо, съобразявайки изложените обстоятелства, личността на обвиняемия и тежестта на извършеното деяние, съдът намира, че наказание в размер малко над минималния, предвиден в закона, а именно 1 200 /хиляда и двеста/ лева ще породи възпитателната и превантивна функция на наказанието у обвиняемия. При определяне размера на наложената глоба съдът съобрази и материалното състояние на обвиняемият, което се доказва от обясненията му в хода на досъдебното производство, от които става ясно, че към настоящият момент е безработен.

С оглед разпоредбата на чл. 343г от НК на същият следва да бъде наложено и наказание “лишаване от право на управление на МПС” за срок, който съдът счита, че ще бъде достатъчен, за да изпълни целите на наказанието, а именно 4 /четири/ месеца.

Съдът счита, че наказание в посочения по-горе размер ще породи възпитателната и превантивна функция на наказанието у обвиняемият и ще постигне целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.

Съдът намира, че така определеното наказание, ще въздейства предупредително върху дееца и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на обществото. По този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК направените деловодни разноски в размер на 722.14 лв. /седемстотин двадесет и два лева и четиринадесет стотинки/ лева, представляващи възнаграждение на експерти по назначените в хода на досъдебното производство експертиза и 5 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист следва да се възложат на обвиняемия.

Водим от горното, съдът постанови решението си.

Районен съдия: