Р Е
Ш Е Н
И Е
42/16.1.2019г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на четиринадесети
януари 2019 година
в публично
заседание в следния състав:
Секретар: Н. Й.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 2005/2018г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени искове, с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.
Искова молба от И.Я.А., ЕГН : **********,
с адрес ***, срещу „***“ ЕАД, ЕИК : *** със седалище и адрес на управление – ***,
с посочено правно основание чл. 55 и чл. 49 ЗЗД и цена от 1300 лева главница,
част от вземане за 10000 лева.
Ищецът сочи, че по ЧТД № 1566/2011г., по
описа на ШРС, срещу него били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, в полза на Банка ***. Ответникът, като цедент на банката, предприел
действия за принудително събиране на вземането по заповедта. Платените от ищеца
суми били получени без основание, тъй като договора за цесия бил нищожен. Иска
връщане на сумата от 1300 лева, като част от вземане за 10000 лева, получени
без основание, евентуално осъждане ответника да му ги заплати като обезщетение
за непозволено увреждане и разноските в производството.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Признава получаването на част от сумата,
но твърди, че няма задължение за връщането и, защото нито едно от посочените
основания за недействителност, не било на лице, а и няма извършени
противоправни действия увредили ищеца. Иска отхвърляне на исковете и присъждане
на разноски.
В съдебно заседание, страните редовно призовани, не изпращат представители, който с писмени молби, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.
Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество
е неоснователна,
по следните съображения :
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Не се спори от страните, а и приложените
писмени доказателства установяват твърдените в исковата молба факти – издаване
на изпълнителен лист, срещу ищеца – 20.04.2011г., в производство по чл. 417 от
ГПК, наличие на висящо изпълнително дело, образувано на 10.10.2016г. - № 1137/2016г.,
по описа на ЧСИ № 876, с район на действие този на ШОС. На 31.10.2016г. бил
наложен запор върху пенсия на ищеца. Изпълнителното дело било образувано от
ответника, като цедент на Банка *** ЕАД, в полза на която, бил издаден
споменатия изпълнителен лист. Вземането, ответникът придобил по договор от 12.07.2012г.,
като бил упълномощен да уведоми ищеца за прехвърлянето, което и сторил на 15.08.2012г..
Според приетото заключение на ССЕ, ответникът получил от ищеца сумата от
10414,13 лева, като по голямата част от нея, ищецът доброволно внасял по сметка
на дружеството, преди завеждане на изпълнителното дело. Първото доброволно
плащане било месец след получаване коментираното уведомление за цесия –
25.09.2012г. – 800 лева, като ежемесечно били плащани суми между 100 и 200
лева, до образуване на изпълнително дело, по което също ежемесечно постъпвали
суми. Дружеството ответник е вписано под № 111 в регистър на финансовите
институции на БНБ, по чл. 3а от ЗКИ. Няма данни дали задължението на ищеца по
цедираното вземане е вписано в централния кредитен регистър.
Така приетото за установено доведе до
следните изводи :
По иска с правно основание чл. 55, ал.
1, предложение първо от ЗЗД – Ищецът обосновава задължението за връщане на
получена от ответника сума, при начална липса на основание, поради нищожност на
договора за цесия между ответника и трето, не участващо в делото лице – Банка ***
ЕАД. Посочени са две основания за нищожност – противоречие със закона и
привидност /симулация/. Договорът за цесия приложен по делото, не е нищожен на
нито едно от двете основания. Сочи се нормата на чл. 2, ал. 4 от ЗКИ, на която
договорът да противоречи. Тя, въвежда невъзможност на банка да извършва
изброени видове сделки, по занятие. Придобиването на вземания е сред изброените,
но ответното дружество като финансова институция включена в споменатия регистър,
може да сключва договори, с които да придобива вземания по кредити и други
форми на финансиране – чл. 3а, ал. 1 от ЗКИ. Не се установи и твърдяната
симулация. Теорията и практиката приемат, че привидни са договорите, при които
страните нямат воля да бъдат обвързани така както постановява договора. В
случая се твърди абсолютна симулация, тоест страните въобще, не желаят да бъдат
обвързани от сключения договор, а само създават привидни правни последици на
обвързаност. Вписването, промяната или заличаването на информация в централния
кредитен регистър, няма отношение, към волята на страните, съответно
твърдяното, но недоказано от ищеца вписване в регистъра, не е доказателство за
привидност на сделка.
Посоченото изключва твърдяната липса на
основание за размяна на престация, съответно искът за връщане на даденото е неоснователен
и следва да се отхвърли като такъв. Това налага произнасяне по предявения като
евентуален иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД – Основателността му предполага
противоправно действие или бездействие от лице, на което ответникът е възложил
работа. Противоправността според ищеца се изразява в образуване и водене на
изпълнително дело, след погасяване вземането с изтичане на предвидената
давност. В конкретния случай вземанията срещу ищеца, не са погасени. Съгласно
чл. 116, б. “а” ЗЗД, давността се прекъсва с признаване вземането от длъжника,
а от прекъсването започва да тече нова давност – чл. 117, ал. 1 ЗЗД. Трудно е
да се посочи по ярък пример за признаване на вземане от доброволното му
изпълнение, каквото в случая е установено, за периода от 25.09.2012г., до
първото предприето изпълнително действие - 31.10.2016г.. Давността, не е
изтекла нито от датата на изпълнителния лист до първия случай на признание,
нито между всеки от тях, нито докато трае изпълнителния процес.
Даже и давността да бе изтекла преди
образуването му, много трудно кредиторово действие за събиране на вземане, по
предвиден от закона ред, може да се определи като противоправно. Първо,
давността не само не се прилага служебно, но и и платеното след изтичането и не
може да се иска обратно. Иначе казано даденото в изпълнение макар и на погасен
по давност дълг, не може да съставлява вреда за длъжника, която да подлежи на
обезщетяване от кредитора. Така, не са установени два от елементите на
фактическия състав на непозволено увреждане – противоправност и вреда, и се
налага отхвърляне, и на предявения евентуален иск, като неоснователен.
При този изход на спора ищецът, следва
да заплати на ответника сумата от 350 лева разноски в производството,
представляващи 150 лева възнаграждение за вещо лице и 200 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното
и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от пълномощник на И.Я.А., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу „***“ ЕАД, ЕИК : *** със седалище и адрес на управление – ***, искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо и чл. 49 от ЗЗД/втория като евентуален/, за осъждане на ответника да върне сумата от 1300 лева, част от вземане за 10000 лева получени без основание, евентуално като обезщетение за непозволено увреждане, като неоснователни.
ОСЪЖДА И.Я.А.,
ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на „***“
ЕАД, ЕИК : *** със седалище и адрес на управление – ***, сумата от 350 лева разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд – Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :