Р Е Ш Е Н И Е

397/25.4.2019г. , гр. Шумен

Шуменски районен съд, в публичното заседание на четиринадесети март, през две хиляди и петнадесета година, в състав :

Съдия: З.Иванова

при секретаря А.П. , като разгледа докладваното от районният съдия гр.д. №2016 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.49 във вр.с чл.45 от ЗЗД и обратен иск по чл.79,ал.1 от ЗЗД .

Депозирана е искова молба от В.Р.В. , ЕГН ********** , адрес *** , съдебен адрес *** , в която посочва , че 18.06.2018 г. около 19.30 часа, заедно със съпруга си, отишли след работа, за да направят обичайната тренировка на откритата, обезопасена фитнес площадка, разположена пред сградата на ВиК - гр. Шумен, по стъпалата към паметника „Създатели на българската държава”. Направила упражнения на някой от монтираните на площадката уреди, след което седнала на уред обозначен като „гребане“, представляващ тренажор, на който в седнало положение върху седалка, намираща се на 50 - 60 см. от земята, ходилата се поставяли върху педали, а с ръце се издърпвали двете ръкохватки на уреда към корема и едновременно с това се изправяли краката. След като започнала да прави движението на уреда, седалката пропада и двете и ръце останали заклещени, в следствие на което тя сама не можела да ги освободи и извикала за помощ съпруга си. Благодарение на неговата бърза и адекватна намеса ръцете и били освободени, като излага, че почти не чувствала пръстите на едната си ръка, а на другата имала прорезна рана. Съпругът и я закарал с автомобил до дома им, където тя приела болкоуспокояващи за да облекчи непосилната болка в областта на двете ръце, направена и била превръзка и върху ръцете и бил поставен лед, заради появилите се отоци. На 19.06.2018 г. и бил направен преглед при д-р Я.Я. - ортопед - травматолог, който я изпратил на рентгенография на длан и пръст с основна диагноза: счупване на ниво китка и длан и счупване на друг пръст на ръката – ІІ ляво и е описано обективно състояние на пациента - „палпаторна болка по дорзалната повърхност на втори пръст; болезнена екстензия; оток, хематом в областта на дисталната фаланга. След направения рентген се установило, че ищцата имала фрактура в дисталната фаланга на втори пръст на лява ръка - фрагменти, като и е предписана терапия - имобилизация за 30 дни, и била констатирана една разкъсноконтузна рана на трети пръст на дясна ръка. Описва подробно изживените болки и страдания – физически и емоционални .Претендира заплащане от страна на ответника сума в размер на 3 000 лева, представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, възникнали в резултат на инцидент, пропадане на седалка на фитнес уред „гребане“, станал на 18.06.2018г. в гр. Шумен на обезопасена, открита фитнес площадка пред административната сграда на ВиК - Шумен, по стъпалата към паметника „Създатели на българската държава“, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането - 18.06.2018 г. до окончателното му изплащане, както и сумата от 35 лв. - обезщетение за претърпяна от ищцата имуществена вреда, представляваща разход за медицински преглед в “МБАЛ ШУМЕН” АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.06.2018 г. до окончателното и изплащане на сумата. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор срещу подадената искова молба,в който заявява, че счита предявените искове за неоснователни. Излага, че описаният инцидент се състоял на фитнес площадка, изградена в имот - публична общинска собственост по проект „Шумен по-доброто място за живеене“. За изпълнението на строителството ответникът сключил с „Миг-Маркет“ ООД , ЕИК ***, договор с предмет: „Реконструкция на междублокови паркови пространства и рехабилитация на междублокова улична мрежа и паркинги на гр. Шумен", обособена позиция № 4 с предмет: „Реконструкция на парково пространство и възстановяване зони за отдих кв.279“. Съгласно чл. 37 от горепосочения договор изпълнителят поел задължението гаранционния срок на изпълнените от него строително-монтажни работи да е в съответствие с Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Р България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. Съгласно чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от наредбата минималният гаранционен срок за подобни строителни и монтажни работи бил 5 години, считано от деня на въвеждането на строителния обект в експлоатация. Фитнес площадката била въведена в експлоатация с Удостоверение № 95 / 10.11.2015 г. за регистриране въвеждане в експлоатация на строеж, издадено от главния архитект на Обшила Шумен. Ответникът заявява, че ако претърпените увреждания са следствие на повреда в гаранционно съоръжение, отговорността следвало да се носи от изпълнителя на договора за строителство, поради което прави искане за привличане на „Миг-Маркет“ ООД като трето лице помагач негова страна. Излага, че твърденията на ищцата в исковата молба не били доказани по категоричен начин, не била доказана връзката между претърпяната злополука и получените наранявания. Описанието на начина на получаване на травмите в амбулаторните листи и епикризата било направено само въз основа на разказ на ищцата. От описанието на злополуката в исковата молба можело да се направи извод, че ищцата не е спазила описанието на начина на използване на уреда, поставено в непосредствено негово съседство и по този начин се е наранила. Заявява, че от гореизложеното може да се направи извода, че не е налице връзка между задължението на Община Шумен като собственик на фитнес площадката да я поддържа в добро състояние и нараняването на ищцата, което й е причинило травмите и е довело до разходи за лечение, като липсата на тази връзка изключвала отговорността на Община Шумен за непозволено увреждане и произтичащото от него задължение за възстановяване на имуществени и неимуществени вреди. Ответникът счита иска за претърпени неимуществени вреди за неоснователен и недоказан по основание и по размер, поради което моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.Въз основа на изложените обстоятелства предявява обратен иск срещу „Миг-Маркет“ ООД , който е приет за съвместно разглеждане .

Ответникът по ОИ „Миг-Маркет“ ООД , оспорва предявеният срещу него иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД . Заявява , че при приключване на договора СМР били приети от Община Шумен без забележки. Не счита, че носи отговорност за процесната злополуката, тъй като в случая не ставало въпрос за недостатък на строително-монтажни работи, а за дефект на използвания фитнес уред. Видно от разпоредбата на чл. 1 от процесния договор „Миг-Маркет“ ООД, като изпълнител е приело да извърши освен строително-монтажни работи и доставка на материали, организационни и координационни дейности на обекта. Във връзка с изпълнението на тези си задължения на 29.07.2018 г. дружеството сключило договор за доставка на материали и наем на механизация с „Паркоизграждане Шумен“ ЕООД. Видно от спецификацията към същия договор, представляваща Приложение 2, фитнес уредите за уличния /стрийт/ фитнес също са били доставени от тази фирма, като уредите са предадени на Община Шумен с изискуемите за тях сертификати и с гаранция от производителя, която е 24- месечна. Очевидно към момента на настъпване на злополуката гаранционният срок на фитнес уредите вече е бил изтекъл. Третото лице-помагач заявява, че няма задължение да извършва последваща поддръжка на доставените в изпълнение на договора фитнес уреди, като това било задължение на ответника, който като собственик на фитнес площадката е длъжен да я поддържа в добро състояние. Предвид изложеното, счита иска за неоснователен и недоказан, поради което моли да бъде отхвърлен изцяло. Претендира присъждане на разноски.

След като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното:

На първо място, относно правната квалификация на претенцията , съдът намира за необходимо да уточни, че т.к. се касае за вреди, причинени не от обективни и присъщи качества на една вещ – фитнес уред – чл. 50 ЗЗД, а за вреди, които са в резултат на нехарактерно състояние на вещта, искът е с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл.45 от ЗЗД - за виновно бездействие за отстраняването на повредите и възстановяването на типичното състояние на вещта.

По делото не е спорно , че процесната открита фитнес площадка е изградена в имот - публична общинска собственост на територията на гр.Шумен, в кв.279, по проект „Шумен по-доброто място за живеене“, т.е. тя е собственост на ответника. Относно начина и мястото на описания в исковата молба инцидент, като свидетел е разпитан А.С.В., съпруг на ищцата. Той твърди, че на посочената в исковата молба дата – 18.06.2018г., двамата отишли на фитнес площадката за да третират на уредите . Съпругата му седнала на уред , който имитира гребане и и почни веднага се чул силен трясък . Ищцата започнала да крещи „Ръцете ми , ръцете ми“ . Той веднага и се притекъл на помощ и видял, че пръстите и са заклещени между тръбата на ръкохватката, седалката и желязо, което се намира под тях. Помъчил се да вдигне ръкохватките, но не успял . Минал зад нея , със всички сили издърпал седалката на уреда и съпругата му паднала надолу , близо до земята . Дясната и ръка била в кръв , а показалеца на лявата ръка бил посинял . Прибрали се у дома , но болките и станали по-силни , не могла да спи през нощта , поради което на другия ден отишла на преглед при личния си лекар . Вечерта видял , че има шиниран пръст , а на дясната ръка пръстът и е обработен и превързан . Твърди , че съпругата му знае как правилно се използват уредите на фитнес площадката . Съдът възприема за достоверни показанията на цитирания свидетел , неговите твърдения са логични , последователни и въпреки, че е съпруг на пострадалата , няма основание съдът да приеме , че не възпроизвежда обективно наблюденията си. Напротив , разказа му се потвърждава индиректно от показанията на св.М.З., който на следващия ден – 19.06.2018г. узнал за събитията . Посочва , че получил на телефона си снимка на ръката на ищцата , от която се виждало , че е получила нараняване . Свидетелят , който се явявал пряк трудов ръководител се притеснил да не е се е наранила на работа , т.е. да не е настъпила трудова злополука. Ищцата му обяснила , че получила нараняванията на фитнес площадката където обичайно третира със съпруга си . От описаното по-горе , съдът намира за доказано , че травматичните увреждания на ищцата са настъпили по начина описан от нея – на фитнес площадка , собственост на Община Шумен , в резултат на неизправен уред „Гребен тренажор“ . Съдът намира за недоказани възраженията на ответника , че травматичните увреждания са настъпили в резултат на неправилна експлоатация на фитнес уреда . От показанията на посочените по-горе свидетели се доказва , че използването на уреда за ищцата е било обичайно и рутинно занимание , двамата със съпруга и редовно посещавали и използвали тренажорите , което води до извода , че ищцата го е ползвала правилно , но е била налице неизправност , която е довела до счупването му. Относно установяване на характера и вида на травматичните увреждания е назначена СМЕ , според чието заключение ищцата е получила следните травматични увреждания : фрактура на нокътната фаланга на показалеца на лявата ръка , лек травматичен оток на долната междупръстова става на втория пръст на лявата ръка , кръвоизлив под нокътната плочка , кръвонасядане по дланната страна на средната и долната фаланга на втори пръст на лявата ръка , една разкъсноконтузна рана на трети пръст на дясната ръка , кръвонасядане и лек оток около раната . Св. А. В. - неин съпруг , заявява , че в момента на инцидента , както и по-късно вечерта , ищцата изпитвала силни болки. Впоследствие изпитвала затруднения при извършването на домакинска работа. Също изпитвала силни притеснения как ще шофира , т.к. това било необходимо във връзка с изпълнение на служебните и задължения . Свидетелят М.И.З. потвърждава , че в значителен период от време след гореописаното, ищцата била притеснена , споделила , че има болки в резултат на травмите. От описаното , съдът намира , че по делото е доказано , че в резултат на претърпените травматични увреждания ищцата е претърпяла болки и страдания , които в момента на получаването им и няколко дни след това са били значително интензивни, впоследствие затихнали , но според СМЕ, за най-тежкото от травматичните увреждания – счупване на нокътната фаланга е необходим срок средно от около 30 дни за възстановяване . Според съда по делото не е доказано , че ищцата е получила рецидив или обостряне на автоимунното заболяване от което е страдала , а именно автоимунен тиреодит . Липсват категорични доказателства , че влошените показатели на болестта са в причинна връзка с инцидента .

Обобщавайки изложеното съдът намира , че са налице всички елементи на състава на непозволено увреждане , в хипотезата на чл.49 от ЗЗД , поради което описаните по-горе неимуществени вреди подлежат на обезщетяване , подчинявайки се на справедливостта , съгласно чл.52 от ЗЗД . Справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързана с редица конкретни , обективно съществуващи факти – продължителност, интензитет на претърпените негативни промени в неимуществената сфера на пострадалия и др. Съобразявайки установените по делото факти – физически болки и страдания, които за около седмица са били интензивни , впоследствие са затихнали , но периодът на възстановяване е около месец, душевни страдания – ищцата е изпитвала страх, притеснение, съдът счита, че справедливо обезщетение за претърпените болки и страдания е в размер 3 000 лева, т.е. искът за неимуществени вреди се явява изцяло основателен. Относно претенцията за имуществени вреди , съдът като се запозна с приложените писмени доказателства - Фактура №***, намира че установяват по несъмнен начин , че сумата от 35 лева са разходи извършени във връзка с установените травми , поради което претенцията се явява изцяло основателна .

Съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът е в забава и без покана , поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати заплатят върху посочената по-горе главница от 3035 лева и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва , считано от датата на деликта – 18.06.2018г.

Предвид обстоятелството , че съдът намира за основателен главният иск , налице е необходимост от произнасяне по предявеният от Община Шумен срещу третото лице-помагач „Миг-Маркет“ ООД , обратен иск .

Община Шумен твърди , че „Миг-Маркет“ ООД е изградил процесната фитнес площадка в изпълнение на сключен помежду им Договор №*** от 27.07.2015 г. (наричан за краткост „Договор за СМР „ ), с предмет : „Реконструкция на междублокови паркови пространства и рехабилитация на междублокова улична мрежа и паркинги на гр. Шумен", обособена позиция № 4 с предмет: „.Реконструкция на парково пространство и възстановяване зони за отдих кв.279“. Твърди , че съгласно чл. 37 от горепосочения договор „Миг-Маркет“ ООД е поело задължението гаранционния срок на изпълнените от него строително-монтажни работи да е в съответствие с Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Р България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти , който за конкретния обект е 5 години .

Обстоятелството , че между страните е сключен договор с посочения предмет , както и , че „Миг-Маркет“ ООД е реализирало СМР на фитнес площадката не е спорно , напротив позовавайки се също на този договор , ответникът по обратният иск заявява , че не носи отговорност за изправността на фитнес уредите . Посочва , че фитнес уредите са закупени от „Паркоизграждане Шумен „ ЕООД , съгласно Договор от 29.07.2017г. , като видно от Сертификат ТМ 62000593 013 , гаранцията им е 1 година , която към датата на процесния деликт е изтекла .

От описаното по-горе се очертава спорния въпрос , дали гаранционният срок от пет години , предвиден в Договор №** от 27.07.2015 г. , обхваща и изправността , съответно поддръжката на монтираните фитнес уреди .Съдът намира , че в конкретния случай се касае за неизправност на уреда , която не обхваната от гаранцията по чл.37 от Договора за СМР. От формулировката на посочената договорна клауза може да се направи извод , че гаранционната отговорност на ответника по обратния иск включва качеството на строително монтажните работи или по отношение на фитнес уредите , качеството на монтажа им на площадката. Гаранцията на самите уреди е една година , съобразно цитирания Сертификат . Съдът намира , че принципно няма пречка страните по Договора за СМР да уговорят по-дълъг гаранционен срок за изправността и на фитнес уредите , но в случая такава уговорка в Договора за СМР липсва , ето защо съдът счита, че не са налице предпоставките за ангажиране договорната отговорност на ответника по обратния иск.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК , ответникът дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 750 лева лева .

На основание чл.78,ал.3 от ГПК ищецът по ОИ дължи на ответника по ОИ сума от 550 лева – деловодни разноски .

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Община Шумен , представлявано от Кмета , БУЛСТАТ ***, на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на В.Р.В. , ЕГН ********** , адрес *** , съдебен адрес *** , обезщетения за вреди, настъпили на 18.06.2018г., в гр. Шумен, вследствие на счупване на фитнес уред „Гребен тренажор“ , монтиран на открита фитнес площадка в кв.279 (до ВиК - Шумен ) , в размери както следва :

· 3 000 (три хиляди ) лв. за неимуществени вреди – болки и страдания от фрактура на нокътната фаланга на показалеца на лявата ръка , травматичен оток на долната междупръстова става на втория пръст на лявата ръка , кръвоизлив под нокътната плочка , кръвонасядане по дланната страна на средната и долната фаланга на втори пръст на лявата ръка , една разкъсноконтузна рана на трети пръст на дясната ръка

· 35 ( тридесет и пет ) лева –имуществени вреди , представляващи медицински разходи за лекарски преглед ,

ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на увреждането – 18.06.2018г. , до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Община Шумен , представлявано от Кмета , срещу „Миг-Маркет“ ООД , ЕИК ***, седалище и адрес на управление : гр. Варна , ул.“С.„ №15 , представлявано от Г.И.Н., иск по чл.79 , ал.1 , предл. последно от ЗЗД , за заплащане на сума от 3 035 (три хиляди тридесет и пет ) лева – обезщетение за неизпълнение по Договор №*** от 27.07.2015 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН .

ОСЪЖДА Община Шумен да заплати на В.Р.В. , ЕГН **********, сумата от 750 (седемстотин и петдесет ) лева – деловодни разноски.

ОСЪЖДА Община Шумен , представлявано от Кмета , БУЛСТАТ *** да заплати на „Миг-Маркет“ ООД , ЕИК ***, сумата от 550 (петстотин и петдесет ) лева – деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: