Р Е Ш Е Н И Е
290/1.4.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесети март през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил. Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №2029 по описа на ШРС за 2018 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са три обективно съединени положителни
установителни иска с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1
от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от “***” АД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Лозенец, бул.“***“ №43, представлявано от Ю. А. С.–
изпълнителен директор срещу Д.И.Д., с ЕГН**********,***.
Ищцовото дружество твърди, че между “***” АД и
ответницата Д.И.Д. на 13.10.2016 год.
бил сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски
кредити, по силата на който на последната бил отпуснат потребителски кредит в
размер на 10 000 лева. Твърдят, че в периода след 13.10.2016 год. ответницата е
извършвала платежни операции, чрез изпълнението на които е усвоявала суми в
рамките на предоставения лимит. Ищцовото дружество твърди, че последната е извършвала многобройни трансакции,
изразяващи се в теглене на пари в брой, извършване на покупки и прехвърляне на
пари по банков път. Д. използвала кредита и за погасяване на друго свое
задължение, като чрез усвояване на сумите е рефинансира друг свой кредит.
Поради невнасяне на минималните погасителни вноски за четири последователни
месеца и на основание чл.37, ал.5 от ОУ към рамков договор на 30.11.2017 год.
всички вземания на дружеството по горепосочения Рамков договор са станали
предсрочно изискуеми.
Тъй като ответникът не изплатил дължимата сума
ищцовото дружество на основание чл.410 от ГПК подало в Районен съд – гр.Шумен
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Д., в резултат на което
било образувано ЧГД №214/2018 год. по описа на ШРС. Тъй като след издаване на
заповедта за изпълнение ответникът не е бил намерен на известните по делото
адреси и връчването на заповедта за изпълнение е станало по реда на чл.47, ал.5
от ГПК, за ищцовото дружество на основание разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
С настоящата искова молба предявяват три обективно
съединени положителни установителни иска с правно основание чл.422 от ГПК с
цена, както следва: 9824.16 лева – дължима и непогасена главница, 646.16 лева –
възнаградителна лихва, начислена за периода от 01.07.2017 год. до 30.11.2017
год. и 169.00 лева – договорни такси по кредита за периода от 01.07.2017 год.
до 30.11.2017 год., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите. Молят също съдът с решението си да осъди
ответника да им заплати разноските по заповедното и настоящото
производство.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не се
явява представител. От тяхно име е депозирана писмена молба на 19.03.2019 год.,
в която излагат становище по съществото на спора, като молят предявените искове
да бъдат уважени изцяло.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били изпратени на ответника. Тъй като последният не е бил открит на
адреса, посочен в исковата молба и в изготвената по делото служебна справка от
НБД и от ТД на НАП, на основание разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК му е бил
назначен особен представител. В законоустановения едномесечен срок от страна на
назначения на ответника особен представител е бил депозиран писмен отговор. В
отговора особеният представител на ответника излага, че счита предявения иск за
допустим, но неоснователен. Не оспорва факта, че между ответницата и ищцовото
дружество е бил сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити, на база на който на 21.10.2016 год. ответницата е
получила кредитна карта. В същото време възразява срещу твърдението за
настъпила предсрочна изискуемост и начина на начисляване на възнаградителната
лихва. Твърди, че от доказателствата по делото не се установява ответницата да
е била уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, поради което
счита, че договора между тях не е
прекратен. Моли предявения иск да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично.
За него се явява назначения особен представител – адв.Х.П. от ШАК, като с оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства
заявява, че счита предявените искове за допустими и основателни, като оттегля направените възражения с отговора на
исковата молба.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
По силата на сключен на 13.10.2016 год. Рамков
договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити между “***”
АД и ответницата Д.И.Д., на последната бил
отпуснат потребителски кредит в размер на 10 000 лева. В периода след
13.10.2016 год. ответницата е извършвала платежни операции, чрез изпълнението
на които е усвоявала суми в рамките на предоставения лимит. Последната е извършвала многобройни трансакции,
изразяващи се в теглене на пари в брой, извършване на покупки и прехвърляне на
пари по банков път. Последното плащане по кредита е било на 28.07.2017 год. Поради
невнасяне на минималните погасителни вноски за четири последователни месеца и
на основание чл.37, ал.5 от ОУ към рамков договор на 30.11.2017 год. всички
вземания на дружеството по горепосочения Рамков договор са станали предсрочно
изискуеми. Видно от материалите по
делото до ответницата е било изпратено Уведомление изх.№20170567/12.12.2017
год. до посочените от Д. адреси при сключване на посочения по-горе договор.
Тъй като дължимите суми не са били заплатени от
страна на ответницата ищцовото дружество
на основание чл.410 от ГПК подало в Районен съд – гр.Шумен заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу Д., в резултат на което било образувано
ЧГД №214/2018 год. по описа на ШРС. Тъй като след издаване на заповедта за
изпълнение ответникът не е бил намерен на известните по делото адреси и
връчването на заповедта за изпълнение е станало по реда на чл.47, ал.5 от ГПК,
за ищцовото дружество на основание разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е
възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от:
Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от
13.10.2016 год.; Приемо-предавателен протокол от 21.10.2016 год., Общи условия,
Справка за дълга на ответницата за периода от 25.10.2016 год. до 30.11.2017 год.;
Съобщение, Известия за доставяне, Вносни бележки за заплатена държавна такса, както
и от материалите, приложени по ЧГД
№214/2018 год. по описа на ШРС.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от
изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по
която вещото лице дава заключение, че размерът на дължимата от ответницата
главница, произтичаща от неизплатените суми по Рамков договор за предоставяне
на платежни услуги и потребителски кредити от 13.10.2016 год. към 30.11.2017
год. е в размер на 9824.16 лева, че дължимата договорна /възнаградителна/ лихва
за периода от 01.07.2017 год. до 30.11.2017 год. е в размер на 646.16 лева, а
размерът на дължимите договорни такси за обслужване на кредита за периода от
01.07.2017 год. до 30.11.2017 год. е 169.00 лева.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения, по силата на
сключения на 13.10.2016 год. Рамков договор за предоставяне на платежни услуги
и потребителски кредити, по силата на който „***” АД е отпуснало на Д.И.Д. потребителски кредит в размер на 10
000 лева, както и че ищцовото дружество
е изпълнило задължението си по договора. В същото време не се спори между
страните, че Д. е забавила плащането на част от падежните вноски, като последното
плащане е постъпило на 28.07.2017 год. и с него е била погасена главница в
размер на 334.12 лева. На 30.11.2017 год. кредитът е бил обявен за предсрочно
изискуем, като видно от заключението на изготвената съдебно-счетоводна
експертиза общата дължима от страна на
ответницата сума е била 10639.32 лева, от които главница в размер на 9824.16
лева, дължима договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 01.07.2017 год.
до 30.11.2017 год. - 646.16 лева и дължими договорни такси за обслужване на
кредита за периода от 01.07.2017 год. до 30.11.2017 год. - 169.00 лева.
С оглед на изложеното съдът намира, че трите
обективно съединени положителни установителни иска се явяват основателни и доказани и следва да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото
дружество сумата от 10639.32 лева, от които 9824.16 лева – главница за
неизплатени суми по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити от 13.10.2016 год. към 30.11.2017 год., 646.16 лева - дължима
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 01.07.2017 год. до 30.11.2017
год. и 169.00 лева - дължими договорни такси за обслужване на кредита за
периода от 01.07.2017 год. до 30.11.2017 год.
С оглед изпадането си в забава ответницата дължи и
законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.01.2018 год. до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на
ищцовото дружество и направените по заповедното и настоящото производство
разноски в общ размер на 1403.58 лева, представляваща заплатена държавна такса,
възнаграждение за назначения в производството особен представител и възнаграждение
за вещо лице.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.И.Д., с ЕГН**********,*** ДЪЛЖИ НА “***” АД, с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Лозенец, бул.“***“ №43,
представлявано от Ю. А. С.– изпълнителен директор сумата в размер на 10639.32 лева /десет хиляди шестстотин тридесет
и девет лева и тридесет и две стотинки/, от които 9824.16 лева /девет хиляди осемстотин двадесет и четири лева
и шестнадесет стотинки/ – главница, представляваща неизплатени суми по Рамков
договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от
13.10.2016 год. към 30.11.2017 год., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.01.2018 год. до окончателното
изплащане на сумата, 646.16 лева /шестстотин
четиридесет и шест лева и шестнадесет стотинки/ - дължима договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 01.07.2017 год. до 30.11.2017 год. и 169.00 лева /сто шестдесет и девет
лева/ - дължими договорни такси за обслужване на кредита за периода от
01.07.2017 год. до 30.11.2017 год.
ОСЪЖДА Д.И.Д., с ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА “***” АД, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Лозенец, бул.“***“ №43, представлявано от Ю. А. С.–
изпълнителен директор направените в хода на заповедното и настоящото
производство разноски в общ размер на 1403.58
лева /хиляда четиристотин и три лева и петдесет и осем стотинки/, включващи
държавна такса, възнаграждение за назначения особен представител на ответницата
и възнаграждение за вещо лице.
Посочените по-горе суми следва да бъдат заплатени
на ищцовото дружество по посочената от тях банкова сметка – *** ***, BIC *** „***“ АД, с
титуляр “***” АД.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: