599/14.6.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На двадесет
и първи май две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Н.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 2037 описа
на ШРС за 2018 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.422 от ГПК за сумата общо от 3094.81 лв., представляващи незаплатени месечни абонаментни такси, използвани услуги,
лизингови вноски и неустойка.
Производството е образувано по искова молба от “Теленор
България” ЕАД с ЕИК 130460283, със
седалище и адрес на управление в гр.***, чрез адв. И.В.от АК – София, със
съдебен адрес ****** срещу П.Й.С. с ЕГН **********, с адрес ***.
В исковата молба се сочи, че на 27.01.2016г. между страните по делото бил сключен Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер + 359 895011879 за срок от 24 месеца по
програма „Нон стоп 29.99“ срещу заплащане
на месечен абонамент от 29.99 лв. За периода от 18.01.2016г. до 17.04.2016г.
ответникът не изпълнявал задължението си да заплаща абонаментните такси и
използвани услуги. На същата дата бил сключен и договор за лизинг, съобразно
който му била предоставена лизингова вещ устройство HTC
Desire 820 Dark Grey срещу цена 413.77 лв., чрез 23 месечни вноски в размер на
17.99 лв. За горепосочените задължения били издадени фактура № 7237045125/18.02.2016г., фактура № 7238255486/18.03.2016г.,
фактура № 7239563866/18.04.2016г., фактура № 7241000978/18.05.2016г. и фактура
№ 7242325176/18.06.2016г., на стойност
359.80 лв., в която били включени неплатени лизингови вноски, начислени накуп,
поради неплащане на предходните.
На 27.01.2016г. между
страните по делото било сключено Приложение по предходния договор, в което било
добавен предпочетен номер + 359 896640258 за срок от 24 месеца по програма „Нон
стоп 29.99“ срещу заплащане на месечен
абонамент от 29.99 лв. За периода от 18.01.2016г. до 17.04.2016г. ответникът не
изпълнявал задължението си да заплаща абонаментните такси и използвани услуги.
На същата дата бил сключен и договор за лизинг, съобразно който му била
предоставена лизингова вещ устройство HTC Desire 820 Dark Grey срещу цена 413.77
лв., чрез 23 месечни вноски в размер на 17.99 лв. За горепосочените задължения
били издадени фактура № 7237045125/18.02.2016г.,
фактура № 7238255486/18.03.2016г., фактура № 7239563866/18.04.2016г. и фактура
№ 7242325176/18.06.2016г., на стойност
359.80 лв., в която били включени неплатени лизингови вноски, начислени накуп,
поради неплащане на предходните.
На 28.01.2016г. между
страните по делото бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +
359 899735927 за срок от 24 месеца по програма „Резерв Стандарт 19.99“ срещу заплащане на месечен абонамент от 19.99
лв. За периода от 18.01.2016г. до 17.03.2016г. ответникът не изпълнявал
задължението си да заплаща абонаментните такси и използвани услуги. На същата
дата бил сключен и договор за лизинг, съобразно който му била предоставена
лизингова вещ устройство Samsung Galaxy S5 Neo Black срещу цена 657.57 лв., чрез
23 месечни вноски в размер на 28.59 лв. За горепосочените задължения били
издадени фактура № 7237045125/18.02.2016г.,
фактура № 7238255486/18.03.2016г., фактура № 7239563866/18.04.2016г., фактура №
7241000978/18.05.2016г. и фактура № 7242325176/18.06.2016г.,
на стойност 571.80 лв., в която били включени неплатени лизингови вноски,
начислени накуп, поради неплащане на предходните.
На 18.05.2016г. била отправена покана към ответника за
плащане на задълженията, като бил уведомен, че договорите ще бъдат прекратени,
ще плати неустойка и че лизинговите вноски ще бъдат предсрочно изискуеми. След
поканата, операторът прекратява договорите и начислява неустойка в общ размер
на 1 395.31 лв.
Предвид неизпълнението на задължението от страна на
ответника по инициатива на ищеца било учредено заповедно производство и
образувано ч.гр.д. № 307/2018г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е
издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № 158/31.01.2018г.
Поради връчването на заповедта при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, заповедния
съд указал на ищеца – заявител, че следва да предяви иск, поради което за ищеца
възникнал правен интерес от провеждане на избраните форми на искова защита. В
заключение се моли за постановяване на положително решение по предявените
искове. Претендират се и разноски.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са
били редовно връчени на ответника чрез назначения му особен представител в
производството с Определение № 767/13.03.2019г., като в законоустановения
едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен отговор. В писмения
отговор се оспорва частично исковата претенция за сумата за начислената
неустойка, като се твърди, че клаузата е нищожна и се цитира съдебна практика.
В съдебно
заседание за ищецът не се явява представител, депозира се становище по хода на
делото, с което се моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие и исковете
да бъдат изцяло уважени, като се излагат доводи за това.
В съдебно
заседание за ответника се явява назначения особен представител – адв. В.К. от
ШАК. Поддържа се писмения отговор, като в съдебните прения се развиват
идентични доводи за неоснователност на претенцията за неустойка, като по
отношение на останалите за абонаментни такси и лизингови вноски счита исковете
за вероятно основателни, предвид заключението на експертизата.
Съдът
съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства
и становищата на страните, приема от
фактическа страна следното:
Със Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 158 от 31.01.2018г. по ч.гр.д. № 307/2018г.
на ШРС било разпоредено ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на
3 094.81 лв., формирана от неплатени месечни абонаменти, лизингови вноски
и неустойка издадени по Договор за мобилни услуги от 27.01.2016г. с предпочетен
номер +359895011879 и Договор за лизинг към него от 27.01.2016г.; Договор за
мобилни услуги от 27.01.2016г. с предпочетен номер +359896640258 и Договор за лизинг към него от 27.01.2016г.; Договор за мобилни услуги от 28.01.2016г. с
предпочетен номер +359899735927 и Договор
за лизинг към него от 28.01.2016г., ведно със законната лихва от 30.01.2018г.
до изплащане на вземането, както и разноски в общ размер на 467.88 лв. Поради връчването на заповедта на длъжника по
реда на чл.47 от ГПК, съдът дал указания на заявителя да предяви искове за
вземанията си.
Между
страните не се спори, че на 27.01.2016г. между ответника и „Теленор България“ ЕАД бил
сключен Договор за мобилни услуги за мобилен номер 359 895011879 по
абонаментен план „Нон стоп 29.99“ за
срок от 24 месеца и абонамент от 29.99 лв. На 27.01.2016г. бил сключен и Договор за лизинг,
с който било уговорено ищецът да предостави на ответника за временно и
възмездно ползване на устройство марка “HTC” модел „Desire 820 Dark Grey“ за срок от
23 месеца, като след този период лизингополучателят може да подпише договор за
изкупуване на устройството или да го върне в едномесечен срок от изтичането на
срока на договора. В договора бил включен и погасителен план с 23 месечни
вноски всяка от които на стойност 17.99 лв.
На
27.01.2016г. било подписано Приложение – Договор за предпочетен номер
359896640258 за по абонаментен план „Нон стоп 29.99“ със срок на действие 24
месеца със месечен абонамент 29.99 лв.
На
28.01.2016г. (лист 17 от делото) между страните бил сключен Договор за мобилни
услуги за мобилен номер 359 899735927 по абонаментен план „Резерв Стандарт
19.99“ за срок от 24 месеца и абонамент
от 19.99 лв. На 27.01.2016г. бил сключен
и Договор за лизинг, с който било уговорено ищецът да предостави на ответника
за временно и възмездно ползване на устройство марка “Samsung” модел „Galaxy S5 Neo Black“ за срок от
23 месеца, като след този период лизингополучателят може да подпише договор за
изкупуване на устройството или да го върне в едномесечен срок от изтичането на
срока на договора. В договора бил включен и погасителен план с 23 месечни
вноски всяка от които на стойност 28.59 лв.
За задълженията на
ответника, произтичащи от всички договори били издавани фактури, в които били включвани
лизингови вноски, разговори, месечни такси и други начисления под клиентски
номер 001831254, както следва: Фактура №
7237045125/18.02.2016г. със сума за плащане 153.38 лв. и срок за плащане
04.03.2016г. за отчетен период 18.01.2016г. – 17.02.2016г.; Фактура № 723855486/18.03.2016г. със сума за плащане 262.97
лв. и срок за плащане 02.04.2016г. за отчетен период 18.02.2016г. –
17.03.2016г.; Фактура № 7239563866/18.04.2016г. със сума за плащане 387.52
лв. и срок за плащане 03.05.2016г. за отчетен период 18.03.2016г. –
17.04.2016г.; Фактура № 7241000978/18.05.2016г.
със сума за плащане 408.10 лв. и срок за плащане 02.06.2016г. за отчетен период
18.04.2016г. – 17.05.2016г.. Към всяка от фактурите са приложени разпечатки по
отношение на потреблението на всеки един от мобилните номера отделно. На 18.05.2016г.
оператора отправил писмена покана до лицето, като го уведомил, че договорът ще
бъде прекратен, ако не последва плащане до 10 дена и ще бъде начислена неустойка
в посочения по-горе размер, като по делото не са представени доказателства за
получаването на поканата до лицето или изобщо достигането ѝ до адреса на
ответника. Поради неплащането ищецът издал Фактура № 7242325176/18.06.2016г.
със сума за плащане 3094.81 лв. и срок за плащане 03.07.2016г. за отчетен
период 18.05.2016г. – 17.06.2016г., в която фактура била начислена обща сума от
1395.31 лв., представляваща неустойка, сума от 1291.40 лв., представляваща
вноска лизинг и задължения за предходен период от 408.10 лв.
За изясняване на фактическата обстановка по делото, съдът
е назначил съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът
кредитира, като пълно обосновано и компетентно дадено. Вещото лице заключава,
че ответникът дължи сума в размер на 406.30 лв. за разговори и месечен
абонаментен план, сума от 1 291.40 лв. за лизингови вноски и сума от 1 395.54
лв. за неустойка, като в табличен вид са направени изчисления за всеки един от
предпочетените номера по отделните договори с мобилния оператор.
Така установената
фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени
доказателства, като обосновава следните правни изводи:
По
допустимостта на исковете: Предявените установителни искове са допустими. Налице е
правен интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на
образувано заповедно производство, в което заповедта е връчена на длъжника на
основание чл.47, ал.5 от ГПК, поради ненамирането на същия, като са дадени
указания на заявителя да депозира искове за взиманията си по заповедта. По
отношение на местната си компетентност да разгледа настоящото производство,
съдът намира, че е родово и местно компетентен да се произнесе със съдебен акт.
Настоящото производство е образувано преди влизане в сила на промените в ГПК по
отношение на подсъдността на исковете срещу потребители, каквито са настоящите,
като въпреки адреса на ответника, определящ за компетентен съда от друг съдебен
район, производството следва да се развие пред
настоящия състав по досегашния ред.
По
основателността на установителния иск по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК,
във връзка с чл.79 от ЗЗД, както и по този с правно основание чл.422 от ГПК,
във връзка с чл.342, ал.1 от ТЗ : За уважаването на исковете ищецът следва да докаже
наличие на валидни облигационни правоотношения между „Теленор България“ ЕАД и
ответника; изправността си по договорите; наличие на задължения от ответника
към мобилния оператор и техния размер; лизингодателят следва да докаже и
че е предоставил на ответника – лизингополучател,
вещта, съобразно уговореното;
В конкретния
случай не се спори от страните по делото, че са съществували валидни договори
за мобилни услуги и за лизинг сключени на 27.01.2016г. и 28.01.2016г. По силата
на договореното между страните оператора предоставял мобилни услуги за мобилни
апарати с предпочетен номер 359 895011879, 359 896640258 и 359899 735927, както и възмездното ползване на лизинговите
вещи, като получаването на същите е декларирано от ответника с подписването на
договорите. От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което
не е оспорено от страните и е прието по делото, като пълно и компетентно дадено
се установява, че общия размер на фактурираните услуги, включително и
абонаментни такси по трите договора за мобилни услуги е сума от 406.30 лв.,
като ищецът претендира такава в общ размер на 193.81 лв. (уточняваща молба лист
59 от делото). Сумата за дължими и неплатени лизингови вноски по трите
лизингови договора съгласно експертизата възлиза на 1 291.40 лв., като се
претендира такава в размер на 1505.69 лв. от ищеца. Предвид липсата на
оспорване на заключението, то съдът намира, че следва да кредитира изцяло
същото по отношение на констатираните размери. Съгласно чл.27 от Общите условия
на „Теленор България“ ЕАД (стр.27 от
делото) плащането на посочената във
фактурата цена се извършва в срока, указан в самата фактура (в случая двадесето
число на следващия месец), но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й
(в случая издаване на фактурата е на 18-то число всеки месец). Видно от
доказателствата по делото плащане от страна на ответника на дължимите суми няма
и към момента. Поради това и съдът намира, че предявените установителни искове
за неплатени месечни абонаментни такси следва да се уважат изцяло, като тези за
неплатени лизингови вноски следва да се уважат до размера посочен в
заключението на вещото лице или общо за сумата от 1291.40 лв,. като в останалата
си част до общия предявен размер от 1505.69 лв. следва да се отхвърлят.
По
основателността на установителния иск по
чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.92 от ЗЗД: Съгласно Договора за предоставяне на мобилни
услуги при прекратяването на същия по вина или по инициатива на потребителя – ответник,
същия дължи неустойка в размер на месечните абонаменти за всяка СИМ карта до края на срока на
договора.
В случая
ответника притежава качеството „потребител“ по
смисъла на § 13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП). Според чл.143 от ЗЗП „неравноправна клауза“ в договор
сключен с потребител е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като се
изброяват примерно такива в точка 1-19. Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1
от ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално. В случая, с оглед начина на попълване на договора и
обстоятелството, че полетата се попълват от представител на ищеца – търговец,
то ответника не е имал възможност да изрази волята си и съгласието си по
отношение на клаузата за неустойката, поради което и може да се приеме, че е
налице индивидуално уговорена клауза. В настоящия случай процесната клауза за неустойка осъществява съставите на чл.143,
т.5, т.6 и т.14 от ЗЗП, тъй като налага на потребителя изпълнение да заплати
абонаментните такси до края на действието на договора, без доставчикът на
практика да предоставя услугите по него, тъй като е прекратил едностранно
същия. Така мобилния оператор получава имуществена облага от насрещната страна
– потребител в размер, какъвто би получила ако договорът не беше прекратен, но
без да предоставя своята насрещна престация във формата на мобилни услуги. С
това уговорената в Договорите неустойка излиза много извън типичната си
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, което води до значително
неравновесие между правата и задълженията на мобилния оператор и на абоната,
създавайки условия за нарушаване на принципа на справедливост. При това
положение клаузата на основание чл.143, т.5 и т.6 и т.14 от ЗЗП е нищожна. Предвид, че за нищожността на такава клауза
съдът следи служебно и без да е наведено възражение от ответника – Решение на Съда от 26.04.2012г. по дело
С-472/10 на Съда на Европейския Съюз и Решение
№ 23/07.07. 2016г. по т.д. № 3686/2014г. на ВКС, ТК, І т.о.. В случая има въведено такова от особения представител
на ответника и то е основателно.
Съдът не възприема доводите на ищцовата страна, че неустойката
се дължи, тъй като не излизала от присъщата ѝ обезщетителна, санкционна и
обезпечителна функция, тъй като липсвало накърняване на добрите нрави. От една
страна неустойката се дължи при прекратяване на договора, като обаче в
конкретния случай доказателства, че другата страна по договора е узнала за
неговото прекратяване не са представени по делото. От друга страна няма пречка
размерът на неустойката да надхвърля вредите на неизпълнението, но същата
противоречи на добрите нрави тъй като е обвързана с размера на абонаментните
вноски за пълния срок на договора, по който едната страна не изпълнява
задълженията си, а другата следва да заплаща цената на непредоставените услуги.
Поради това и аргумента на мобилния оператор не се възприема от съда.
Поради изложеното иска за неустойката е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По отношение
на разноските в заповедното и в настоящото производство: Съгласно
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в исковото и в заповедното производство. Предвид изхода на делото,
то разноските направени от ищеца следва да се възложат в тежест на ответника. В
заповедното са направени такива в общ размер от 467.88 лв., от които 61.90 лв.
заплатена държавна такса, 405.98 лв. адвокатско възнаграждение. Разноските в
заповедното производство обаче следва да се определят в размер на общо 224.54
лв., предвид частичното уважаване на исковете. В исковото производство са
направени такива общо в размер на 1550.71 лв., от които 388.10 лв. заплатена
държавна такса, 180 лв. възнаграждение за вещо лице, 446.64 лв. възнаграждение
за особен представител и 535.97 лв. възнаграждение за адвокат. Тези разноски
следва да се присъдят на ищеца съобразно уважената част от исковете или в
размер на 744.19 лв.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от
ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че П.Й.С. с
ЕГН ********** адрес *** дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 130460283, чрез адв. И.В.от
АК – гр.София, със съдебен адрес ******
сумата общо от 193.81 лв. (сто деветдесет и три лева и осемдесет и една стотинки),
представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги по Договор за
мобилни услуги от 27.01.2016г. с предпочетен номер + 359895011879, Договор за
мобилни услуги от 27.01.2016г. с предпочетен номер + 359896640258 и Договор за
мобилни услуги от 28.01.2016г. с предпочетен номер + 359899735927, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението
по чл.410 от ГПК – 30.01.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 158/31.01.2018г. по ч.гр.д. № 307/2018г. на
ШРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от
ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че П.Й.С. с
ЕГН ********** дължи на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 130460283 сумата
общо от 1 291.40 лв. (хиляда двеста
деветдесет и един лева и четиридесет стотинки), представляваща сбора от неплатени
лизингови вноски за предоставяне за възмездно и временно ползване на
устройства марка “HTC” модел „Desire 820 Dark Grey“ по два Договори за лизинг от 27.01.2016г., както и устройство марка “Samsung” модел „Galaxy S5 Neo Black“ по Договор
за лизинг от 28.01.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението по чл.410
от ГПК – 30.01.2018г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 158/31.01.2018г. по ч.гр.д. № 307/2018г. на ШРС, като
отхвърля иска в останалата му част до пълния му предявен размер от 1505.69 лв.,
като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 130460283 срещу П.Й.С. с ЕГН ********** иск с правно основание по чл.422 от ГПК, във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сума общо в
размер на 1395.31 лв. (хиляда триста деветдесет и пет лева и тридесет и една
стотинки), представляваща сбора на начислените неустойки по Договори за мобилни услуги от 27.01.2016г. с предпочетен номер +
359895011879, Договор за мобилни услуги от 27.01.2016г. с предпочетен номер +
359896640258 и Договор за мобилни услуги от 28.01.2016г. с предпочетен номер +
359899735927, за която сума е издадена фактура № 7242325176 от 18.06.2016г. и
за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 158/31.01.2018г.
по ч.гр.д. № 307/2018г. на ШРС, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК П.Й.С. с ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“ ЕАД с
ЕИК 130460283 в заповедното производство разноски в размер общо на 224.54 лв. (двеста двадесет и четири лева и
петдесет и четири стотинки), както и тези направени в исковото производство
в размер на общо 744.19 лв.(седемстотин
четиридесет и четири лева и деветнадесет стотинки), съобразно уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: