Р Е Ш
Е Н И
Е
711/17.7.2019г..
Шуменски
районен съд, в
публичното заседание на двадесет и пети април, през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: Зара Иванова
при
секретаря А.Пушевска, като разгледа докладваното от районният съдия
гр.д. № 2058 по описа за 2018 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.135 ал.1 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от М.Я.Е., ЕГН ********** , адрес ***, съдебен
адрес *** , пл.“***“ –
адв. С.Т.срещу К.В.З., ЕГН ********** , адрес ***, В.К.В., ЕГН **********,
адрес: *** и М.Д.М., ЕГН **********, адрес: ***, в която посочва, че ответникът Кр.З. е неин длъжник, като вземането й срещу него произтичало от
непозволено увреждане, като твърди, че в
резултат на възбудено и поддържано у нея заблуждение и е нанесена вреда в
размер на 5 000 евро, или
9 779,15 лева поради което
на осн. чл. 210, ал. 1 от НК във връзка с чл. 209, ал.1 от НК във р. с чл. 20,
ал.4 от НК във вр с чл. 26, ал.1 от НК, ШРС с присъда №31/29.05.2017 г. го
осъдил да и заплати, в качеството и на граждански ищец по НОХД № 847/2017 г. сумата от 9 779,15
лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието 06.06.2016 г. до изплащане
на сумата на главницата и 300 лева,
представляваща направените разноски за
адвокатско възнаграждение. По жалба на отв.З., присъдата била изменена от ШОС,
където той бил осъден допълнително да и заплати сумата 300 лева – деловодни
разноски. Ищцата се снабдила с изпълнителен лист № 2736 от 31.10.2017г. Тя
установила, че ответникът З. извършил разпоредителни сделки с част от имотите
си, като с извършването на посочените правни действия имуществото му се
намалявало, което увреждало неговия интерес, тъй като препятствало
удовлетворяване на вземането му. Излага, че първият ответник като знаел,
че извършвайки горепосочените правни действия увреждат интересите и тъй
като ги извършвал в непродължителен
период от време, веднага след постановяване на
присъдата по НОХД № 847/2017 г. на ШРС. Ищецът претендира да бъдат
обявени спрямо него за недействителни извършените от първия и останалите
ответници сделки на разпореждане , а именно :
1. Дарение по силата на което К.В.З. дарява на дъщеря си В.К.В. 21/40 ид.ч. от недвижим имот в
гр.Шумен, “***“, извършено с нотариален акт ***
2. Договор за
доброволна делба от 01.06.2017г. , *** на СП –Шумен,
по силата на който отв.М.М. придобива изцяло съсобственият с отв.З. *** , с
идентификатор 83510.667.238.10.48 и
3. Договор за
доброволна делба от 01.06.2017г., *** на СП –Шумен,
по силата на който отв.М.М. придобива изцяло съсобственият с отв.З. ***, с
идентификатор 83510.667.238.10.48
С молба от 02.10.2018 г. ищецът оттегля иска относно имота
в гр.Шумен, ул. „*** и съответно срещу ответника В.К.В. , поради което с
Протоколно определение от 21.02.2019г., производството в тази част е прекратено
..
В срока по чл .131 от ГПК отв. Кр. З. депозира
отговор, в който заявява, че му се вменява недобросъвестно поведение като
длъжник, без това да е на лице. Излага, че прехвърляне на имоти наистина и ма,
но това прехвърляне било извършено за де
уредят стари и възникнали преди време финансово имотни отношения между него
и дъщеря му, към която имал отговорности
и задължения, но която виждал рядко и не поддържал почти никакви връзки.
Твърди, че тя нямала информация, че срещу него се водело дело и е осъден със
съдебен акт, който влязъл в сила доста
по-късно от прехвърлянето. Твърди, че нито първата, нито втората ответница са
били информиране за случващото се и заплахите към него. Заявява, че с доходите
си в България, след като си уредил финансовите отговорности и задължения не
можел да плати дължимото. В момента
успял да погаси само всички такси на държавата по наказателното дело.
В срока по чл. 131 от ГПК отв. М.Д.М. депозира писмен
отговор, в който заявява, че задължението на ищеца възникнало по силата на
издаден изпълнителен лист от 31.10.2017 г. по влязла в сила присъда от 04.10.2017 г. по ВНОХД № 232/2017 г. на
ШОС като излага, че към датата на договора за доброволна делба от 01.06.2017 г.
ищецът нямал качеството на кредитор, поради лиса на изискуемо и ликвидно –
безспорно по основание и размер вземане. Счита, че не била налице първата
предпоставка за иск по чл.135 от ЗЗД, а именно ищецът да е кредитор към датата
на извършване на делбата, както и, че не била налице и втората предпоставка по
чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, тъй като нито живеела на семейни начала, нито била
съпруга на първия ответник. Излага, че
действията били добросъвестни и не е знаела, че ищеца има вземане, което
възникнало много след доброволната делба. Претендира присъждане на разноски.
След
като се запозна със събраните в хода на процеса доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът възприе следното:
Активно
материално легитимирани да претендират обявяване на недействителност по чл.135,
ал.1 от ЗЗД са лицата, които имат качеството на кредитори. В случая за съда е
безспорно, че ищцата е кредитор на ответника З., с влязла в сила присъда по НОХД № 847/2017 г. по описа на
ШРС той е осъден за престъпление по чл.210,
ал.1, т.5 от НК във вр. с чл.209,ал.1 от НК, за това, че в периода 07.04.2016г.
до 06.06.2016г., в гр.Шумен, в условията на продължавано престъпление, в
съучастие като помагач с неизвестно лице, действало като извършител, а в
периода 07.04.2016г.-12.04.2016г. и с К. И.
В., който е действал като помагач, с цел да набави за
себе си и за другиго имотна облага умишлено
улеснил извършването на измама по отношение ищцата, в резултат на възбудено и поддържано у нея
заблуждение, че предаването на сумите е необходимо за лечението на неин близък,
като в резултат на съучастническата дейност е нанесена вреда от 5 000 евро
или 9 779,15 лева. С присъдата е уважена претенцията на пострадалата М.Я.Е.,
в качеството и на граждански ищец, като ответникът З. е осъден да и заплати
сумата от 9 779,15
лева
- обезщетение за нанесени имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието –
06.06.2016г. Първото възражение
поддържано от ответниците е, че към датата на атакуваните сделки ищцата не е
била кредитор на отв.З., т.к. не била налице влязла в сила присъда. Съдът
намира възражението за неоснователно,
независимо, че задължението на отв.З. произтича от деликт, който
съставлява и престъпление, не е необходимо съдебното му установяване, още
повече да се счита , че задължението възниква едва с влизане в сила на
присъдата. Задължението за обезвреда по чл.45 от ЗЗД възниква към момента на
нанасяне на вредите. Поради горното, съдът намира, че е доказан първият
правопораждащ вземането факт – ищецът има качеството на кредитор.
Предвид
обстоятелството, че лицето с което длъжникът е договарял, не е от категорията
на посочените в чл.135, ал.2 от ЗЗД и поради
обстоятелството, че атакуваните сделки
са възмездни, ищецът е необходимо е да установи „знание за увреждането“ у приобретателя. Знанието
на приобритателя за увреждане на кредитора подлежи на установяване с
всички доказателствени средства. Доказването не е необходимо да е пълно и
главно. При липса на преки доказателства, доказването може да се изведе и въз
основа на поредица установени факти, които в своята взаимна връзка косвено
водят до несъмнен извод за наличието му.
В настоящият случай основният довод на ищеца,
че отв.М. - приобретател по сделките е
знаела за увреждането е , че е живеела на съпружески начала с длъжника , точно
през периода в който е възникнало задължението му. От събраните по делото
доказателства и по-конкретно показанията на всички разпитани свидетели намира
за доказано че до края на 2016- началото на 2017г. ответниците са живеели като семейство. Съдът
също приема за доказано, че двамата са живеели в имот в гр.Шумен, ул.“***“ , където отв.М. е присъствала на обиск, извършен във
връзка с разследването на престъплението, за което впоследствие отв.З. е осъден
с цитираната по-горе присъда. Счита за доказано, че е последвала раздяла между
страните, като съобразно твърденията на свидетелите разпитани по молба на
ответниците, те са прекъснали всякакви взаимоотношенията
си. Изложеното до тук според съда не
може да обоснове извод за знание у приобретателя за увреждането. Единствено
установения факт на близките им отношения, както и знанието за евентуално извършено
престъпление от отв.З., не са достатъчни да доведат до единствено възможния
мотив и знание за увреждане на кредитора. Имотите предмет на увреждащите сделки са били
съсобствени между двамата ответници и т.к. съдът приема, че те са
преустановили личните си взаимотношения, житейски логично е желанието им да уредят
имуществените си взаимотношения. Според
съда така както съществува хипотетична вероятност сделките да са извършени със
знание за увреждане, съществува и
вероятност целта преследвана от
отв.М. (която е релевантна с оглед предмета на делото), предвид прекратяването
на личните взаимноотношения с отв.З., да прекрати и имуществените такива, без
да съзнава, че се увреждат правата на ищцата. Въпреки, че атакуваните сделки са
извършени непосредствено след постановяване на посочената по-горе присъда,
липсват доказателства отв.М. да е узнала за нея, респ. за присъденото обезщетение.
За разлика от длъжника, който знае, че е такъв към момента на увреждането, подобен извод не е относим към третите лица. По делото
не са събрани други доказателства, които да обосноват предположение, че отв.М.
е знаела, че сделките увреждат ищцата –
от ищцата не са заявени имуществени претенции, няма данни да е завела
изпълнително дело, да е поискала обезпечаване на вземанията си , в каквито
производства е вероятно третото лице съсобственик на имотите да узнае, че отв.З.
е длъжник, съответно че с отчуждаване на имуществото си уврежда интересите на
кредитора. Едва в писмените бележки ищцата заявява, че липсват доказателства за
обстоятелството, че отв.М. не е заплатила дължимите на отв.З. суми за уравнение
на дяловете му при извършване на атакуваните сделки. Това възражение не е
въведено своевременно, но дори и да се приеме, че подлежи на разглеждане ,
същото не е доказано. От ищцата не са направени доказателствени искания в тази
насока , не е поискано изискването на нотариалните дела .
Предвид всичко
изложено по-горе съдът намира , че предявеният иск се явява неоснователен и
следва да се отхвърли.
На основание
чл.78,ал.3 от ГПК ищцата дължи на ответника М.М. , деловодни разноски в размер на 1 480 лева .
От ответника К.З.
също е направено искане за присъждане на разноски, но по делото не са
представени доказателства за извършени такива .
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Я.Е., ЕГН ********** , адрес *** , съдебен
адрес *** , пл.“***“ –
адв. С.Т., иск по чл.135 ал.1 от ЗЗД ,
за прогласяване на недействителност спрямо нея на :Договор
за доброволна делба от 01.06.2017г. , *** на СП
–Шумен на апартамент в гр.Шумен, ул.“***“, с идентификатор 83510.667.238.10.48 и Договор за
доброволна делба от 01.06.2017г. , *** на СП
–Шумен на магазин №26 в гр.Шумен, ул.“***“, с идентификатор
83510.667.238.10.48 , сключени мужду ответниците К.В.З., ЕГН ********** , адрес *** и М.Д.М.,
ЕГН ********** , адрес: ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ
: