Р Е
Ш Е Н
И Е
715/18.7.2019г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на петнадесети юли 2019
година
в публично
заседание в следния състав:
Секретар: Н. Й.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 2059/2018г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен иск, с
правно основание чл. 422 ГПК.
Искова молба от “***” ЕАД, ЕИК : *** с адрес
за призоваване – ***,
срещу С.Д.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено
правно основание чл. 422 ГПК и обща цена от 898,38 лева.
Ищецът сочи, че
имал вземане срещу ответника за сумата от 898,38 лева, представляваща 500 лева
главница – неплатени вноски по договор за потребителски кредит № 593183256 от
16.06.2016г., 93,29 лева договорна лихва, за периода 25.06.2016г. –
12.08.2017г., 36,89 лева лихва за забава, за периода 19.05.2017г. –
06.02.2018г., 254,79 лева такса за услуга „кредит у дома“, 13,41 лева такса
оценка на досие и законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението до окончателното плащане. За така твърдяното вземане кредиторът, по
реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение. Заповедта по ЧГД
№ 393/2018г., била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради изложеното
ищеца претендира признаване за установено съществуването на описаното вземане и
осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата.
В срока за отговор
на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.
В съдебно заседание,
страните редовно призовани, ищецът, в писмена молба, заявява искане за
постановяване на неприсъствено решение, а ответникът, не се явява и не изпраща
представител.
Така предявената
молба се явява допустима, разгледана
по същество е основателна, по следните съображения :
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът, постановява неприсъствено
решение когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за
размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание и искът вероятно е, или не е
основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представени
доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
В конкретният
случай са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение,
уважаващо предявените искове – ответникът е бил редовно уведомяван и призован,
като последиците от неподаване на отговор и неявяване в съдебно заседание са му
били указани. Представените писмени доказателства сочат валидно правоотношение между страните (валиден договор), задължение произтичащо от
същото, за ответника да заплати сума пари; изпълнение на насрещните задължения;
забава на ответника и началната и дата, от която се начислява лихва за забава и
нейният размер; уведомление до ответника от цедента по твърдения договор за
цесия.
На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски, в размер на 400 лева, представляващи държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, в настоящото и по ЧГД № 393/2018г. по описа на ШРС.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на “***” ЕАД, ЕИК : *** с адрес
за призоваване – ***,
срещу С.Д.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, съществува
вземане, за сумата от 898,38 лева, представляваща 500 лева главница – неплатени
вноски по договор за потребителски кредит № 593183256 от 16.06.2016г., 93,29
лева договорна лихва, за периода 25.06.2016г. – 12.08.2017г., 36,89 лева лихва
за забава, за периода 19.05.2017г. – 06.02.2018г., 254,79 лева такса за услуга
„кредит у дома“, 13,41 лева такса оценка на досие, в едно със законната лихва
върху главницата от 06.02.2018г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА С.Д.Д., ЕГН : **********,
с адрес ***, да заплати на “***” ЕАД, ЕИК : *** с адрес
за призоваване – ***, сумата от 400 лева, представляваща разноски в производството на
настоящата инстанция и по ЧГД № 393/2018г. по описа на ШРС.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239,
ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: