Р Е Ш Е Н И Е
598/13.6.2019г.
Шуменският
районен съд в публичното заседание , на двадесет и пети април , през
две хиляди и деветнадесета година, в
състав :
Съдия : Зара Иванова
при секретаря
А.П. като разгледа докладваното от районния съдия
гр.д. №2086 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД , чл.86,ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД
Депозирана е искова молба от “А 1
България” ЕАД, (с предишно
наименование „Мобилтел “ ЕАД ), ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. „***”
законни представители: А.В.Д., ЕГН ********** и М.М., македонски гражданин,
притежател на паспорт № ***, издаден на 04.10.2017 г. от властите на Македония,
действащи заедно , съдебен адрес ***
срещу В.К.С. , ЕГН ********** , адрес ***, в която посочва , че основа
на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу ответника било образувано ч.гр.д №383/2018, по описа на
ШРС, като в рамките на предвидения от законодателя 14 дневен срок постъпило възражение от страна на длъжника
срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение , поради което
предявява настоящият иск.
Твърди , че между страните е сключен
Договор ***/15.05.2014 г. за далекосъобщителни услуги, за който твърди, като в
срока на действие на договора са издадени
фактури с №306388815/12.01.2015 г., с падеж на плащане 27.01.2015 г., за
отчетен период от 09.12.2014 г.до
08.01.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 15.79 лв.; фактура № 307985050/12.02.2015 г., с падеж
на плащане 27.02.2015 г., за отчетен период от 09.01.2015 г.до 08.02.2015г., за ползване на
далекосъобщителни услуги за сумата от 13.90 лв. и фактура№ 566683324/17.06.2015
г. , с падеж на плащане 17.06.2015 г., за отчетен период от 09.05.2015 г.до 08.06.2015 г. в която била начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в
размер на 115.80 лв., които суми ответникът не е заплатил. Ищецът претендира на
основание чл. 86 от ЗЗД, мораторна лихва за забава начислена върху главницата в
размер на 8.56 лв. за период от 28.02.2015 г. до 18.12.2017 г. Претендираната сума в размер на 154.05 лв.,
посочена като главница била формирана
като сбор от предоставените на ответника далекосъобщителни услуги в размер на
29.69 лв. - незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор за
далекосъобщителни услуги с номер *** от дата 15.05.2014 г. и сума в размер на
115.80 лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване на договор *** от дата 15.05.2014 г.и мораторната лихва в размер
на 8.56 лв. начислена върху фактура № 307985050/12.02.2015 г. Ищецът твърди,
че клаузата за неустойка била регламентирана
и уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и в ОУ на
оператора, които са неразделна част от
индивидуалния договор и имат задължителна сила за страните. Неизпълнението от
страна на абоната-ответник да заплати сумите за потребените услуги, съгласно
издадените фактури е довело до прекратяването на индивидуалните договори на
ответника и до начисляването па договорна неустойка. Неизпълнението на
ответника обусловило правото на ищеца да начисли обезщетение за неизпълнение
- неустойка по цитираните два договора. Издадени са му фактури, които, не са
заплатени в срок. Ищецът претендира да бъде установено, че към него съществува
вземане от страна на ответника на сума в размер на 154.05 лв., от които 145.49 лв. - главница, представляваща
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка по договор за
далекосъобщителни услуги и мораторната лихва в размер на 8.56 лв., както и
присъждане на разноски в заповедното и исковото производство., представляващи
доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначеният му особен
представител депозира отговор, в който
заявява, че оспорва изцяло исковите претенции, заявява че оспорва изцяло
дължимостта и размерът на неустойката и на лихвите, като заявява, че
претенцията за неустойка и лихви е погасена по давност и прави възражение в
тази насока .Ответникът счита, че клаузата на която се позовава ищецът, за да
претендира неустойка и предвиждаща, че при предсрочно прекратяване на договора
Операторът има право да получи „неустойка в размер на месечните абонаментни
такси, дължими от Абоната за съответната SИM карта до изтичане па посочения в
договора срок“ е неравноправна и нищожна съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП и се
позовава на тази нищожност и счита претенцията за неустойка е неоснователна.
Моли да бъдат отхвърлени исковите претенции и
претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съдът въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства , прие за установено от фактическа и правна
страна следното :
Въз основа на
депозирано от ищеца Заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№383/2018г.
по описа на ШРС , по което е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
, с която на ответника , като длъжник е разпоредено да му заплати
следните суми : 29,69 лева – незаплатени далекоъобщителни услуги по Договор ***/15.05.2014
г. , за която сума са издадени фактури с
№306388815/12.01.2015 г., с падеж на плащане 27.01.2015 г., за отчетен период
от 09.12.2014 г.до 08.01.2015 г., за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 15.79 лв.; фактура № 307985050/12.02.2015 г., с
падеж на плащане 27.02.2015 г., за отчетен период от 09.01.2015 г.до 08.02.2015г., за ползване на
далекосъобщителни услуги за сумата от 13.90 лв. , сумата 115,80 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор ***/15.05.2014 г. , за която сума е издадена фактура№
566683324/17.06.2015 г. , с падеж на плащане 17.06.2015 г., за отчетен период
от 09.05.2015 г.до 08.06.2015
г. , 8,56 лева – мораторна лихва
начислена върху фактура а № 307985050/12.02.2015 г., за периода от датата на
падежа , до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК , както и законна лихва ,
считано от 04.01.2018г. , до окончателното изплащане на главниците и сума от 205 лева – деловодни разноски . Поради
наличието на предпоставките по чл.415, ал.1 , т.2 от ГПК , ищецът е предявил
настоящия иск . .
Съдът намира , че по делото е доказано от
представените и приети писмени доказателства , че на 15.04.2014г. , страните са
сключили Договор ***/15.05.2014 г. за далекосъобщителни услуги , съобразно
който между страните са възникнали
облигационни правоотношения, по силата на които ищецът се е съгласил да
предоставя на ответника мобилни услуги, като последният се е съгласил да
заплаща уговорената цена. Ищецът твърди
и съдът намира това обстоятелство за доказано , че на ответника , за периода 09.12.2014 г. до 08.02.2015г., са предоставени
далекосъобщителни услуги , на стойност 29,69 лева , които не са заплатени от
ответника . За посочената сума са издадени фактури с №306388815/12.01.2015 г. и
фактура № 307985050/12.02.2015 г.,, съобразно които падежът на задължението за
сумата от 15.79 лева е на
27.01.2015 г., а за сумата от
13.90 лева е на 27.02.2015 г.В тази връзка неоснователни се явяват
доводите на ответника за погасяване на вземането на ищеца по давност .
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение , с което според съда се
прекъсва течението на погасителната давност е подадено от кредитора на 04.01.2018г.
, т.е. преди да изтече три годишният срок по чл111 , ал.1 , б.“в“ от ГПК .
Поради посоченото съдът намира , че претенцията , в частта относно сумата 29,69
лева , представляваща цената на незаплатени далекосъобщителни услуги , за
периода 09.12.2014 г. 09.12.2014 г. до 08.02.2015г., до 08.02.2015г.,
се явява основателна . Предвид неизпълнението на задължението за заплащане на
парично задължение , ответникът дължи мораторна лихва в размер на 8,56 лева ,
върху посочената главница , за периода от 08.02.2015г. до датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК
По
отношение на претенцията за неустойка, за да се произнесе съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. От текста на цитираната разпоредба следва, че
неустойката е определена имуществена ценност, най- често парична сума, която
длъжникът се задължава да престира на своя кредитор в случай на виновно, от
негова страна, неизпълнение на поето с договора задължение. Фактическият състав
на неустойката съдържа изрична, валидна неустоична клауза, неизпълнение и вина,
като тук вината се презюмира оборимо. Неустойката се дължи в уговорения размер
без оглед на конкретните вреди, ако са настъпили такива, т.е. при неустойката
следва да бъде доказан фактът на неизпълнение на задължението. В разглеждания
казус, ищецът претендира неустойка за предсрочно прекратяване на Договор ***/15.05.2014
г. , в размер на 115,80 лева , която
видно от съдържанието на договора действително е предвидена .
Съобразно
общите правила регламентиращи договорните взаимотношения – арг.чл.9 от ЗЗД ,
може да се приеме , че клаузата за
неустойка е винаги проявление на принципа на автономия на волята в частното
право , т.е. свобода на договаряне . Тази свобода е единствено ограничена от
повелителните норми на закона и добрите нрави . Добрите нрави са морални,
етични норми, на които законът е придал
правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието със закона. Добрите нрави са критерии и норми на
поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част
от хората, според вътрешното си убеждение, ги приемат и се съобразяват с тях.
Те не са писани, систематизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, като за спазването им, при риск за присъждане на неустойка,
съдът следи служебно (Тълкувателно
решение №1 от 15.06.2010 на ВКС по тълк. дело №1/2009 г. на ОСТК). В цитираното тълкувателно решение се приема, че
нищожна, поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като
преценката за нищожност следва да се прави за всеки конкретен случай при
сключване на договора. В мотивите на същия съдебен акт са изброени примерно
някои от критериите, въз основа на които следва да се извършва тази преценка, а
именно: естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка, обезпечено ли изпълнението на задължението с други правни способи,
вид на уговорената неустойка, вид на неизпълненото задължение- съществено или
незначителна част, съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнението на задължението вреди. В случая , не е спорно, че
както в договора, така и в общите условия, част от конкретния договор, е
предвидена компесаторна неустойка, в размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване на договора до изтичане на
определения срок на ползване. Между
страните не е налице спор , че са настъпили формално предвидените в договора
основания за възникване на правото да се
претендира неустойка , но съдът счита ,
че тези клаузи се явяват нищожни на основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД
– поради нарушаване на добрите
нрави. Според съда уговорената
неустойка е с необосновано висок размер , който излиза извън рамките на
присъщата и функция - обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Задължението за
заплащане цена на услуга, която въобще няма да се доставя, не обезщетява
някаква претърпяна загуба и пропусната полза, а води единствено до
неоснователно разместване на блага. Съобразявайки размера на неустойката с
размера на главното задължение, съдът стига до извода, че в случая така
договорената компесаторна неустойка позволява на мобилния оператор да реализира
значителен приход, без последният да полага допълнително каквито и да било
усилия за изпълнение на насрещното си задължение. Ето защо стига до извода, че
в случая неустойката не цели да задоволи имуществения интерес на доставчика,
като кредитор, обезщетявайки го за вредите при неточно изпълнение от длъжника,
а да го обогати неоснователно. Поради изложеното заключава, че и този иск е
изцяло неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли. В исковата молба е
направено евентуално искане, ако съдът приеме , че клаузата за неустойка е
нищожна да се вземе предвид постигнатото споразумение между мобилния оператор и
КЗП и да пристъпи към присъждане на
неустойка в редуциран размер на 3 месечни абонаментни такси на ползваната
абонаментна програма . Молбата е неоснователна , защото изложените по-горе
мотиви касаят нищожност на клаузата ,а не прекомерност , което изключва
възможността да се присъди по-нисък от претендирания размер . Нищожното клауза
е несъществуваща и в случая не може да бъде заменена от споразумение сключено
между оператора и КЗП . Поради изложеното съдът намира , че претенцията за сума
от 115,80 лева , представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор
***/15.05.2014 г. , за която сума е издадена фактура№ 566683324/17.06.2015 г. ,
с падеж на плащане 17.06.2015 г., за отчетен период от 09.05.2015 г.до 08.06.2015 г. се явява неоснователна .
На основание
чл.78,ал.1 от ГПК , ответникът дължи на ищеца извършените деловодни разноски в
размер на 144,01
лева –
съразмерно и съобразно уважената част от исковете , от които 50,90 лева
– заповедното производство и 93,11 лева – в исковото производство .
Р
Е Ш И
:
На
основание чл.422, ал.1 от ГПК , ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО , че В.К.С. , ЕГН ********** , адрес ***, дължи на “А 1 България” ЕАД, (с предишно наименование „Мобилтел “ ЕАД ), ЕИК***, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Илинден, ул. „***” , законни представители: А.В.Д.,
ЕГН ********** и М.М., , обща сума от
29,69 ( двадесет и девет лева и шестдесет и девет ст.) лева –
незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор ***/15.05.2014 г. , разпределена както следва : 15.79
лева , по фактура с
№306388815/12.01.2015 г., за отчетен период от 09.12.2014 г.до 08.01.2015 г. и 13.90 лева , по фактура № 307985050/12.02.2015
г., за отчетен период от 09.01.2015г.до 08.02.2015г., както и сума
от 8,56 лева – мораторна лихва върху
посочената главница , за периода от
08.02.2015г. до 04.01.2018г. - датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК , ведно със законната лихва върху главницата , считано
от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК – 04.01.2018г. , до
окончателното и плащане , за която сума има издадена Заповед по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№383/2018г. по
описа на ШРС ..
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “А 1 България” ЕАД, (с
предишно наименование „Мобилтел “ ЕАД ), ЕИК*** , иск по чл.422,ал.1 от ГПК , за признаване
за установено , че В.К.С. , ЕГН **********
, му дължи сума от за заплащане
на сума от 115,80 ( сто и петнадеест лева и осемдесет ст.) лева -
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор ***/15.05.2014
г. , по фактура № 566683324/17.06.2015
г. , за която сума е издадена Заповед по
чл.410 от ГПК , по ч.гр.д.№383/2018г. по описа на ШРС , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА В.К.С. , ЕГН ********** да заплати на “А 1 България” ЕАД, (с предишно наименование „Мобилтел “ ЕАД ), ЕИК*** ,
сумата 144,01 (сто
четиридесет и четири лева и една ст.) лева – деловодни разноски съразмерно
и съобразно уважената част от исковете , от които 50,90 лева – заповедното
производство и 93,11 лева – в исковото производство .
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: