Р Е Ш Е Н И Е

252/22.3.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На пети март две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2091 описа на ШРС за 2018г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявени от Община Шумен с БУЛСТАТ 000931721 с адрес гр.***, представлявано от Л.Х.чрез Общинско предприятие „Общински жилища и имоти“, представлявано от Ю.В.срещу Ф.А.Й. с ЕГН ********** с адрес ***, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК.

В исковата молба се сочи, че между страните съществували облигационни отношения, основаващи се на сключен между тях Договор за наем на общинско жилище № ЖИ – 57/05.09.2013г. с действие една година. Ищецът твърди, че поради необитаване на имота повече от три месеца, както и поради изтичане на срока на договора, то наемното правоотношение било прекратено със Заповед № РД – 25-215 от 07.02.2017г. Заповедта била връчена чрез закачване на информационното табло в Община Шумен и влязла в законна сила на 10.03.2017г. За ответницата възникнало задължението да освободи имота, но това не било сторено. С Протокол от 19.04.2017г. имота бил иззет от служители на Общината. Така наемателката дължала 230.97 лв., представляваща неплатени наемни вноски за периода ноември 2016г. – април 2017г., както и лихва върху сумата, поради неплащане на задължението. Предвид неизпълнението на поетите от ответницата задължения в полза на ищеца било учредено по негова инициатива заповедно производство и образувано ч.гр.д. № 755/2018г. по описа на ШРС, като била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Заповедта била връчена по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК и на ищеца било указано, че следва да предяви искове за вземанията си. Исковата молба била депозирана в законоустановения срок. В заключение се моли за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане в размер на 230.97 лв. главница, произтичащо от Договор за наем сключен между страните с № ЖИ – 57 от 05.09.2013г. по отношение на имот, находящ се в гр.Шумен, за периода от месец ноември 2016г. до месец април 2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 14.03.2019г., както и сумата от общо 25.30 лв., представляващо мораторна лихва върху главницата, считано от 01.12.2016г. до 14.03.2018г. Претендират се и разноски по заповедното и исковото производство.

Поради ненамирането на ответницата и в хода на настоящото исково производство, съдът на основание чл.47, ал.6 от ГПК с Определение № 3414 от 04.12.2018г. назначил на Ф.Й. особен представител – адв. Ж.Д. от ШАК. В законоустановения срок, особения представител депозирал писмен отговор. В него се сочи, че исковете са допустими, но неоснователни. Не се оспорвало обстоятелството, че ответницата, заедно с малолетния си син били настанени под наем в общинско жилище, находящо се в гр.Шумен. Договорът влязъл в сила на 04.09.2013г., като бил със срок на действие една година, т.е. до 04.09.2014г. В последствие със заповедта, с която се прекратява наемното правоотношение са цитирани четири основания за прекратяване на договора, като всички са с различни дати, а именно – неплащане на три наемни вноски (без да се уточнява период и суми); изтичане на срока на настанителната заповед; отказ да бъде удължен срока за настаняване; не обитаването на повече от три месеца от наемателите. На това основание особения представител прави искане съда да се произнесе на основание чл.17, ал.2 от ГПК по отношение валидността на Заповед № РД – 25-2015/07.02.2017г. Излага се, че поради изтичането на срока на договора и прекратяването на това основание, ответницата не дължи наемни вноски, тъй като между страните не са съществували облигационни отношения. Поради това се моли за отхвърляне на претенциите, като в условията на евентуалност се прави искане да бъде уважена сумата от 10 лв., представляваща наем за ноември 2016г., след извършване на прихващане на наемната вноска от 133 лв. със сумата от 123 лв., представляваща депозитна вноска по чл.3, ал.1 от договора. Правят се възражения и оспорвания.

В съдебно заседание за ищеца се явява процесуалния представител адв. В.К.от ШАК. Поддържа твърденията посочени в молбата, като моли за уважаване на исковете. Доводите за това са развити в хода на съдебните прения.

В съдебно заседание за ответника се явява назначения особен представил – адв. Д. от ШАК, като се поддържа писмения отговор, но се оттегля възражението за прихващане направено в него. Аргументи за неоснователността на исковете се излагат в хода по същество, като в условията на евентуалност се моли искът да бъде отхвърлен за месеците март и април 2017г., предвид, че заповедта за прекратяване е издадена на 07.02.2017г.

Съдът като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, от фактическа страна установява следното:

От приложеното по делото ч.гр.д.№ 755/2018г. на ШРС е видно, че по подадено от ищеца заявление била издадена Заповед № 371/15.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответницата за сума в размер на 230.97 лв., главница за неизплатени месечни наемни вноски по Договор за наем № ЖИ 57/05.09.2013г. за м.11.2016г. – 04.2017г. и сума в размер на 25.30 лв. – мораторна лихва за периода от 01.12.2016г. до 14.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.03.2018 г. до окончателното заплащане на вземането. Присъдени са и разноски направени в заповедното производство в общ размер на 325 лв. Предвид връчването на заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, то на заявителя било дадено указание да предяви искове за вземанията, което сторил в срок.

В исковото производство се установи, че между страните бил сключен Договор № ЖИ – 57/05.09.2013г., с който наемодателя Община Шумен предоставил на наемателя Ф.А.Й. общински жилищен имот, находящ се в гр.*** при наемна цена от 41 лв. месечно. Срокът на договора бил една година и влизал в сила от 04.09.2013г., като наемното отношение можело да бъде продължено. В чл.20, ал.2 от договора било посочено, че наемното правоотношение се прекратявало със заповед на кмета, в която се определял и срок за опразване на жилището. По делото е приложена Заповед № РД – 25-1933 от 02.09.2013г., с която наемодателката била настанена в жилището. Видно от Заповед № РД-25-215 от 07.02.2017г. на Кмета на общината наемните отношения по договора били прекратени, като в мотивите били изброени няколко различни основания – неплатен наем за повече от три месеца; изтичане срока на наемния договор – 03.09.2014г.; отказа да бъде продължен срокът на договора; необитаването на общинското жилище за м.ноември 2016 – м.януари 2017г. Заповедта била връчена на лицето, чрез поставянето ѝ на табло в сградата на Община Шумен на 24.02.2017г.

По делото е разпитан свид. Т.В.Х.– служител в Общински жилища и имоти, която свидетелства, че наемодателката не живеела в жилището, което било установено от тях, тъй като не я намирали на адреса, но не изготвили протоколи за горното и не извършили засичане консумация на ел.енергия в жилището. Свидетелят твърди, че ответника е закъснявал за наема, като били изготвяни извлечения които отразявали точно колко наема има неплатени. Съдът кредитира показанията на свидетеля, който въпреки, че е в служебни отношения с общината, дава безпротиворечиви и логични показания.

По отношение на допустимостта на исковете: Предявяването на установителен иск за установяване съществуването или несъществуването на едно правно отношение е допустимо при наличие на интерес от това. Тази предпоставка в случая е налице. Така издадената заповед за парично изпълнение по чл.410 от ГПК е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и след дадени от съда указания, за ищеца възниква правен интерес от предявяване на установителните искове за вземанията по заповедта. Предвид наличието на тези законови предпоставки, съдът дължи произнасяне по съществото на делото.

По отношение основателността на исковете: За основателността на предявените искове в настоящото производство ищеца следва да докаже, че в негова полза е било учредено заповедно производство и е издадена заповед за изпълнение, както и че между страните е налице валидно облигационно отношение и неизпълнено договорно задължение от страна на ответницата и неговия размер. В случая наемното правоотношение с предмет общинско жилище може да възникне и съответно да се прекрати, само по реда и при условията, предвидени в разпоредбите на специалния по отношение на ЗЗД закон, а именно Закона за общинската собственост (ЗОС). В този смисъл Решение № 1240 от 30.10.2008г. на ВКС по гр.д. № 5630/2007г. V г.о.

Разпоредбата на чл.45а от ЗОС препраща към Наредба на общинския съвет, която урежда условията за установяване на жилищните нужди и настаняването под наем в общинските жилища. В чл.15, ал.1 и ал.3 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем и за продажба на общински жилища (изм. с Решение № 236 от 28.07.2016г. на Общински Съвет Шумен) се посочва, че настаняването в общински жилища се извършва със заповед на кмета, въз основа на която се сключва писмен договор по реда на ЗЗД. В случая съдът намира, че между страните е учредено валидно облигационно правоотношение, основано на сключен между тях Договор за наем № ЖИ-57 от 05.09.2013г., подписан от тях, като действието на договора е от 04.09.2013г., датата на издаването на заповед за настаняване. Договорът е прекратен на основание чл.20, ал.2 от него (кореспондиращ с чл.46 от ЗОС) със Заповед № РД-25-215 от 07.02.2017г. на Кмета, като същата е връчена по реда на чл.61, ал.2 от АПК чрез поставянето ѝ на таблото за обявления на 24.02.2017г.. Настоящият съдебен състав счита, че ефектът от прекратяване на процесния договор за наем е настъпил на 24.03.2017 г., която дата със Заповед № РД- 25-215/07.02.2017 г. кметът на Общината определя за краен срок за доброволно опразване на процесното жилище от семейството на Ф.Й.. Въпреки, че в заповедта са изброени няколко отделни основания за прекратяването на договора, то съдът намира, че в настоящото производство не следва да обсъжда законосъобразността на същата, поради влизането ѝ в сила. В настоящия случай не е налице и хипотезата на чл.17, ал.2 от ГПК, за да се налага да има произнасяне по валидността на административния акт. Или съдът намира, че периодът на действие на договора между страните е от 04.09.2013г. до 24.03.2017г., като липсват доказателства да са съществували валидни отношения между страните за м.април 2017г., която е крайната дата на сочения от ищеца период.

Съгласно чл.232, ал.2 от ЗЗД наемателя има задължение да заплаща уговорената с наемодателя наемна цена, както и разходите свързани с предоставеното в случая общинско жилище, по начин и в срок определен в наемния договор. Същата разпоредба има императивен характер с оглед това, че наемното правоотношение е двустранно, следователно вменява права и задължения за двете страни по него - правото на наемателя да използва по предназначение общинското жилище съответства на правото на наемодателя да изисква престиране на периодичните наемни вноски, по начин и в срок уговорен между тях, както и законната лихва от деня на забавата съгласно чл.86 от ЗЗД. В случая се претендира месечен наем в размер на 41 лв. за периода от м.ноември 2016г. до м.април 2018г. включително, като не са представени доказателства по делото наемната цена да е заплатена от ответника. Предвид на гореизложеното искът за главницата се явява основателен за сумата от 205 лв. за периода от м.ноември 2016г. до март 2017г. включително, като за месец април 2017 следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По отношение на иска по чл.422 от ГПК във вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД: Предвид частичната основателност на главния иск, то следва чрез използване на калкулатор за изчисляване на законна лихва да бъде изчислена дължимата лихва върху сумата от 205 лв. за периода от 01.12.2016г. до 14.03.2018г.. Така получения резултат е 26.72 лв., което превишава претендираната от ищеца сума от 25.30 лв., затова искът за лихви следва да се уважи в пълния му размер.

По отношение разноските в производството: Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в исковото и в заповедното производство. Предвид изхода на делото, то разноските направени от ищеца следва да се възложат в тежест на ответника, съразмерно с уважената част от иска. В заповедното производство разноските са в размер на 325 лв., като ответницата следва да заплати на ищеца разноски от 291.72 лв., включваща държавна такса и адвокатско възнаграждение. В исковото са направени такива в общ размер от 675 лв., от които 75 лв. заплатена държавна такса, 300 лв. за адвокатско възнаграждение и сума от 300 лв. заплатено възнаграждение за особен представител. Ответницата следва да заплати в исковото производство разноски в размер на 605.86 лв., съразмерно с уважената част от иска.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.46 от ЗОС, във връзка с чл.232, ал.2 от ЗЗД, в отношенията между страните, че Ф.А.Й. с ЕГН ********** с последен известен адрес *** с БУЛСТАТ 000931721 с адрес гр.***, представлявана от Л.Х.сума в размер на 205 лв. ( двеста и пет лева), представляваща дължима сума по Договор за отдаване под наем на общински жилищен имот № ЖИ – 57 от 05.09.2013г. находящ се в гр.*** за периода м.ноември 2016г. – м.март 2017г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.03.2018г. – датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на главницата, както и сума от 25.30 лв. (двадесет и пет лева и тридесет стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.12.2016г. до 14.03.2018г., за които вземания е издадена Заповед за парично изпълнение по чл.410 от ГПК № 371/15.03.2018г. по ч.гр.д.№ 755/2018г. по описа на Шуменския районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата над присъдената сума от 205 лв. до пълния му предявен размер на 230.97 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Ф.А.Й. с ЕГН ********** *** с БУЛСТАТ 000931721 направените в заповедното производство по ч.гр.д. № 755/2018г. на ШРС разноски в общ размер на 291.72 лв.(двеста деветдесет и един лева и седемдесет и две стотинки), съразмерно с уважената част от исковете и съгласно списък за разноски по чл.80 от ГПК представен от ищеца.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Ф.А.Й. с ЕГН ********** *** с БУЛСТАТ 000931721 направените в исковото производство съдебни разноски в общ размер на 605.86 лв.(шестстотин и пет лева и осемдесет и шест стотинки), съразмерно с уважената част от исковете и съгласно списък за разноски по чл.80 от ГПК представен от ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: