56/21.1.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми
състав
На петнадесети януари, през две
хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
районния съдия
ГД № 2101 по описа на
ШРС за 2018 год.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл. 239
от ГПК.
Предявен е положителен установителен иск, с правно
основание чл.422 от ГПК, вр. с 240 от ЗЗД. В исковата си молба до съда, ищецът излага, че Договор за
потребителски кредит № ***е бил сключен на ***г., с ответника С.Т.Р., ЕГН **********,
за сумата от 2500лв., за срок 24 месеца, при размер на вноската 154,55лв.,
падеж на вноската – двадесет и пети ден на месеца, годишен процент на разходите
– 49,90%; годишен лихвен процент – 41,17 %; лихвен процент на ден – 0,11% и
общо задължение по кредита 3709,20лв. Бил избран и закупен
пакет от допълнителни услуги, като общото задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги станало общо задължение 6710,40лв., обща вноска 279,60лв.,
дата на погасяване 25 ден от месеца. Твърди се, че на ***г. ответникът
декларирал, че желае с част от отпуснатата сума по кредита да се погасят негови
задължения към трети лица, а именно 1400лв. към „С.к.“ ООД. Ищецът заявява, че
с кредитен превод превел горната сума на ***г., като остатъкът от кредита бил
преведен по сметка на ответника. Ответникът не е изпълнявал точно поетите
задължения с договора, като направил само 1 пълна погасителна вноска и една
непълна такава на дата 26.04.2017г., като след изпадането му в забава настъпило
автоматично прекратяване на договора, както и е обявена неговата предсрочна
изискуемост, без да е необходимо да бъде изпратена уведомление, покана,
предизвестие или други, съгласно т. 12.3 от ОУ към договора. На ***г. договорът
е прекратен автоматично от страна на ищеца, а на ***г. е изпратено уведомление
на длъжника за прекратяването на договора и предсрочната му изискуемост .
Поради поведението на длъжника, от ищеца било подадено
заявление на основание чл. 410 от ГПК до ШРС, за което на ***г. било депозирано
заявление по чл. 410 от ГПК и образувано /ч.г.д.№ ***/2018г. по описа на
РС - Ловеч, изпратено по компетентност на ШРС/ч.гр.д. №***/2018г. на ШРС за
сумата 6385
лв. главница и за лихва за забава в размер на 12,96лв., за период от
26.04.2017г. до ***г. В исковата молба заявява, че ищецът се отказва да търси претендираната с подаденото заявление по чл.
410 от ГПК лихва за забава в размер на 12,96лв., като заповедта за изпълнение
по ч.гр.д. №***/2018г.
на ШРС е била частично обезсилена в тази част. Прилага писмени доказателства.
Претендира разноски.
В срока за
отговор на ИМ, ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.
Преди първото съдебно заседание, ищецът, в писмена
молба, прави искане за произнасяне с неприсъствено решение. Ответникът не се
явява в съдебно заседание, като не изпраща и представител.
Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК,
съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани
последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно
заседание, и искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства, и представени доказателства, или направените
възражения и подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявения иск – ответникът е
бил редовно уведомяван и призован, като последиците от неподаване на отговор и
неявяване в съдебно заседание са му били указани. Представените писмени
доказателства сочат наличието на валидни облигационни правоотношения между
страните в посочения от ищеца смисъл. Установени са и размерите на дължимите
плащания.
В този смисъл, по отношение искането за разноски
в исковото производство, съдът намира за основателно искането за юрисконсултско
възнаграждение до размер от 100 лв.,
както и за сумата за платена държавна такса 127,40лв., които следва да бъдат заплатени от ответника на ищеца, т.е. в общ
размер 227,40лв. На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените както в заповедното, така и в исковото производство разноски, в общ
размер на 405,76 лева /128,36 лева и 50лв. юрисконсултско възнаграждение,
разноски в заповедното производство и общо 227,40лв, разноски, извършени в
исковото производство/.
Водим от горното и на посочените
основания, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Т.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище: гр. С.,
бул. Б. ***, бл. ***, вх. В,чрез пълномощник юриск. Р.И, сума в общ размер на 6385лв. /шест хиляди триста осемдесет и
пет/ лева, представляваща
главница, по Договор за потребителски кредит № ***, сключен на ***г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – ***г., до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № ***
от *** год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело
№ ***/2018 г. по описа на Районен съд Шумен.
ОСЪЖДА С.Т.Р., ЕГН**********, с адрес: ***, да заплати
на „ПРОФИ
КРЕДИТ Б.“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище: гр. С., бул. Б. ***, бл. ***, вх. В, сума в общ размер на 405,76 лева /четиристотин и пет лева и
седемдесет и шест ст./,
представляваща извършените по делото разноски съразмерно уважената част от
исковете, от която 178,36 лева - разноски, извършени в заповедното производство
и 227,40 лева - разноски, извършени в исковото производство.
Решението, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК, не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :