Р Е Ш Е Н И Е

56/21.1.2019г. , гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

На петнадесети януари, през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                            Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД № 2101 по описа на ШРС за 2018 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:              

Производство по чл. 239 от ГПК.

Предявен е положителен установителен иск, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с 240 от ЗЗД. В исковата си молба до съда, ищецът излага, че Договор за потребителски кредит № ***е бил сключен на ***г., с ответника С.Т.Р., ЕГН **********, за сумата от 2500лв., за срок 24 месеца, при размер на вноската 154,55лв., падеж на вноската – двадесет и пети ден на месеца, годишен процент на разходите – 49,90%; годишен лихвен процент – 41,17 %; лихвен процент на ден – 0,11% и общо задължение по кредита 3709,20лв. Бил избран и закупен пакет от допълнителни услуги, като общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги станало общо задължение 6710,40лв., обща вноска 279,60лв., дата на погасяване 25 ден от месеца. Твърди се, че на ***г. ответникът декларирал, че желае с част от отпуснатата сума по кредита да се погасят негови задължения към трети лица, а именно 1400лв. към „С.к.“ ООД. Ищецът заявява, че с кредитен превод превел горната сума на ***г., като остатъкът от кредита бил преведен по сметка на ответника. Ответникът не е изпълнявал точно поетите задължения с договора, като направил само 1 пълна погасителна вноска и една непълна такава на дата 26.04.2017г., като след изпадането му в забава настъпило автоматично прекратяване на договора, както и е обявена неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо да бъде изпратена уведомление, покана, предизвестие или други, съгласно т. 12.3 от ОУ към договора. На ***г. договорът е прекратен автоматично от страна на ищеца, а на ***г. е изпратено уведомление на длъжника за прекратяването на договора и предсрочната му изискуемост .

Поради поведението на длъжника, от ищеца било подадено заявление на основание чл. 410 от ГПК до ШРС, за което на ***г. било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК и образувано /ч.г.д.№ ***/2018г. по описа на РС - Ловеч, изпратено по компетентност на ШРС/ч.гр.д. №***/2018г. на ШРС за сумата 6385 лв. главница и за лихва за забава в размер на 12,96лв., за период от 26.04.2017г. до ***г. В исковата молба заявява, че ищецът се отказва да търси претендираната с подаденото заявление по чл. 410 от ГПК лихва за забава в размер на 12,96лв., като заповедта за изпълнение по ч.гр.д. №***/2018г. на ШРС е била частично обезсилена в тази част. Прилага писмени доказателства. Претендира разноски.

В срока за отговор на ИМ, ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.

Преди първото съдебно заседание, ищецът, в писмена молба, прави искане за произнасяне с неприсъствено решение. Ответникът не се явява в съдебно заседание, като не изпраща и представител.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, и представени доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

В конкретния случай са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявения иск – ответникът е бил редовно уведомяван и призован, като последиците от неподаване на отговор и неявяване в съдебно заседание са му били указани. Представените писмени доказателства сочат наличието на валидни облигационни правоотношения между страните в посочения от ищеца смисъл. Установени са и размерите на дължимите плащания.

В този смисъл, по отношение искането за разноски в исковото производство, съдът намира за основателно искането за юрисконсултско възнаграждение до размер от 100 лв., както и за сумата за платена държавна такса 127,40лв., които следва да бъдат заплатени от ответника на ищеца, т.е. в общ размер 227,40лв. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените както в заповедното, така и в исковото производство разноски, в общ размер на 405,76 лева /128,36 лева и 50лв. юрисконсултско възнаграждение, разноски в заповедното производство и общо 227,40лв, разноски, извършени в исковото производство/.

            Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

                                                                Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Т.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище: гр. С., бул. Б. ***, бл. ***, вх. В,чрез пълномощник юриск. Р.И, сума в общ размер на 6385лв. /шест хиляди триста осемдесет и пет/ лева, представляваща главница, по Договор за потребителски кредит № ***, сключен на ***г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – ***г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № *** от *** год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело № ***/2018 г. по описа на Районен съд Шумен.

ОСЪЖДА С.Т.Р., ЕГН**********, с адрес: ***, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище: гр. С., бул. Б. ***, бл. ***, вх. В, сума в общ размер на 405,76 лева /четиристотин и пет лева и седемдесет и шест ст./, представляваща извършените по делото разноски съразмерно уважената част от исковете, от която 178,36 лева - разноски, извършени в заповедното производство и 227,40 лева - разноски, извършени в исковото производство.

Решението, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК, не подлежи на обжалване.  

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :