95/1.2.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ШУМЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Х-ти състав, в публично съдебно
заседание проведено на петнадесети
януари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Жанет Марчева
при
секретаря П. Н., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2251 по
описа за 2018г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявени от С.Г.Д. с ЕГН ********** с адрес гр.*****, със съдебен
адрес ***, офис 1, чрез адв. Р.К.от ШАК срещу М.Т.В. с ЕГН ********** с адрес ***
конститутивен
брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК
за прекратяване на сключения между страните граждански брак, за което
обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № ***. от длъжностното лице по
гражданско състояние при Кметство – с. Имренчево, поради дълбоко и непоправимо разстройство,
настъпило след сключване на брака без
произнасяне по въпроса за вината, както и искове
по чл.127а, ал.2 от СК за даване от
съда на разрешение, заместващо съгласието на ответника родените от брака
малолетни деца Е.и Т. да пътуват до
Италия и Гърция и обратно за срок от 5 години, придружавани от майката или от
упълномощено от нея лице, както и при изтичане на срока на задграничния паспорт
на Е.(валиден до 03.09.2019г.) да бъде дадено разрешение за подновяването му.
С
Определение № 2915/25.10.2018г. съдът е назначил на ответника особен
представител – адв. М.П. при ШАК, поради това, че не е бил открит на посочения
адрес, а от служебно изисканата справка е станало ясно, че няма друг известен
адрес, на който да бъде намерен. В
законоустановения едномесечен срок от страна на особения представител на
ответника е депозиран писмен отговор, в
който се излага, че исковете са както допустими, така и основателни, като се
сочат доводи за това.
По
делото е постъпила молба, към която е приложено и изрично пълномощно, по силата
на което ответника упълномощил адв. К.С.от ШАК да го представлява в
производството, поради което и съдът е освободил от участие служебния защитник
и е дал възможност да бъде представен писмен отговор от упълномощения адвокат.
В срока за това постъпил отговор, в който се признава основателността на иска
по чл.49 от СК, като се оспорва искането да бъде разрешено децата да напускат
пределите на България, тъй като ответникът се притеснявал от имигрантската
вълна, която заливала Гърция и Италия и не желаел да пътуват неограничено там.
Твърди, че когато му се поиска да даде конкретно разрешение да пътуват, той ще
даде съгласие.
Ищцата,
редовно призована се явява лично, като за нея се явява адв. К. от ШАК. Конкретизират
се исковете по чл.127а, ал.2 от СК, като се моли да бъде разрешено по цяла зима
да са при баба си и дядо си по майчина линия в Италия. В заключение се моли за
уважаването на исковете, като се излагат аргументи за основателността им в хода
на съдебните прения.
Ответника
не се явява, като за него се явява адв. С. от ШАК, който моли съда да уважи
иска по чл.49 от СК, като не се противопоставят с исканията на страната по
отношение на упражняване на родителските права, личните контакти на бащата с
децата, размера на издръжките. Единствения спорен въпрос между страните е този
относно разрешаването на децата да напускат България, като престояват по 6
месеца в друга страна. Твърди се, че това не е приемливо и ще нарушава режима
на лични контакти.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото писмени и гласни доказателства, съобразявайки
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено от фактическа
страна следното: Страните са съпрузи по силата на сключения между тях граждански брак на 17.06.2013г.,
за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № 1 от същата дата, от
длъжностното лице по гражданско състояние при Кметство – с. Имренчево при Община
Велики Преслав. Първоначално страните
заживяли в Италия, където на 03.11.2013г. в гр.Форли се родила дъщеря им Е..
След това се преместили да живеят в Република Гърция, където на 26.07.2017г. се
родил сина им Т., видно от представеното по делото Удостоверение за раждане № 5822170059.
През 2018г. страните се разделили, като ищцата, заедно с децата се
завърнала в Република България, а ответника понастоящем изтърпявал мярка за
неотклонение в затвор в гр. Солун, Гърция.
По делото са ангажирани гласни доказателства, чрез
разпита на свид. В.Т.И. – майка на ищцата и свид. Т.Б.Т.– близка на ищцата, чиито
показания, съдът кредитира, приемайки ги за кореспондиращи с останалите събрани
доказателства, съобразявайки родствените отношения и близките връзки между
страната и свидетелите. По делото е изготвен социален доклад във връзка с
упражняването на родителските права върху децата и условията им на живот.
Изложената фактическа обстановка, която не се оспорва и
от страните по делото, се подкрепя от
представените по делото писмени доказателства, с изключение на документите
находящи се на стр. 8 и стр.9 от делото, които са на чужд език и не са
придружени с превод на български и следва да се изключат от материалите по
делото.
По отношение на основателността на
иска по чл.49 от ГПК: Изхождайки от установената по
делото фактическа обстановка и поведението на страните, решаващият състав приема за
установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени.
Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, както и желание за
полагане на общи грижи към децата им. Съдът основава изводите
си в тази насока основно на събраните в хода на делото гласни доказателства. Поради
това и намира, че запазването на брака е
лишено от смисъл, поради което същият следва да бъде прекратен, тъй като в
такава насока са и изявленията на страните. При преценка на въпроса
за предоставянето на родителските права съдът съобрази, становищата на страните
по делото и счита, че родителските права над децата следва да се упражняват от ищцата.
Местоживеенето на адреса на децата следва да е на адреса в гр. Велики Преслав,
кв. Кирково (къщата на родителите на ищцата), където те живеят и понастоящем
със своята майка. Съдът намира, че на ответника следва да бъде определен режим
на лични контакти по отношение на Е.всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 09.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, с преспиване, а за Т.
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа до 17.00 часа, без
приспиване до навършване на тригодишна възраст, а след навършване на тригодишна
възраст да се изпълнява същия режим както на сестра му. През лятото и двете деца могат да бъдат вземани от своя
баща 20 дена. По отношение на издръжката: Съгласно разпоредбата на чл.142 от СК
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. В тази връзка
съдът съобрази становищата на страните, които са съгласни размера, който да
заплаща бащата да бъде определен на 150
лв. за Е.и 140 лв. за Т.. Така определеният размер на издръжката е дължим,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, платима на 5- то число на текущия месец,
до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка.
По отношение на семейното жилище, съдът констатира, че по твърдения на ищцата
същото е напуснато и от двамата, като към момента никой няма претенции за
ползването му. По отношение на фамилното име на ищцата след развода, съдът не
дължи произнасяне, тъй като ищцата не е придобивала фамилното име на съпруга
след брака.
По
допустимостта на исковете по чл.127а, ал.2 от СК:
Въпросите, свързани с пътуването на детето и издаването на документи за това се
вземат от двамата родители съвместно. При разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в
определен период от време и до определен брой държави. В настоящия случай съдът
намира, че е налице спор между
родителите по отношение на въпросите свързани с пътуванията на децата. Това е така, тъй като към момента по делото не
са представени декларации за съгласието на бащата за горното, а напротив са
налице изявления за несъгласие те да пътуват, поради усложнената международна
обстановка. Затова съдът намира, че следва да се произнесе по съществото на
тези искове. Издаването на документ за пътуване или подновявянето на такъв с
нов е последица от разрешаването на основния въпрос за пътуването на детето
извън страната и не е предмет на самостоятелно искане. В този смисъл Решение №
33 от 25.02.2014г. на ВКС по гр.д. № 143/2013г., III г.о. поради това и съдът дължи
произнасянето по този въпрос в настоящото производство, въпреки, че към момента
срока на документа не е изтъкъл.
По
основателността на исковете по чл.127а от СК: Ищцата
твърди, че е необходимо децата да пребивават в Италия по 6 месеца от годината,
през зимния период, тъй като тогава има нужда от помощта на своите родители.
Основава искането си с твърдението, че през зимния период в населеното място
където живее, условията са много трудни
и без помощта на своите родители не може да се грижи за децата си. От своя
страна бащата не е съгласен децата да напускат България за толкова време.
По
приложението на чл.
127а СК има задължителна практика на
ВКС - Решение № 982 от
15.03.10 г. на IV г. о. по гр. дело №
900/09 г.; Решение
№ 697 от 1.11.10 г. по гр. дело № 1052/10 г. на
IV г. о.; Решение №
143 от 30.05.11 г. по гр. дело № 300/10 г. на
IV г. о. на ВКС; Решение № 315 от
12.01.12 г. на ВКС по гр. дело № 1456/10
г. на III г. о., Решение № 147 от
19.04.11 г. по гр. дело № 845/10 г. на
III г. о., Решение №
225 от 12.06.13 г. по гр. дело № 1259/12 г. на
IV г. о. В тях е посочено, че когато съдът решава спор между родителите
относно пътуването на детето зад граница,
той се ръководи основно от интересите на
детето. Съда може да даде разрешение за извеждането на детето за определен
период от време в определена държава или държави, чиито кръг е определяем. Или
когато детето има нужда да пътува в чужбина, при разногласие на родителите,
съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време. Дали
даването на такова разрешение е в интерес на детето се определя за всеки
конкретен случай с оглед установените по делото обстоятелства. В случая
безспорно в интерес на децата е да пътуват, да опознават чужди култури и да
поддържат контакти със своите баба и дядо, трайно установени в Италия, както и
бабата и дядото по бащина линия, живеещи и работещи в Република Гърция. В тази връзка претенциите на ищцата по
чл.127а, ал.2 от СК са основателни и следва да бъдат уважени. Съдът обаче не
споделя становището на ищцата за периода от време, през който те да пребивават
в Италия, а именно по шест месеца без прекъсване през всяка една година в
рамките на пет години. По съществото си искането за пребиваване на децата за
толкова продължителен период от време извън страната представлява промяна на
местоживеенето на децата, което е недопустимо да се прави по този ред в настоящото производство. Така
също не е в интерес на малолетните деца
местоживеене в България половин година и пребиваване в Италия половин година.
От една страна тяхното пребиваване там би било свързано с промяна на детската
градина която посещават, промяна на средата, в която се намират, както и езика,
с който би следвало да общуват с околните. Промяна на всеки шест месеца, както
се иска от майката е в ущърб на децата. Детето не следва родителя, комуто са
възложени за упражняване родителските права, а и навежданите от ищцата доказателства относно обезпечаването
на здравните и образователните нужди на децата в Италия не са от значение в
настоящото производство, доколкото няма данни за възможна промяна на
местоживеенето на майката. Отделно от това продължителното отсъствие на децата
би нарушило режима на лични контакти с техния баща. В интерес на децата е да общуват пълноценно и
с двамата си родители. Към момента не са
налице данни бащата да е дезинтересиран от това да общува с децата или да е
нарушена емоционалната връзка между него и децата. В социалния доклад изготвен
от ДСП – Велики Преслав по данни на майката се сочи, че бащата понастоящем пребивава
в затвор в Гърция, но проявява заинтересованост от развитието на децата, като
контактува с тях през две седмици. В разпита си свид. И. – майка на
ищцата, сочи, че причината дъщеря
ѝ да се прибере в България е, че тука е по-спокойно за децата. Твърди, че
подпомагат майката и децата финансово.
Така, че дори майката да среща трудности в отглеждането на децата, това
не е основание за определяне на шестмесечен срок на пребиваване на децата в
друга държава. Аргумента, че Е.е
гражданин на Италия, а Т. е роден в Гърция би имал тежест във връзка с
образованието на децата при навършване на по-висока възраст. Към момента те не
обосновават продължителния срок, тъй като децата са и граждани на Република
България, където е и тяхното местоживеене.
Или при изложеното по-горе, съдът намира, че следва да уважи предявеното
от ищцата искане за даване на разрешение, с което да се замести съгласието на
бащата малолетните деца да пътуват до Италия и Гърция, придружени от майка си
или от упълномощено от нея лице, но в рамките на по един месец за пребиваване в
Италия и по един месец за пребиваване в Гърция
всяка година за периода от пет години.
Искането
за даване на разрешение заместващо съгласието за издаване на нов задграничен
паспорт предвид уважаването на искането за пътуване на децата извън страната
също следва да бъде уважено. Съгласно чл.34, ал.1 от Закона за българските
лични документи (ЗБЛД) паспортът е документ за преминаване на държавната
граница на Република България и за пребиваване извън страната. Или за
осъществяването на тези пътувания детето се нуждае от издаване на документи, а
когато е налице спор между родителите, съдът замества с решение липсващото
съгласие на единия от тях.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа
за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна
държавна такса в размер на 60 лв., като констатира, че такса в размер на 25 лв. е внесена от ищцата
за образуване на делото. Поради това следва да осъди ищцата да внесе държавна
такса в размер на 5 лв., а ответника следва да внесе държавна такса в размер на
30 лв., както и държавна такса върху присъдените размери на издръжките общо в
размер на 417.60 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Шуменски районен съд
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал. 1 СК гражданския брак между М.Т.В. с ЕГН **********
*** и С.Г.Д. с ЕГН ********** от гр. Велики Преслав, сключен на 17.06.2013г. пред длъжностното лице
по гражданско състояние при Кметство – с. Имренчево при Община Велики Преслав, за
което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права върху родените от брака малолетни деца – Е.М.Т.с ЕГН ********** и Т. Т. с ЕГН ********** на
майката С.Г.Д. с ЕГН **********, като
местоживеенето на децата е при майката в гр.*****.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични контакти на детето Е.с бащата М.Т.В. с ЕГН **********,
както следва: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, с преспиване, от 09.00 часа в събота до 17.00 часа в
неделя, както и двадесет дена през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични контакти на детето Т. с бащата М.Т.В. с ЕГН **********,
както следва: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, без преспиване, от 09.00 часа до 17.00 часа за всеки
от дните до навършване на тригодишна възраст на детето; след 26.07.2020г.,
когато детето навърши тригодишна възраст - всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, с преспиване, от 09.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, както и
двадесет дена през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА
на основание чл.143
от СК бащата М.Т.В. с ЕГН ********** да заплаща на Е.М.Т.с ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 150 лв.(сто и
петдесет лева) и на Т. Т. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 140 лв.(сто и четиридесет лева), считано
от датата на депозиране на исковата молба – 03.08.2018г., платима по банкова
сметка *** ***та С.Г.Д., с падеж пето число на месеца, за който се дължи, ведно
със законната лихва при забава, до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата М.Т.В. с ЕГН ********** децата Е.М.Т.с ЕГН ********** и Т. Т. с ЕГН **********
да пътуват, придружавани от своята майка С.Г.Д. с ЕГН ********** или упълномощено
от нея пълнолетно лице от Република България до Република Италия и обратно по
един календарен месец за всяка календарна година за срок от пет години и от
Република България до Република Гърция и
обратно по един календарен месец за
всяка календарна година за срок от пет години, на основание чл.127а, ал.2 от СК, като
отхвърля исканията в останалата им част.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ заместващо съгласието на бащата М.Т.В. с ЕГН ********** за преиздаване на
задграничен паспорт на детето Е.М.Т.с ЕГН **********, представлявана от своята
майка С.Г.Д.
с ЕГН **********, на основание чл.
127а, ал. 2 СК, вр. чл. 45
и чл.
76, т. 9 ЗБДС.
ДОПУСКА
на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението досежно
издръжките.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна
държавна такса по делото в размер на 60 лв. (шестдесет лева).
ОСЪЖДА М.Т.В. с ЕГН **********
да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Шуменски
районен съд сумата от 30 лв. (тридесет лева), представляваща
държавна такса за окончателното решаване на делото за развод, както и сумата от
417.60 лв. (четиристотин и седемнадесет лева и шестдесет
стотинки),
представляваща държавна такса върху
присъдените размери на издръжките, както и 5 лв. (пет лева) при евентуалното
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА С.Г.Д. с ЕГН **********
да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Шуменски
районен съд сумата от 5 лв. (пет лева), представляваща
държавна такса за окончателното решаване на делото за развод, както и 5 лв. (пет
лева) при евентуалното издаване на изпълнителен лист
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис
от настоящото решение да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: