Р Е Ш Е Н И Е

259/22.3.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №2253 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от М.А.О., с ЕГН**********,***, чрез Адвокатско дружество И., представлявано от Д.И. от ШАК срещу „***“ ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Оборище, ул.”***” №19, представлявано от В. М. С. и Д. Н. Н..

Ищецът твърди, че на 21.03.2006 год. сключил с ответното дружество – „***“ ЕАД Договор за кредит за покупка на недвижим имот, по силата на който му бил предоставен ипотечен кредит в размер на 48 800 лева, с цел на кредита закупуване на недвижим имот – апартамент №52, вх.12, ет.7, находящ се в гр.Варна, ул.“***“ №12, със срок на погасяване 300 месеца, считано от датата на усвояване на кредита. Кредитът бил обезпечен с учредена ипотека върху посочения по-горе недвижим имот в гр.Варна. Твърдят, че в чл.7.1 от договора за кредит бил договорен годишния лихвен процент по редовен дълг, в размер 1.5 % за период от една календарна година, а след изтичане на едногодишния срок – лихва равна на базисен лихвен процент, определян периодично от кредитора и надбавка, съгласно „Условия за ползване на преференциален лихвен процент по жилищни кредити“, представляващ Приложение №1 от договора. Ищецът твърди, че съгласно предоставения му погасителен план месечната вноска за първата календарна година била в размер на 195.17 лева, а след изтичане на едногодишния период – 374.85 лева. В исковата молба излага, че на 26.01.2016 год. изплатил изцяло дълга си по кредита. Счита, че съгласно погасителния план следвало да заплати сума в общ размер на 81105.65 лева, включваща 39029.51 лева – остатък от главницата и 42076.14 лева – заплатени за периода от 28.04.2006 год. до 26.01.2016 год. месечни вноски. В същото време обаче, му била удържана обща сума в размер на 88834.90 лева, която била със 7729.25 лева повече от дължимата според него сума. За периода от 28.04.2006 год. до 26.01.2016 год. не му бил предоставен нов погасителен план, съгласно който месечната вноска да е била променена. В тази връзка счита, че клаузите на чл.7.1 и чл.7.2 от Договора за кредит са неравноправни, доколкото предоставят на едната страна по договора възможност за едностранно изменение на договора. Считат, че кредиторът не е имал право да получи възнаградителна лихва в по-голям размер от договорения, респективно да събира по-високи месечни вноски от посочените в погасителния план от 21.03.20106 год.

С настоящата искова молба молят съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 7729.25 лева, представляваща недължимо платени вноски за погасяване на банков кредит за покупка на недвижим имот от 21.03.2006 год. и сумата от 1979.20 лева, представляваща законна лихва върху главницата, считано от 26.01.20016 год. до датата на депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява лично. За него се явява упълномощен представител – адв.Д.И. от ШАК, който поддържа предявените искове.

С оглед изготвените заключения по назначени съдебно-счетоводни експертизи с писмена молба, депозирана в съдебно заседание на 16.01.2019 год. е било направено и допуснато от съда изменение на иска, като по отношение на иска с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД същия е изменен от 7729.25 лева на 8484.16 лева, а по отношение на иска с правно основание чл.86 от ЗЗД от 1970.20 лева на 2170.88 лева.

В представени по делото писмени бележки излага конкретни съображения в подкрепа на предявените искове.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от тяхна страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот с посоченото в исковата молба съдържание. Твърди, което не е и спорно, че сумата по уговорения ипотечен кредит е била реално отпусната от банката и усвоена от ищеца по посочения от него начин. Не е спорно, че ищците са започнали да погасяват задълженията си, като целия кредит е бил издължен изцяло на 26.01.2016 год. Оспорват твърденията на ищците, че договорът за кредит не е бил индивидуално договорен. В тази връзка излагат, че със сключване на договора за кредит клиентът е подписал и Условия за ползване на преференциален лихвен процент по жилищен кредит по програма „ДСК Уют“, съгласно който кредитополучателят след първата година от сключване на договора за кредит е следвало да заплаща лихва, формирана от БЛП и надбавка от 5%, като кредитополучателят е имал преференциална лихвена отстъпка от 0.5 % при изпълнение на условия, подробно описани в подписаното от кредитополучателя Приложение №1 към договора за кредит. От страна на кредитополучателя била подписана и заявка, в която е конкретизирал кое условие се ангажира да спазва, за да реализира правото си на преференциална лихвена отстъпка, като в този смисъл е посочил, че ще заплаща две услуги чрез месечно плащане от разплащателна сметка №11483189. Ответното дружество твърди, че последният нито веднъж не е спазил посоченото условие, поради което лихвата по кредита е била променена и месечната вноска след първата календарна година е била преизчислена на 391.33 лева. Сочат, че е последвало още няколкократно увеличение на базовия лихвен процент, в резултат на което бил увеличен и лихвения процент по кредита, съответно на 10.09.2007 год., 02.04.2008 год. и 21.10.2008 год., за което до кредитополучателя били изпращани съобщения на адреса, посочен в Договора. Според ответника увеличението на лихвата по кредита е било извършвано напълно законосъобразно и изцяло на база предвидените в договора предпоставки. Поддържат, че клаузите на чл.7.1 и чл.7.2 от договора не са неравноправни и не са нищожни. В тази връзка излагат, че заплатената от страна на ищеца сума не е платена без основание, поради което молят предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. В същото време правят възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните суми за периода от 21.03.2006 год. до 03.08.20013 год., т.е. за период от пет години преди датата на подаване на исковата молба – 03.08.2018 год. По отношение на втория обективно съединен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД считат, че доколкото моментът на изпълнение на задължението не е определен и за успешна реализация на претенцията е необходима покана, то поради липсата на такава искът се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, като в условията евентуалност моли иска по чл.55 от ЗЗД да бъде отхвърлен частично за посочения в отговора на исковата молба период, поради изтекла погасителна давност. Молят да им бъдат присъдени направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

В съдебно заседание за ответната страна се явява упълномощен представител юрисконсулт Ж.Ж., като оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени. В условията евентуалност моли иска по чл.55 от ЗЗД да бъде отхвърлен частично за периода от 21.03.2006 год. до 03.08.20013 год., поради изтекла погасителна давност. От тяхно име е направено искане за предоставяне на възможност да представят писмени бележки, но такива не са постъпили след приключване на съдебното заседание по делото и в предоставения на страната срок.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.03.2006 год. между ищеца М.А.О. и ответното дружество – „***“ ЕАД бил сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот, по силата на който банката му предоставила ипотечен кредит в размер на 48 800 лева, с цел на кредита закупуване на недвижим имот – апартамент №52, вх.12, ет.7, находящ се в гр.Варна, ул.“***“ №12, със срок на погасяване 300 месеца, считано от датата на усвояване на кредита. Кредитът бил обезпечен с учредена ипотека върху посочения по-горе недвижим имот в гр.Варна. Съгласно чл.7.1 от договора за кредит бил договорен годишния лихвен процент по редовен дълг, в размер 1.5 % за период от една календарна година, а след изтичане на едногодишния срок – лихва равна на базисен лихвен процент, определян периодично от кредитора и надбавка, съгласно „Условия за ползване на преференциален лихвен процент по жилищни кредити“, представляващ Приложение №1 от договора. В договора било посочено, че към датата на сключването му Базисния лихвен процент е в размер на 3.69%. Кредитът бил усвоен на 28.03.2006 год., като следвало да бъде издължаван на равни месечни вноски, включващи дължимите месечни плащания за лихва и за главница, отразени в индивидуален погасителен план, който бил неразделна част от договора за кредит. Съгласно предоставения на ищеца погасителен план при сключване на договора месечната вноска за първата календарна година била в размер на 195.17 лева, а след изтичане на едногодишния период била посочена месечна вноска в размер на 374.85 лева, която била изчислена при предоставена преференциална лихва.

В чл.7.2. от договора било договорено, че при промяна на базисния лихвен процент и/или надбавка кредиторът определя нов размер на месечната погасителна вноска, за което предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план. Видно от материалите по делото след датата на сключване на договора за кредит са последвали три изменения на БЛП, съответно считано от 10.09.2007 год. от 3.69% на 4.19%, считано от 02.04.2008 год. от 4.19% на 4.69% и считано от 21.10.2008 год. от 4.69% на 5.69%. По делото от страна на ответника са представени три последващи погасителни плана, като липсват доказателства същите да са били връчени на ищеца.

В същото време в клаузата на чл.7.4 било посочено, че в случай, че кредитополучателят заплаща преференциална лихва по кредита, от датата на отпадане на някое от условията, при които е предоставена преференциалната лихва /подробно описани в приложение №1 към договора/, кредитът се олихвява с лихвата, приложима от кредитора към същата дата. При сключване на договора за кредит ищецът е подписал и Условия за ползване на преференциален лихвен процент по жилищен кредит по програма „ДСК Уют“, съгласно който кредитополучателят след първата година от сключване на договора за кредит е следвало да заплаща лихва, формирана от БЛП и надбавка от 5%, като кредитополучателят е имал преференциална лихвена отстъпка от 0.5 % при изпълнение на условия, подробно описани в подписаното от кредитополучателя Приложение №1 към договора за кредит, като едновременно с това е подал и Заявка от 21.03.2016 год. за ползване на преференциален лихвен процент по жилищен кредит, като е заявил, че ще заплаща две услуги с месечно плащане от разплащателната му сметка с №11483189. По делото липсват доказателства ищецът да е изпълнил посоченото условие и да е заплащал заявените от него услуги чрез посочената разплащателна сметка.

На 26.01.2016 год. ищецът изплатил изцяло дълга си по кредита, като заплатил обща сума в размер на 88 834.90 лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално от: договор за кредит за покупка на недвижим имот от 21.03.2006 год., ведно с приложение №1; Заявка за ползване на преференциален лихвен процент по жилищен кредит-Приложение №2; Погасителен план, Извлечение за движението по банкова сметка ***.03.2006 год. – 19.03.2018 год., Операционни бележки, Прессъобщение на БНБ от 27.11.2008 год., Извлечение от търговския регистър по партидата на ответника, Пълномощни, Документи за заплатена държавна такса, Нотариален акт за продажба на недвижим имот №163, том I, рег. №1245, дело №137 от 2006 год., Заявление №164, том I, рег. №1247, Препис-извлечение от Протоколи на Комитета за управление на активите и пасивите на *** – 3 бр., Справки да промяна на лихвения процент, Пълномощно, молба рег. №17418/07.11.2018 г., ведно с погасителни планове.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвените в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, по които вещото лице дава заключение относно стойностите на LEONIA, EURIBOR и LIBOR за периода 2007 – 2016 год., размера на дължимите вноски за лихва и главница за периода от усвояване на кредита до датата на пълното му погасяване – 26.01.2016 год., на кои дати са извършвани промени на лихвения процент по кредита, кои от промените са извършвани от действие на пряко договорени клаузи от кредита и/или в резултата на неизпълнение на условия за ползване на преференциален лихвен процент/отстъпки от надбавки за преференция, кои от промените са извършени в резултата на едностранна промяна на лихвен процент, какъв е размера на надплатени от страна на ищеца суми единствено в резултата на едностранна промяна от страна на банката на лихвения процент и др.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения, възникнали по силата на сключения между тях на 21.09.2006 год. договор за кредит. Не е спорен и въпроса, че с клаузата на чл.7, ал.1 от договора страните са постигнали съгласие, че кредитополучателят наред с главницата, следва да заплаща на банката и годишна лихва. Доколкото банката извършва действия по предоставяне на кредити на физически и юридически лица по занятие, същата следва да получава насрещна престация за това от кредитополучателя, а именно възнаграждение за времето, през което последният ползва предоставените му парични средства, какъвто характер има лихвата, чиято дължимост е уговорена между страните с посочената договорна клауза. Съществуването на задължение в тежест на кредитополучателя да заплаща лихва по сключен договор за банков кредит, е посочено като един от съществените елементи на този вид търговска сделка и в закона - чл.430, ал.2 от ТЗ.

Доколкото не се спори между страните по делото, че по време на действието на процесния договор Банката трикратно е изменила едностранно размера на дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва, се поставя въпроса дали такава възможност е уговорена в полза на Банката с валидна клауза в сключената между страните сделка. От съдържанието на процесния договор за кредит и по-конкретно от нормата на чл.7, ал.2 от същия е видно, че е предвидена възможност при промяна на базисния лихвен процент и/или надбавката банката едностранно, без постигане на изрична уговорка за това с кредитополучателя, да определи нов размер на месечната погасителна вноска, за което да предостави на кредитополучателя актуализиран погасителен план.

Доколкото ищецът е физическо лице, на което по силата на сключения договор от 21.09.2006 год. е предоставен банков кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, то същият се явява потребител по смисъл на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. С оглед на изложеното следва да приемем, че ищецът, в качеството си на кредитополучател в отношенията, възникнали между него и ответното дружество по силата на сключения Договор за кредит се ползват от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 год. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Доколкото разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП предвижда, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни само в случаите, в които те не са уговорени индивидуално, то следва да бъде установено дали процесните клаузи /чл.7, ал.1 и чл.7, ал.2 от договора за кредит/ са индивидуално уговорени с потребителя или не.

Съгласно чл.146, ал.2 от ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Индивидуално уговорена би могла да е и клауза, която се отнася до определяне на основния предмет на договора, както и до съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката или услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, съгласно чл.145, ал.2 ЗЗП. Клаузите, които не са индивидуално уговорени, подлежат за преценка от гледна точка на неравноправния им характер, само ако не са изразени ясно и разбираемо. Изискването на ясен и разбираем език включва яснота и разбираемост на клаузите не само от граматическа гледна точка, но прозрачно и недвусмислено изложение на съдържанието на правата и задълженията на страните, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици. Подписването на договор за банков кредит от потребителя не освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него. Доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че клаузата е индивидуално уговорена, се носи от доставчика на услугата - в конкретния случай ответната банка. Въпрос на фактическа преценка е дали от представените доказателства се установява, че клаузата е сключена индивидуално. В настоящия случай от страна на банката не са представени доказателства, от които да може да се направи извод, че оспорената клауза от договора е била индивидуално договорена. Още повече, че от представения екземпляр на договора се установява, че същият е бил изготвен въз основа на предварително изготвена бланка, несъобразена с конкретния потребител, доколкото видно от текста на част от клаузите, същите са останали непопълнени, именно поради факта, че не се отнасят до конкретния потребител и до конкретно възникналите с него правоотношения.

Клаузите, които дават право на търговеца едностранно да увеличава цената на стоката, без потребителят в такива случаи да има право да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора, по принцип са неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.12 от ЗЗП. В разпоредбата на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП обаче законодателят е предвидил изключение от това правило, като основният критерии за приложимостта на изключението е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансовата услуга, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавния регулатор. Тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл.143 от ЗЗП, тъй като увеличението на престацията не зависи от неговата воля. За да се прецени дали клаузите отговарят на този критерий за изключение от общия принцип, те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин /чл.147, ал.1 от ЗЗП/. Потребителят следва предварително да получи достатъчно конкретна информация как търговецът може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин. Съдът не следва да допълва неравноправните клаузи с цел да отстрани порока. При съмнение обаче съдът има право да тълкува тези клаузи по благоприятен за потребителя начин /чл. 147, ал.2 от ЗЗП/, във връзка с всички останали клаузи на договора.

С решение №77 от 22.04.2015 год. по гр. д. №4452/2014 год. на III г. о. на ВКС е даден отговор на въпроса за приложението на предвиденото в чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП изключение от правилото за неравноправност на клаузи, даващи право на търговеца да завишава в значителна степен цената на стоката, без потребителят да има право да се откаже от договора, по отношение на сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки и услуги, чиято цена се изменя поради външни и независещи от търговеца фактори /въздействие на свободен пазар и/или държавен регулатор/. Изведено е, че за преценката дали е налице изключението от общия принцип за неравноправност, е необходимо методът за индексиране и промяна на цените да е описан по ясен и недвусмислен начин и потребителят да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът може едностранно да промени цената. С решение №424 от 02.12.2015 год. по гр. д. №1899/2015 год. на ВКС е обявена за правилна практиката, която приема, че не е достатъчно за приложението на изключението по чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП посочването в спорната договорна клауза на обективните обстоятелства, независещи и извън контрола на банката, които могат да доведат до промяна на размера на лихвения процент по кредита, а следва да са отнапред установени и методиката и математическият алгоритъм за начина на формиране на изменението, и обвързаността на конкретния размер на промяната на лихвата с конкретния размер на изменението на пазарния индекс, за да се предотврати възможността търговецът да изменя произволно размера лихвата по кредита без да се съобрази с конкретното променено ниво на лихвения процент на финансовия пазар. В тази връзка съдът съобрази и даденото разрешение с Решение №95 от 13.09.2016 год. на т. д. №240/2015 год. на II т. о., съгласно което договорът за жилищен ипотечен кредит не е сделка, имаща за предмет финансови инструменти и с оглед въведеното в чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ изискване /при отпускането на кредит, банката да обяви правилата по кредита, съдържащи и посочване на лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита/, конкретната формула за определяне на възнаградителната лихва - методиката за изчисление на лихвата, съответно базовия лихвен процент, е съществен елемент от съдържанието на банковата сделка и като такъв, изключва възможността да бъде едностранно променян от кредитодателя след сключването на договора, независимо дали лихвеният процент е фиксиран или променлив. Когато на потребителя не е предоставена предварително достатъчна конкретна информация как банката може едностранно за промени цената на доставената финансова услуга, както и когато методологията на банката, включена във вътрешните й правила, не е част от кредитния договор, кредиторът не може да се счита за добросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл.143 от ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП.

С оглед на изложеното следва да се приеме извода, че уговорената неиндивидуално в договора за кредит възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент, при необявени предварително и невключени като част от съдържанието на договора ясни правила за условията и методиката, при които този размер може да се променя до пълното погасяване на кредита, не отговаря на изискването за добросъвестност, поради което по отношение на тази клауза, изключението по чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП е неприложимо. Посочената разпоредба изключва неравноправността при клаузи със смисъла по чл.143, т.7, 10 и 12 от ЗЗП, съдържащи се в посочени видове сделки, чиято цена е обвързана с обективни фактори, които са извън волята и контрола на търговеца. Когато кредиторът се позовава на такива фактори /колебания на борсов курс, индекс, размер на лихвения процент на финансовия пазар/, тяхното влияние по отношение необходимостта от промяна на цената /лихвата/ не може да е поставено под негов контрол, защото това отнема характеристиката им на независещи от волята му. Именно външните причини, които могат да обусловят изменението на цената /лихвата/, а не субективна власт на търговеца и или доставчика на финансови услуги, са основанието законодателят да допусне запазването на сделката и на обвързаността на страните от нея, независимо, че ощетената при увеличение на цената, винаги е по-слабата страна, потребителят, чиито права са предмет на закрила. Изключението е въведено следователно при презюмирана от закона добросъвестност на търговеца, т. е. недобросъвестното му поведение прави неприложимо специалното отклонение от генералната дефиниция за неравнопоставеност. Наличието на добросъвестност е предпоставка за приложното поле на изключващата неравноправността норма на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП. Този извод следва както от целта на закона, така и от систематичното тълкуване на разпоредбата във връзка с чл.144, ал.4 от ЗЗП - при клауза в потребителски договор за индексиране на цени, почтеността на добрия търговец предпоставя "методът на промяна в цените да е описан подробно и ясно в договора". Посочването като част от съдържанието на договора на ясни и разбираеми критерии, при които цената на заетите парични средства може да бъде променена е законово задължение на банката, произтичащо и от текста на чл.147, ал.1 от ЗЗП. То е гаранция за възможността кредитополучателят да предвиди както точните промени, които търговецът би могъл да внесе в първоначално уговорения размер на лихвата, така и да има предварителна осведоменост каква би била дължимата от него месечна вноска. В този смисъл е и предвиденото в разпоредбите на чл.1 и чл.4 от ЗЗП основно право на потребителя да получи информация за цената на услугите, респ. задължение на добросъвестния търговец да даде на потребителя информацията, позволяваща му да направи своя избор. Ако предпоставката - добросъвестност на търговеца, /предлагащ на потребител договор с клауза за изменение на цената, респ. лихвата/, обективирана в ясно, недвусмислено и подробно описан в договора метод за промяна на цената, не е налице, същият не може да се ползва от изключението по чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП.

Доколкото в договора за ипотечен кредит не се съдържат условия, регламентиращи методиката, по които банката може едностранно да променя лихвата до пълното погасяване на задължението, т. е. не са инкорпорирани условията - вътрешните правила на банката, изисквани от разпоредбата на чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ /приложимият за спора закон, тъй като Закона за потребителския кредит в редакцията му преди изменението бр. 59/2016 г. и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, които дават специална закрила на потребителите на кредитни услуги и уреждат правила за прозрачност и яснота при предоставяне на кредити на потребители и задължение за предоставяне на преддоговорна информация, са приети след сключване на процесния договор от ноември 2007 год./ следва, че клаузите на чл.7, ал.1 и чл.7, ал.2 от Договора, които въвеждат право на кредитора едностранно да променя базовия лихвен процент, са неравноправни. Те съдържат единствено изброяване на обективните фактори като условия, при които банката може да извърши промяната, като не е посочен никакъв алгоритъм и правила, по които базовият лихвен процент ще бъде променен, съответно отсъства и правило за обвързаност на изменението на лихвения процент по кредита с изменението на стойностите на факторите, които принципно биха били основание за промяната. Банката не твърди, съответно по делото няма доказателства, че на кредитополучателя са били оповестени и предоставени "правила", по които ще се определи, или е определен конкретният размер на увеличението. От изложеното в разпоредбата на чл.7, ал.2 от Договора за ищеца в качеството му на кредитополучател не съществува никаква възможност да направи каквато и да е самостоятелна прогноза или самостоятелни изчисления, въз основа на които да установи стойността на евентуално дължимата лихва след нейната промяна, което само по себе си е в противоречие с изискването за добросъвестна търговска практика. Неясно, непрозрачно и без установен метод и стандарт банката, променяйки базовия лихвен процент, е променила годишния процент на лихвата по конкретния кредит от 1.5% за първата година или 8.69% по първоначалния погасителен план /при отпаднала преференция от 0.5%/ първоначално на 9.19%, считано от 10.09.2007 год., на 9.69%, считано от 02.04.2008 год. и на 10.69%, считано от 21.10.2008 год. Тази промяна съставлява едностранно изменение на размера на възнаградителната лихва - цената на кредита, която е съществен елемент от договора за кредит. Тя е упражнена на основание на клаузи от договора – чл.7, ал.1 и 2, които са неравноправни, поради това и нищожни на основание разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че същите не са уговорени индивидуално.

В този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно Решение №205 от 07.11.2016 год. на ВКС по т.д. №154/2016 год., I т.о., ТК, Решение №95 от 13.09.2016 год. на ВКС по т.д. №240/2015 год., II т.о., ТК и др.

А с оглед на изложеното по отношение на първия обективно съединен осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1 от ЗЗД, съдът приема от правна страна следното:

Неоснователното обогатяване предполага разместване на имуществени блага, при което едната страна по спора е получила от другата нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, поради което е длъжна да го върне. Разпоредбата на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД е приложима в случаите, когато още при получаване на имущественото благо липсва основание за преминаването му от имуществото на едно лице в това на друго. Такъв е и случая, при който е получено нещо въз основа на нищожен договор, респективно и на нищожна клауза от договор, уреждаща имущественото разместване. С оглед на гореизложените правни съображения, въз основа на които съдът прие за установено, че клаузите на чл.7, ал.1 и ал.2 от договора за банков кредит, сключен с ищеца на 21.03.2006 год., са неравноправни, респективно нищожни, се налага извода, че заплатената от ищеца част от дълга въз основа на посочените по-горе клаузи се явява платена при начална липса на правно основание и подлежи на връщане.

При преценка на иска съдът съобрази обстоятелството, че съгласно първоначалния погасителен план, ищецът се е задължил да заплаща на ответника лихва в размер на 1.5% за период от една година и в размер на 8.69% за периода след изтичане на първата година, при неизпълнение на условията за ползване на преференциален лихвен процент по жилищни кредити. По делото липсват доказателства ищецът да е изпълнил заявените от него условия за ползване на преференциална лихва, а именно – да заплаща две услуги с месечно плащане от разплащателна сметка №11483189. Следователно дължимо платени от страна на ищеца са били сумите за лихви, изчислени въз основа на лихва в размер на 1.5% за първата година и 8.69% за следващите години до датата на пълното издължаване на кредита - 26.01.2016 год.

От заключението на изготвените по делото съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищеца за периода от датата на отпускане на кредита - 21.03.2006 год. до датата на пълното погасяване на същия - 26.01.2016 год. е заплатил сумата от 88593.64 лева, от която 48895.00 лева – главница и 39698.64 лева – договорна лихва. В същото време, имайки предвид първоначалния погасителен план и договорената с него лихва – 1.5% за първата година и 8.69% след първата година се налага извода, че същият е следвало за същия период от време /21.03.2006 год. – 26.01.2016 год./ да заплати обща сума в размер на 81595.98 лева /отговор на въпрос №8 от съдебно-счетоводната експертиза – л.110 от ГД №2253/2018 год. по описа на ШРС/. Следователно от изложеното се налага извода, че ищецът за периода 21.03.2006 год. – 26.01.2016 год. е заплатил в повече сумата от 6997.66 лева.

В същото време обаче съдът съобрази направеното от ответната страна възражение за изтекла погасителна давност за периода преди 03.08.2013 год. Съгласно константната съдебна практика на ВКС, когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. Основанието не е налице при самото извършване на престацията, поради което следва да се приеме, че давностният срок започва да тече от деня на получаването й. В подкрепа на изложеното е и константната съдебна практика и по-конкретно Постановление № 1/28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г. на Пленум на ВС, Решение №172 от 21.03.2011 год. на ВКС по гр.д. №80/2010 год., IV г.о., ГК, Определение № 93 от 13.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 1994/2018 г., II т. о., ТК и др.

Ето защо в настоящия случай, съобразявайки направеното възражение за изтекла погасителна давност и заключението на изготвените съдебно-счетоводни експертизи се налага извода, че за периода от 03.08.2013 год. – 03.08.2018 год. ищецът е заплатил без основание сумата от 3325.81 лева. При преценка размера на иска съдът намира за неоснователно твърдението на ищеца, че доколкото плащанията по кредита са били извършвани въз основа на усвояване на вноска, в значително по-висок размер от дължимата, съгласно погасителния план при изчислена лихва в размер на 8.69%, то частта от лихвата над дължимо платената, следва да бъде отнесена за заплащане и предсрочно погасяване на съответната част от главницата, в какъвто смисъл са изчисленията на вещото лице по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза /отговор на въпрос №3 и отговор на въпрос №4/. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че през периода на действие на договора до неговото пълно погасяване, частта от вноската, формираща се от главницата не е била променяна, поради което е била събирана и начислявана сума за главница в размер на оная тяхна част, определяща размера на остатъчната сума на главницата, съобразно изричната уговорка в чл.8.1 от договора и съобразно първоначалния погасителен план. Липсва възможност за кредитора при заплащане на суми над размерите на съответните вноски автоматично да погасява с тях и тези с ненастъпил падеж, доколкото подобна уговорка в договора не съществува. В този смисъл разпоредбата на чл.8.4 от договора изрично предвижда, че погасяването на суми над дължимите месечни вноски се извършва само по писмено нареждане на кредитополучателя, данни за каквото по делото липсва. В този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно Определение №561 от 09.08.2018 год. на ВКС по т.д. №735/2018 год., II т.о., ТК и др.

С оглед на изложеното съдът намира, че първият обективно съединен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД се явява частично основателен и доказан и следва да бъде уважен за сумата от 3325.81 лева, като бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца посочената сума, представляваща платена без основание сума по Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 21.03.2006 год., представляваща разлика, формирана в периода от 03.08.2013 год. до 03.08.2018 год. между размера на договорената между страните погасителна вноска и реално заплатената такава в частта над първоначално договорената лихва, съставляваща част от месечната анюитетна вноска, като иска в останалата си част до пълния предявен размер от 8484.16 лева, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

С оглед уважаването на предявения иск ответната страна дължи заплащане и на дължимата законна лихва върху присъдената главница, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.08.2018 год. до окончателното изплащане на сумата. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че лихва върху полученото без основание се дължи от поканата за връщане. В настоящия случай такава покана до ответната страна е отправена с предявяване на исковата молба, поради което и искът за заплащане на законната лихва следва да бъде уважен именно от датата 03.08.2018 год.

По отношение на втория обективно съединен осъдителен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД съдът установи от правна страна следното:

Съгласно чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Вземането по чл.55, ал.1, пр.първо от ЗЗД за връщане на платено при начална липса на основание възниква от деня на имущественото разместване, т. е. от деня на престирането. От този момент то е изискуемо, т. е. изпълняемо, но не поставя длъжника в правното положение на забава, тъй като законът не предвижда срок за изпълнение в този случай. За да се претендират вреди от забавата е необходимо кредиторът да отправи покана по чл.84, ал.2 от ЗЗД. Законът не предписва особена форма за поканата, като кредиторът може да избере всяко удобно за него средство, за да изяви волята си /която трябва да е достатъчно ясно изразена/, че желае да получи престацията. В разглеждания случай по делото липсват доказателства ищецът да е отправил каквато и да е покана до кредитора за заплащане на претендираните суми до момента на предявяване на исковата молба, предмет на настоящото производство. А с оглед на изложеното и предявения иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху дължимата главница за периода от 26.01.2016 год. до 03.08.2018 год. се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответната страна дължи на ищеца сумата от 485.75 лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съобразно с уважената част от исковете и съгласно представен списък.

При преценка на дължимите от ответната страна разноски съдът съобрази обстоятелството, че поради техническа грешка в доклада по делото е вписано, че страната е направила възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, като в действителност такова не е било направено, поради което и не следва да бъде обсъждано.

В същото време с оглед отхвърляне на част от исковите претенции ищецът дължи на ответната страна на основание разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 309.54 лева, представляваща направени от тяхна страна разноски за юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съразмерно с отхвърлената част от исковете и съгласно представен списък.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ОСЪЖДА „***“ ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Оборище, ул.”***” №19, представлявано от В. М. С. и Д. Н. Н., на основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ НА М.А.О., с ЕГН**********,***, чрез Адвокатско дружество И., представлявано от Д.И. от ШАК сумата от 3325.81 лева /три хиляди триста двадесет и пет лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща платена без правно основание сума по Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 21.03.2006 год., представляваща разлика, формирана в периода от 03.08.2013 год. до 03.08.2018 год. между размера на договорената между страните погасителна вноска и реално заплатената такава в частта над първоначално договорената лихва, съставляваща част от месечната анюитетна вноска, поради нищожност на клаузите на чл.7.1 и чл.7.2 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 21.03.2006 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.08.2018 год. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен размер от 8484.16 лева, като неоснователен и недоказан и поради изтекла погасителна давност за периода преди 03.08.2013 год.

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от М.А.О., с ЕГН**********,***, чрез Адвокатско дружество И., представлявано от Д.И. от ШАК срещу „***“ ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Оборище, ул.”***” №19, представлявано от В. М. С. и Д. Н. Н.осъдителен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на 2170.88 лева /две хиляди сто и седемдесет лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща претендирано обезщетение за забава плащането на претендираната главница в размер на 8484.16 лева за периода от 26.01.2016 год. до 03.08.2018 год., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „***“ ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Оборище, ул.”***” №19, представлявано от В. М. С. и Д. Н. Н.на основание чл.78, ал.1 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ НА М.А.О., с ЕГН**********,***, чрез Адвокатско дружество И., представлявано от Д.И. от ШАК сумата от 485.75 лева /четиристотин осемдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съобразно с уважената част от исковете и съгласно представен списък.

ОСЪЖДА М.А.О., с ЕГН**********,***, чрез Адвокатско дружество И., представлявано от Д.И. от ШАК на основание чл.78, ал.3 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ НА „***“ ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Оборище, ул.”***” №19, представлявано от В. М. С. и Д. Н. Н.сумата от 309.54 лева /триста и девет лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща направени от тяхна страна разноски за юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съразмерно с отхвърлената част от исковете и съгласно представен списък.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: