Р Е Ш Е Н И Е

 

236/15.3.2019г. , гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд Шумен, девети състав, в публично заседание на осемнадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:  

Районен съдия: Димитър Димитров  

при секретаря Т. Т. като разгледа докладваното от съдията-докладчик ГД № 2266/2018 г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, против Е.В.Ч., в която, по реда на чл. 422, ал. 1 вр. 415, ал. 1 ГПК, в условията на първоначално обективно кумулативно съединение са предявени установителни искове, за признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане, произтичащо от Договор за паричен заем № 3054162/09.10.2017 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника, прехвърлен с Договор за цесия от 16.11.2010 г., Приложение № 1 от 01.01.2018 г. от заемодателя - „Изи Асет Мениджмънт“ АД на ищеца - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за което има образувано заповедно производство - ЧГД № 1198/2018 г., по описа на PC - Шумен, като има издадена Заповед № 574/02.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, както следва: с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 1 911,88 лв. (хиляда деветстотин и единадесет лева и осемдесет и осем стотинки) – непогасена главница по Договор за паричен заем № 3054162/ 09.10.2017 г., ведно с искане за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.04.2018 г. до окончателно плащане; с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 158,12 лв. (сто петдесет и осем лева и дванадесет стотинки) – неплатена договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 26.10.2017 г. до 08.03.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска); с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 99, ал. 4, вр. чл. 92 ЗЗД и цена 991,78 лв. (деветстотин деветдесет и един лева и 78 стотинки) - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 26.10.2017 г. до 08.03.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска); с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286 вр. чл. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 18,00 лв. – договорна сума по принудително събиране на вземането; с правно основание чл. 86 ЗЗД и цена 54,39 лв. (петдесет и четири лева и 39 стотинки) - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, за периода от 27.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и насрещно възражение от потребителя - ответник против кредитора - ищец с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на отделни клаузи от Договора за заем като неравноправни.

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 09.10.2017 г. между „Изи Aceт Мениджмънт“ АД /заемодател/ и ответницата /заемател/, въз основа на Предложение направено от Заемателя, в съответствие с разпоредбите на ЗПК и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително от Заемодателя и съдържащ индивидуалните условия, бил сключен Договор за паричен заем 3054162, който уреждал реда и условията, при които е отпуснат. С подписването на договора Заемодателят се задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 2000,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Така предоставянето на посочената сума съставлявала изпълнение на задължението на Заемодателя и създавало задължение на Заемателя да плати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора, които съставлявали плащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и опредЕ.добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на Договора и посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 2 173,50 лв. Така договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 173,50 лв. Съгласно разпоредбите на Договора заемателят се задължил да върне кредита в срок до 8.03.2018 г. на 21 равни седмични погасителни вноски, в размер на 103,50 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска била 19.10.2017 г., а падежът на последната - 08.03.2018 г. С подписването на Договора за заем Заемателят удостоверил, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласил се с тях, и че желае договорът да бъде сключен. Съгласно чл. 16, ал. 2 от Договора Заемателят заявил, че е запознат с Тарифата за таксите на Заемодателя, която се намирала на видно място в офиса и на интернет страницата му. Съгласно посочената Тарифа, в случай че Заемателят забави плащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на Заемодателя плащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да плати заемателят, не можело да надхвърля сумата от 45,00 лв. На основание цитираните разпоредби на длъжника била начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 18,00 лв. Също така съгласно клаузите на договора, Заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на Договора да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията по договора: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на определени от заемодателя изисквания или банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение по договора, с валидност 30 дни след крайния срок за плащане на заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 1 041,60 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 21 равни вноски, всяка в размер на 49,60 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която следвало да плаща Заемателят била в размер на 153,10 лева. На основание ЗПК и в съответствие с клаузите на сключения Договор на длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 27.10.2017 г. до датата на подаване на Заявлението в съда. Общият размер на начислената по този ред лихва възлизал на 54,39 лева - съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва. Длъжникът не платил изцяло дължимия паричен заем - погасена до момента била сума в размер на 153,32 лв., с която били погасени, както следва: неустойка за неизпълнение - 49,82 лв., договорна лихва - 15,38 лв., главница - 88,12 лв. Срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 8.03.2018 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем.

На 01.01.2018 г. между заемодателя /„Изи Асет Мениджмънт“ АД/ и ищеца /с предишно наименование „Агенция за събиране на вземания“ ООД/ било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., по силата на което вземането на заемодателя, произтичащо от Договор за паричен заем № 3054162/09.10.2017 г. било прехвърлено на ищеца, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Заемодателят упълномощил ищеца в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжника за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез ищеца, до длъжника, с Известие за доставяне на постоянен адрес на длъжника посочен в договора за кредит чрез Български пощи, било изпратено Уведомително писмо с Изх. № УПЦ-П-ИАМ/3054162/03.01.2018 г. за станалата продажба на вземания. Писмото се върнало в цялост с отбелязване върху обратната разписка „Непотърсена пратка“. Твърди се, че на 18.07.2018 г., чрез куриер, ищцовото дружество изпратило второ Уведомително писмо Изх. № УПЦ-С-ИАМ/3054162/17.07.2018 г., на посочения и настоящ адрес на длъжника, но към момента на депозиране на настоящата искова молба обратната разписка все още не се била върнала. Към искова молба прилага Уведомлението от „Изи Асет Мениджмънт“ АД за извършената цесия, изх. № УПЦ-С-ИАМ/3054162/17.07.2018 г., което съдът да връчи на ответника ведно с приложенията. В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, моли съобщението да му бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК и да бъде прието, че получаването на Уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове, както и да бъде прието за безспорно в настоящото производство, че задължението на ответника, произтичащо от посочения Договор за паричен заем, не е погасено.

Поради неплащане на дължимите суми ищецът подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, за което е образувано ЧГД № 1198/2018 г., по описа на РС Шумен, като съдът е уважил претенция и по реда на чл. 410 ГПК е издал Заповед за изпълнение. Ищецът моли да бъде признато за установено, че ответникът му дължи, както следва: 1 911,88 лв. - неплатена главница по Договор за паричен заем № 3054162/09.10.2017 г.; 158,12 лв. - договорна лихва за периода от 26.10.2017 г. до 08.03.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска); 991,78 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 26.10.2017 г. до 08.03.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска); 18,00 лв. - такса разходи; 54,39 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 27.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски по заповедното и исковото производства.

Ответницата не е намерена на своя постоянен и настоящ адрес и не е подала възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. От справка на НАП е установено, че няма регистриран трудов договор и заповедният съд не е успял да я призове по месторабота, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК особеният представител, назначен на ответницата по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, е подал писмен отговор, в който оспорва предявените искове, като излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете като неоснователни.

В проведеното по делото съдебно заседание, ищецът не се явява като е подал Становище рег. № 2681/14.02.2019 г., по описа на РС Шумен, с което поддържа предявените искове. Ответницата също не се явява. Особеният представител намира исковите претенции, както за недопустими, така и за неоснователни.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Възражението на особения представител на ответника за недопустимост на производството е обосновано с твърдението за липса на процесуална легитимация у ищеца да предяви установителен иск по реда на чл. 422 вр. 415 ГПК, тъй като длъжникът не бил уведомен за цесията по предвидения в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД ред. Ищецът твърдейки, че до ответника, по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, са изпратени 2 броя уведомителни писма за извършената цесия от старият кредитор - „Изи Асет Мениджмънт” АД, чрез упълномощения нов кредитор - „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, които не са получени от длъжника поради отсъствие на заявените от него адреси, както и че към исковата молба е представено второто Уведомление изх. № УПЦ-С-ИАМ/3054162/17.07.2018 г., което съдът, по реда на установената и приложима фикция по чл. 47, ал. 1 и ал. 5 на ГПК, е връчил ведно с исковата молба на особен представител на ответника, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, позовавайки се на Р. № 3/16.04.14 г., ТД № 1711/2013 г., I т. о. и Р. N2 123/24.06.2009 г., ТД N 212/09 г. на II т. о., счита че е налице надлежно съобщаване за цесията, поради което съгласно чл. 99 ал. 3, пр. 1 ЗЗД намира прехвърлянето на вземането да поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД от връчването на книжата и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.

Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД цесията е способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение, като вземането преминава в патримониума на цесионера в обема, в който го е притежавал цедента с всички привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. За сключването на договора за цесия е необходимо постигане на съгласие на страните по него – цедент и цесионер. С постигане съгласието на страните по договора цесията произвежда своето действие, независимо, че същата следва да бъде съобщена на длъжника - съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Следователно субектът комуто трябва да бъде връчено съобщението за цесията е длъжникът, но неспазването на задължението за уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като това задължение е въведено с оглед защитата на длъжника срещу възможността да изпълни на кредитор, който от своя страна се е разпоредил с вземането.

Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по Договор за потребителски кредит на трето лице, само ако Договорът предвижда такава възможност. Такава в случая е предвидена в клаузата на чл. 10 от договора, според която заемодателят има право по всяко време да прехвърли правата си по Договора за паричен заем на трето лице.

Съдебната практика е еднозначна, че е допустимо, както е сторено и по настоящото дело, цедентът да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника (Р. № 137/2.06.2015 г., ГД № 5759/2014 г., III г. о.; Р. № 156/30.11.2015 г., ТД № 2639/2014 г., ІІ т. о. и др.). В настоящия случай, правното твърдение на цесионера – ищец е, че длъжникът е известен за цесията, като се сочат две, приложими при алтернативност, хипотези: получаване по пощата на изрично писмено уведомление до длъжника и получаване на уведомление като приложение към исковата молба, по която е образувано настоящото исково производство..

От Известие за доставяне /л. 20/ се установява, че изпратеното от цесионера - „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, на постоянен адрес на длъжника, посочен в договора за кредит, Уведомително писмо за станалата продажба на вземания изх. № УПЦ-П-ИАМ/3054162/03.01.2018 г. /л. 19/, е върнато с отбелязването „Непотърсена пратка“, поради което следва, че не е достигнало до адресата и връчването на уведомление за цесията посредством същото не може да се счете за редовно.

По отношение на поддържаното известяване, чрез връчване на длъжника Уведомление изх. № УПЦ-С-ИАМ/3054162/17.07.2018 г., /л. 21/ като приложения към исковата молба, което се аргументира приоритетно, настоящият състав на ШРС намира следното:

Във формираната, с редица решения на ВКС, съдебна практика (Р. № 3/16.04.2014 г., ТД № 1711/2013 г., I т. о.; Р. № 78/9.07.2014 г., ТД № 2352/2013 г., II т. о.; Р. № 123/24.06.2009 г., ТД № 12/2009 г., II т. о. и др.) действително се приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Следва да се отбележи, че в настоящото производство длъжникът е представляван от назначен от съда особен представител, след провеждане на процедура по чл. 47 ГПК, комуто са били връчени съдебните книжа, поради което в случая Уведомлението за цесията изх. № УПЦ-С-ИАМ/3054162/17.07.2018 г., съставляваща приложение към исковата молба, е връчено не на ответника – длъжник или на негов упълномощен представител, а на назначения му на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител. Следователно, до фактическо връчване на книжата на длажника, сред които и Уведомление за прехвърляне на вземането, с материалноправен ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не се е стигнало и предаването на Уведомление изх. № УПЦ-С-ИАМ/3054162/17.07.2018 г., на особеният представител на ответника не може да се приравни на нотифициране на длъжника поради особения характер на представителството, осъществявано от назначен от съда, по чл. 47, ал. 6 ГПК, представител. Особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото – арг. от чл. 29, ал. 5 вр. чл. 34, ал. 3 ГПК, защото не е страната по спорното материално правоотношение. Представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления, адресирани до представлявания от него отсъстващ ответник. Следователно получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в материалното правоотношение, като заменянето на предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект (в този смисъл Р. № 74/27.07.2017 г., ВТД № 154/2017 г., по описа на БАС; Р. № 2350/7.04.2017 г., ВГД № 5905/2016 г., по описа на СГС и др.).

По изложените съображения съдът намира, че ищецът не е провел доказване на релевантния факт – уведомяването на ответника за прехвърляне на вземанията, а дори и такива вземания по договора да съществуваха, то ищецът нямаше да е активно материално легитимиран да търси изпълнението им – арг. от чл. 99, ал. 4 ЗЗД, поради което правата на новият кретитор да търси вземанията си от ответника не са консолидирани, непротивопоставими са на длъжника и той не би могъл да претендира изпълнение на задълженията по договора за потребителски кредит от ответницата. В хипотезата, когато се установи, че ответникът не е уведомен за цедиране на вземането по предвидения ред последицата е недопустимост поради липса на процесуална легитимация у ищеца да предяви иска. Произнасянето на съда е с определение, а когато недопустимостта е установено след даване ход по същество, съдът следва с решението да постанови прекратяване на производството поради недопустимост, като в тази част произнасянето има характер на определение и подлежи на обжалване с ЧЖ в едноседмичен срок.

С оглед изхода на делото направените от ищеца разноски в исковото и заповедното производства следва да останат за негова сметка.

Мотивиран така, съдът  

Р   Е   Ш   И :

 

Прекратява производството образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление в гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, против Е. В.Ч., с ЕГН *********** и постоянен адрес: ***, в която, по реда на чл. 422, ал. 1 вр. 415, ал. 1 ГПК, в условията на първоначално обективно кумулативно съединение са предявени установителни искове, за признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане, произтичащо от Договор за паричен заем № 3054162/09.10.2017 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника, прехвърлен с Договор за цесия от 16.11.2010 г., Приложение № 1 от 01.01.2018 г. от заемодателя - „Изи Асет Мениджмънт“ АД на ищеца - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за което има образувано заповедно производство - ЧГД № 1198/2018 г., по описа на PC - Шумен, като има издадена Заповед № 574/02.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, както следва: с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 1 911,88 лв. (хиляда деветстотин и единадесет лева и осемдесет и осем стотинки) – непогасена главница по Договор за паричен заем № 3054162/ 09.10.2017 г., ведно с искане за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.04.2018 г. до окончателно плащане; с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 158,12 лв. (сто петдесет и осем лева и дванадесет стотинки) – неплатена договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 26.10.2017 г. до 08.03.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска); с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 99, ал. 4, вр. чл. 92 ЗЗД и цена 991,78 лв. (деветстотин деветдесет и един лева и 78 стотинки) - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 26.10.2017 г. до 08.03.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска); с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286 вр. чл. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 18,00 лв. – договорна сума по принудително събиране на вземането; с правно основание чл. 86 ЗЗД и цена 54,39 лв. (петдесет и четири лева и 39 стотинки) - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, за периода от 27.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и насрещно възражение от потребителя - ответник против кредитора - ищец с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на отделни клаузи от Договора за заем, като недопустимо, поради липса на процесуална легитимация на ищеца.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок пред ШОС, считано от датата на получаване на съобщението за изготвяне, на основание чл. 274 и сл. ГПК.

След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № 1198/2018 г., по описа на PC – Шумен, да се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение

 

Районен съдия: