Р Е Ш Е Н И Е

 

143/13.2.2019г. , гр.Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А  

 

    Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на  двадесет и девети януари през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

Районен съдия: Мирослав Марков     

при секретаря М.Найдева, като разгледа докладваното от съдията,

гражданско дело №2269 по описа за 2018 год. на Районен съд – Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Производство с правно основание  чл.50 от СК.

Производството е образувано по искова молба от Х.Г.Х. против М.И.Х. с правно основание чл.49, ал.1 от СК.

Преви първото по делото заседание, пред съда е изложено споразумение по реда на чл.49, ал.4 от СК относно всички последици от развода. В хода на проведената служебна проверка относно допустимостта на изложеното споразумение, съдът е констатирал, че същото удовлетворява формалните и съдържателни изисквания за редовност, поради което производството по делото е продължено по реда на чл.49, ал.5 от СК и чл.321, ал.5 от ГПК.

В искането си до съда, съпрузите Х.Г.Х., ЕГН **********,*** и М.И.Х., ЕГН **********,***, молят за постановяване на решение за прекратяване на сключения между тях граждански брак, за който е съставен Акт за граждански брак №0001/01.03.1978 г. от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Велики Преслав, по взаимно съгласие. Съпрузите основават искането си на твърдения за постигнато между тях сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака. Навеждат твърдения, че от брака си нямат, които да не са навършили пълнолетие. Постигнали са споразумение по смисъла на чл. 51 от СК относно уреждането на  отношенията след развода, представено в писмен вид към молбата.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, молителите се явяват лично като поддържат молбата си за развод по взаимно съгласие, както и постигнатото помежду им споразумение. Потвърждават сериозното си и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака.

 При преценката на доказателствата, съдът взе предвид: удостоверение за сключен граждански брак от 18.07.2018 г., издаден въз основа на акт за сключен граждански брак №0001/01.03.1978 г. от Община – Велики Преслав; ксерокопие на свидетелство за регистрация част I на л.а. Мерцедес 250Д с ДК №***, удостоверение №5139/28.01.2019 г. от ЗАД „Армеец“ – гр. Шумен, свидетелство за регистрация част I на л.а. Фолксваген Пасат с ДК №***, удостоверение №5138/28.01.2019 г. от ЗАД „Армеец“ – гр. Шумен.  

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установени посочените фактически констатации и формира следните правни изводи:

Двамата молители поддържат молбата си за развод по взаимно съгласие, като решението им за това е сериозно, взаимно и непоколебимо и не желаят да се издирват мотивите за прекратяване на брака. Едновременно с това прецени, че споразумението им удовлетворява съдържателните изисквания на чл. 51 от СК: изчерпателно е, не противоречи на закона и на морала. Ето защо намира, че следва да бъде утвърдено от съда, а разводът между двамата съпрузи да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК.

По отношение на разноските, молителите са изразили становище, да останат така както са направени. При завеждане на исковата молба се дължи такса в размер на 25 лева, на основание чл. 6, т. 1 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, която е внесена по сметка на съда. При допускане на развод по взаимно съгласие, на основание чл. 6, т. 3 от Тарифата, се събира такса в размер до 40 лв.

Предвид посоченото, по делото следва да бъде определена държавна такса при допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 40,00 /четиридесет/ лв., която следва да се раздели между молителите.

Х.Г.Х. следва да плати такса по споразумението в частта за имуществените отношения между съпрузите в размер на 2% върху стойността на получените в дял недвижими имоти или МПС.

Предвид гореизложеното, съдът на основание чл.330, ал.3 от ГПК и  чл.51, ал.2 от СК

 

                 Р  Е  Ш  И

 

ДОПУСКА развод по взаимно съгласие, на основание чл. 50 от СК и  прекратява брака между Х.Г.Х. с ЕГН ********** и М.И.Х. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, за който е съставен Акт за граждански брак №0001/01.03.1978 г. от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Велики Преслав.

Утвърждава постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 51 от СК, в следния смисъл:

I. ОТНОСНО ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ.

1. След прекратяване на брака Х.Г.Х. става едноличен собственик на придобития по време на брака и представляващ съпружеска имуществена общност лек автомобил марка „Фолскваген”, модел „Пасат” с рег.№***, двигател № ***, рама №***, със застрахователна стойност 300 лева, като Х.Г.Х. не дължи уравнение на М.И.Х..

2. След прекратяване на брака Х.Г.Х. става едноличен собственик на придобития по време на брака и представляващ съпружеска имуществена общност лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „250Д” с рег.№***, двигател №***, рама №***, със застрахователна стойност 300 лева, като Х.Г.Х. не дължи уравнение на М.И.Х..

II. ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СEМЕЍНОТО ЖИЛИЩЕ.

Семейното жилище, находящо се в с. *** след прекратяване на брака ще се ползва от молителя Х.Г.Х..

III. ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ.

Страните се споразумяват, че нямат претенции за издръжка помежду си.

IV. ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ НА СЪПРУГАТА СЛЕД РАЗВОДА.

След прекратяване на брака молителката М.И.Х. запазва фамилното си име - Х. и в бъдеще ще продължи да носи същото име - М.И.Х..

V. ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ПЕЛОТО.

Разноските по настоящото дело се поемат изцяло от молителя Х.Г.Х. - д.такси за образуване и водене на дело, за придобито имущество, както и разноски за адвокатски хонорар платен от молителката Х. в размер на 600 лева.  

ОСЪЖДА Х.Г.Х. с ЕГН **********, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, както следва:

Сумата от 12,00 лева представляваща дължима държавна такса по споразумението за имуществените отношения, на основание чл. 7, т.1 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК;

и сумата от 40,00 лева, представляваща държавна такса за допускане на развод по взаимно съгласие, на основание чл.6, т.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК както и 5,00 лева такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.  

    Решението е окончателно.  

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: