Р Е Ш Е Н И Е

796/6.8.2019г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично заседание на осми юли, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров

при секретаря Т. Т. като разгледа докладваното от съдията-докладчик ГД № 2275/2018 г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, против Д.Г.Е. за признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане, произтичащо от Договор за паричен заем № ***., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника, прехвърлен с Приложение № 1 от 01.04.2015 г. към Договор за цесия от 16.11.2010 г., между заемодателя - „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищеца - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за което има образувано заповедно производство - ЧГД № 611/2018 г., по описа на PC - Шумен, като има издадена Заповед № 274/02.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Предявени са, в условията на първоначално обективно кумулативно съединение, по реда на чл. 422, ал. 1 вр. 415, ал. 1 ГПК, положителни искове, както следва: с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 500.00 лв. (петстотин лева) – непогасена главница по Договор за паричен заем № 2144056/09.09.2014г., ведно с искане за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.03.2018 г. до окончателно плащане; с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 59.92 лв. (петдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки) – неплатена договорна лихва върху главницата за периода от 08.10.2014 г. (падеж на първа неплатена вноска) до 07.03.2015 г. (падеж на последна погасителна вноска); с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 99, ал. 4, вр. чл. 92 ЗЗД и цена 353.40 лв. (триста петдесет и три лева и четиридесет стотинки) - неустойка за неизпълнение на договорно задължение разсрочено за плащане за периода от 08.10.2014 г. до 07.03.20158 г. (падеж на последна погасителна вноска); с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286 вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 45.00 лв. (четиридесет и пет лева) – договорни разходи по принудително събиране на просрочено вземане; с правно основание чл. 86 ЗЗД и цена 203.37 лв. (двеста и три лева и тридесет и седем стотинки) - обезщетение за забава в размер на законната лихва, за периода от 09.10.2014 г. до подаване на заявлението в съда – 01.03.2018 г., както и насрещно възражение от потребителя - ответник против ищеца с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на отделни клаузи от Договора за заем като неравноправни.

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 9.09.2014 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД /Заемодател/ и Д.Г.Е. /Заемател/, въз основа на Предложение от последния, бил сключен Договор за паричен заем с № 2144056/9.09.2014 г., съгласно който Заемодателят се задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 500,00 лева, представляваща чиста стойност на кредита. Била договорена лихва в размер на 55.92 лв., като по този начин общия договорен размер на плащанията възлизал на 559.92 лв., а Заемателят се задължил да върне същия на 6 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 93.32 лева, като падежът на първата погасителна вноска бил 08.10.2014 г., а падежът на последната погасителна вноска бил 7.03.2015 г.

С Договора за заем, Заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя алтернативно два вида обезпечения: две физически лица - поръчители, всяко, от които да отговаря на определени в договора изисквания или валидна банкова гаранция, с бенефициер Заемодателя, издадена след усвояване на паричния заем в размер на цялото задължение на Заемателя, която да е валидна 30 дни след крайния срок на договора. Предвид обстоятелството, че Заемателят не бил представил нито едно от договорените обезпечения Заемодателят начислил неустойка за неизпълнение, в размер на 353,40 лева, която страните се споразумели да бъде разсрочена на 6 равни вноски, всяка в размер на 58,90 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по Договора за заем.

Ищецът твърди, че Заемателят не бил извършил плащане по паричния заем.

Страните се договорили, че при забава плащането, на която и да е погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва, с повече от 30 календарни дни, Заемателят дължи на Заемодателя такса за разходи по събиране на вземането (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) в размер на 9,00 лв. Таксата се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да плати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв.. На това основание на длъжника е начислена такса разходи в размер на 45,00 лв.

Съгласно Договора за заем, за периода от 9.10.2014 г. /ден след падежа на първата погасителна вноска 08.10.2014 г./, до датата на подаване на заявлението в съда, на ответникът била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва, в общ размер 203,37 лева - съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.

Срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска - 7.03.2015 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем.

Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. На това основание на 1.04.2015 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД, произтичащо от договор за паричен заем № 2144056/9.09.2014 г., е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Твърди се, че „Агенция за събиране на вземания” АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, с ЕИК ***бил правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, с ЕИК ***. Твърди се, че цедентът „Изи Асет Мениджмънт” АД упълномощил „Агенция за събиране на вземания” АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.

На това основание, по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, до ответника било изпратено Уведомително писмо Изх. № УПЦ-П-ИАМ/2144056/08.04.2015 г. от „Изи Асет Мениджмънт” АД, чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит адрес на длъжника. Ответникът не бил намерен на адреса и писмото било върна в цялост. На 18.07.2018 г. ищцецът изпратил повторно Уведомително писмо с Изх. № УПЦ-С- ИАМ/2144056/17.07.2018 г. чрез куриер на същия адрес на длъжника, като от Обратна разписка към товарителница № 67914883 се установявало, че писмото е получено лично от длъжника на 19.07.2018 г.

След придобиване на вземането цесионерът подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, по което е образувано ЧГД № 611/2018 г., по описа на РС Шумен. Съдът е издал Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Длъжникът не е намерен на установените в адреси и Заповедта за изпълнение му е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като същият не се е явил в съда да получи книжата по делото, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед.

Ищецът моли да бъде признато за установено, че ответникът му дължи, както следва: 500,00 лв. - главница; 59,92 лв. - договорна лихва върху главницата за период от 08.10.2014 г. до 07.03.2015 г.; 353,40 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение начислена във вноските за периода от 08.10.2014 г. до 07.03.2015 г.; 45,00 лв. - такса разходи по събиране на дълга; 203,37 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва, за периода от 09.10.2014 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 01.03.2018г., както и законна лихва за забава върху главницата от датата на Заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски по заповедното производство, както и разноските по исковото производство и юрисконсулстско възнаграждение, в размер на 350 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначеният му особен представител, подава писмен отговор. Счита иска за допустим, но неоснователен. Намира клаузата за неустойка в чл. 4, ал. 2 от Договора за заем за неравноправна и нищожна на основание чл. 143 ЗЗП, както и прави възражение за недействителност на Договора по чл. 22 ЗПК, обосновано с твърдението, че не са изпълнени законовото изискване, както на чл. 10, ал. 1, така и на чл. 11, ал. 1, точки 10,11 ЗПК. В тази връзка намира, че следва да се върне само чистата стойност, без да се дължи лихва и други разходи по заема.

В проведените по делото съдебно заседания, ищецът не се явява като е подал Становище рег. № 7161/23.04.2019 г., по описа на РС Шумен и Становище рег. № 12410/05.07.2019 г., по описа на РС Шумен, с което поддържа предявените искове. Оспорва заключението на допуснатата по делото ССчЕ. Особеният представител на ответника поддържа изложеното в отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото препис от Договор за паричен заем № ***. /л. 3/, се установява, че въз основа на Предложените от ответника в настоящото производство /л. 6/, „Изи Асет Мениджмънт” АД, като кредиртор, е предоставило на длъжника - ответник, заем в размер на 500 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 40 пункта и годишен процент на разходите /ГПР/ от 49,02 %. Съгласно чл. 2, т. 7 от Договора за заем общия размер на всички плащания възлиза на 559.92 лв., които заемателят следвало да бъде върне на 6 месечни вноски, всяка в размер на 93.32 лв. Падежът на месечните вноски е посочен в чл. 2, т. 5 от Договора за заем, като последната вноска следвало да бъде платена на 07.03.2015 г.

Според чл. 3 от Договора за заем с подписването му заемателят е удостоверил, че е получил изцяло заемната сума, като договора има силата на разписка за предадената съответно получената заемна сума.

С чл. 4, ал. 1 от Договора за заем, Заемателят се задължил в тридневен срок, считано от сключване на договора да предостави на кредитора обезпечение било като две физически лица поръчители, при посочени в договора изисквания, било чрез банкова гаранция с бенефициер – заемодателят, като при неизпълнение дължи неустойка в размер на 353.40 лв., която се съгласил да плаща заедно с всяка месечна погасителна вноска, към която се добавя сумата от 58.90 лв. Така, погасителната вноска, която следвало да плаща ответникът от 93.32 лв., се увеличила на 152,22 лева, а общото задължение от 559.92 става на 913.32 лева.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от Договор за заем страните се съгласили, че при забава в плащането на погасителна вноска с повече от 30 дни, Заемодателят ще направи разходи за събиране, изразяващи се в изпращане на напомнителни писма, ел. съобщения, телефонни разговори и т. н., за което Заемателят ще дължи плащане на разходи в размер на 9 лв., които да се начисляват и за всеки следващ 30 - дневен период, през който има забавено плащане на вноска с повече от 30 дни, като общо тези разходи не могат да бъдат повече от 45 лв.

С чл. 8, ал. 3 от Договора за заем страните постигнали съгласие, че при забава за плащане на някоя от погасителните вноски Заемателят дължи на Заемодателя и законната лихва за всеки ден забава.

Съгласно чл. 10 от Договора за заем Заемодателят има право по всяко време да прехвърли правата си по този договор на трето лице.

От приложените по делото Договор за прехвърляне на вземания /л. 7/ и Приложение № 1 към Договор за цесия /л. 12/, се установява, че на 16.10.2010 г. „Изи Асет Мениджмът“ АД /в качеството на цедент/ и „Агенция за събиране на вземания“ ООД /в качеството на цесионер/, са сключили договор, с който цедентът прехвърля възмездно на цесионера вземания, произтичащи от договори за заем Договорено е въпросните вземания да се индивидуализират в Приложение № 1, съставяно във вид на ел. документ по ЗЕДЕП, което да бъде неразделна част от Договора за цесия, считано от датата на неговото съставяне. Договорено е, че с Приложение № 1 ще се прехвърлят и нови вземания, които ще се индивидуализират от страните в ново Приложения № 1 със съответната нова дата, което с неговото съставяне, изпращане и потвърждаване става неразделна част от договора. Съгласно т. 2. 3 от Договора всяко от прехвърлените вземания включва всички непогасени задължения, ведно с привилегиите, обезпеченията, вкл. и с изтеклите лихви. Съгласно Извлечение от 01.04.2015 г. от Приложение № 1 към Рамковия договора за цесия /л. 13/ се установява, че кредиторът е цедирал на праводателя на ищеца вземането си към ответника, което е индивидуализирано с номер и дата на договора /№ ***./, размер на главницата /500 лв./, общо дължима сума по кредита – 913 лв. и остатък на задължението към датата на прехвърляне – 971.44 лв. С Потвърждение по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 11/ цедентът е потвърдил, че индивидуализираните в Приложение № 1/01.04.2016 г. вземания са прехвърлени на праводателя ищеца по делото.

Към исковата молба е приложено Уведомление /л. 17/ за извършеното прехвърляне на вземания от „Изи Асет мендижмънт“ АД на ищеца, получено лично от ответника на 14.07.2018 г., видно от обратна разписка към товарителница № 67914883 /л. 19/.

От Заключението на СТЕ се установява, че шрифтът на Договор за паричен заем № ***., е „Times New Roman„ с размер 11 (единадесет).

От Заключение на допуснатата ССчЕ се установява, че дължимата от ответника сума по сключения на 09.09.2014 г. Договор за потребителски кредит към датата на цесията е 971.44 лв. от която 500 лв. - главница, 59.92 лв. - договорна лихва, 353.40 лв. - неустойки, 45 лв. - такси разходи за събиране и 203.37 лв. - лихва за забава. Ищецът е начислил законна лихва за забава, за периода от 01.05.2015 г. до 01.02.2018 г., в общ размер на 190.25 лв. Общият размер на дължимата сума от ответника, е 1 161.69 лв., от която 500 лв. - главница, 59.92 лв. - договорна лихва, 353.40 лв. - неустойки, 45 лв. - такси разходи за събиране и 203.37 лв. - лихва за забава.

От ответника не са ангажирани доказателства за погасяване на дълга, както и не са направени твърдения в посочения смисъл.

Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, ШРС – девети състав намира за установено от правна страна следното:

От приложеното ЧГД № 611/2018 г., по описа на РС Шумен, се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 274/02.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която ответникът е осъден да плати на ищеца следните суми: 500.00 лева - главница по Договор за паричен заем № ***.; 59.92 лева - договорна лихва върху главницата за периода от 08.10.2014 г. до 07.03.2015 г.; 353.40 лева - неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 45.00 лева – такса разходи за събиране на просрочени вземания; 203.37 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва, за периода от 09.10.2014 г. до датата на подаване на Заявлението в съда – 01.03.2018 г., ведно със законна лихва върху вземането, считано от датата на подаване на Заявлението в съда – 01.03.2018 г. до окончателно плащане, както и сумата 75,00 лв. - разноски по делото. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е дадена възможност да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, съобщението, за което му е връчено на 13.07.2018 г., като на 07.08.2018 г. с молба рег. № 12563/07.08.2019 г., по описан на ШРС, е подадена настоящата искова молба, поради което производството се явява допустимо, а предявените искове подлежат на разглеждане по същество.

От Рамков договора за прехвърляне на вземания /цесия/ се установява, че на 16.11.2010 г. кредиторът „Изи Асет Мениджмът“ АД, като цедент, е прехвърлил на „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто правоприемник е ищецът, ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от Договори за потребителски кредит, сключени от цедента с физически лица, които не изпълняват задълженията си. С Приложение № 1/01.04.2015 г. към договора за цесия вземането на цедента по Договор за кредит № ***., е включено в предмета на договора за цесия. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допуска това. Цесията е съглашение, в което цедираният длъжник не участва, тъй като при този договор промяната в облигационното правоотношение се отнася само до кредитора по вземането. Безспорно процесното вземане е прехвърлимо /няма изрична забрана в закона или договора за това и естеството на вземането го позволява/, но съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Съобразно съдебната практика обаче изходящото от цедента уведомление действащ чрез пълномощник и достигнало до длъжника съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /в този смисъл са Р. № 123/24.06.2009 г. ТД № 12/2009 г., II т. о.; Р. № 78/09.07.2014 г., ТД № 2352/2013 г., II т. о.; Р. № 3/16.04.2014 г., ТД № 1711/2013 г., I т. о./. Съгласно т. 4.9. от Договора за цесия цедентът се е задължил да изпрати писмени Уведомления до длъжниците за сключения Договор за цесия в рамките на един календарен месец, считано от потвърждаване на съответното Приложение № 1 от купувача. Към исковата молба е приложено Уведомление от „Изи Асет мендижмънт“ АД до ответника за извършеното прехвърляне на вземането на ищеца, което видно от Обратна разписка към товарителница № 67914883, е получено лично от ответника на 19.07.2018 г., след подаване на Заявление по чл. 410 ГПК от 01.03.2018 г.. Получаването на Уведомление от ответника, като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, налага извода, че законовите изисквания, залегнали в разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, са спазени и длъжникът - настоящ ответник е уведомен редовно за извършената цесия, което следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.

Относно действителността на Договора за кредит № ***.

В отговора на исковата молба особеният представител на ответника възразява за недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК поради противоречи на законовите изисквания произтичащи от разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, точки 10,11 ЗПК, обосновано с твърдението, че използваният шрифт на текстовата част бил по-малък от 12, както и, че при подписване на длъжника не е предоставен Погасителен план, който да е подписан от него.

По общо правило всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/, поради което разпоредбата на чл. 5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в процеса /чл. 6 ГПК/. За разлика от унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за нищожността съдът следи служебно и при констатиране се позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете. В този смисъл съдът следва да следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договор, когато: 1/е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2/е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; 3/налице противоречие с добрите нрави /в т. см. – Р. № 229/21.01.2013 г., ТД № 1050/2011 г., II т. о.; ТР № 1/15.06.2010 г., т. 3 ОСТК и др./; 4/е налице неравноправна клауза.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК /приложим към процесното правоотношение/ - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит се явява недействителен. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. По делото е прието Заключение на СТЕ, което съдът кредитира и възприема изцяло, като ясно, пълно, обективно и компетентно, изготвено в рамките на поставената задача. Несъгласието на ищеца с изводите на вещото лице не води до извод за неправилност или необоснованост на заключението. Заключението е, че шрифтът на представения и изследван оригинал на Договор за паричен заем № ***., е „Times New Roman”, с размер 11 (единадесет). Следователно, разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е нарушена. Без значение е обстоятелството дали договорът е читаем или не, т. к. законът въвежда изрични изисквания за формата и съдържанието на конкретния вид договор и обвързва нарушаването им с недвусмислени правни последици, които не подлежат на тълкуване. По този начин се установява, че при съставянето и техническото изпълнение съдържанието на договора, дружеството-ищец не е изпълнило предписанието на чл. 10, ал. 1 ЗПК, следователно процесният договор се явява нищожен на основание чл. 22 ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Процесният договор съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, но в същия не е посочена последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Съгласно договора, за длъжника възниква задължението да плати предоставената главница и надбавка, а при определени условия - неустойка за непредоставяне на обезпечение, както и различни други лихви и такси. При това положение, за да е изпълнено изискването на закона, в договора следва да бъде посочено по ясен и разбираем за потребителя начин разпределението на погасителната вноска между различните дължими суми, както и последователността, в която същите ще се погасяват, което в случая не е сторено. Също така – самата информация е най - обща, не отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизира какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от главницата и лихвата.

С оглед изложеното, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, поради което Договор за паричен заем № ***., е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК последиците на тази недействителност са, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и лихви или други разходи. В този смисъл исковете с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 59.92 лв. – неплатена договорна лихва върху главницата за периода от 08.10.2014 г. до 07.03.2015 г.; с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 99, ал. 4, вр. чл. 92 ЗЗД и цена 353.40 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение разсрочено за плащане за периода от 08.10.2014 г. до 07.03.20158 г. и с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286 вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 45.00 лв. – договорни разходи по принудително събиране на просрочено вземане, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

Основателността на претенцията за непогасена главница в размер на 500.00 лв. (петстотин лева), съответна на чистата стойност по кредита, от една страна е предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, от ищеца: че по силата на сключен Договор за заем са се намирали във валидни облигационни правоотношения с ответника; че действително е предал договорената по кредита сума, както и че срокът за изпълнение на насрещната страна е изтекъл. От приетия по делото Договор за паричен заем № ***., се установява, че на 09.09.2014 г. „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответника са постигнали съглашение, по силата на което дружеството се е задължило да предостави на ответника паричен заем в размер на 500.00 лева, при насрещното задължение сумата да бъде върната на 6 месечни вноски всяка в общ размер на 93.32 лв., от която 83.32 лева за погасяване на главницата като падежът на първата е 08.10.2014 г., а падежа на последната - 07.03.2015 г. С подписването на Договора заемателят е удостоверил, че е получил от Заемодателя изцяло сумата по заема - по арг. от чл. 3. В този смисъл самият договор има характер на разписка за предаване на заетата сума и други доказателства не са необходими, поради което следва да се приеме, че длъжникът е удостоверил получаването на заемната сума в пълен размер. Следователно постигането на съгласие между страните относно предмета на заема и поемането на задължение за неговото връщане, както и предаването на сумата в държане на ответника по делото се установяват по несъмнен и категоричен начин. Ответната страна не е представила доказателства за изпълнение на задължението за връщане на заетата сума. От приетото по делото Заключение по допуснатата ССчЕ се установява, че длъжникът не е извършил нито едно плащане по заема, поради което остатъчното задължение за главницата е в размер на 500 лева, поради което искът следва да бъде уважен в претендирания размер. От друга страна установения размер неплатена главница, не може да бъде установена за дължима в настоящото производство, тъй като би се стигнало до подмяна на основанието на вземането. Исковете по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК следва да са идентични на претенциите в заповедното производство - по основание, размер и период. В настоящия случай основанието на претенциите в заповедното производство е договор, но след като този договор е недействителен, исковият съд не би могъл да признае дължимостта на главницата на същото основание. Разпоредбата на чл. 23 ЗПК е аналогична на тази по чл. 34 ЗЗД и се базира на института на неоснователното обогатяване – при липсата на основание или при отпаднало основание, всеки дължи да върне това, което е получил. В случая исковата сума се претендира на договорно основание като изпълнение по действителен договор за кредит, за което е била издадена и заповедта за изпълнение, а не на основание чл. 23 ЗПК, като връщане на дадено по недействително правоотношение. Това налага извода, че предявеният по реда на чл. чл. 422, вр. чл. 415 ГПК иск за главница с цена 500 лева, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Констатираната неоснователност на обуславящите искови претенции водят до неоснователност на обусловената искова претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, за периода от 09.10.2014 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 01.03.2018 г., поради което искът с правно основание чл. 86 ЗЗД и цена 203.37 лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Няма доказателства за сторени такива, нито списък по чл. 80 ГПК. Същевременно съдът констатира, че дължимата държавна такса не е внесена в пълен размер. Както бе посочено с исковата молба, при условията на първоначално обективно кумулативно съединение, са предявени искове, за установяване дължимост на вземане, което включва сумите: 500.00 лв. – главница по договор за потребителски кредит; 59.92 лв. – договорна лихва; 353.40 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 45.00 лв. – договорни разходи по принудително събиране на просрочено вземане и 203.37 лв. - обезщетение за забава.Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 2 ГПК, за предявени с една молба искове в защита на различни интереси държавна такса се събира от всички интереси. Изчислена върху цената на всяко едно вземане, предмет на установяване в производството по делото и представляващо самостоятелен интерес, по правилото на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, дължимата такса е в размер на 4%, но не по - малко от 50 лв., като от общия сбор се приспада вече платената такава в заповедното производство и разликата формира размера на държавната такса за довнасяне. При заявено в заповедното производство вземане в общ размер 1161.69 лева, внесената държавната такса е определена по чл. 12 от Тарифата върху интереса и е размер от 25 лв.. По настоящото исково производство ищецът е внесъл 75 лева държавна такса. По предявените с исковата молба установителни искове се дължи държавна такса върху цената на всеки иск в размер на 4%, но не по - малко от 50 лв., т. е. общо 250 лв. От тази сума следва да се приспада платената в заповедното производство такса от 25 лв. и внесената по исковото производство 75 лева или в тежест на ищеца за довнасяне следва да се определи сума в размер на 150 лв., на основание чл. 77 ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

Отхвърля предявения иск, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, 1335, бул.***, срещу Д.Г.Е., с ЕГН: ********** ***, за признаване като установена в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, сумата 500.00 лв. (петстотин лева) – непогасена главница по Договор за паричен заем № ***., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията, по който са прехвърлени с Извлечение от 01.04.2015 г., Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, чийто правоприемник е „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за която сума по ЧГД № 611/2018 г., по описа на РС Шумен, в полза на ищеца е издадена Заповед № 274/02.03.2018 г. по чл. 410 ГПК за изпълнение на парично задължение, с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, като неоснователен.

Отхвърля предявения иск, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, 1335, бул.*** срещу Д.Г.Е., с ЕГН: ********** ***, за признаване като установена в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, сумата 59.92 лв. (петдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки) – неплатена договорна лихва върху главницата, за периода от 08.10.2014 г. (падеж на първа неплатена вноска) до 07.03.2015 г. (падеж на последна погасителна вноска), по Договор за паричен заем № ***., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията, по който са прехвърлени с Извлечение от 01.04.2015 г., Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, чийто правоприемник е „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за която сума по ЧГД № 611/2018 г., по описа на РС Шумен, в полза на ищеца е издадена Заповед № 274/02.03.2018 г. по чл. 410 ГПК за изпълнение на парично задължение, с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, като неоснователен.

Отхвърля предявения иск, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, 1335, бул. ***, срещу Д.Г.Е., с ЕГН: ********** ***, за признаване като установена в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, сумата 353.40 лв. (триста петдесет и три лева и четиридесет стотинки) - неустойка за неизпълнение на договорно задължение разсрочено за плащане за периода от 08.10.2014 г. до 07.03.20158 г. (падеж на последна погасителна вноска/, по Договор за паричен заем № ***., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията, по който са прехвърлени с Извлечение от 01.04.2015 г., Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, чийто правоприемник е „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за която сума по ЧГД № 611/2018 г., по описа на РС Шумен, в полза на ищеца е издадена Заповед № 274/02.03.2018 г. по чл. 410 ГПК за изпълнение на парично задължение, с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 99, ал. 4, вр. чл. 92 ЗЗД, като неоснователен.

Отхвърля предявения иск, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, 1335, бул. *** срещу Д.Г.Е., с ЕГН: ********** ***, за признаване като установена в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, сумата 45.00 лв. (четиридесет и пет лева) – договорни разходи по принудително събиране на просрочено вземане, по Договор за паричен заем № ***., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията, по който са прехвърлени с Извлечение от 01.04.2015 г., Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, чийто правоприемник е „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за която сума по ЧГД № 611/2018 г., по описа на РС Шумен, в полза на ищеца е издадена Заповед № 274/02.03.2018 г. по чл. 410 ГПК за изпълнение на парично задължение, с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286 вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, като неоснователен.

Отхвърля предявения иск, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, 1335, бул.*** срещу Д.Г.Е., с ЕГН: ********** ***, за признаване като установена в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, сумата 203.37 лв. (двеста и три лева и тридесет и седем стотинки) - обезщетение за забава в размер на законната лихва, за периода от 09.10.2014 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 01.03.2018 г., по Договор за паричен заем № ***., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията, по който са прехвърлени с Извлечение от 01.04.2015 г., Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, чийто правоприемник е „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за която сума по ЧГД № 611/2018 г., по описа на РС Шумен, в полза на ищеца е издадена Заповед № 274/02.03.2018 г. по чл. 410 ГПК за изпълнение на парично задължение, с правно основание чл. 86 ЗЗД, като неоснователен.

Осъжда „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, 1335, бул. „***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата 150.00 /сто и петдесет/ лева, разноски в производството за невнесена държавна такса, на основание чл. 77 ГПК.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № 611/2018 г., по описа на РС Шумен, да се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.

Районен съдия: