Р Е Ш Е Н И Е

149/14.2.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На пети февруари две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2277 описа на ШРС за 2018 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод искова молба от “Водоснабдяване и Канализация-Варна» ООД с ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление гр. *****, представлявано от В.В., чрез юрисконсулт П.В.срещу В.С.Я. с ЕГН ********** с адрес *****, с постоянен адрес ***. В молбата се излага, че ответникът е клиент и потребител на В и К услуга, предоставяна от ищцовото дружество с абонатен номер 1220061 за имот, находящ се в гр.Варна, ж.к.**. По тази партида към момента на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК потребителя имал начислени и неплатени следните суми – 466.29 лв. - главница за консумирана, но неплатена вода, по фактури подробно описани в справка за недобора на частен абонат до 18.02.2018г. Предвид неизпълнението на поетите задължения от него, по инициатива на ищеца било учредено заповедно производство по ч.гр.д. № 2632/2018г. по описа на ВРС, прекратено и изпратено по подсъдност на компетентния съд, като по образуваното ч.гр.д. № 746/2018г. на ШРС в полза на ищеца била издадена Заповед за изпълнение № 370/15.03.2018г. по реда на чл. 410 от ГПК. Срещу така издадената заповед за изпълнение, длъжника депозирал възражение в срок, поради което за ищеца е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. В заключение се моли за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника, в следните размери: за сумата от 466.29 лева, представляваща дължима и непогасена главница за ползвани и неплатени В и К услуги за периода от 14.10.2015г. до 13.02.2018г. на адрес гр.Варна, ж.к.**, както и сума в размер на 45.42 лв. лихва върху главницата за периода от 11.12.2015г. до 18.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 21.02.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по заповедното и настоящото производства.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответницата, като от нейна страна е депозиран писмен отговор чрез адв. З.Д.П. от АК-Русе. В него се посочва, че исковете са допустими, но по същество неоснователни. Оспорва се съдържанието на представената справка от ВиК, като се твърди, че отчитането на водомера не е извършвано реално, а начислените количества са служебни. В подкрепа на това се сочи, че няколко месеца сумата за използваната услуга е една и съща, примерно за периода от 14.10.2015г. до 13.06.2016г. сумата е 14.33 лв., а за периода от 13.07.2016г. до 12.04.2017г. е 15.26 лв. В справката на ВиК за абонат се сочи друго лице, а не ответницата, като се твърди, че апартамента е придобит на 21.12.2015г., като за процесния период на ответницата не са били връчвани фактури за доставена вода. Затова към настоящия момент друго лице е задължено за вземанията към абонатен номер 1220061, на основание чл.64, ал.1 от Общите условия.

В съдебно заседание за ищцовото дружество се явява юрисконсулт П.В., която поддържа исковата молба и моли съда да уважи предявените искове и излага правни аргументи в подкрепа на тяхната основателност.

В съдебното заседание ответника не се явява лично, не изпраща и представител, като в писмения отговор е направено искане делото да се гледа в тяхно отсъствие.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните, както и приложимите законови разпоредби, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното по делото ч.гр.д. № 746/2018г. по описа на ШРС се установява, че по подадено от „ВиК Варна“ ООД заявление по чл.410 от ГПК е издадена Заповед № 370 от 15.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжника В.С.Я. да заплати на кредитора сума в размер на 466.29 лв. – главница за консумирана и неплатена вода за периода от 14.10.2015г. до 13.02.2018г. по партида № 1220061 за имот в гр.*****, сума от 45.42 лв. – лихва за периода от 11.12.2015г. – 18.02.2018г., както и законна лихва от 21.02.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 75 лв. разноски в производството. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е направено възражение от длъжника срещу заповедта, като ищецът предявил исковете в месечния срок по закон.

По делото са представени Общите условия на дружеството, действащи в процесния период, както и решения на регулационния орган - Държавна комисия за енергийно и водно регулиране.

По делото е представена и справка по недобора на частен абонат за периода от 11.11.2015г. до 18.02.2018г. по отношение на абонат В.Я. с клиентски номер 1220061, съдържаща всички издадени в процесния период фактури, на които се основава вземането.

Представена е и справка за лице от Служба по вписвания - Варна за периода 01.01.1992г. – 10.12.2018г., видно от която В.Я. е придобила на 21.12.2015г. от продавача Д.Д.Г. собствеността върху имот, находящ се в гр.*****.

Представени са и страници от карнети и талон за пломбиране на водомер от 19.2.2018г.

По делото е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице заключава, че размера на задълженията по главници за ползвани ВиК услуги по партида с аб. № 1220061 за периода от 14.10.2015г. до 13.02.2018г. е в общ размер на 466.29 лв., по фактури изброени подробно в експертизата, като лихвата е 45.42 лв. В ищцовото дружество за абонат по партидата била вписана ответницата. Плащане към датата на изготвяне на експертизата няма.

Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните писмени доказателства и обосновава следните правни изводи:

По допустимостта на исковете: Правното основание на исковете е по чл.422 от ГПК, като същите са предявени при спазване на особените процесуални изисквания на чл.415, във връзка с чл.414 от ГПК и са процесуално допустими. За ищеца – кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземанията му, тъй като в срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответницата е възразила срещу издадената заповед по ч.гр.д. № 746/2018г. на ШРС заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

По основателността на исковете: Предмета на установителните искове е вземането на кредитора по смисъла на чл.410 от ГПК. Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск, ищецът да докаже възникване на спорното вземане, а ответникът да докаже фактите, които го изключват, унищожават или го погасяват.

В настоящия случай ответницата оспорва наличието на облигационна връзка между нея и „ВиК Варна“ ООД, както и качеството си на „потребител“, позовавайки се на обстоятелството, че партидата се води на името на друг потребител. Сочи се, че собствеността върху имота се придобива от нея на 21.12.2015г., като за процесния период не са ѝ били връчвани фактури.

По отношение на възражението за липса на облигационна връзка между страните, съдът намира следното: Съгласно § 1, т.2, б.“а“ и б.“б“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) качеството „потребител“ имат юридически или физически лица, собственици или ползватели на съответните имоти, на който се предоставят В и К услуги или са собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Същото легално определение на понятието „потребител“ е дадено и в чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, като аналогична е и разпоредбата на чл.2, ал.1, т.1 и т.2 от Общите условия на В и К оператора. Предвид представените и приетите в настоящото производство доказателства, а именно справка за лице, изхождаща от Служба по вписвания – Варна, съдът намира, че в периода на издаване на фактура № 1134885992/12.01.2016г. до фактура № 1138606217/15.02.2018г. обхващащи потреблението от 10.12.2015г. – 13.02.2018г. безспорно е, че ответницата има качеството потребител, предвид че е собственик на обекта, на който е предоставена услугата от В и К дружеството. Следва да се отбележи, че имота е придобит от ответницата през 2002г., като на 21.02.2015г. същата го е дарила на друго лице, което в последствие няколко месеца по-късно, а именно 21.12.2015г. го е продала обратно на ответницата.

От карнети, представени от ищцовото дружество е видно, че за този имот имало открита партида на името на ответника за доставка на вода и ВиК услуги. За целия исков период, видно отново от карнетите в имота, била начислявана вода като служебен разход. Първоначално от 10.12.2015г. до 14.09.2017г. са били начислявани служебно по 6 куб.м. консумирана вода, в последствие по 7 куб.м., после 8 куб.м., а на 19.02.2018г. е записано показание 0. Останалите записвания в карнета излизат извън процесния период. Абонатът е полагал подпис общо 3 пъти, като всичките подписи касаят отчитания извън процесния период, поради което и съдът приема, че през процесния период съвпадащ с периода на служебното отчитане на водомера абоната не е полагал подписи и отчитането е ставало в негово отсъствие.

В писмения отговор се излага твърдението, че от години показанията на водомера не са били отчитани от служител на дружеството, както и че в период от няколко месеца жилището не е било обитавано от никого и е нямало реално потребление на вода. Във връзка с това твърдение, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал, че в тежест на ищеца е да докаже, че претендираните количества вода за реално доставени от него и консумирани от ответника. Ищцовото дружество, въпреки изричните указания на съда, инкорпорирани в определението, постановено на основание чл.140 от ГПК, не установи в процеса основанието на предявените претенции, а именно съществуване на вземането, следствие на служебно начисляван разход за вода. Единствените доказателства по делото за основателността на вземането на ищеца за потребена вода е справка, в която са отразени фактурите издавани от него, на база на отразеното от инкасатора служебно начисляване на потреблението. Тази справка представлява частен свидетелстващ документ, ползващ се с формална доказателствена сила, т. е. удостоверява изявлението на своя автор - издател, но не обвързва съда с материална доказателствена сила да приеме за установено удостоверения в документа и стоящ вън от него факт, до който се отнася удостоверителното изявление – в случая служебно начислен разход при неосигуряването на достъп до водомера, поради отсъствието на абоната или негов представител.

Съобразно чл. 24 ОУ и чл.35, ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребителят е длъжен да осигурява свободен и безопасен достъп на длъжностните лица на ВиК оператора за извършване на отчет на водомера – общ и индивидуални. Достъпът се осигурява за времето, посочено в съобщението. При невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или негов представител, и когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества, същият е длъжен да уточни с оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. Ищецът не установи, че е спазил задълженията си, произтичащи от чл.23 и чл.24 от Общите условия на „В и К Варна“ ООД, тъй като не се изясни причината, поради която служебно е отчитан водомера на ответницата. Не се представиха доказателства, същата да е била уведомявана за датата на отчитане, чрез поставяне на писмено съобщение или да е уведомявана по друг начин и да е отказвала достъп до обекта на отчитане. Не се доказа и водомера да е бил повреден или да е липсвал такъв в жилището. Същевременно не са изпълнени и изискванията на чл.23, ал.4 от ОУ при неосигуряване на представител на абоната отчетът да е подписван от свидетел. Единственото изключение от този ред е да се извършва дистанционно отчитане и ползване на електронен карнет, какъвто не е настоящия случай. В чл.24, ал.4 от ОУ на ищеца, се сочи, че при неосигуряване на достъп повече от година поради отсъствие на потребителя (каквото твърдение въвежда ищеца), то следва да се състави протокол, като след това се изчислява изразходваното количество питейна вода по начин указан отново в ОУ. В случая няма представен по делото такъв протокол.

В исковия граждански процес всяка страна следва да докаже своите твърдения. Ищцовото дружество не установи по безспорен начин основанието на своите искове, а именно количеството доставена вода в имота на ответника, основанието за тяхното начисление служебно и съответно размера им.

С оглед изложените аргументи иска за главницата следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Предвид акцесорния характер на претенцията за лихва, то съдът намира, че искът също е неоснователен.

Съобразно изхода на делото ищецът следва да заплати на ответницата направените от нея разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., съгласно представен списък за разноски и договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ предявените от “Водоснабдяване и Канализация-Варна» ООД с ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление гр. *****, представлявано от В.В., чрез юрисконсулт П.В.срещу В.С.Я. с ЕГН ********** с настоящ адрес ***** и съдебен адрес ***, партер, адв. З.П.от АК – Русе, положителни установителни искове по чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на “Водоснабдяване и Канализация Варна“ ООД сумата от 466.29лв., представляваща главница за консумирана и неплатена вода по партида с абонатен номер 1220061 за имот находящ се в гр.Варна, ж.к.** по издадени и незаплатени фактури по справка извлечение от 02.08.2011г. за периода от 14.10.2015г. – 13.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.02.2018г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 45.42 лв., представляваща стойността на лихвата за забава върху главницата за периода от 11.12.2015г. до 18.02.2018г., , за които суми има издадена Заповед за парично вземане по реда на чл.410 от ГПК с № 370 от 15.03.2018г. по ч.гр.д.№ 746/2018г. по описа на ШРС, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК“Водоснабдяване и Канализация-Варна» ООД с ЕИК 103002253 да заплати на В.С.Я. с ЕГН ********** сторените от нея разноски в производството в размер на 300 лв.(триста лева) за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: