Р Е Ш Е Н И Е

176/22.2.2019г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание, на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д.№ 2291 по описа за 2018 г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са субективно съединени установителни искове за собственост, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

В исковата молба ищците И.Б.Н., ЕГН **********, с адрес: *** и С.Б.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Г.Х. от ШАК, излагат, че като наследници на Б.Н. П., са съсобственици на недвижим имот, представляващ лозе с площ от 1 080 дка, парцел №2575 в местността „П.“. Баща им притежавал имота от 1963 г., като от тогава не е преустановявал владението върху имота и през 1985 г. е признат за собственик по силата на давностно владение. Ищците твърдят, че като деца са ходили в имота и помагали за поддръжката му. В имота имало изградени постройки, в които баща им държал фураж, тъй като в имота до 1994 г. са отглеждани прасета и телета. В имота са засаждани овощни дръвчета, като повече от 30 години ищците, заедно с баща им, явно и необезпокоявано стопанисвали имота. След смъртта на техния наследодател /11.02.2013 г./, не са имали някакви спорове и ползвали имота съвместно. Имотът не е внасян в ТКЗС, ДЗС и други държавни образувания, като никой не е отправял някакви претенции спрямо същия. Твърди се в молбата, че през месец март 2018 г., Б.Н., дъщеря на първия ищец, посетила имота и видяла, че малиновите храсти и овощните дръвчета са изкоренени, керемидите на постройката били разчистени и част от оградната мрежа я нямало. Попитала съседа кой е направил това, като са ѝ отговорили, че имотът бил продаден. В следствие на това ищците извършили справки, от които установили, че наследственият им имот е нанесен в КК с идентификатор №83510.667.54 и като собственик е вписан И.И.М., въз основа на Заповед №РД-25-1648 от 18.07.2013 г. на Кмета на Община Шумен. С посочената заповед е възстановено правото на собственост на наследниците на И.И.М. върху новообразуван поземлен имот с идентификатор №83510.667.54, с площ от 1005 кв.м., извън строителните граници на гр. Шумен, местността „П.“, която заповед е вписана в Служба по вписванията- Шумен. Установили, че по образувано гр.д. №3052/2015 г. по описа на ШРС е допусната и извършена делба на имота между наследниците на И.И.М., като делбата е завършила с изнасянето на имота на публична продан. При публичната продан единият от наследниците, ответникът Е.И.М., ЕГН **********, с адрес: *** е придобил имота по силата на постановление за възлагане на недвижим имот от 10.10.2017 г., влязло в сила на 16.10.2017 г., постановено по ИД№20179300400312 по описа на ЧСИ А.Р.. Ищците твърдят, че от датата, на която е възстановено правото на собственост върху имота на наследниците на И.М. /18.07.2013 г./ до влизане в сила на постановлението за възлагане никой не е предявил претенции за имота на ищците. Твърдят, че не познават наследниците на посоченото лице, като заявяват, че считат тези лица за несобственици на имота Сочат, че горецитираната Заповед №РД-25-1648 от 18.07.2013 г. на Кмета на Община Шумен е издадена въз основа на Решение№10А от 03.11.1997 г. на Поземлена комисия, гр. Шумен, с което решение е възстановено право на собственост върху Лозе от 1000 кв.м. в местността „С.“, съобразно отразеното в имотната ведомост за притежавани непокрити земеделски имоти от И.И.М.. Ищецът счита, че има разминаване между посочената в решението и заповедта местност, в която се намира имотът. Молят, на основание чл.17, ал.2 от ГПК, да се извърши административен контрол по законосъобразността на Заповед №РД-25-1648 от 18.07.2013 г. на Кмета на Община Шумен. Поради изложеното молят съда да постанови решение, по силата на което да се признае за установено спрямо ответника, че ищците са собственици на Поземлен имот с идентификатор №83510.677.54, с площ от 1005 кв.м, извън строителните граници на гр.Шумен, местността „П.”, землище гр.Шумен, при граници и съседи: ПИ №83510.677.451, №83510.677.55, №83510.677.398, №83510.677.53.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор, в който сочи, че счита исковете за допустими, но неоснователни, излагайки аргументи.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: Видно от представения по делото частно заверен препис от имотна ведомост за притежавани непокрити земеделски имоти, водена при Градски народен съвет – Коларовград, се установи, че Б. Н. П. е вписан за собственик на лозе, с площ от 1080 дка, парцел №2575, местност „П.“, като в графата забележки е отразено, че собствеността се основава на нотариален акт №156/1967 г. От заверен препис от НА за собственост на недвижим имот, придобит по обстоятелствена проверка №95, се установи, че на 27.12.1985 г. Б.Н..П. е признат за собственик на лозе от 1080 кв.м., находящо се в землището на гр. Шумен, местността „П.“, при граници: И. А., Д. С. Д., водоем и път. Видно от Заповед №РД-25-1648 от 18.07.2013 г. на Кмета на Община Шумен, на основание §4к, ал.7 ПЗРЗСПЗЗ и чл.28, ал.1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с §4б, ал.1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразувани имоти за част от местностите „С.“, „С.“, „К.“, „Я.“, „И.“ и „П.“ землище гр. Шумен, е възстановено правото на собственост на наследниците на И.И.М. върху новообразуван поземлен имот с идентификатор №83510.677.54, с площ от 1005 кв.м, извън строителните граници на гр.Шумен, местността „П.”, землище гр.Шумен, при граници и съседи: ПИ №83510.677.451, №83510.677.55, №83510.677.398, №83510.677.53. От удостоверение с изх. №94-00-3712/21.08.2018 г., издадено от Община Шумен, става ясно, че описаният в нотариален акт №95 недвижим имот със стар планоснимачен номер 2575 от земеустр. план през 1964 г., целият с площ от 2 160 кв.м. е бивша собственост на Г.Н. С. и Р. Г. Н.. От същото удостоверение се установи, че част от имота е отчуждена за съоръжение на В и К, а останалата, неотчуждена част, описана в НА за собственост на недвижим имот, придобит по обстоятелствена проверка №95 е идентична на ПИ с идентификатор №83510.677.54, с площ от 1005 кв.м. В същото удостоверение е отразено, че разликите в квадратурите е в следствие на отчуждителните действия. От удостоверение за наследници с изх. №02-1874/07.06.2018 г., издадено от кметството на с. М. Община Шумен, се установи, че Б. Н. П. е починал, като е оставил за свои законни наследници ищците И.Б.Н., ЕГН ********** и С.Б.Н., ЕГН **********. От документите, съставляващи преписка с вх. №14050/03.06.1992 г. по описа на Общинска служба по земеделие Шумен, се установи, че ответникът, като наследник на И.И.М. е подал заявление пред общинската служба за възстановяване на лозе с площ от 1 дка и нива с площ от 2 дка, като заявлението му е уважено за лозе от 1 дка, находящо се в местността „С.“. В решението за възстановяване имотът не е индивидуализиран с номер и граници, като е посочено, че възстановяването на имотите, разположени в територии по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 ППЗСПЗЗ. По делото е прието и заключение по извършена СТЕ, от което също става ясно, че имотът, описан в НА№95 от 27.12.1985 г. на ШРС съответства на ПИ с идентификатор №83510.677.54, като при измерване на място площта на имота е равна на 1078 кв.м. Няма спор, че имотът е възложен на ответника по силата на постановление за възлагане от 10.10.207 г., издадено по ИД№20179300400312 по описа на ЧСИ А.Р., образувано въз основа на Решение №166/13.03.2017 г., постановено по гр. д№3052/2015 г. по описа на ШРС. С посоченото съдебно решение е извършена делбата на процесния имот между наследниците на И.М., като имотът е изнесен на публична продан. От събраните по делото гласни доказателства, показанията на разпитаните по искане на ищците свидетели, се установи, че процесният имот се ползва и обработва от семейството на ищците от момента на придобиването му през 1964 г. Семейството, чрез различни поколения в отделните периоди е гледало животни, засявани са дръвчета и др. От същите показания се установи, че от периода на закупуване на имота до 2018 г. никой не е предявявал претенции за имота, като владението върху същия не е прекъсвано. От изявленията на свидетеля А., трето, незаинтересовано лице, се установи, че познава семейството на ищците от 1993 г., от който момент свидетелят е закупил имот, съседен на техния /процесния поземлен имот/. Същият свидетел заяви, че първоначално наследодателят на ищците е ползвал имота, като е гледал животни, при което е получавал помощ от близките си и в последствие там е имало овощна градина, за която грижи са полагали ищците и техните близки и роднини. Съдът дава вяра на тези гласни доказателства, тъй като същите са ясни, конкретни, взаимно и вътрешно непротиворечиви, а от друга страна са в синхрон с останалите, събрани по делото доказателства. По делото са изслушани и свидетели, в полза на ответника, които свидетелстват за обстоятелства във връзка с притежаване на недвижим имот, който е бил отнет от наследодателя на ответника.

От така изнесената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Право на собственост, според разпоредбата на чл.77 от ЗС, се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.

В конкретния казус ищците оспорват заявеното от ответника право на собственост върху имота, заявявайки своето право на собственост върху същия. Безспорно се установи, че ответникът основава правото си, позовавайки се и на Заповед №РД-25-1648 от 18.07.2013 г. на Кмета на Община Шумен, издадена въз основа на Решение №10А на Поземлена комисия, с което е възстановено правото на собственост на наследодателя на ответника на лозе от 1 дка. Безспорно се установи, че заповедта е издадена на основание §4к, ал.7 ПЗРЗСПЗЗ и чл.28, ал.1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с §4б, ал.1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразувани имоти за част от местностите „С.“, „С.“, „К.“, „Я.“, „И. и „П.“ землище гр. Шумен. Съгласно §4, ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ, прекратява се правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Според текста на нормата на §4б, ал.1, изр. първо от същият нормативен акт, възстановява се правото на собственост на граждани върху незастроени земеделски земи, върху които е предоставено право на ползване съгласно актовете, посочени в § 4. Разпоредбата на §4, ал.7 гласи, че възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината, която се съобщава по реда на Гражданския процесуален кодекс. В заповедта се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. В случая ответникът основава правото си на собственост на процесната заповед на кмета на Община Шумен, с която е постановено възстановяване право на собственост върху процесния недвижим имот на неговия наследодател. Но следвайки смисъла на разпоредбите, въз основа на които е предприета и завършена процедурата по възстановяване, съдът стига до извода, че в случая е възстановен имот, който не попада в кръга на имотите по смисъла на §4 от ПЗРЗСПЗЗ. По делото безспорно се установи, че процесният недвижим имот е придобит от наследодателя на ищците по силата на прехвърлителна сделка /покупко- продажба/ още през 1964 г., като преди това е бил част от имот, целият с площ от 2160 кв.м., от който другата част е отчуждена за съоръжение на В и К. Безспорно се установи, че от посочената дата до 2018 г., без прекъсване, имотът е стопанисван от наследодателя на ищците и членове на неговото семейство, като никога не е бил включван трудовокооперативни земеделски стопанства и държавни земеделски стопанства. Не се установи и имотът да е предоставян за ползване на лица, несобственици, какъвто е смисълът на горецитираните разпоредби. Ето защо, а и с оглед на неустановеността дали имотът, посочен в решението на поземлената комисия и този индивидуализиран в атакуваната заповед е един и същ, предвид различните местности, в които се сочат имотите, съдът стига до извода, че на ответника е възстановен чужд имот, а именно този, който е собственост на ищците. На следващо място, по делото безспорно се установи, че в продължение на повече на 50 години, наследодателят на ищците и неговите наследници владеят и ползват имота при условията на придобивна давност. Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост. Тя е способ за придобиване на право на собственост или ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен в закона период от време. За придобиването по давност е необходимо да бъде установено владение върху един имот. Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя- обективен елемент /corpus/- упражняване на фактическа власт и субективен елемент /animus/- намерение за своене на вещта. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението- като непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя. Нормата на чл.79, ал.1 от ЗС предвижда, че правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години, т.е. придобивната давност се характеризира с два съществени елемента- изтичане на законно определен период от време и извършване на дейност на фактическо господство върху определен имот, с намерение да се свои този имот /упражняване на владение върху имота/. Правото на собственост не се придобива автоматично с изтичане на давностния срок, тъй като давността не се прилага служебно- чл.84 от ЗС, във връзка с чл.120 от ЗЗД. Съгласно нормата на чл.85 от ЗС разпоредбите за придобиване право на собственост върху недвижим имот по давност важат за придобиване по давност и на други вещни права върху такъв имот. В случая, както е посочено по- горе, още през 1985 г. наследодателят на ищците се е позовал на изтеклата в негова полза придобивна давност, за което му е съставен и съответният констативен нотариален акт. Ето защо намира, че в случая са налице всички законови предпоставки и за придобиване на имота от наследодателя на ищците по давност. От своя страна ищците са станали собственици на имота по силата на наследствено правоприемство. Поради изложеното заключава, че така предявените искове са основателни и доказани и следва да се уважат.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците извършените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 982, 09 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Е.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, че И.Б.Н., ЕГН **********, с адрес: *** и С.Б.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, са съсобственици на Поземлен имот с идентификатор №83510.677.54, с площ от 1005 кв.м, извън строителните граници на гр.Шумен, местността „П.”, землище гр.Шумен, при граници и съседи: ПИ №83510.677.451, №83510.677.55, №83510.677.398, №83510.677.53.

ОСЪЖДА Е.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на И.Б.Н., ЕГН **********, с адрес: *** и С.Б.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 982, 09 лева /деветстотин осемдесет и два лева и девет стотинки/, представляваща направените по делото разноски, определени съразмерно уважената част от исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: