Р Е Ш Е Н И Е

894/3.10.2019г.

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на тридесети септември 2019 година

в публично заседание в следния състав: Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Й.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2300/2018г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен иск, с правно основание чл. 200 от Кодекса на труда.

Искова молба, от пълномощник на К.Н.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу “***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. ***, ул. ***.

Ищецът сочи, че се намирал в трудово правоотношение с ответника, като изпълнявал длъжността “шофьор тежкотоварен автомобил над 12 тона”. На 05.12.2015г. претърпял злополука, при ПТП, която била призната за трудова с разпореждане № 95/10.12.2016г. на ТП НОИ – ***. Получил телесни увреждания – черепно мозъчна травма, фрактури на лицеви кости, разкъсно-контузни рани. При лечението и възстановяването, а и по настояще търпял болки и страдания и бил неработоспособен. Претендира осъждане на ответника да му заплати сумата от 100000 лева неимуществени вреди, за претърпени болки и страдания, в едно със законната лихва върху сумата, за периода от злополуката до окончателното плащане и разноските в производството.

Представя и иска допускане на писмени доказателства, гласни доказателствени средства и експертизи.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита иска допустим и неоснователен. Твърди, че не всички описани вреди са в причинна връзка със злополуката, а и ищецът, който бил преминал през всички инструктажи, допуснал груба небрежност – управлявал повереното му МПС без предпазен колан. Иска отхвърляне на иска, присъждане на разноски и допускане привличането на трето лице – „***“ ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, с което имал сключена застраховка „Задължителна трудова злополука“, по която на ищеца било отказано плащане.

С определение от 07.11.2018г. е допуснато привличане на трето лице, подпомагащо ответника – „***“ ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***.

В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, чрез представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора. С определение от 30.09.2019г. е допуснато изменение на иска, чрез намаляване размера му до сумата от 77433,14 лева – разлика, между първоначалната претенция от 100000 лева и получено обезщетение от третото лице, в хода на настоящото производство, в размер на 22566,86 лева, присъдено по ТД № 120/2018г., по описа на Окръжен съд – Силистра.

Така предявения иск е допустим, разгледан по същество е частично основателен, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Не се спори от страните, а и от представените неоспорени, писмени доказателства се установява, че между тях е съществувало трудово правоотношение, като ищецът е изпълнявал длъжността “шофьор тежкотоварен автомобил над 12 тона”. С разпореждане № 95/10.12.2015г. на ТП НОИ – ***, станалата с ищеца на 05.12.2015г. злополука, е приета за трудова. Травмата /черепна с мозъчно сътресение и счупване на двете зигоматични кости, носната кост и десен максиларен синус/ наложила три поредни оперативни лечения, проведени в МБАЛ – Силистра и УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, последното октомври 2016г., и причинила 50 % трайно намалена работоспособност на ищеца. Част от нужните средства за болнично лечение, били осигурени от ответното дружество/1300 лева/. По застрахователна полица сключена от работодателя с третото лице, на ищеца била заплатена сумата от 22680,26 лева/113,40 лева на 21.04.2017г. и 22566,86 лева на 30.07.2019г./. Разпитаните по делото свидетели, установиха в показанията си, че ищецът все още изпитвал болки в областта на травмата и имал нужда от чужда помощ за задоволяване на елементарни ежедневни потребности – хранене, ходене до тоалетна и др., непосредствено след изписването му от болница. След злополуката, не можел да работи физическа работа, за разлика от преди и имал сериозна загуба на тегло. След болничното лечение, няма данни, да е провеждал рехабилитация и не си търсел работа. Работодателят имал готовност да му осигури, но ищецът не искал да шофира повече, защото се страхувал. В средата на 2017г. започнал работа във ВиК, но не можел да работи тежка работа, заради болки и изтръпване в ръцете. По отношение конкретният механизъм на настъпване на злополуката, следва да се отбележи, че е установен само с писмени доказателства и СТЕ, не съдържащи непосредствени възприятия на очевидци. Заключението на СМЕ, посочва, че болките на ищеца, по време на лечението са били силни, като са почти отзвучали, към момента; състоянието му при прегледа е с белези в лицевата и носна област, изразена лицева асиметрия и затруднено носно дишане, видимо подтиснат, безинициативен със страдалчески израз на лицето, като оперативната интервенция на шийни прешлени, също е в причинно-следствена връзка с увреждането.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи :

За ангажиране обективната отговорност на работодателя за вреди претърпени от работника, от трудова злополука, е необходимо да са налице предпоставките от разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ, а именно – съществуване на трудово правоотношение в периода на признаване на злополуката за трудова; тя е довела до временна неработоспособност или 50 или над 50% трайна неработоспособност; претърпени неимуществени вреди – болки и страдания; причинна връзка между вредата и злополуката. В конкретният случай, посочените са налице. Призната е, по установеният ред трайна неработоспособност, вследствие на трудова злополука.

Основателна е претенцията за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, но до размер от 38659,87 лева. При определяне обезщетението, в тази му част съобразно критерия на чл. 52 от ЗЗД, съдът взе в предвид продължителността на търпените от ищеца болки и страдания – повече от 3 години, тяхната интензивност, затрудненията му в ежедневието, в същия период; претърпените оперативни интервенции и свързаните с тях болнични престой; съществувалата непосредствена опасност за живота му, поради засягане на жизнено важни органи; невъзможността за пълно и бързо възстановяване. Претендирания първоначален размер от 100000 лева, счита съответен, както на възможните болките и неудобствата причинени от увреждането, така и на ответното поведение. Така определения размер на обезщетението /допустим, въпреки допуснато изменение на иска, съобразно мотивите на Р № 218 от 13.06.2014г. по ГД 845/14г. на ВКС, IVг.о./ следва да се намали със сумата 22680,26 лева, с оглед основателно ответно възражение, почиващо на чл. 200, ал. 4 от КТ. Посочената сума, е получена от ищеца, като застрахователно обезщетение, по застрахователен договор сключен от ответника работодател. Иска следва да се уважи до сумата от 38659,87 лева, след намаляване на разликата между определеното обезщетение и получените плащания от застрахователя, с 50 %, като се присъди и законната лихва върху нея от увреждането до окончателното плащане. В останалата му част, до пълния предявен размер/77433,14 лева/, за сумата 38773,27 лева, искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

Основателно е ответното възражение, за намаляване на обезщетението поради допусната от ищеца груба небрежност. Отговорността на работодателя е обективна и вината му, не е част от фактическия състав. Грубата небрежност практиката свързва с поведение на работника, при което се нарушават правила и норми за безопасност на труда, със съзнаване възможността да настъпят вредни последици и лекомислена надежда за предотвратяването им. Независимо от неясните моменти, при установяване конкретния механизъм на настъпване на злополуката, съставът приема за установено от работодателя, основно поради категоричните заключения на експерта по СТЕ, че ищецът съзнателно, въпреки проведеният му инструктаж, е нарушил правила за безопасност, при управление на МПС, а именно управлявал е товарен автомобил без поставен предпазен колан, въпреки, че МПС е било оборудвано с такъв. Управлението на МПС, без предпазен колан, не само защото е административно нарушение по ЗДвП, и не само от ищеца, а въобще представлява липса на елементарно внимание и старание при осъществяване на дейността управление на МПС и пренебрегване на основни правила на безопасност. Затова е и пример за съдържанието, което практиката влага в понятието груба небрежност от чл. 201, ал. 2 КТ /Р № 58 от 20.04.2018г. по ГД № 2037/2017г. на ВКС, IV г.о. и посочените в него/. Споменатото заключение, посочващо, че ищецът, не би получил травматичните увреждания, при претърпяното ПТП, ако е ползвал предпазен колан, могат да обосноват намаляване на обезщетението дължимо от работодателя с повече от посочените 50%.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на ШРС, сумата от 2116,39 лева държавни такси и разноски по уважените искове.

На основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК, страните следва да си заплатят разноски, както следва – ответникът на ищцовия повереник 1364,69 лева адвокатско възнаграждение и ищецът на ответника 2165,31,50 лева разноски в производството съобразно уважената и отхвърлената част от исковете. Така посочените суми съдържат отчитане основателното ищцово искане за намаляване на ответното адвокатско възнаграждение, поради прекомерност, от претендираното, до сумата от 3530 лева, посочена в т. 5 от ал. 2 на чл. 7 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, какъвто и размер се следва на ищцовия представител, при осъщественото представителство по чл. 38, ал. 1 от ЗА, съобразно и разноските, на които има право ответника, при прекратяване производството, в частта с която е намален първоначалния иск.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. ***, ул. ***, да заплати на К.Н.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, на основание чл. 200, ал. 1, във вр. с ал. 4 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 38659,87 лева, представляваща неимуществени вреди, в едно със законната лихва върху нея от 05.12.2015г., до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Н.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу “***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. ***, ул. ***, иск, с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ, в останалата му част, до пълния предявен размер, за сумата от 38773,27 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА “***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. ***, ул. ***, да заплати по сметка на ШРС, сумата от 2116,39 лева държавни такси и разноски.

ОСЪЖДА “***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. ***, ул. ***, да заплати на адвокат Димитър Симеонов Симеонов от АК – София, с адрес – ***, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, сумата от 1364,69 лева адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА К.Н.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на “***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. ***, ул. ***, сумата от 2165,31 лева разноски в производството.

Решението има установително действие в отношенията на „***“ ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – *** и К.Н.Д., ЕГН : **********, с адрес ***.

Установеното в мотивите е задължително за „***“ ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, в отношенията му с “***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. ***, ул. ***.

Решението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд – *** в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: