Р Е Ш Е Н И Е

 

139/12.2.2019г. ,          Град Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен                                                                   седми състав

На 07 (седми) февруари                                                                Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е. П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Йорданова-Момова

гражданско дело номер 2359 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното: 

            Предявен е иск с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.

            В исковата си молба, ищецът Община Шумен, представлявана от Л.Д.Х. твърди, че на 01.01.2018 г. по време на управление на лек автомобил марка „БМВ 325“ с рег.  № *** в гр. Шумен, по бул. „С.В.“ ответникът А.Н.Х. причинил пътно-транспортно произшествие, поради движение с несъобразена скорост. В резултат на произшествието на ищеца били причинени имуществени вреди, изразяващи се в повреди по преградни пана и стълб за улично осветление, собственост на общината. За възстановяването на съоръженията, ищецът платил сума в размер на 446,14 лв. Ответникът бил поканен да плати същата, но плащане не последвало. Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 446,14 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от описаното ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.04.2018 г. до окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски в заповедно производство и в настоящото исково производство.

            В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба. В съдебно заседание същият изцяло признава обстоятелствата в исковата молба и предявения иск. Моли, претенцията да бъде уважена.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

            видно от приложения по делото протокол за ПТП № 1666399/01.01.2018 г., съставен от служител на РУ гр. Шумен е, че на 01.01.2018 г. в гр. Шумен, на кръстовището на бул. „С.В.“ и ул. „А.К.” настъпило ПТП с участници А.Н.Х. и  Н.А.Х. Като причини за произшествието са посочени: „участник 1, движейки се с несъобразена скорост с пътните условия, на десен завой губи контрол върху управляваното МПС – лек автомобил марка „БМВ 325“ с рег. № *** и блъска участник 2; впоследствие се удря в предпазна ограда и стълб на улично осветление“. Съдът констатира от представените акт № 10/03.01.2018 г., съст. от ОП „Строителство и благоустройство“ гр. Шумен и проформа фактура № 41/03.01.2018 г., че Община Шумен платила сума в размер на 446,14 лв. за извършени строително-монтажни работи на кръстовището на бул. „С.В.“ и ул. „А.К.” в гр. Шумен, изразяващи се в монтаж на ново пано и поправка на уличен стълб, повредени в резултат на описаното по-горе ПТП. По делото е представена покана № 94-00-278/15.01.2018 г., с която ищецът поканил ответника да плати цитираната сума.

            При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

  Депозираната претенция е с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Ищцовата община претендира обезщетяване на действително претърпени вреди в резултат на деликт, осъществен от ответника, изразяващ се в причиняване на пътно-транспортно произшествие. В настоящото производство доказателствената тежест е възложена върху ищеца, който следва да докаже наличието на елементите, включени във фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, а именно – деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина. Според алинея втора на цитираната законова разпоредба, при непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Установи се по делото, че на 01.01.2018 г. А.Х., при управляване на моторно превозно средство не съобразил скоростта на управление с пътните условия. От описаните по-горе писмени доказателства се доказа  наличието на причинени вреди, представляващи повреди по съоръжения, собственост на Община Шумен. От всички безпротиворечиви доказателства и от признаването от страна на ответника на неизгодни за него факти, се доказа по безспорен начин причинната връзка на претърпените от ищеца вреди с деянието, извършено от ответника. Т.е., установява се, че са налице условията на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на водача на лекия автомобил.

            Предвид всичко изложено, съдът намира, че претенцията с правно основание  чл. 45, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде изцяло уважена, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 446,14 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на пътно-транспортно произшествие в гр. Шумен, изразяващи се в повреди по преградни пана и стълб за улично осветление, собственост на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Тоест, в настоящия случай, Х. е в забава, считано от 01.01.2018 г., но Община Шумен претендира законната лихва върху главницата, считано от 05.04.2018 г., поради което същата следва да бъде присъдена именно от тази дата.

На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като съобрази вида и количеството правна дейност, извършена по настоящото исково производство от пълномощника-юрисконсулт при осъществяване на процесуално представителство, съдът приема, че при направеното искане, в полза на ищеца – юридическо лице, следва да бъдат определени разноски в настоящото исково производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00 лв.

            На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, А.Х. следва да бъде осъден да заплати на Община Шумен направените разноски по делото, в размер на 150,00 лева. Неоснователно се явява искането на ищеца за присъждане на деловодни разноски по водено заповедно производство срещу ответника, предвид обстоятелството, че издадената заповед срещу същия е обезсилена.

            Водим от горното, съдът  

Р   Е   Ш   И :

 

            ОСЪЖДА А.Н.Х. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, на ОБЩИНА ШУМЕН с ЕИК ***, с адрес гр. Шумен, бул. „С“ № 17, представлявана от Л.Д.Х. , по банкова сметка ***, сумата 446,14 лв. (четиристотин четиридесет и шест лева и 14 стотинки), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на пътно-транспортно произшествие на 01.01.2018 г. в гр. Шумен, изразяващи се в повреди по преградни пана и стълб за улично осветление, собственост на Община Шумен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОПРЕДЕЛЯ в полза на ищеца Община Шумен, разноски в настоящото производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00 лв. (сто лева).

            На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА А.Н.Х. *** направените разноски по делото в размер на 150,00 лв. (сто и петдесет лева).

            Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                        Районен съдия: