Р Е Ш Е Н И Е

12/8.1.2019г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на седми януари 2019 година

в публично заседание в следния състав:

Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Й.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2365/2018г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Молба, с правно основание чл. 127а от СК.

Молба от С.Д.М., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу А.М.И., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 127а от СК. Излагайки, че има възможност да пребивава с детето им извън страната, а ответникът – майка на малолетното дете А., не дава съгласие той да пътува извън страната, иска разрешаване на въпросите свързани с пътуване на детето в чужбина.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът редовно уведомен, не подава отговор.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, не изпращат представители.

Така предявената молба е допустима, разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност се установи следното от фактическа страна:

Видно от Решение № 206/03.04.2017г. на ШРС по ГД № 2671/2016г., страните са родители на малолетния А. С. Д., роден по време на съвместното им съжителство, с което родителските права над детето, били предоставени на бащата, а на майката определен режим на лични контакти. От приложените писмени доказателства се установи, че детето и бащата, когато пребивава в България, живеят в гр. Шумен, а майката в гр. Варна, когато е в страната. Бащата имал възможности за пътуване извън страната, при което желае то, да го придружава. Липсвала комуникация, както между родителите във връзка с детето, така и между него и майката. Постановеният режим на лични контакти между детето и майката, не се спазвал. Имало изградена силна емоционална връзка между детето и бащата, който единствено полагал грижи за него от 2011г..

Така описаната фактическа обстановка, посочва обективна невъзможност за получаване на изискуемото от разпоредбите на ЗБЛД нотариално заверено съгласие на родителите за пътуване в чужбина, в случая такова от майката. От друга страна, осъществяването на такива, заедно с бащата, предвид възрастта в която се намира, даже и само заради възможността от стимулиране на когнитивните му потребности, са в безспорен негов интерес.

Поради изложеното настоящият състав счита, че са налице предпоставките за уважаване на молбата, но не в поискания неограничен бъдещ период. Разрешаване пътувания на малолетно дете в посочения, е противно на основния смисъл от съществуване на разпоредбата – при липса на съгласие между родителите, съдът да прецени, за всеки конкретен случай, е ли е в интерес на непълнолетен да осъществи такива. Постановения режим на лични контакти с родителя, който не упражнява родителските права безспорно е обхванат от тази преценка, но възможността да се осъществява, не е причина да не се разреши пътуване, даже и в определения период на лични контакти. Иначе казано интересът на непълнолетния да реализира основно свое право – на свободно придвижване, регламентирано в множество международни актове, ратифицирани от Република България/Решение от 10.02.2015г. на ЕСПЧ по жалба 77818/12(Пенчеви срещу България)/, има преимущество пред интереса на родителя да осъществи личен контакт с дете в конкретен период. Несъмнено осъществяването на последните също е основно право, регламентирано в споменатите актове, но в конкретния случай упражняването на първото, няма да попречи на второто, а именно, неоползотворяването на постановения режим на лични контакти, не е пречка за обогатяване познанията на малолетния, чрез пътуване извън страната.

Тъй като при спорове като настоящия, съдът, не е обвързан с посочения от страните период/Р № 86/13.09.2016г. на ВКС по ГД № 4685/2015г., IVг.о./, този състав счита за подходящ баланс, между интересите на детето и родителите, да се разреши пътуване на малолетния в посочените в исковата молба страни, за период от два месеца през летните и един месец през зимните, за настоящата година и началото на следващата, а именно 15.07.2019г. – 15.09.2019г. и 01.01.2020г. – 31.01.2020г..

В останалата и част молбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Разноски между страните, съобразно предмета на производството, не следва да се присъждат.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

РАЗРЕШАВА на А. С. Д., ЕГН : **********, действащ, чрез своя баща и законен представител С.Д.М., ЕГН : **********, да бъде издаден документ за самоличност по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗБЛД – паспорт, както и А. С. Д., ЕГН : **********, придружаван от С.Д.М., ЕГН : **********, да пътува в страните от ЕС, през следните периоди : 15.07.2019г. – 15.09.2019г. и 01.01.2020г. – 31.01.2020г..

ОТХВЪРЛЯ молбата в останалата и част, за периодите след 31.01.2020г., като неоснователна.

Разноски между страните не се присъждат.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок, от връчването му, на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: