Р Е Ш Е Н И Е
557/6.6.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично
съдебно заседание, проведено на седми
май през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Районен
съдия: Мирослав Марков
при секретаря Мария
Найдева, като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 2377 по
описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявени от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ ***, с адрес: ***, законни представители: Н.Т.С. и М.Д.Д. -
изпълнителни директори, чрез пълномощника: А.Н.Б. – в качеството на
юрисконсулт, с адрес за съобщения: *** срещу Й.Т.Т., ЕГН **********, адрес: ***, в условията на
първоначално обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове
с правно основание чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване
за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец
съществува вземане против ответника в размер на 978,06 лева, от които
сумата от 463,91 лева – главница по договор за заем CrediHome+ №1182-00018014,
сключен между „Микро Кредит“ АД и Й.Т.Т. на 10.03.2017 г., сумата 74,13 лева -
договорна лихва по договор за заем за
периода от 10.05.2017 г. (падеж на първа
неплатена погасителна вноска) до 10.03.2018 г. (падеж на последна погасителна
вноска), сумата 48,40 лева – сума за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 10.05.2017 г. (падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни
услуги) до 10.03.2018 г. (падеж на последна вноска по договор за допълнителни
услуги), сумата 363,00 лева – застрахователна премия по договор за допълнителни
услуги за периода от 10.05.2017 г. (падеж на първа неплатена вноска по договор
за допълнителни услуги) до 10.03.2018 г. (падеж на последна вноска по договор
за допълнителни услуги), сумата 16,22 лева - лихва за забава по договор за
заем за периода от 11.05.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда – 30.04.2018 г., сумата 12,40 лева -
лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 11.05.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 30.04.2018 г., законна лихва от датата на
подаване на заявлението в съда - 30.04.2018 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и разходите по заповедното производство и тези в съдебното.
Ищецът обосновава
съществуващия за него правен интерес от завеждане на исковата претенция,
навеждайки следните фактически твърдения:
По
силата на сключен договор за заем, ответникът, като кредитополучател получил от
“Микро Кредит” АД
парична сума в размер на 500 лева, срещу поето задължение да върне
същата до 10.03.2018г. На 16.01.2015г.
между „Микро Кредит“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД се сключил
договор за продажба и прехвърляне на вземания, измежду които и вземането спрямо
ответника. Според ищеца, длъжникът бил
надлежно уведомен за извършената цесия с уведомление, получено на 24.08.2017г. Предвид неизпълнение на поетите от ответника
задължения, по инициатива на ищеца е учредено заповедно производство и
образувано ч.гр.д. № 1203/2018г. по описа на ШРС, по което е издадена Заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Същата е връчена с уведомление на
ответника. На ищеца е указано и за него е налице правен интерес от провеждане
на избраната форма на искова защита.
Ищецът не се явява и не изпраща процесуалния си
представител в първото по делото съдебно заседание. В писмена молба посочва, че
поддържа предявените искове като основание и размер. Във връзка с възраженията
на ответника, сочи, че същите са неоснователни.
Възражения на
ответната страни:
Препис
от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, чрез назначения му особен представител, който в законоустановеният
едномесечен срок е депозирал писмен отговор. Намира иска за допустим, но
оспорва същия като неоснователен в частта за претендираната лихва. Не оспорва,
че на 10.03.2017 г. е сключил договор за заем с „Микро Кредит”АД, по силата на
който дружеството му е предоставило заем в
размер на 500 лв. Възразява по претенциите на ищеца досежно
претендираната лихва в размер на 30,91 %. Счита, че същата е в нарушение на
добрите нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва.
Обективира, че същата е нищожна поради несъобразяване с разпоредбите на чл.26
от ЗЗД.
В съдебно заседание, особеният представител на ответника, застъпва
становище, че предявената искова молба е частично неоснователна и недоказана. Иска от съда, клаузите
по отношение на лихвите да бъдат обявени за нищожни, тъй като противоречат на
закона и морала. В подкрепа на това е посочено Решение на ВКС от 18.05.2006 г.
по гр. дело №315/2005 г., 2-ро ГО.
Твърди, че договорната лихва в размер на 30,91% е в нарушение на добрите
нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната такава. Признава, че
ответникът дължи главница в размер на 463,91 лв., намира и останалите претенции
за основателни, в т.ч. и по отношение на
застраховката „Живот”.
При
преценката на доказателствата, съдът е взел предвид и събрал като
относими по делото представените писмени доказателства, с
исковата молба:
договор за заем
CrediHome №1182-00018014/10.03.2017 г., погасителен план към договор за заем,
искане за заем от 10.03.2017 г., застрахователна полица, общи условия към
договор за заем, искане за допълнителни услуги към заем от 10.03.2017 г.,
приложение №1 – описание на допълнителни услуги от 10.03.2017 г., тарифа за
допълнителни услуги в сила от 09.01.2017 г., рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., анекс №1 към рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., приложение №6 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, Анекс №3/16.12.2016 г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, потвърждение за
сключена цесия, приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания, уведомително писмо изх. №УПЦ-П-МКР/1182-00018014 от Микро Кредит АД
до Й.Т. от 18.08.2017 г. и известие за доставяне.
По
делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза. Същата е дала
заключение, че размерът на усвоения кредит
е с чиста стойност от 500 лева, а получената сума от заемополучателя е в
размер на 475 лева. Остатъкът от задължението на Й.Т. към 10.08.2017г. – датата
на цесията между „Микро Кредит“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е в
размер на 954,43лв., от които 463,91 лв. главница, 74,13 лв. договорна лихва,
363,00 лв. застраховки, 48,40 лв. допълнителни услуги и 4,99 лв. лихва. Към
датата на подаване на заявлението в съда, дължимата сума е в размер на 978,06лв.,
от които 463,91 лв. - главница, 74,13 лв. - договорна лихва, 363,00 лв. -
застраховки, 48,40 лв. - допълнителни услуги и 28,62 лв. – лихва (разпределена
пропорционално на 16,22 лв. – лихва за забава по договор за заем и 12,40 лв. –
лихва за забава по договор за допълнителни услуги).
Настоящият
съдебен състав, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установени следните фактически констатации:
По
силата на сключен между ответника и “Микро Кредит” АД договор за
заем, ответникът, като заемополучател е получил парична сума в размер на 500
лева, срещу поето задължение да върне същата до 10.03.2018г. На 16.01.2015г. между „Микро Кредит“ АД и „Агенция
за събиране на вземания“ ООД се сключил договор за продажба и прехвърляне на
вземания, измежду които и вземането спрямо ответника. Според ищеца, длъжникът бил надлежно уведомен за
извършената цесия. Предвид неизпълнение на поетите от ответника задължения, по
инициатива на ищеца е учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. №
1203/2018г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
По
делото се признава от двете страни, че между „Микро Кредит“ АД и ответника е
сключен Договор за заем Credi Home № 1182-00018014/10.03.2017 г., който
длъжникът не обслужвал, както и това, че на 10.08.2017г. между „Микро
Кредит“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД се сключил договор за
продажба и прехвърляне на вземания, за което ответникът е уведомен на
24.08.2017г.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на
закона, съдът намира за установени следните правни изводи:
Ищецът
претендира, да бъде признато за установено в отношенията между страните, че в негова
полза съществува вземане против ответника в размер на 463,91 лева –
главница по договор за заем CrediHome+
№1182-00018014, сключен между „Микро Кредит“ АД и Й.Т.Т. на 10.03.2017 г.,
сумата 74,13 лева - договорна лихва по
договор за заем за периода от 10.05.2017
г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 10.03.2018 г. (падеж на последна
погасителна вноска), сумата 48,40 лева –
сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 10.05.2017 г. (падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни
услуги) до 10.03.2018 г. (падеж на последна вноска по договор за допълнителни
услуги), сумата 363,00 лева – застрахователна премия по договор за допълнителни
услуги за периода от 10.05.2017 г. (падеж на първа неплатена вноска по договор
за допълнителни услуги) до 10.03.2018 г. (падеж на последна вноска по договор
за допълнителни услуги), сумата 16,22 лева - лихва за забава по договор за
заем за периода от 11.05.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда – 30.04.2018 г., сумата 12,40 лева -
лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 11.05.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 30.04.2018 г., законна лихва от датата на
подаване на заявлението в съда - 30.04.2018 г., до окончателното изплащане на
задължението.
Ответната
страна се позовава на нищожност на клаузите по отношение на лихвите. Сочи, че
същите противоречат на закона и морала т.к. размера на възнаградителната лихва
не може да бъде повече от 30 %. В случая страните са уговорили лихва в размер
на 30.91%, която надхвърля трикратния размер на законната лихва. Относно
другите претенции на ищеца, намира същите за основателни.
По
съществото на спора, съдът формира следното мнение:
След
анализ на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че по
силата на Договор за заем CrediHome № 1182-00018014 от
10.03.2017 г., между „Микро Кредит”АД и ответника Й.Т.Т. са възникнали
облигационни правоотношения, които валидно обвързват страните. Съдът приема за
доказан факта, че заемодателят е
изпълнил задължението си по договора, като е предоставил в брой на ответника
сумата от 500.00 лв. От своя страна, ответника е поел задължение да върне
отпуснатата сума по кредита на 12 вноски, всяка в размер от 48,97 лв., в периода от 10.04.2017 г. до 10.03.2018
г., ведно с договорената лихва.
Ответникът,
чрез особения си представител, е релевирал възражение за нищожност на
клаузите по отношение на договорената
лихва. Предвид създадената между страните облигационна обвързаност съдът счита,
че ответникът има качеството потребител по смисъла на § 13 от ЗЗП, даващ
легална дефиниция на понятието „потребител“, според който текст потребител е
всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. На ответника,
в качеството на физическо лице е предоставена финансова услуга – разрешен и
усвоен паричен заем. Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на
понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна
норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие.
Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако не са уговорени индивидуално, като в ал. 2 от същата разпоредба е
разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Когато продавач
или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена
индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт. В тази
връзка следва да се даде отговор на въпроса при какви условия е сключен
процесния договор за потребителски заем и как са уговорени клаузите на този
договор. Предвид обсъдената в тази насока доказателствена съвкупност се
установи, че процесният договор е сключен при общи условия /при предварително
определени от едната страна - кредитор клаузи на договора/. Съдебната практика
приема, че при формиране размера на този договорната лихва обективен критерий
може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като
максимален размер. Приема се, че
максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната
лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава
/в този смисъл решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№ 315/2005 на
второ г.о./ В настоящият случай договорената между страните лихва в размер на 30.91
% годишно и годишен процент на разходите от 49.99 % надхвърля трикратно законната, което
представлява нарушение на добрите нрави/ критерии за норми на поведение,
установени в обществото/, тъй като надхвърлят трикратния размер на законната
лихва. Процесната клауза на договора, установяваща размерите на договорната
лихва накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите
нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради
което същата се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не
произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена
между страните по процесния договор и такова задължение не е възникнало за
ответника.
Предвид
гореизложеното, съдът приема исковата претенция за частично основателна, като в
частта за сумата от 74,13 лв. представляваща договорна лихва за периода от
10.05.2017г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 10.03.2018г.
/падеж на последна погасителна вноска/, същата следва да бъде отхвърлена.
Съдът основава решението си върху приетите от него
за установени обстоятелства по делото и върху закона.
Относно
разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски предвид уважената част от исковете
общо в размер на 1132,15 лева направени в настоящето и заповедното
производство.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Й.Т.Т.,
ЕГН ********** с адрес: ***,
дължи на кредитора “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ ***, с адрес: ***,
законни представители: Н.Т.С. и М.Д.Д. - изпълнителни директори,
следните вземания, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №572/02.05.2018г.,
постановена по ч.гр.д.№1203/18г. по описа на РС-Шумен:
сума в размер на 463,91 лева /четиристотин
шестдесет и три лева и деветдесет и една стотинки/ - главница по неизпълнение на
парично задължение по Договор за заем CrediHome № 1182-00018014/10.03.2017 г.;
сума в размер на
48,40 лева (четиридесет и осем лева и
четиридесет стотинки) – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни
услуги за периода от 10.05.2017 г. (падеж
на първа неплатена вноска по договор за
допълнителни услуги) до 10.03.2018 г. (падеж на последна вноска по договор за
допълнителни услуги),
сума в размер на 363,00 лева (триста
шестдесет и три лева) – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги
за периода от 10.05.2017 г. (падеж на първа неплатена вноска по договор за
допълнителни услуги) до 10.03.2018 г. (падеж на последна вноска по договор за
допълнителни услуги),
сума в размер на 16,22 лева
(шестнадесет лева и двадесет и две стотинки) - лихва за забава по договор за
заем за периода от 11.05.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда – 30.04.2018 г.,
сума в размер на 12,40 лева
(дванадесет лева и четиридесет стотинки) - лихва за забава по договор за
допълнителни услуги за периода от
11.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 30.04.2018 г.,
и законна лихва от датата на
подаване на заявлението в съда - 30.04.2018 г., до окончателното изплащане на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София,
ЕИК/БУЛСТАТ *** против Й.Т.Т., ЕГН ********** с адрес: ***, иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено
съществуването на вземането за сума в размер на 74,13 лв. (седемдесет и четири лева и тринадесет стотинки),
представляващо договорна лихва по договор за заем за периода от 10.05.2017 г. до 10.03.2018 г.,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 572/02.05.2018 г. по ч.гр.д. № 1203/2018 г. по описа на ШРС,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Й.Т.Т., ЕГН ********** с
адрес: ***, да заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ ***, с адрес: Област София, (Столична) Община
Столична, ***, законни представители: Н.Т.С. и М.Д.Д. - изпълнителни директори, сума в общ размер 1132,15 лева, представляваща направени по настоящото дело
деловодни разноски съразмерно уважената част на иска на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от
страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи ч.гр.д.№1203/18г. по описа на РС-Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: