Р Е Ш Е Н И Е

304/4.4.2019г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично съдебно заседание проведено на единадесети март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия: Д. Димитров

при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 2390/2018 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, против М.Ж.Р. ***, в която, по реда на чл. 422, ал. 1 вр. 415, ал. 1 ГПК, в условията на първоначално обективно кумулативно съединение са предявени установителни искове, за признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане, произтичащо от Договор за паричен заем № 2792604/19.04.2017 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД - заемодател и ответника - длъжник, прехвърлен от заемодателя – цединт на ищеца – цесионер с Договор за цесия от 16.11.2010 г., Приложение № 1 от 01.11.2017 г., за което има образувано заповедно производство - ЧГД № 1560/2018 г., по описа на PC - Шумен, като има издадена Заповед № 738/01.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, които искове, доколкото ЗПК дерогира прилагането на ТЗ, са с правно основание, както следва: по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 1 750.00 (хиляда седемстотин и петдесет) лева – непогасена главница по Договор за паричен заем № 2792604/19.04.2017 г., ведно с искане за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.05.2018 г. до окончателно плащане; по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 283.68 (двеста осемдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки) лева – неплатена договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 06.05.2017 г. (падеж на първа неплатена вноска) до 24.02.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска); по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 92 ЗЗД и цена 1 347.72 (хиляда триста четиридесет и седем лева и седемдесет и две стотинки) лева - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 06.05.2017 г. до 24.02.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска); по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 286 вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 45.00 (четиридесет и пет) лева – договорна сума по принудително събиране на вземането; по чл. 86 ЗЗД и цена 115.03 (сто и петнадесет лева и три стотинки) лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, за периода от 07.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и насрещно възражение от потребителя - ответник против кредитора - ищец с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на отделни клаузи от Договора за заем като неравноправни.

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 19.04.2017 г., в съответствие с разпоредбите на ЗПК, на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен на длъжника и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем, както и въз основа на Предложение за сключване, между „Изи Aceт Мениджмънт“ АД /заемодател/ и ответника /заемател/ бил сключен Договор за паричен заем № 2792604/19.04.2017 г., с подписването на който Заемодателят се задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 1750.00 лева. Редът и условията, при които Кредиторът отпуснал заема се уреждали от Договора. С подписването на Договора Заемателят удостоверил, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи и се съгласил с тях, както и че е запознат с Тарифа за таксите на Заемодателя, която се намирала на видно място в офиса и на интернет страницата му. Предоставянето по този начин на посочената сума съставлявало изпълнение на задължението на Заемодателя и създавало задължение на Заемателя да плати на погасителни вноски, по размер и брой посочени в Договора, главница, ведно с надбавка, покриваща разноски по подготовка и обслужване на заема и добавка, съставляваща печалбата на заемодателя. Лихвеният процент бил фиксиран за срока на Договора и посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 2 033.68 лв., като договорната лихва била в размер на 283.68 лв. Съгласно Договора заемателят се задължил да върне кредита в срок до 24.02.2018 г. на 22 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 92.44 лева всяка, като падежът на първата била на 06.05.2017 г., а падежът на последната – 24.02.2018 г..

С Договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията по договора: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на определени от заемодателя изисквания или банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение по договора, с валидност 30 дни след крайния срок за плащане на заем. Предвид, че Заемателят не представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 1 347.72 лева, която страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на 22 равни вноски, всяка в размер на 61.26 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем.

Съгласно Тарифата за таксите на Заемодателя, в случай че Заемателят забави плащането на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва, с повече от 30 календарни дни, дължи на Заемодателя разходите (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв., начислявана за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски са не повече от 45,00 лв. Длъжникът не изпълнил задължението си и на това основание в тежест на длъжника била начислена сума в размер на 45.00 лв.

Така, погасителната вноска, която следвало да плаща Заемателят била в размер на 153,70 лева.

На основание ЗПК на длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва изчислени за всяка отделна падежирала неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва, за периода от 07.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, в общ размер 115.03 лева.

Срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска - 24.02.2018 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем.

Твърди се, че Договорът за заем съдържа изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. На 01.11.2017 г. между заемодателя /„Изи Асет Мениджмънт“ АД/ и ищеца /с предишно наименование „Агенция за събиране на вземания“ ООД/ било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., по силата на което вземането на Заемодателя, произтичащо от Договор за паричен заем № 2792604/19.04.2017 г. било прехвърлено на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Заемодателят упълномощил ищеца в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжника за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД до длъжника от името на цедента - „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез цесионер - ищец, било изпратено Уведомително писмо изх. № УПЦ-П-ИАМ/2792604/07.11.2017 г. за станалата продажба на вземания, чрез Български пощи с Известие за доставяне на постоянен адрес на длъжника посочен в Договора. Писмото се върнало в цялост с отбелязване върху Обратната разписка, че адресатът се е преместил на друг адрес. На 02.08.2018 г. ищцовото дружество изпратило второ Уведомително писмо изх. № УПЦ-С-ИАМ/2792604/01.08.2018 г., чрез куриер, на същия адрес на длъжника. Писмото било върнато в цялост като непотърсено.

Ищецът подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, за което обстоятелство е образувано ЧГД № 1560/2018 г., по описа на РС Шумен. Заповедният съд уважил претенция и по реда на чл. 410 ГПК издал Заповед за изпълнение.

Към исковата молба прилага Уведомлението за извършената цесия от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, изх. № УПЦ-С-ИАМ/2792604/01.08.2018 г., което съдът да връчи на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, моли съобщението да му бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК и да бъде прието за безспорно в настоящото производство, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е погасено. Моли да бъде прието, че получаването на Уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове.

Ищецът моли да бъде признато за установено, че ответникът му дължи, както следва: сумата от 1 750.00 лв. - главница по Договор за паричен заем с № 2792604/19.04.2017 г., ведно с искане за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от подаване на Заявление по чл. 410 ГПК до окончателно плащане; сумата 283.68 лв. - договорна лихва върху главншицата, за периода от 06.05.2017 г. до 24.02.2018 г.; сумата 1 347.72 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 06.05.2017 г. до 24.02.2018 г.; сумата 45.00 лв. - такса разходи; сумата 115.03 лв. - обезщетение за забава за периода от 07.05.2017 г. до 31.05.2018 г. и законната лихва от 31.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

Претендира разноски по заповедното и исковото производства.

Ответникът не е намерен на своя постоянен и настоящ адрес и не е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. От справка на НАП е установено, че няма регистриран трудов договор и заповедният съд не е успял да го призове по месторабота, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената по ЧГД № 1560/2018 г., по описа на ШPC, Заповед № 738/01.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК назначеният особен представител на ответника не е подал писмен отговор.

В проведеното по делото съдебно заседание, ищецът не се явява като подава Становище рег. № 4119/07.03.2019 г., по описа на ШРС, с което поддържа предявените искове. Особения представител на ответника счита, че представените по делото Договор за покупко-продажба и Рамков договор за прехвърляне на вземане са нищожни, като намира, че доколкото сключения Договор за паричен заем е с краен срок на действие 24.02.2018 г., то към датата на сключване на Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на вземания, всъщност не е било настъпило твърдяното в §1 на рамковия договор, ликвидност и изискуемост на вземането в пълен размер, тъй като били налице още 7 бр. вноски, за които срокът не бил изтекъл. На второ място твърди частична нищожност на клаузи от Договора за заем, относно неустойката. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковете като неоснователни.

По делото е приета ССЕ.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Абсолютна положителна предпоставка за допустимост на производството е наличието на процесуална легитимация у ищеца да предяви иск, което е предпоставено от надлежно уведомяване на длъжника от цедента за цесията между него и ищеца по предвидения в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД ред.

Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД цесията е способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение, като вземането преминава в патримониума на цесионера в обема, в който го е притежавал цедента с всички привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. За сключването на договора за цесия е необходимо постигане на съгласие на страните по него – цедент и цесионер. С постигане съгласието на страните цесията произвежда своето действие, независимо, че същата следва да бъде съобщена на длъжника - съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Следователно субектът комуто трябва да бъде връчено съобщението за цесията е длъжникът, но неспазването на задължението за уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като това задължение е въведено с оглед защитата на длъжника срещу възможността да изпълни на кредитор, който от своя страна се е разпоредил с вземането.

Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по Договор за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът предвижда такава възможност. Такава в случая е предвидена в клаузата на чл. 10 от Договора, според която заемодателят има право по всяко време да прехвърли правата си по Договора за паричен заем на трето лице. Съдебната практика е еднозначна, че е допустимо, както е сторено и по настоящото дело, цедентът да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника (Р. № 137/2.06.2015 г., ГД № 5759/2014 г., III г. о.; Р. № 156/30.11.2015 г., ТД № 2639/2014 г., ІІ т. о. и др.).

В настоящия случай ищецът твърди и представя доказателства, че до ответника, по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, са изпратени 2 броя Уведомителни писма изх. № УПЦ-П-ИАМ/2792604/07.11.2017 г. и изх. № УПЦ-П-ИАМ/2792604/01.08.2018 г., както и Известие за доставка с отбелязване „Преместен“ /л. 17-20/ за извършената цесия от старият кредитор - „Изи Асет Мениджмънт” АД, чрез упълномощения нов кредитор - „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, които не са получени от длъжника поради отсъствие на заявените от него адреси, като към исковата молба е приложено Уведомително писмо, изх. № УПЦ-П-ИАМ/2792604/01.08.2018 г., което да бъде връчено на ответника от съда. Следователно правното твърдение на цесионера – ищец е, че длъжникът е известен за цесията, като се сочат две, приложими при алтернативност, хипотези: получаване по поща на изрично писмено уведомление до длъжника и получаване на уведомление като приложение към исковата молба, по която е образувано настоящото исково производство.

От Известие за доставяне /л. 19/ се установява, че изпратеното от цесионера - „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, на постоянен адрес на длъжника, посочен в Договора за заем, Уведомително писмо изх. № УПЦ-П-ИАМ/2792604/07.11.2017 г., е върнато с отбелязване „Преместен“, а Уведомително писмо изх. № УПЦ-П-ИАМ/2792604/01.08.2018 г., съгласно Обратна разписка /л. 20/ е върнато с отбелязване „Лицето не е намерено“, поради което следва, че уведомление за станалата продажба на вземания не е достигнало до адресата и връчването посредством този способ не може да се счете за редовно.

По отношение на поддържаното известяване, чрез връчване на длъжника на Уведомление изх. № УПЦ-П-ИАМ/2792604/01.08.2018 г., /л. 18/ като приложения към исковата молба, което се аргументира приоритетно, настоящият състав на ШРС намира следното: Във формираната, с редица решения на ВКС, съдебна практика (Р. № 3/16.04.2014 г., ТД № 1711/2013 г., I т. о.; Р. № 78/9.07.2014 г., ТД № 2352/2013 г., II т. о.; Р. № 123/24.06.2009 г., ТД № 12/2009 г., II т. о. и др.) действително се приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Следва да се отбележи, че в настоящото производство длъжникът е представляван от назначен от съда особен представител, след провеждане на процедура по чл. 47 ГПК, комуто са били връчени съдебните книжа, поради което в случая Уведомлението за цесията изх. № УПЦ-П-ИАМ/2792604/01.08.2018 г., съставляваща приложение към исковата молба, е връчено не на ответника – длъжник или на негов упълномощен представител, а на назначеният му, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, особен представител. Следователно, до фактическо връчване на книжата на длъжника, сред които и Уведомление за прехвърляне на вземането, с материалноправен ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не се е стигнало и предаването на Уведомление изх. № УПЦ-П-ИАМ/2792604/01.08.2018 г., на особеният представител на ответника не може да се приравни на нотифициране на длъжника поради особения характер на представителството, осъществявано от назначен от съда, по чл. 47, ал. 6 ГПК, представител. Особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото – арг. от чл. 29, ал. 5 вр. чл. 34, ал. 3 ГПК, защото не е страната по спорното материално правоотношение. Представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления, адресирани до представлявания от него отсъстващ ответник. Следователно получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в материалното правоотношение, като заменянето на предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект (в този смисъл Р. № 74/27.07.2017 г., ВТД № 154/2017 г., по описа на БАС; Р. № 2350/7.04.2017 г., ВГД № 5905/2016 г., по описа на СГС и др.).

От друга страна съгласно чл. 11 от Договора за паричен заем заемателят е дал съгласието си да получава на електронната си поща посочена в договора всякакви електронни изявления и документи от заемодателя. Всички изпратени електронни изявления и документи на електронната поща ще се считат за узнати от заемателя в деня на получаватето им, като заемателят е длъжен да осигури непрекъсната възможност за получаване на електронни изявления и документи на посочената електронна поща. Ако недоставянето на електронно изявление или документ в електронната поща на заемателя се дължи на неизпълнение на задължението му по предходното изречение, страните се съгласяват, че съответното електронно изявление или доокумент ще се счита за надлежно узнато от Заемателя в деня на изпращането му. Доказателства за надлежно осъществено фингирано връчване, в съответствие клаузите по чл. 11 от Договора за паричен заем, ищецът не е представил.

По изложените съображения съдът намира, че ищецът не е провел доказване на релевантния факт – уведомяването на ответника за прехвърляне на вземанията, а дори и такива вземания по договора да съществуваха, то ищецът нямаше да е активно материално легитимиран да търси изпълнението им – арг. от чл. 99, ал. 4 ЗЗД, поради което правата на новият кретитор да търси вземанията си от ответника не са консолидирани, непротивопоставими са на длъжника и той не би могъл да претендира изпълнение на задълженията по договора за потребителски кредит от ответника.

В хипотезата, когато се установи, че ответникът не е уведомен за цедиране на вземането по предвидения ред последицата е недопустимост поради липса на процесуална легитимация у ищеца да предяви иска. Произнасянето на съда е с определение, а когато недопустимостта е установено след даване ход по същество, съдът следва с решението да постанови прекратяване на производството поради недопустимост, като в тази част произнасянето има характер на определение и подлежи на обжалване с ЧЖ в едноседмичен срок.

С оглед изхода на делото направените от ищеца разноски в исковото и заповедното производства следва да останат за негова сметка.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И :

Прекратява производството образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление в гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, против М.Ж.Р., с ЕГН ********** ***, в която, по реда на чл. 422, ал. 1 вр. 415, ал. 1 ГПК, в условията на първоначално обективно кумулативно съединение са предявени установителни искове, за признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане, произтичащо от Договор за паричен заем № 2792604/19.04.2017 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника, прехвърлен с Договор за цесия от 16.11.2010 г., Приложение № 1 от 01.11.2017 г. от заемодателя - „Изи Асет Мениджмънт“ АД на ищеца - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за което има образувано заповедно производство - ЧГД № 1560/2018 г., по описа на PC - Шумен, като има издадена Заповед № 738/01.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, както следва: по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 1 750.00 (хиляда седемстотин и петдесет) лева – непогасена главница по Договор за паричен заем № 2792604/19.04.2017 г., ведно с искане за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.05.2018 г. до окончателно плащане; по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 283.68 (двеста осемдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки) лева – неплатена договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 06.05.2017 г. (падеж на първа неплатена вноска) до 24.02.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска); по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 92 ЗЗД и цена 1 347.72 (хиляда триста четиридесет и седем лева и седемдесет и две стотинки) лева - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 06.05.2017 г. до 24.02.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска); по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 286 вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 45.00 (четиридесет и пет) лева – договорна сума по принудително събиране на вземането; по чл. 86 ЗЗД и цена 115.03 (сто и петнадесет лева и три стотинки) лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, за периода от 07.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно с прието за съвместно разглеждане насрещно възражение от потребителя - ответник против кредитора - ищец с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на отделни клаузи от Договора за заем, като недопустимо, поради липса на процесуална легитимация на ищеца.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок пред ШОС, считано от датата на получаване на съобщението за изготвяне, на основание чл. 274 и сл. ГПК.

След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № 1560/2018 г., по описа на PC – Шумен, да се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.

Районен съдия: