Р Е Ш Е
Н И Е
229/14.3.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на двадесети февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като
разгледа докладваното от съдията гр. д.№2420 по описа за 2018 г. на ШРС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В молбата си до съда, ищецът Енерго- Про
Продажби” АД, с адрес: ***, представлявано от П. С., Я. Д. и Г. К., излага, че
по ч.гр.д.№1140/2018 г. на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника Р.А.А., ЕГН **********,
с адрес: ***,
за
неплатени задължения на ответника за ползвана от него електрическа енергия,
равняващи се на сума от 436.81 лв., за която, през периода от 20.11.2017 г. до 20.02.2018
г., са издадени фактури, както и за сума от 8.87 лв. - обезщетение за забава
/сборът от мораторните лихви, изчислени след падежа на задължението по всяка
фактура до 22.03.2018 г./. В срока по чл.414 от ГПК, длъжникът подал възражение
срещу заповедта за изпълнение, поради което и ищецът предявява настоящите искове.
Ищецът излага, че ответникът, по силата на сключен, при общи условия, договор за
продажба на ел. енергия, дължи така присъдените суми, тъй като същият е клиент
на ищцовото дружество, като процесните вземания се отнасят за клиентски № 1300018059,
касателно обект с абонатен номер 0106111019 за обект на потребление, находящ се
в гр.Шумен, ***. Поради обстоятелството, че ищецът не е изпълнил в срок
задълженията си за заплащане на консумираната от него ел. енергия, същият му
дължал и обезщетение за забава. Предвид изложеното моли съда да постанови
решение, по силата на което да бъде признато за установено, че ответникът дължи
на ищеца следните суми: 436, 81 лева, представляваща главница за консумирана
ел.енергия и такса възстановяване по фактури, издадени в периода 20.11.2017 г.
– 20.02.2018 г., за обект на потребление с аб.номер 0106111019, находящ се в ***;
8, 87 лева, представляваща сбора от мораторната лихва по всяка фактура, считано
от нейния падеж до 22.03.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на задължението. Претендира и присъждане на извършените
в настоящото производство разноски.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът,
действащ чрез назначения му особен представител, не представя писмен отговор. В
съдебно заседание, особения представител изразява становище за основателност на
исковете.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа страна следното: По ч.гр.д.№1140/2018 г. по описа на ШРС,
по реда на чл.410 и сл. от ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника, за сумата от 436.81 лв. - главница за консумирана
ел.енергия от ответника и такса възстановяване по фактури, издадени през
периода от 20.11.2017 г. – 20.02.2018 г., касателно обект с абонатен номер
0106111019 за обект на потребление, находящ се в гр.Шумен, ул. ***, по
клиентски № 1300018059; 8.87 лв. - обезщетение за забава /сборът от мораторните
лихви, изчислени след падежа на задължението по всяка фактура до 22.03.2018 г./,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.04.2018 г. до
окончателното заплащане, като са присъдени и извършените по делото разноски. Заповедта
е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Няма спор, а се
установява и от приложените по делото писмени доказателства, че между страните
е сключен, при общи условия, договор за доставка /продажба/ на ел. енергия,
касателно посочения по- горе обект на потребление. Видно от представените от
ищеца частно заверени преписи от ф-ра № 0259644110 от 20.11.2017 г.; ф-ра № 0260893431 от 20.12.2017 г.; ф-ра № 3301342168 от 18.01.2018 г. /за
възстановяване на захранването/; ф-ра № 0262043922
от 19.01.2018 г.; ф-ра № 0263115160 от 20.02.2018
г., както и от изготвеното заключение по допусната ССЕ, се установи, че от
ищцовото дружество са съставени платежни документи за консумирана и незаплатена
ел. енергия, включително и за ползвани услуги на дружеството /за възстановяване
на захранването/, считано за периода от 20.11.2017 г. до 20.02.2018 г., равняващи
се общо на стойност от 436.81 лв. Фактурите са за доставена ел. енергия касателно
абонатен номер: 0106111019, за обект на потребление, находящ се в ***, по
клиентски № 1300018059. Във всяка фактура е предоставен срок за плащане на
съответното задължение. От изготвеното и представено по делото заключение по
допусната ССЕ, по отношение на което съдът няма основания да се съмнява в
неговата правилност и обективност, се установи, че в регистрите за вземания от
клиенти на ищцовото дружество съществуват незаплатени суми от страна на
ответника по фактури издадени в периода от 20.11.2017 г. – 20.02.2018 г. по
партидата на клиент с клиентски номер 1300018059 /Р.А.А./ на обща стойност
436,81 лв. Представените по делото от ищеца документи /фактури/ не са оспорени
от ответника.
От така
изнесената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:
Съгласно § 1, т.2а от ЗЕ „Битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Подобен е и текстът на разпоредбата на чл.4, ал.1 от ОУ на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Енерго- Про Продажби” АД. Съобразно разпределението на
доказателствената тежест в процеса /чл.154 от ГПК/, надлежно указана на
страните, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания и възражения. В настоящия казус, предвид спецификата на спора и
характера на предявения главен иск, изцяло в тежест на ищеца е да установи, че
между него и ответника са налице валидни облигационни отношения в посочения от
него смисъл, а именно сключен при общи условия договор за продажба на
електрическа енергия за процесните период и имот. В тежест на ищеца е и да
установи, че ответникът, като титуляр на посочения клиентски номер е ползвал
през процесния период в конкретния имот електроенергия, която следва да бъде
заплатена по смисъла на договорната връзка между страните. В случая, предвид
събраните доказателства съдът приема за безспорно установено, че ответникът е
клиент на ищцовото дружество, като е заведен в регистрите на дружеството под
клиентски № 1300018059, касателно недвижим имот с административен адрес: ***.
Ето защо и по силата на облигационната връзка между страните, счита, че следва
да се ангажира и отговорността на ответната страна да заплати стойността на
подавана през исковия период ел. енергия, тъй като безспорно се установи, че
такава е подавана, и остойностена,
съобразно общите условия на договорите. Доколкото се установи дължимостта на
главното вземане, безспорно и съобразно общите правила за забава изпълнение на
парични задължения, ответникът носи отговорност и за забавено изпълнение, като
дължи съответното мораторно обезщетение. От изготвеното заключение по
допуснатата ССЕ, което съдът възприема като обективно и компетентно дадено, а
от друга страна същото не е оспорено от страните, заключава, че размерът на
обезщетението за забава се равнява общо на сума от 8.87 лв. Поради гореизложеното
заключава, че така предявените искове са основателни и доказани, и следва да се
уважат.
На основание
чл.78 ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени деловодните
разноски, направени от ищеца както в заповедното, така и в исковото
производство, съразмерно с уважената част от исковете, равняващи се общо на
сума от 670.00 лв. /75.00 лв. -
разноски, извършени в заповедното производство и 595. 00 лв. – в
исковото производство/.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.А.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, дължи
на Енерго - Про Продажби” АД, с адрес: ***, представлявано от П. С., Я.Д. и Г.
К., сума в общ размер на 445.68 лв. /четиристотин
четиридесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/, от която 436.81 лв.
/четиристотин тридесет и шест лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща
стойността на потребена и незаплатена от ответника ел. енергия за обект на
потребление, находящ се в ***, заведен под абонатен номер 0106111019, и с
клиентски № 1300018059, за което вземане са издадени, в периода 20.11.2017 г. –
20.02.2018 г., фактури; 8,87 лв. /осем лева и осемдесет и седем стотинки/,
представляваща сбор от мораторната лихва върху главницата от всяка фактура,
считано от датата след падежа на фактурата до 22.03.2018 г., ведно със законна
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 24.04.2018
г. до окончателното изплащане на задължението, присъдени по ч.гр.д. №1140/2018
г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА Р.А.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
„ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от П. С., Я. Д. и Г. К., направените по делото разноски
съразмерно с уважената част от исковете, в общ размер на 670.00 лв. /шестстотин и седемдесет
лева/ -
75.00 лв. - разноски, извършени в
заповедното производство и 595.00 лв. – в исковото производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: