Р Е Ш Е Н И Е

733/24.7.2019г.

24.07.2019г., гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

Районен съдия: Мирослав Марков

при секретаря М.Н., като разгледа докладваното от съдията,

гражданско дело № 2432 по описа за 2018 год. на Районен съд – Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Д.Д.М. с ЕГН ********** *** против С.И.И. ЕГН ********** *** с правно основание чл.49, ал.1 от СК.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

С ответника се запознали и заживяли на съпружески начала в Германия, където работели. От връзката им се родило дете на 21.02.2014 г. в гр. Шумен - А.. Сключили граждански брак, на 03.09.2015 г. в гр. Шумен. Ответникът отново заминал за Германия, където пребивавал около 7-8 месеца. След това се завърнал в България, като около две години страните живели заедно в гр.Шумен. Според ищцата, ответникът често злоупотребявал с алкохол и в това състояние често предизвиквал скандали, придружени с упражняване на физическо насилие над ищцата, вкл. и пред детето. Бил дезинтересиран относно нуждите и проблемите на семейството.

През месец март 2018 г., ответникът напуснал семейното жилище и заживял в дома на своите родители в с. Голям поровец, община Исперих. По-късно заминал на работа извън територията на Р.България. Твърди, че от момента на раздялата, ответникът не е изпращал никакви финансови средства за издръжка на детето и не се интересувал от неговото състояние. Иска от съда да прекрати брака по изключителна вина на ответника, да й бъдат предоставени родителските права върху детето А., да бъде осъден ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от 01.04.2018 г., да й бъде предоставено ползването на семейното ни жилище, напуснато от ответника, както и да бъде определен режим на лични отношения на ответника с А., всяка първа и трета събота от месеца от 10 часа до 16 часа. С допълнителна молба уточнява, че не предявява иска за издръжка за минало време по смисъла на чл.149 от СК. Претендира разноски.

Ответната страна в рамките на срока и по реда на чл. 131 от ГПК е депозирала отговор на исковата молба, чрез назначен особен представител, с който се оспорват предявените искове, по основание и размер, както и фактическите твърдения на ищцата, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ответника. По отношение на родителските права, сочи, че в интерес на детето с оглед ниската му възраст е да бъдат предоставени на майката, след като бъде взет предвид социалния доклад. По отношение на режима ни лични контакти с бащата, твърди, че същият е прекалено малък, предпоставя детето да бъде дистанцирано от баща си, поради което предлага да бъде определен максимално широк режим на лични контакти с баща му. По отношение на претендираните издръжки, счита, че исковата претенция за заплащане на издръжка от бащата в размер на 300 лв. е неоснователно.

Ищецът, в открито съдебно заседание, лично и чрез представителя си, поддържа исковата молба. Повтаря фактите от същата. Счита, че брака е дълбоко и непоправимо разстроен, по изключителна вина на ответника. Иска да се предоставят упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на майката, да бъде осъден ответника да заплаща издръжка в размер, който е посочен в исковата молба, като сочи, че ответникът няма други алиментни задължения, нито към свои деца, нито към други свои близки и родственици, не е безработен, реализира доходи в Западна Европа.

Ответникът, чрез особен представител в съдебно заседание, оспорва предявените искове. Признава, че брачната връзка между страните е изчерпана, като в този смисъл не се противопоставя на прекратяването на брака между тях. Няма категорични доказателства за вината за това. По отношение на родителските права, сочи, че в интерес на малолетното дете е родителските права да бъдат предоставени на майката, като за адрес на детето да се счита адреса, на който живее майката. По отношение режима на лични контакти с бащата, счита, че посоченият от майката режим на лични контакти не е в интерес на детето. По отношение на издръжката, която се дължи, сочи за критерий минималната работна заплата.

Съдът е събрал като относими по делото представените писмени доказателства: дубликат на удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа на акт за раждане №0233/24.02.2014 г. от Община – Шумен, ксерокопие на нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №75, том VII, рег. №9505, дело №992/2014 г. на нотариус Св. С., с район на действие ШРС, оригинал на удостоверение за сключен граждански брак от 03.09.2015 г., издадено въз основа на акт за сключен граждански брак №0381/03.09.2015 г. от Община – Шумен и копие от регистрационна карта от Бюро по труда – Шумен на Д.М.; служебна бележка изх. №597-1437/04.06.2019 г. от ДГ „Конче вихрогонче“ гр. Шумен; социален доклад изх. №ПР/Д-Н/71-001/18.06.2019 г. на АСП ДСП – Шумен.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите, водени от ищцовата страна: З. Д.М..

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Страните се запознали и живяли на съпружески начала в Германия, където работели. От връзката им се родило дете на 21.02.2014 г. в гр. Шумен - А.. Сключили граждански брак, на 03.09.2015 г. в гр. Шумен. От около средата на 2016г. до месец март 2018г. страните живели заедно в гр.Шумен в жилище собственост на ищцата. След 01.04.2018г., ответникът напуснал сам семейното жилище и заживял в дома на своите родители в с. Голям поровец, община Исперих. По-късно заминал на работа извън територията на Р.България. От момента на напускането, ответникът се дезинтересирал от съпругата и детето си.

Според ищцата, ответникът често злоупотребявал с алкохол и в това състояние често предизвиквал скандали, придружени с упражняване на физическо насилие над ищцата, вкл. и пред детето.

В хода на делото е разпитана като свидетел З. Д.М., който е сестра на ищцата. Същата споделя своите впечатления от страните, които се покриват с посоченото в исковата молба.

Съдът не намира основание да не приеме и кредитира, тези показания, както и приобщеният социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Шумен.

В хода на делото не се установиха преки доказателства за упражняване на физическо насилие над ищцата. Сестрата на ищцата свидетелства за такова, но сочи, че не е ставала пряк свидетел на такива действия.

Горепосочените изводи, съдът основава на събраните по делото гласни и писмени доказателства.

СЪДЪТ, след като взе предвид установените фактически констатации, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, формира следните правни изводи:

Между страните няма спор относно следните обстоятелства, които са от значение за делото, че: бракът е дълбоко и непоправимо разстроен; фактическата раздяла е от месец март 2018г.; семейното жилище е собственост на ищцата и е напуснато от ответника; фамилното име на жената, преди и след брака е едно и също; упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете следва да се предоставят майката.

По делото има спор по въпросите относно личните отношения на бащата с детето и размера на издръжката му.

Предвид горното, съдът намира, че по делото се установи липсата на фактическо съжителство, както и липса на контакти между съпрузите. Налице е ненормално протичане на брачните отношения, което не може да бъде преодоляно. Отчитайки установеното изрично и категорично нежелание на съпрузите да възобновят съжителството си, съдът заключава, че бракът им е изпразнен от взаимна обич, доверие, уважение, емоционална, духовна и физическа близост, единство на целите и интересите, без реални перспективи за заздравяването му. Предвид изложеното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува само формално и следва да бъде прекратен.

Съдът приема, че с поведението си именно ответникът допринесъл за разстройството на брачните отношения, поради което той следва да понесе отговорността за разтрогването на брака. Същият напуснал семейното жилище, след което не се интересувал от съпругата и детето си. Не предоставял дължимата издръжка, въпреки задълженията си като родител. С оглед горното, съдът следва да обяви, че вина за разстройството на брачните отношения има ответника.

По отношение на въпросите относно упражняването на родителските права, а от там местоживеенето на детето и личните отношения с него, съдът формира мнение, че в интерес на детето е, към настоящият момент да се отглежда в семейната среда на майката, за което не се спори. Потребностите на детето от внимание, уважение и обич се задоволяват от майката и от нейния разширен семеен кръг. От друга страна, се установяват по положителен начин твърденията на майката относно съществуващата възможност и добри условия за отглеждане на дете в ниска възраст – детето разполага с място за игра и отдих.

На бащата, при гарантираната от закона възможност и с оглед пола и възрастта на детето, следва да се определи режим на личен контакт. Преценката е служебна, извършва се от съда като същият не е ангажиран с конкретно предявената такава от ищеца или тази на ответника, ако има такава. Детето А. е на пет години. Не са налице конкретни данни за сериозно влошено здравословно състояние. Родителите на детето живеят в различни населени места, в различни държави. От приложеният по делото социален доклад е видно, че контакти на детето с бащата от март 2018г. до настоящият момент не са провеждани.

Поради горното, съдът намира, че режимът на лични отношения следва да бъде съобразен и деференциран, към настоящият момент с възрастта на детето, в минимален обем, а именно: лични контакти на бащата с детето А., всяка първа и трета събота от месеца от 10 часа до 14 часа. С оглед установената до момента незаинтересованост на бащата, съдът е на мнение, че първоначалните контакти с детето, а именно до навършване на девет годишна възраст, следва да бъдат в присъствие на майката.

Установената с решението времева рамка за контактите на отсъстващия от ежедневието на детето родител цели да гарантира минимално необходимите условия за осъществяване на отношенията, като не ограничава родителите по общо съгласие да прилагат и друг по-разширен режим. Същевременно, при необходимост или бъдещо искане на страните, постановеният с настоящото решение режим може да бъде променен, ако е налице последващо изменение на обстоятелствата, вкл. установяване на бащата трайно в Република България.

Предявени са искове за издръжка, считано от 01.04.2018г. В хода на производството не се установиха доказателства, бащата да е изпращал парични средства за издръжка на детето. С допълнителна молба ищцата уточнява, че не предявява иска за издръжка за минало време по смисъла на чл.149 от СК. За това и дължимата издръжка, следва да бъде определена, считано от завеждане на исковата молба в съда – 22.08.2018г.

Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.1 от СК се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на детето съобразно твърденията в исковата молба са в рамките на нормалните за възрастта на децата разходи. Детето е почти на 6 години, в предученическа възраст.

При определяне на размера на издръжката, съдът е задължен да определи размер на издръжката в съответствие с възможностите на родителите да дават такава. По делото не се установиха данни за трудовите доходи на бащата, но същият е в трудоспособна възраст и може да реализира доходи в размер на минималната работна заплата. Не се установи в процеса той да има алиментни задължения към други малолетни или непълнолетни лица.

Предвид изложеното, както и съобразявайки нормативно установените задължения, съгласно които родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето, с оглед нуждите му от издръжка, съдът намира, че за детето следва да бъде определена обща месечна издръжка в размер на 386,00 лева. Съдът приема за критерий, потребителският паричен разход необходим за издръжка, средно на един член на семейство в левове, като разходи в домакинствата в РБ, приет от НСИ през 2019г., за календарната 2018г. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК тази сума следва да се разпредели между родителите, съобразно с възможностите им. Предвид изложеното относно ответника, съдът намира, че същият следва да участва в издръжката със сумата от 155,00 лева, който размер е съобразен с възможностите му. Останалата част от издръжката следва да се поеме от майката. Съдът приема, че бащата на децата може да реализира доходи в размер на минималната работна заплата, която предвид утвърдената бюджетна рамка, считано от 01.01.2020г. е в размер на 610,00 лева. В този смисъл сумата от 155,00 лева е в почти минимален размер, предвид чл.142, ал.2 от СК.

Началният момент на дължимост на издръжката е 22.08.2018г., датата на завеждане на исковата молба, тъй като се касае за определяне на първоначална издръжка.

Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства.

Относно разноските:

Тъй като вина за развода има ответника, то съгласно чл. 329, ал.1, изр.1 от ГПК разноските, направени от страните по делото, следва да останат в негова тежест.

Предвид изхода на спора и представените доказателства за извършените от разноски съдът намира, че следва да присъди на ищцата разноски в размер на 628,00 лв., съобразно уважената част от исковете.

Във връзка с приложението на чл. 47, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски за особен представител в размер на 300,00 лева. С оглед направеното от особения представител искане, съдът намира, че след приключване на устните състезания по делото, не може да изменя определения постановени в хода на подготвителните действия за разглеждане на производството в открито съдебно заседание. Посоченият размер е определен от АС при Адвокатска колегия – Шумен.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за присъдените издръжки за бъдеще време в размер на 223,20 лева.

По отношение на държавната такса за допускането на развода, съдът намира, че същата следва да бъде определена в размер на 50,00 лв., вносима от страна на ответника, на основание чл. 6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

На основание 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдените издръжки.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 03.09.2015г., с Акт №381/03.09.2015г. на Община Шумен между Д.Д.М. с ЕГН ********** *** против С.И.И. с ЕГН ********** ***, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има С.И.И., с ЕГН **********.

КОНСТАТИРА, че предбрачното и брачното фамилно име на Д.Д.М. е едно и също.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище – в гр.Шумен, ул.“***“ №17, вх.А, ет.1, ап.2, собственост на Д.Д.М. с ЕГН **********, на Д.Д.М. с ЕГН **********, като констатира, че С.И.И. с ЕГН ********** го е напуснал.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето А. С.И. с EГН ********** на майката Д.Д.М. с ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето А. С.И. с EГН **********, при майката Д.Д.М. с ЕГН ********** ***

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата С.И.И., с ЕГН **********, с детето А. С.И. с EГН **********, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 до 14,00 часа, в присъствие на майката до навършване на девет годишна възраст на детето.

ОСЪЖДА С.И.И. с ЕГН **********, да заплаща в полза на детето А. С.И. с EГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д.Д.М. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 155,00 /сто и петдесет и пет/ лева, считано от датата на депозиране на исковата молба – 22.08.2018г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж всяко тридесето число на месеца, за който се дължи, до настъпването на законово основание за изменение или прекратяване.

ОТХВЪРЛЯ в останалата им част исковете предявени с исковата молба.

Д.Д.М. с ЕГН ********** и С.И.И. с ЕГН ********** не си дължат издръжка взаимно.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 50,00 /петдесет/ лв.

ОСЪЖДА С.И.И. с ЕГН **********, да заплати в полза на държавата по сметка на по сметка на Районен съд – Шумен сумата от 50,00 лв. /петдесет лева/, представляваща държавна такса за допускане на развода, държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 223,20 лева, разноски за особен представител в размер на 300,00 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 5,00 лв. държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА С.И.И. с ЕГН ********** да заплати на Д.Д.М. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 628,00 лева.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му от страните пред Окръжен съд - Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: