Р Е Ш Е Н И Е

172/21.2.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На дванадесети февруари две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2457 описа на ШРС за 2018 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявена искова молба от “Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление гр.***, чрез юрисконсулта Р.И.И.срещу А.Н.Д. с ЕГН ********** ***. Ищецът сочи, че между него и ответницата бил сключен Договор за револвиращ заем № 1000618827 за сумата от 1440 лв. при 24 погасителни вноски, всяка от 100 лв., при договорено възнаграждение от 960 лв. или общата дължима сума била 2400 лв. Договорът бил сключен при Общи условия, които били подписани от клиента. На 06.12.2007г. сумата била преведена по сметка на длъжника – ответник, като обаче ответницата не изпълнявала договорните си задължения, като не била направила нито една договорна вноска. Съгласно уговореното в общите условия, кредита ставал предсрочно изискуем, като клиента дължал освен пълното си задължение по кредита и неустойка в размер на 50 % от целия размер на заема. Към настоящия момент плащанията от длъжника били в размер на 205 лв. Поради неизпълнението по договора от ответницата, ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 1709/2018г. по описа на ШРС. Била издадена Заповед № 823/11.06.2018г., която поради ненамирането на ответницата ѝ била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В последствие били дадени указания за предявяване на установителни искове по вземанията. Ищецът предявил установителен иск за главницата по договора в размер на 2 195 лв., както и иск за неустойката от 1200 лв. В заключение се моли за уважаване на иска и присъждане на разноските направени от ищеца в заповедното и исковото производство.

С Определение № 3466/07.12.2018г. на ответника бил назначен особен представител – адв. П.А. от ШАК, като препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били връчени на особения представител. В законоустановения срок постъпил писмен отговор от него, в който сочи, че иска е допустим, но неоснователен. Сочи се, че ответницата не е била уведомявана за обявяването на заема за предсрочно изискуем. Прави се възражение за изтекла погасителна давност на задълженията. Счита се, че договорът се явява нищожен, поради противоречието му с добрите нрави и неравноправните клаузи в него и общите условия. Прави се искане за откриване на производство по чл.193 от ГПК по отношение на подписа на ответника положен в ДРЗ № 1000618827 от 06.12.2008г.

В съдебно заседание за ищецът не се явява представител, като се депозира становище делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Моли се за уважаване изцяло на предявените искове, като се излагат обстойни доводи за горното.

В съдебно заседание за ответника се явява особения представител – адв. П.А., като поддържа писмения си отговор, като оттегля искането си за откриване на производство по чл.193 от ГПК и моли съда да отхвърли исковете, излагайки доводи, сходни с тези изложени в писмения отговор.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието ч.гр.д. № 1709/2018г. на ШРС, от което се установява, че на 11.06.2018г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника на основание чл.410 от ГПК. Заявлението е уважено и е издадена Заповед № 823/11.06.2018г. за сумата от 2 195 лв. представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 1000618827/06.12.2007г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 1200 лв., представляваща неустойка и сума от 56.47 лв. – законна лихва за забава от 23.01.2008г. до 13.03.2008г. Ответницата не е била намерена и заповедта е връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК, като са дадени указания на заявителя да предяви установителни искове за вземанията си. В указания срок е депозиран иск по отношение само на главницата и неустойката, като за сумата от 56.47 лв. заповедта е била обезсилена с Определение № 2175 от 24.08.2018г.

Установява се от представените по делото доказателства, че между ищеца, като кредитодател и ответницата, като потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП бил сключен Договор за револвиращ заем № 1000618827 от 06.12.2007г. В договора са индивидуализирани параметрите на искания от потребителя заем, в раздел IV на договора, както следва – сума на заема 2347, брой погасителни вноски 24, размер на погасителната вноска 163 лв., договорно възнаграждение 1565, максимален размер на заема до 3912 лв. и предполагаем падеж 5-то число, като липсва графа с какъв размер на годишен лихвен процент е съгласен да плаща за следващото се възнаграждение. В раздел IV на договора са посочени параметрите на одобрения заем, а именно сума за изплащане 1440 лв., брой погасителни вноски 24, размер на погасителната вноска 100 лв., договорно възнаграждение 960 лв., размер на заема 2400 лв., ГПР 66.38%, сума за изплащане при револвинг 636 лв., размер на револвинга 1200 лв., договорно възнаграждение – 564 лв. В договора е записана дата на сключване 06.12.2007г., като е записано бланково, че „мястото и датата се попълва от кредитора при одобрение на заема“. Договорът е сключен при Общи условия, представени по делото (стр.7-8 от делото), като погасителен план не е представен. Ответницата е направила само две вноски по кредита общо в размер на 205 лв., като след 16.04.2010г. е спряла обслужването на кредита.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:

По допустимостта на иска: Предявяването на установителен иск за установяване съществуването или несъществуването на едно правно отношение е допустимо при наличие на интерес от това. Тази предпоставка в случая е налице, както са налице положителните процесуални предпоставки за предявяването на иска, като липсват отрицателни такива. При ненамирането на ответницата, то заповедта ѝ била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и след дадено указание от съда, заявителя предявил установителния иск, по който е образувано настоящото производство.

По основателността на исковете по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК: За уважаването на иска за главница ищецът следва да докаже наличието на облигационно правоотношение между страните, по което ищецът има качеството кредитодател, а ответникът – кредитополучател; реалното предоставяне на сумата по договора; настъпването на падежа на задължението на кредитополучателя, касаещо връщането на главницата и неизпълнението на това задължение. Ответникът следва да докаже всички факти, които изключват, унищожават или погасяват процесното вземане. В настоящия случай съдът намира за безспорно, че ищецът е предоставил на ответницата заем в размер на 1440 лв., със срок за връщане 24 месеца. Размерът на месечната погасителна вноска е бил 100 лв., а общо дължимата сума била в размер на 2 400 лв. Сумата от 1440 лв. е приведена по банковата сметка на ответницата.

Законовите изисквания към договорите за потребителски кредит са регламентирани в чл.6 и чл.7 от Закона за потребителския кредит (отм.), действал към момента на сключване на процесния договор. В настоящия случай не е изпълнено изискването на чл.6 от ЗПК (отм.), съгласно който потребителят не е длъжен да извършва каквито и да са плащания, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, които не са включени в условията на сключения договор за потребителски кредит, както и изискването на чл.7, т.11 от ЗПК(отм.), който гласи, че в договора следва да се посочат свързаните с него разходи, които трябва да се понесат от потребителя, ако има такива. Безспорно е, че санкциите включени в т. 13 от Общите условия представляват свързани с договора разходи, тъй като предвиждат заплащането на суми, представляваща неустойка, които са 50% от първоначално отпуснатия кредит. Поради това освен, че фигурират в общите условия, неразделна част към договора, следва да бъдат посочени и в самия договор, каквото е изискването на закона. Освен горното следва да се отбележи, че изискването на законодателят е договорът за потребителски кредит се изготвя на ясен и разбираем език. От представените по делото документи – договор и общи условия към него, съдът констатира, че в тях фигурират множество съкращения (КЛ, ДРЗ, КР, СД), които даже и да са обяснени като съкращения затрудняват прочита на документите. Препращанията в документите от една клауза към друга в Общите условия, умаления шрифт в тях, както и със сложността на изразите, целят поставяне в невъзможност на потребителя да разбере смисъла на подписаното от него и като цяло водят до поставянето му в неравностойно положение. В този смисъл направеното от особения представител на ответницата възражение за неравноправни клаузи, се възприема от съда като основателно. По делото не е спорно, а и от самия договор за заем и общите условия към него се установява, че ответницата има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). В случая ѝ е предоставена „финансова услуга“ по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗПП – отпуснат ѝ е кредит в размер на 1440 лв., като договорът за револвиращ заем е сключен при Общи условия, в които клаузите са били предварително определени от страна на ищеца. Доколкото самия договор е бланков, то ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му, като в случая фактът, че някои клаузи са индивидуално уговорени не изключва приложението на чл.146, ал.1 от ЗЗП. Според чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. Съгласно чл.143, т.5 от Закона за защита на потребителите неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Или съдът намира чл.3.2 и чл.13.3.2 от Общите условия за неравноправни, тъй като предвиждат необосновано висок размер на неустойката – 50 % от общия размер на кредита, както и ГПР определян едностранно от ищеца в размер винаги вариращ от 50% до 180 %.

За пълнота е налице и още един довод за неоснователността на дължимата по договора неустойка - текстът на чл.13.3.1 от общите условия изисква начисляване от 50 % върху целия заем, но при обявяване на предсрочна изискуемост на всички задължения, което става след връчване на уведомително писмо на адреса на задълженото лице. В случая по делото липсват доказателства такова уведомление да е изпращано на длъжника – ответник. Това прави предявения иск за неустойка неоснователен.

Поради гореизложеното, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл.6, ал.1 и на чл.7, т.11 от ЗПП (отм.) по отношение на договора, както и са налице неравноправни клаузи в него по отношение на лихвите и такива в общите условия по отношение на неустойката. Чл.14 от ЗПК (отм.) гласи, че когато не са спазени изискванията на чл.6, чл.7, т.4-14, чл.8, ал.1, чл.9, ал.1 и чл.10 договорът за потребителски кредит е недействителен. Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита или дължимата сума в случая е сумата от 1401.81лв., предвид частичното плащане на главницата извършено на 19.02.2010г. и 16.04.2010г. Поради това и съдът следва да разгледа възражението от страна на особения представител на ответницата за изтекла погасителна давност на главницата: В настоящия случай срока на договора е изтекъл на 22.12.2009г. с падежирането на последната дължима погасителна вноска, като след тази дата са направени две плащания - последното от които е на 16.04.2010г., което представлява и признание на дълга прекъсващо погасителната давност. Поради това и съдът приема, че датата на плащането 16.04.2010г. е датата, от която е започнала да тече нова погасителна давност, която е петгодишна, съгласно чл110 от ЗЗД и поради липсата на доказателства да е била прекъсвана отново, то съдът намира, че е изтекла на 16.04.2015г. В този смисъл възражението на ответницата за изтекла погасителна давност е основателно и се споделя от съда. Поради гореизложеното съдът намира, че следва да отхвърли иска за главница, като погасен поради изтекла давност, настъпила много преди подаване на заявлението пред съда.

По отношение разноските в производството: Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в исковото и в заповедното производство. Предвид изхода на делото, то разноските направени от ищеца следва да останат за негова сметка, като не следва да му бъдат присъждани такива.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление гр.***, чрез юрисконсулта Р.И.И.срещу А.Н.Д. с ЕГН ********** *** искове с основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 2 195 лв., представляваща главница по Договор за револвиращ заем № 1000618827 от 06.12.2007г. сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.06.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1200 лв., представляваща неустойка по договора, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 823/11.06.2018г. по ч.гр.д. № 1709/2018г. по описа на ШРС, като неоснователни и недоказани.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: