Р Е Ш Е Н И Е
368/18.4.2019г.
Шуменският
районен съд, в публичното
заседание, на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Людмила Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа
докладваното от районния
съдия гр. д. №2465 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са брачни искове с правно основание чл.49,
ал.1 от СК.
В молбата си до
съда ищецът Ц.С.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез
адв. С. С. от ШАК, излага, че с ответника И. С.Ц., ЕГН ***********, с адрес: ***,
са сключили граждански брак на 12.04.1989 г., втори по ред и за двамата, като
преди това двамата имали сключен граждански брак, прекратен с развод през 80-те
години. От брака си страните нямали ненавършили пълнолетие деца, като общите им
деца са пълнолетни. Ищецът твърди, че през годините на съвместното му
съжителство с ответницата, имало периоди на неразбирателство и фактически
раздели, тъй като или ищеца, или ответникът е напускал семейното жилище. Сочи
се в молбата, че през 2001 г., през период на неразбирателство между съпрузите,
ищецът се принудил да напусне семейното жилище, като от него момент страните били
във фактическа раздяла. От общите между страните деца, ищецът разбрал, че
съпругата му си има свой собствен живот и не желае да възстанови брачната
връзка. Ищецът счита, че бракът му с ответницата е изчерпан от съдържание и не
може да бъде заздравен. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по
силата на което да бъде прекратен сключения между страните граждански брак,
поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без произнасяне по въпроса
за вината.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът не представя писмен отговор. По-късно, преди първото по делото
заседание, ответницата предявява насрещен брачен иск за развод /НИ/, с искане
да се постанови решение, по силата на което да се прекрати гражданския брак
между страните като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника по
насрещния иск. Моли да ѝ се предостави ползването на семейното жилище,
както и да се постанови да продължи да носи фамилното име Ц.. В насрещната
искова молба се излагат твърдения за осъществено от ответника по този иск
противобрачно поведение. Заявява, че през годините на брачно съжителство,
ответникът не се интересувал от семейството и проявявал безразлично отношение
към съпругата си. Същият е извършвал спрямо нея актове на физическо и
психическо насилие. Излагат се и конкретни факти относно брачния живот на
страните и отношението на ответника към съпругата и децата му. Твърди, че
окончателната раздяла между страните е настъпила през 2009 г. Претендира и
разноски.
В срока за отговор, ответникът
по насрещния иск представя писмен отговор, в който оспорва фактите и
обстоятелствата, въведени от ищцата по насрещния иск относно вината за
разпадането на брачната връзка между страните. Моли бракът да се прекрати, но
по вина на ищцата по НИ, като му се присъдят извършените по делото разноски.
В съдебно заседание страните поддържат брачните си
искове за развод.
След като се запозна с изложеното и
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът възприе следното: Видно от представеното удостоверение,
издадено въз основа на акт за граждански брак №0141/12.04.1989 г., съставен от длъжностното
лице по гражданско състояние при Община Шумен, се установи, че страните са законни съпрузи от 12.04.1989 г. Безспорно
е между страните, а
се установява и от събраните по делото гласни доказателства, че към датата на
образуване на делото съпрузите не живеят заедно, като съпругът е напуснал
семейното жилище. От събраните по делото гласни доказателства, се установи, че след
2001 г. съпрузите се разделили и ответникът е напуснал семейното жилище, като
до 2009 г. последният се е завръщал за кратки периоди в семейното жилище. От
същите доказателства, се установи, че между съпрузите, по време на съвместното
им съжителство, имало неразбирателства и скандали. Двамата съпрузи категорично
изразяват желанието си за прекратяване на брака. От показанията на разпитаните
по искане на съпругата свидетели, се установи, че по време на брака съпругът е
осъществял актове на физическо и психическо насилие над съпругата си /„Случвало
се е да посяга на майка ми и да я гони от семейното жилище. От такова физическо
посегателство тя има белег на носа си. Този белег стана пред мен, пред очите
ми. Пред плота в кухнята, просто се разминаха и той я удари“, са показанията на
свидетелката Ц., дъщеря на страните/. От същите доказателства, се установи, че
съпругът като цяло е имал пренебрежително, несериозно, неотговорно отношение не
само спрямо съпругата си, но и неотговорно отношение спрямо семейството като
цяло. Свидетелката Ц. заяви, че знае, че баща ѝ е имал извънбрачни
партньори и връзки- „Този от двамата, който сме виждали с извънбрачен партньор е
баща ми. Смея да кажа, че са повече от две партньорки, които аз знам през
годините“. Съдът дава вяра на тези доказателства, тъй като същите са ясни,
конкретни, взаимно и вътрешно непротиворечиви. На следващо място, част от
показанията на свидетелите се подкрепят и от събраните по делото писмени
доказателства /съдебно-медицински удостоверения, издадени в периода от 1994 г.
до 2001 г./.
Позовавайки се на изложеното и изразеното
категорично нежелание на страните да възобновят съжителството си, съдът намира,
че бракът между тях е изпразнен от взаимна обич, доверие, уважение,
емоционална, духовна и физическа близост, единство на целите и интересите и
съществува повече във вреда на съпрузите, отколкото полза, без реални
перспективи за заздравяването му. Очевидно е, че към настоящия момент двамата се намират
във продължителна фактическа раздяла, като липсва желание да възобновят
съжителството си. Брачната връзка съществува само формално и същата е
изпразнена от своето вътрешно съдържание, съответстващо на морала и закона.
Отношенията между съпрузите са дълбоко разстроени, поради което запазването на
брака противоречи на принципите на морала. Разстройството на брака е трайно,
постоянно и не може да бъде преодоляно, поради което е невъзможно и
възстановяването на нормалните съпружески отношения. Поради изложеното съдът
намира, че запазването на семейството във вида, в който съществува е правно и
житейски неоправдано. Ето защо, приема,
че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, и следва да бъде прекратен.
Досежно вината, счита, че тя принадлежи
на съпруга, тъй като по делото единствено се събраха доказателства за негово
противобрачно поведение /упражнено физическо и психическо насилие над съпругата,
брачни изневери, липса на интерес към нуждите на семейството/, с което той е
нарушил основни принципи, залегнали в основата на брачните отношения и
предвидени в разпоредбите на чл.2, т.6 и т.7, чл.14, и чл.16 от СК, а именно
уважение, грижа, разбирателство и зачитане на личността в семейството. Данни за
осъществено противобрачно поведение от страна на съпругата не се събраха.
Изложените от ответника твърдения за осъществено от страна ищцата противобрачно
поведение не се доказаха.
Относно фамилното име на съпругата, имайки предвид обстоятелството,
че съпругата изрично отправя искане към съда за запазване на фамилното ѝ
име, носено при сключване на брака, заключава, че след прекратяване на брака същата
следва да си запази фамилията Ц..
По отношение ползването на семейното
жилище, се установи, че същото се намира в град Шумен, улица „П.П.“ №18, вх. 2,
ет. 1, ап. 1, като същото е напуснато от съпруга и се ползва от съпругата. Ето
защо и доколкото няма спор на кого от двамата съпрузи да се предостави
ползването на семейното жилище, като искане за предоставяне ползването му има
отправено само от ищцата по НИ, съдът стига до извода, че жилището следва да се
предостави за ползване на И. С.Ц., ЕГН ***********.
На основание чл.329, ал.1 от ГПК, деловодните
разноски следва да се възложат върху виновния съпруг Ц.С.Ц., ЕГН **********.
По делото не са ангажирани доказателства относно
доходите на страните, но с оглед трудоспособната им възраст, съдът счита, че те
са в състояние да реализират доходи поне в размер на минималната работна
заплата за страната, поради което определя окончателна държавна такса за
разглеждане на брачните искове в общ размер на 100.00 лева. По делото има
внесени от всяка една от страните по 25.00 лева- такса за разглеждане на
брачния иск, поради което остатъкът от дължимата държавна такса, равняваща се
на сума от 50.00 лева следва да бъде заплатена от виновния съпруг.
На основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, ответникът по
НИ следва да изплати на ищеца по този иск извършените по делото разноски, в
размер на 626, 13 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА, сключения на 12.04.1989 г., с акт № 0141/12.04.1989
г. на длъжностното лице по гражданско състояние при Община Шумен, граждански
брак между Ц.С.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***0, чрез
адв. С. С. от ШАК и И. С.Ц., ЕГН ***********, с адрес: ***, КАТО
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че ВИНА за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има
СЪПРУГЪТ- Ц.С.Ц., ЕГН **********.
ЗАПАЗВА
фамилното име на съпругата, носено при сключване на брака – Ц..
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище,
находящо се в град Шумен, улица „П.П.“ №18, вх. 2, ет. 1, ап. 1, на И. С.Ц., ЕГН ***********.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото за всеки един от
брачните искове в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/.
ОСЪЖДА Ц.С.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен
адрес:***0, чрез адв. С.С. от ШАК, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Шуменски районен съд, сума в общ размер на 50.00 лева /петдесет
лева/, представляваща държавна такса за разглеждане на брачните искове.
ОСЪЖДА
Ц.С.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***0, чрез адв. С.С.от
ШАК, да заплати на И. С.Ц., ЕГН ***********,
с адрес: ***, сума в размер на 626, 13 лева /шестстотин двадесет и шест лева и
тринадесет стотинки/, представляваща извършените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: