Р Е Ш Е Н И Е
375/19.4.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Шумен седми състав
На
21 (двадесет и първи) март Година 2019
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е. П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 2476 по
описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В исковата си молба ищецът А.В.Д. твърди, че със
съпругата си ползват недвижим имот, находящ се в гр. Шумен, кв. Д., ул. „Х.М.“
№ 24а. Като ползвател, се намирал в договорни отношения с ответника „Водоснабдяване
и канализация – Шумен” ООД гр. Шумен, представлявано от К.Г.М., по силата на
които последното му доставяло вода и канализационни услуги в имота. На 13.08.2018
г. служители на дружеството извършили проверка в имота, като било установено,
че консумацията на вода не се обхващала от монтираните водомери. Бил съставен
констативен протокол, констатациите в който, обаче, не отговаряли на истината.
Въз основа на същия и на консумацията на проводимостта за една година, било
определено обезщетение в размер на 7682,40 лв., които Д. следвало да заплати на
ответника. Същият предприел действия за извършване на нова проверка, като действително
такава била извършена на 17.08.2018 г., при която се констатирало, че
консумацията на вода се обхваща и от двата монтирани водомера в двора.
Независимо от това, ответното дружество сочело, че сумата се дължи от
потребителя. Моли съда да постанови
решение, по силата на което да признае за установено по отношение на ответника,
че ищецът не дължи сума в размер на
7682,40 лв., представляваща обезщетение за извършване на незаконно
присъединяване към водопроводните и канализационните системи в обект, находящ
се в гр. Шумен, кв. Д., ул. „Х.М.“ № 22-24а, определено по реда на чл. 35, ал. 6 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, отразено във
фактура №
2008846280/03.09.2018 г., както и да му бъдат
присъдени деловодни разноски.
В срока по чл. 131,
ал. 1 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си, подава отговор на исковата
молба. Счита, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Страните били
страни по валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът, в
качеството му на потребител, бил задължен да плаща стойността на потребената
вода. Сочи, че на 13.08.2018 г. било надлежно установено незаконно
присъединяване, като потреблението от външна чешма и външна тоалетна не било обхванато
от водомера в имота. Дължимата от ищеца сума била изчислена в съответствие с
разпоредбата на чл. 37 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Поради това счита, че А.Д. дължи на ответника сумата,
посочена в исковата молба, поради което моли претенцията да бъде отхвърлена
като неоснователна, като му бъдат присъдени деловодните разноски.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: видно от приложения нотариален акт № 69, том 2, дело № 238/14.06.2017 г. на
нотариус рег. № 222 на НК е, че А.В.Д. и В.М.Д. продали на дъщеря си В.А.В.
недвижим имот, представляващ първи жилищен етаж от жилищна сграда и 2/3 идеални
части от поземления имот, в който същата е изградена, като адресът на имота е в
гр. Шумен, ул. „Х.М.“ № 24-24А, като продавачите си запазили правото на
ползване на имота до края на живота им. Съдът констатира от
приложения констативен протокол от 13.08.2018 г., съставен от служител на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД в присъствието на потребителя
А.В., че била извършена проверка в описания имот. Отразени са следните
констатации: „в имота има монтирани 3 бр. водомера
които не обхващат водата в задния двор на имота. Има нова постройка с тоалетна,
която не се обхваща от водомер. Има външна чешма която пълни резервоар за
поливане на оранжерия и посеви. Разхода на вода е 2328 куб.метра. По делото е
представена молба вх. № 1740/17.08.2018 г. от В.В. до управителя на ответното
дружество, в която се отравя искане за извършване на повторна проверка. Видно
от писмо изх. № 1286/21.08.2018 г. от дружеството до В.В. е, че при извършване на проверката на
13.08.2018 г. е установено, че при затворено положение на крана преди водомера
на първи жилищен етаж, консумацията на една от външните чешми в двора и външната тоалетна не се обхващат от
монтираните средства за търговско измерване. Това показвало, че има
нерегламентирано свързване на вода, която не се отчита от нито един от
водомерите. Сочи се, че на 17.08.2018 г. била извършена нова проверка, която
установила, че консуматорите са обхванати от водомерите, но тази проверка няма
действие по отношение на установеното и констатирано на 13.08.2018 г. Въз основа на констативния
протокол е издадена фактура № 2008846280/03.09.2018 г., изд. от ответната
страна за сума в размер на 7680,10 лв., дължими от ищеца. Представено е копие
на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на от потребителите от ВиК
оператор „В и К – Шумен” ООД гр. Шумен, утвърдени от ДКЕВР с Решение №
ОУ-09/11.08.2014 г. Според чл. 50, ал. 1 вр. чл. 49 от същите, при установяване
на незаконно присъединяване към водопроводните и канализационни системи,
съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и пречистени
количества вода се определят по пропускателната способност на водопроводната инсталация
непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане
на водата със скорост 1 м/с за едногодишен период.
По делото, в качеството на свидетел е разпитана В.В/дъщеря на ищеца/, която
е и собственик на процесния имот. Същата описва, че се касае за къща на два
етажа и дворно място, като в имота са монтирани три водомера. Свидетелката
конкретизира местоположението им, като излага, че никога до момента на
проверката не са имали проблеми с отчитането на водата. След приключване на проверката,
тя и възрастните й родители установили, че процесният водомер ту отчита
потреблението, ту не отчита. Поради това подала молба за повторна проверка, при
провеждането на която всичко било нормално. Независимо от това, от месец
септември 2018 г. водоподаването към този водомер било преустановено,
независимо от обитаването на първия етаж от двама възрастни хора.
Разпитаните като свидетели А.С. и К.С. /служители на ответното дружество/
излагат, че извършили проверката на 13.08.2018 г. и съставили приложения
констативен протокол. Свид. С. излага, че проверката била стандартна, а свид. С.
– че е извършена по сигнал и само в този имот. Описват, че при развъртане на
всички кранове водомерите работили нормално. Впоследствие, затворили
спирателния кран преди водомера и било констатирано, че на две места водата
продължава да тече. Това била индиректна индикация за наличие на т.нар.
„байпас“ – отклонение, което обаче фактически не било установено, тъй като
нямало такава техника.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-техническа
експертиза, за измерване на обема на водата на първия етаж в процесната къща,
се използва монтиран в тоалетна на етажа водомер без данни за тип, произведен
от „Б“ гр. Петрич, с идентификационен № 3480954 и максимален разход Q =5 куб.м/час. След подаване на вода в инсталацията, водоподаването към
процесните външна тоалетна и чешма в задния двор се възстанови, тоест в момента
на проверката въпросната чешма и тоалетна са присъединени правилно след водомера
и от тях тече вода, която би трябвало да се отчете от водомера. Заключава, че
няма неправомерно присъединяване към ВиК-мрежата. Описаният водомер е
неизправен и не отчита постоянно протичащата вода. Същият е монтиран преди повече
от десет години и не е сменен, на предвиденото място за предотвратяване на
достъпа за регулиране и настройка е налична оловна пломба с неясен отпечатък,
различен от знака, удостоверяващ извършването на първоначална и последваща
проверка на средството за търговско измерване. Налична е и пластмасова скоба на
холендера на водомера, предотвратяваща нерегламентиран демонтаж на водомера, но
липсва пластмасово катинарче с индивидуален номер, ограничаващ отварянето на
скобата. Заключава, че извършените изчисления са неправомерни, тъй като не се
констатира незаконно присъединяване.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Ищецът предявява отрицателен установителен иск, като
твърди, че в полза на ответника не съществува право да получи сума в размер на 7682,40 лв., представляваща обезщетение за извършване на незаконно
присъединяване към водопроводните и канализационните системи в обект, находящ
се в гр. Шумен, кв. Д., ул. „Х.М“ № 22-24а, определено по реда на чл. 35, ал. 6
от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
отразено във фактура № 2008846280/03.09.2018 г.
За
успешното провеждане на отрицателен установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1
от ГПК в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че с ответника се намират
в договорни отношения за доставка на вода, т.е., че последният е
материалноправно легитимиран да получи процесната сума. От своя страна при
установяване наличието на твърдяната облигационноправна връзка от страна на
ищеца, ответникът носи тежестта да докаже осъществяването на релевантните за
възникване на вземането предпоставки, а именно, че в качеството му на „В и К“
оператор правомерно е начислил на ищеца обезщетение за незаконно присъединяване.
В
процесния случай съдът намира за безспорно установено, че ищецът се явява
потребител на В и К услуги, както и че му е начислена процесната сума. Ответникът
по отрицателния установителен иск, доколкото е длъжен да изчерпи всички
възможни основания за дължимост на сумата, е възразил, че сумата е начислена в
съответствие с общите условия на дружеството и чл. 37 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Основният
спорен момент между страните по настоящия спор е въпросът доколко са били налице
предпоставките, даващи основание на ответното дружество да извърши изчисленията
по чл. 37 от Наредбата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4, при
установяване на незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните
системи съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и
пречистените количества вода се определят по реда на чл. 35, ал. 6 за едногодишен период, освен
ако се докаже, че периодът е по-малък. Според алинея трета но този текст, незаконното
присъединяване към водоснабдителните и канализационните системи се установява и
доказва с протокол, съставен от длъжностно лице на оператора. Протоколът се
подписва от длъжностното лице и от най-малко един свидетел, който може да бъде
лице от състава на оператора
На
първо място: съставеният на 13.08.2018 г. констативен протокол не отговаря на
изискванията на цитирания по-горе текст от Наредбата, тъй като е подписан
единствено от съставилия го служител на ответника и от потребителя. Освен това,
в протокола не се съдържат констатации за наличието на незаконно присъединяване
към водоснабдителните и канализационните системи, още
по-малко конкретни данни за начина на евентуалното присъединяване. Поради това,
процесният протокол не може да служи за доказателство, установяващо незаконно
присъединяване. Наличието на такова се обосновава от разпитаните като свидетели
служители на „Водоснабдяване и
канализация – Шумен“ ООД с направени от тях предположения. Същите не са
констатирали наличието на т.нар. от тях „байпас“ в имота, нито евентуалното му местоположение,
а правят предположения в тази насока, които дори не са обективирани в
протокола.
Освен
това, чрез заключението на изготвената по делото СТЕ категорично се установи,
че не е налице незаконно присъединяване към водоснабдителните и
канализационните системи в процесния имот. Вещото лице заключава, че
констатираното в протокола неотчитане на вода се дължи на неизправния водомер,
а задължение именно на ВиК оператора е да поддържа същия в изправност.
От
гореизложеното следва, че по делото не е доказано наличието на незаконно
присъединяване към водоснабдителните и канализационните системи от
страна на потребителя А.Д., поради което и същият не дължи на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен обезщетение за извършване на незаконно присъединяване към
водопроводните и канализационните системи в обект, находящ се в гр. Шумен, кв. Дивдядово, ул. „Х.М.“ № 22-24а.
Предвид
гореизложеното се обуславя извода, че предявеният отрицателен установителен иск
е основателен и следва да бъде уважен, като по отношение на страните, че не дължи сума в размер на 7682,40 лв., представляваща обезщетение за
извършване на незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните
системи в обект, находящ се в гр. Шумен, кв. Д., ул. „Х.М.“ № 22-24а,
определено по реда на чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, отразено във фактура №
2008846280/03.09.2018 г.
На основание чл. 78, ал. 1
ГПК, предвид направеното искане и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в общ
размер на 1238,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1
ГПК, по отношение на А.В.Д. с ЕГН **********,*** и на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ – ШУМЕН” ООД с ЕИК ***, със седалище гр. Шумен, адрес на
управление гр. Шумен, пл. „В” № 1, представлявано от К.Г.М, че А.В.Д. не
дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ШУМЕН” ООД сума в размер на 7682,40
лв. (седем хиляди шестстотин осемдесет и два лева и 40 стотинки), обезщетение за извършване на
незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи в обект,
находящ се в гр. Шумен, кв. Д., ул. „Х.М.“ № 22-24а, определено по реда на чл.
35, ал. 6 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
отразено във фактура № 2008846280/03.09.2018 г.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и
канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен да
заплати на А.В.Д. направените деловодни разноски в размер на 1238,00 лв. (хиляда двеста тридесет и осем
лева).
Решението може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен
съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: