Р Е
Ш Е Н
И Е
90/31.1.2019г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на двадесет и осми януари 2019
година
в публично
заседание в следния състав:
Секретар: Н. Й.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 2484/2018г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени искове
/първоначален и обратни/ с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
Искова молба от
пълномощник на Е.К.М., ЕГН : **********, с адрес ***, офис 21, срещу ***, ЕИК :
***, с адрес – ***, без посочено правно основание, и цена от 1200 лева.
Ищецът сочи, че на
01.08.2018г., в гр. Шумен, на бул. “***”, настъпило ПТП, при което собствения
му лек автомобил бил увреден, при попадане в необозначена неравност на пътното
платно. За поддържането на посоченият участък от пътя, съгласно ЗП и ЗДвП,
отговарял ответникът. За отстраняване на щетите, ищецът следвало да заплати
1200 лева и претендира осъждане на ответника да му ги заплати, в едно със
законната лихва от увреждането до окончателното плащане.
В срока за отговор
на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита иска
допустим и неоснователен. Твърди, че не бил поканен при съставянето на протокол
за ПТП, а и липсвали доказателства, че щетите били вследствие преминаване през
неравност в посочения пътен участък. Иска привличане на трети лица, което е
допуснато и предявява обратни искове срещу тях. В обратния си иск твърдейки, че
по разрешителни за разкопаване № 58/25.06.2018г. и № 63/09.07.2018г., третите
лица – “***” ООД, ЕИК : ***, със
седалище и адрес на управление – *** и „***“ ООД, ЕИК : ***, със седалище и
адрес на управление – ***, следвало да възстановят асфалтовата настилка на
процесния пътен участък, след разрешено им разкопаване, в срок, преди
инцидента. Поради неизпълнение на разпореждането, при условие, че следвало да
отговаря за вредите търпени от първоначалния ищец, иска солидарно осъждане на
ответниците по обратните искове, да заплатят сумата от 1200 лева, на основание
чл. 54 във вр. с чл. 53 от ЗЗД.
В срока за отговор
на обратните искове, ответниците по тях, редовно уведомени, отговор подава само
„***“ ООД. Оспорва фактите на които се основава и иска отхвърлянето на
първоначални иск, не взема становище по обратния, но иска присъждане на
разноски.
В съдебно заседание, страните, чрез процесуалните си представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговорите си, като представител на неподалото отговор трето лице “***” ООД, без да взема становище по първоначалния иск, желае отхвърляне на обратния, като неоснователен.
Така предявените
искове са допустими, разгледана по
същество са частично основателен първоначалния
и обратните, само срещу единия ответник, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че бул. “***” в гр. Шумен е
общинска собственост. Според приложения на л. 5 протокол за ПТП, и
непротиворечивите показания на свидетелите, на посочената в него дата и място е
настъпило ПТП, за което причина била необозначена неравност на пътното платно.
Съгласно същите, при попадане в нея били спукани предна и задна десни гуми и
деформирани и спукани предна и задна джанти. При настъпване на ПТП неравността,
не била видима, поради мокро пътно платно и времето от денонощието. Заключението
на САТЕ сочи, че щетите на автомобила възлизат на 617,12 лева и са в причинна
връзка с ПТП. Описаното се потвърждава и от показанията на свидетелите, като
тези от тях, непосредствено участвали в събитието са категорични, че вредите са
настъпили, при попадане в първата неравност на платното в посока Варна – Шумен,
като в близост до нея имало и друга.
От приложените писмени доказателства и твърденията на
страните /първоначалният ответник и третите лица/ се установява, че по
разрешителни за разкопаване № 58/25.06.2018г. и № 63/09.07.2018г. третите лица,
извършвайки изкопни работи в района на произшествието нарушили целостта на
асфалтовото покритие на пътното платно, което не възстановили в указания срок
от първоначалния ответник. Неравностите били отстранени след предявяване на
иска, като съществували към момента на произшествието и няма спор между
страните, че по-голямата по размер е създадена от “***” ООД, а по-малката от „***“
ООД.
Така приетата за установена фактическа обстановка доведе
до следните изводи :
За ангажиране отговорност, за вреди на възложителя на
работа, е необходимо да са на лице следните предпоставки – възлагане на работа
на друго лице, вреда, наличие на причинна връзка, в случая вредите да са пряка
и непосредствена последица от противоправно поведение на лице изпълнявало
възложена му работа. Приетото за установено от фактическа страна, сочи
наличието на всички предпоставки, правейки иска установен, по основание, но до
размер посочен в приетото заключение на САТЕ – 617,12 лева. Коментираните
доказателства установяват, че на посочената улица, част от общинската пътна
мрежа, е имало неравност, при попадане в която, ищцовия автомобил е бил увреден,
като увреждането, е в причинна връзка със състоянието на вещта. Търсената от
ищеца сума обаче надхвърля значително размера на установените за търпените от
него вреди. Сумите посочени в показанията на св. П. – 890 лева, е цена на
четири броя джанти, а увредени са били само две от тях, и както тя сама посочва,
за ремонта ищецът е заплатил около 600 лева/л.80/. Възражението на ответника,
че протоколът няма доказателствена сила, е неоснователно. Той е официален
документ по смисъла на чл. 179 ГПК /Р № 24/10.03.2011г. на ВКС по ТД №
444/2010г., I т.о/. Отделно от това отразените в него факти, се установяват и от показанията
на свидетелите. Аналогично е положението и с другото ответно възражение,
касаещо протокола – ЗДвП, не съдържат изискване за съставяне на протокол за ПТП
в присъствие на участниците в произшествието, даже и ответникът да е участник
по смисъла на § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП. Неотразяването на абсолютно всички щети
в протокола, не означава, че открити по късно, например при извършване на
ремонта, не са причинени при ПТП.
Следва да се присъди и законната лихва върху посоченото
обезщетение от увреждането до окончателното плащане, както е поискано, предвид
основателност на тази претенция, с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Посочения изход на спора по първоначалния иск налага
произнасяне и по евентуално предявените обратни такива срещу третите лица
подпомагащи ответника.
Както се посочи основателен е само предявения срещу от “***”
ООД. Действително както отбелязват и представителите на двамата ответници,
неравността създадена по възлагане от „***“ ООД, е по близка по размери до
описаната в протокол за ПТП, отколкото тази по възлагане на “***” ООД,
съответно 6 кв.м. по разрешително № 63/09.07.2018г.; 18кв.м. по разрешително №
58/25.06.2018г. и 2,5м/1,5м по протокол за ПТП, но освен, че неравности към момента
на произшествието са съществували, няма данни дали към този момент са били в
размерите посочени в разрешителните. Същевременно безспорно е установено, че
автомобилът е попаднал само в една неравност, а първата по посоката му на
движение, е тази създадена от “***” ООД. По тази причина, не може да се приеме,
че увреждането, е причинено от неколцина, което изключва солидарна отговорност
на двамата ответници и отговорността на „***“ ООД, заради което искът срещу
това дружество следва да се отхвърли, а уважи само предявения срещу “***” ООД,
за сумата от 617,12 лева. В останалата му част искът е неоснователен и следва
да се отхвърли за сумата от 582,88 лева, до предявения размер от 1200 лева.
Обратния иск е неоснователен и в частта за претендираните лихви. Отговорността
на *** за законна лихва, от увреждането до окончателното плащане към
първоначалния ищец, няма нищо общо с отговорността на дружеството ответник по
обратния иск, произтичащо от възлагането на работа. Тя е отговорност за забава,
при неизпълнение на парично задължение, която няма никаква връзка с поведението
на третото лице, или други лица, на които то е възложило работа от своя страна,
и то, не дължи обезщетение за нея. Лихвите, не са пряка и непосредствена
последица от увреждането, а последица на забавата, за която трети лица освен
изпадналия в забава, не следва да отговарят.
На основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК, първоначалният ответник
следва да заплати на ищеца сумата от 272,56 лева, а първоначалният ищец на
ответника сумата от 48,57 лева, съразмерно уважената и отхвърлена част от иска
и определеното юрисконсултско възнаграждение на ответния представител по 100
лева за всеки от предявените искове – чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1
от НЗПП. На посочените основания, ищецът по обратния иск следва да заплати на
ответника „***“ ООД, сумата от 480 лева, ответникът “***” ООД на *** сумата от 51,42
лева, а *** на ответника “***” ООД сумата от 183,61 разноски в производството
по обратните искове.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ***, ЕИК : ***, с
адрес – ***, да заплати на Е.К.М., ЕГН : **********, с адрес ***, офис 21,
обезщетение за непозволено увреждане, в размер на 617,12 лева, представляваща имуществени вреди, на основание чл. 49
от ЗЗД, в едно със законната лихва, върху главницата от 617,12 лева, считано от
01.08.2018г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА “***” ООД, ЕИК : ***, със седалище и
адрес на управление – ***, да заплати на ***, ЕИК : ***, с адрес – ***, обезщетение
за непозволено увреждане, в размер на 617,12
лева, представляваща имуществени вреди, на основание чл. 49 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, ЕИК : ***, с адрес – ***, срещу “***”
ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – ***, иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД/предявен като обратен/
за заплащане на сумата от 1200 лева, в едно със законната лихва върху нея от
01.08.2018г., до окончателното плащане, като обезщетение за непозволено
увреждане дължимо от възложител на работа за вредите причинени при, или по
повод изпълнението и, в останалата му част, за сумата от 582,88 лева и за
законна лихва от 01.08.2018г., до окончателното плащане, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, ЕИК : ***, с адрес – ***, срещу „***“
ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, иск с правно
основание чл. 49 от ЗЗД/предявен като обратен/ за заплащане на сумата от 1200
лева, в едно със законната лихва върху нея от 01.08.2018г., до окончателното
плащане, като обезщетение за непозволено увреждане дължимо от възложител на
работа за вредите причинени при, или по повод изпълнението и, като
неоснователен.
ОСЪЖДА ***, ЕИК : ***, с
адрес – ***, да заплати на Е.К.М., ЕГН : **********, с адрес ***, офис 21,
сумата от 272,56 лева, разноски в
производството на настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Е.К.М., ЕГН : **********,
с адрес ***, офис 21, да заплати на ***, ЕИК : ***, с адрес – ***, сумата от 48,57 лева, разноски в производството
на настоящата инстанция.
ОСЪЖДА ***, ЕИК : ***, с
адрес – ***, да заплати на “***” ООД,
ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, сумата от 183,61 лева, разноски в производството
на настоящата инстанция.
ОСЪЖДА “***” ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление
– ***, да заплати на ***, ЕИК : ***, с адрес – ***, сумата от 51,42 лева, разноски в производството
на настоящата инстанция.
ОСЪЖДА ***, ЕИК : ***, с
адрес – ***, да заплати на „***“ ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – ***, сумата от 480 лева, разноски в производството на настоящата
инстанция.
На
основание чл. 223, ал. 1 от ГПК, решението има установително действие в
отношенията на “***” ООД, ЕИК : ***,
със седалище и адрес на управление – *** и „***“ ООД, ЕИК : ***, със седалище и
адрес на управление – ***, и Е.К.М., ЕГН : **********.
На
основание чл. 223, ал. 2 от ГПК, установеното в мотивите на решението е
задължително за “***” ООД, ЕИК : ***, със седалище и
адрес на управление – *** и „***“ ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – ***, в
отношенията им с ***, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: