Р Е Ш Е Н И Е

№ 318/5.4.2019г. , Гр. Шумен

Шуменски районен съд в закрито съдебно заседание , на пети април, през две хиляди и деветнадесета година , в състав :

СЪДИЯ :Зара Иванова

, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №2544 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното :

Производство по чл.247 и 250 от ГПК .

Депозирана е молба от ищеца „Агенция за събиране на вземания „ ЕАД , ЕИК ***, в която посочват , че петитумът на исковата молба която е предявел , съдържа искане съдът да присъди законната лихва върху присъдената главница , считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК , доколкото предявеният иск е с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК . Съдът е постановил осъдителен диспозитив за претендираните суми , но липсва произнасяне относно посочената лихва , ето защо молят съдът , на основание чл.250 от ГПК да допълни постановеното решение

В срока по чл.250 ал.2 от ГПК насрещната страна не депозира отговор .

Съдът въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Молбата е подадена в срока по чл.250 ал.1 от ГПК , поради което е процесуално допустима , от друга страна разгледана по същество , намира същата за основателна , по следните съображения :

Производството е по чл.422,ал.1 от ГПК , за установяване на дължимостта на суми присъдени в заповедно производство по ч.гр.д.№1576/2018г. по описа на ШРС . По последното , съдът е разпоредил на ответника да заплати освен присъдените главница и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.06.2018 г. до изплащане на вземането. Такава претенция ищецът е заявил и в исковата молба по чл.422,ал.1 от ГПК , но съдът е пропуснал да се произнесе по него , липсва изрично произнасяне както в обстоятелствената част , така и в диспозитива на решението , поради което съдът намира , че е налице непълнота на съдебния акт , която следва да бъде отстранена по реда на чл.250 от ГПК .По същество , с оглед основателността на претенцията за главница , ответникът дължи и лихва за забава , считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.

Независимо от горното , съдът констатира , че в диспозитива на решението е допусната очевидна фактическа грешка . Както беше посочено по-горе , установителният иск е за дължимостта на суми присъдени по ч.гр.д.№1576/2018г. по описа на ШРС . В диспозитива на съдебното решение , в абзац шести , съдът е посочил , „за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК , по ч. гp. дело №576/2018г. по описа на Районен съд - гр. Шумен „ , т.е. налице е грешка , при индивидуализация на заповедното производство , която следва да бъде поправена .

Водим от горното съдът ,

Р Е Ш И :

ДОПЪЛВА Решение №133/11.02.2019г. , постановено по гр.д.№2544/2018г. по описа на Районен съд – гр.Шумен , а именно след абзац пети , съдържащ израза “ 120.66 лева – обезщетение за забава считано от 21.04.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 30.05.2018 г. „ “ ДОБАВЯ : „ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.06.2018 г. – датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК , до изплащане на вземането“

ДОПУСКА ПОПРАВКА на допуснатата Решение №133/11.02.2019г. , постановено по гр.д.№2544/2018г. по описа на Районен съд – гр.Шумен очевидна фактическа грешка , а именно изписаното „за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК , по ч. гp. дело №576/2018г. по описа на Районен съд - гр. Шумен „ ДА СЕ ЧЕТЕ “ за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК , по ч. гp. дело №1576/2018г. по описа Районен съд - гр. Шумен.“

Настоящото решение представлява неразделна част от Решение №133/11.02.2019г. , постановено по гр.д.№2544/2018г. по описа на Районен съд – гр.Шумен .

Решението не подлежи на обжалване .

Препис от решението , на основание чл.240,ал.1 от ГПК да се връчи на ответника .

СЪДИЯ: