Р Е Ш Е Н И Е

29/11.1.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На осми януари две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2567 описа на ШРС за 2018 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод искова молба от “Делта Кредит“ АДСИЦ с ЕИК 175145295, със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от Г.А.Г. срещу Й.П.Й. с ЕГН ********** с адрес ***. Иска се от съда да признае за установено, че ответника дължи на ищеца присъдените по ч. гр.д. № 984/2018г. на ШРС със Заповед за изпълнение на парично задължение, парични суми, както следва: 529.55 лв., представляваща главница по Договор за издаване и използване на кредитна карта “Euroline” от 04.07.2003г., сключен с „Българска пощенска банка“ АД (сега „Юробанк България“АД), ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 05.04.2018г., както и сумата от 161.47 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 04.04.4015г. до 04.04.2018г., вземането по което е прехвърлено на ищеца по Договор за прехвърляне на вземания от 15.11.2007г. и Приложение № 1 към него. Претендират се и разноските в настоящото и заповедното производство.

В исковата молба се твърди, че на 04.07.2003г. ответникът сключил с „Българска пощенска банка“ АД (сега „Юробанк България“ АД) Договор за издаване и използване на кредитна карта “Euroline”, по силата на който била издадена кредитна карта на ответника, който използвал сумата и не извършил плащане на две и повече минимални месечни вноски по нея, с което вземането станало изискуемо изцяло. Съгласно Договор за прехвърляне на вземания № 001 от 15.11.2007г. между „Българска пощенска банка“ АД („Юробанк и Еф Джи България“ АД) и “Делта Кредит“ АДСИЦ ( с предишно наименование „Алфа Кредит“ АДСИЦ) банката прехвърлила изцяло вземането си спрямо ответника. Към датата на прехвърлянето дължимата от него сума била 629.55 лв. Длъжника бил надлежно уведомен за прехвърляне на вземането от упълномощения за това цедент, като на 31.10.2008г. ответникът превел на ищеца сума от 100 лв. Със споразумение от 12.03.2013г. сключено между страните, ответникът признал дълга си спрямо ищеца, като се уговорили дълга да бъде изплатен еднократно на 06.04.2013г. в размер на 50% от дължимата сума или 264.78 лв. Задължението не било изпълнено от страна на ответника, като за ищеца възникнал правния интерес да претендира цялата сума по дълга. Ищеца - цесионер инициирал производство пред съда, като по ч.гр.д.№ 984/2018г. на ШРС била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което било издадена Заповед № 487/10.04.2018г.

С оглед ненамирането на длъжника и връчването на заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, съдът указал на заявителя, че следва да предяви установителни искове за вземанията, което било сторено в срок. В заключение се моли за уважаване на исковете и присъждане на разноските в производствата.

Исковата молба, ведно с доказателствата по нея били редовно връчени на ответника, като в законоустановения срок не постъпил писмен отговор по нея.

В съдебно заседание за ищеца не се явява представител, като по делото е депозирано становище, в което се моли за уважаване на исковете и се излагат доводи по съществото на спора.

В съдебно заседание ответника се явява лично, като признава вземанията и заявява, че дължи сумите на ищеца и ще направи възможното да издължи сумите.

Съдът съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и становищата на страните, приема от фактическа страна следното:

Със Заповед за изпълнение на парично задължение № 487/10.04.2018г. по ч.гр.д. № 984/2018г. на ШРС състав на съда разпоредил длъжника да заплати на ищеца – заявител сума в размер на 529.55 лв., представляваща главница по Договор за издаване и използване на кредитна карта „Euroline“ от 04.07.2003г. и последващо споразумение за разсрочване на дълга, сключено с цедента – ищец, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 05.04.2018г. и сума в размер на 161.47 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 04.04.2015г. до 04.04.2018г. включително. Заповедта е връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК, поради ненамирането на длъжника и на заявителя било указано задължението му да подаде искова молба в едномесечен срок от съобщаването за това. Съдът констатира, че тези срокове са спазени в настоящото производство.

Видно от представеното в исковото производство Заявление за издаване и използване на кредитна карта от 23.06.2003г. (стр.3 от делото) лицето поискало издаването на такава, като било обвързано в последствие и от договор от 04.07.2003г. и общи условия към него. В чл.21.1 от Общите условия било посочено, че при неизпълнение на изискуемите задължения на картодържателя към банката, същата може да пристъпи към принудително изпълнение, като правата по договора могат да бъдат прехвърляни на трето лице по преценка на банката.

На 15.11.2007г. бил сключен Договор за прехвърляне на вземания № 001, между „Юробанк и Еф Джи България“ АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД), „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, в качеството им на цеденти и „Алфа Кредит“ АДСИЦ (сега „Делта кредит“ АДСИЦ), като видно от Приложение № 1 към него (стр.9 от делото) измежду тях било и вземането на ответника в общ размер на 629.55 лв. За уведомяването на длъжника за цесията било изпратено писмо, подписано от представляващите на трите страни по договора за цесия.

Видно от представеното по делото Споразумение от 12.03.2013г. между цесионера – ищец и длъжника – ответник, страните се съгласили, че ищеца е придобил вземане спрямо ответника в размер на 629.55 лв., като към 31.08.2012г. кредиторът е получил плащания по дълга в размер на 100 лв. и останал задължен за сумата от 529.55 лв. със споразумението длъжникът избрал да погаси редуцираното наполовина свое задължение, а именно 264.78 лв. в срок до 06.04.2013г., като при неиздължаване ищецът можел да претендира цялата сума, заедно с лихва от 10 пункта. Ответникът погасил сума само в размер на 100 лв., като останал задължен за остатъка от 529.55 лв., върху който се начислявали лихви.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:

По допустимостта на исковете: Предявяването на установителен иск за установяване съществуването или несъществуването на едно правно отношение е допустимо при наличие на интерес от това. Предвид връчването на заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и дадените от съда указания за подаване на искова молба, то за ищеца е възникнал правния интерес от образуване на настоящото производство, като исковете са допустими.

По основателността на исковете по чл.422 от ГПК: Предмет на исковете е установяване съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение, като успешното им провеждане предполага установяване дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед. Или в тежест на ищцовото дружество е да установи при условията на пълно и главно доказване, факта на съществуване на валидна облигационна връзка между „Българска пощенска банка“ АД и Й.П.Й., усвояването на кредита и факта на настъпила изискуемост на вземането, както и размера на претендираното вземане по неговите отделни пера. Ищецът следва да установи и че между цедента и цесионера е сключен валиден договор за цесия, по силата на който на ищеца са били прехвърлени вземанията по договор за кредит с ответника, заедно с привилегиите и обезпеченията, както и че цесията е била съобщена на длъжника от надлежна страна.

В конкретния случай страните не спорят относно валидността на договора за кредит и основанието на дълга. Не се оспорва и размера на дължимите вземания за главница и лихви. В съдебно заседание ответникът прави изрично волеизявление, че признава вземанията, като действително ги дължи и ще направи възможното да ги заплати. Твърденията му са подкрепени отделно и от представеното по делото споразумение между страните, с което длъжника – ответникът е признал вземането си към цесионера – ищец и е направил частично плащане по него, което представлява по същността си извънсъдебно признание на вземането. Поради това съдът намира за доказана претенцията за вземането за главницата по договор за издаване на кредитна карта.

По отношение на предявения акцесорен иск за сумата от 161.47 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 04.04.2015г. – 04.04.2018г., то изводите направени по-горе по отношение уважаването на претенцията по главния иск са съотносими и по отношение на акцесорната претенция. Искът е основателен, тъй като сумата е дължима и поради дължимостта изцяло на главната претенция. Поради гореизложеното съдът намира иска за основателен и същият следва да бъде уважен изцяло.

На основание чл.78, ал.8 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените в исковото производство разноски в общ размер на 175 лв., от които: сума в размер на 75 лв. за заплатена държавна такса и сума в размер на 100 лв. за юрисконсулско възнаграждение, определено от съда на основание чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, предвид липсата на фактическа и правна сложност в производството.

На основание чл.12 от Тълкувателно решение № 4/2014г. на ВКС, съдът следва да се произнесе и по въпроса за направените от страните разноски в заповедното производство. Предвид, че иска е изцяло основателен, то ответника дължи на ищеца разноски по заповедното производство в общ размер на 75 лв., от които сума в размер на 25лв. за заплатена държавна такса и сума в размер на 50 лв. за юрисконсулско възнаграждение, съгласно представен списък за разноски.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че в полза на “ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ (с предишно наименование „Алфа Кредит“ АДСИЦ) с ЕИК 175145295 със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от Г.А.Г. СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ от Й.П.Й. с ЕГН ********** с адрес *** за сумата от 529.55 лв. ( петстотин двадесет и девет лева и петдесет и пет стотинки), представляваща дължима и непогасена главница по Договор за издаване и използване на кредитна карта „Euroline“ от 04.07.2003г. сключен между ответника и „Българска пощенска банка“ АД, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 05.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и сума в размер на 161.47 лв.(сто шестдесет и един лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща мораторна лихва върху просрочената главница за периода от 04.04.2015г. до 04.04.2018г., които вземания са прехвърлени от банката на ищеца с Договор за прехвърляне на вземания № 001/15.11.2007г. и Приложение № 1 към него и за които е издадена Заповед № 487/10.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 984/2018г. на ШРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 от ГПК Й.П.Й. с ЕГН ********** да заплати на „Делта Кредит“ АДСИЦ с ЕИК 175145295 разноски по заповедното производство в общ размер на 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляващи заплатена държавна такса от 25 лв. и юрисконсулско възнаграждение от 50 лв.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 от ГПК Й.П.Й. с ЕГН ********** да заплати на „Делта Кредит“ АДСИЦ с ЕИК 175145295 разноски по настоящото производство в общ размер на 175 лв. (сто седемдесет и пет лева), представляващи заплатена държавна такса от 75 лв. и юрисконсулско възнаграждение от 100 лв., определено на основание чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във връзка с чл.37 от ЗПП.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: