Р Е Ш Е Н И Е
878/30.9.2019г.
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като
разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№2580 по описа за 2018 г. на ШРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание
чл.422 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД.
В
молбата си до съда, ищецът „КРЕДИТ ИНС“ ООД, със седалище и адрес на управление
***, излага, че по ч.гр.д.№1171/2018
г. на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение срещу ответника К.Ю.Д., ЕГН **********,***, за следните суми: 700.00 лв. - главница
на основание сключен между страните
Договор за потребителски кредит „Екстра” №71597/25.10.2017г.; 210.00 лв.
- договорна лихва за периода 25.10.2017 г. - 19.03.2018 г.; 513.31 лв. -
договорна такса „Гарант” за периода 25.10.2017 г. - 19.03.2018 г.; 8.19 лв. -
законна лихва за забава за периода 26.11.2017 г. - 19.03.2018 г., като е
присъдена и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното ѝ изплащане. Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и ищецът
предявява настоящите искове. Ищецът твърди, че същият е дружество, регистрирано
като финансова институция, като основната му дейност е отпускане, онлайн, на
краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Твърди, че
ответникът е кандидатствал за получаване на потребителски кредит в размер на
700.00 лева чрез сайта на дружеството, като е предоставил личните си данни, чрез
попълване на регистрационна форма. В резултат на подадената заявка, дружеството
обработило данните на ответника и му изпратило линк за потвърждение на Договор
за потребителски кредит „Екстра” №71597/25.10.2017 г. Съгласно формата за
кандидатстване ответникът имал възможност да избере опция да предостави банкова
гаранция за обезпечаване на задълженията си или да му бъде предоставена такава
от дружество, с което ищецът има сключен договор . Ответницата била избрала
кредиторът да ѝ осигури гарант за ползване на кредита, при което по
кредита е начислена и такса „Гарант“. Ответникът поел задължението да върне
предоставената в заем парична сума, ведно с възнаградителна лихва и уговорената
такса „Гарант“, като общият размер на задължението се равнявал на сума от 1 423,
31 лева. Сочената сума е следвало да се изплати чрез десет равни месечни
вноски, като последната вноска е следвало да се направи на 25.08.2018 г. Към
19.03.2018 г., ответницата не била направила нито една вноска, поради което се
наложило дружеството да търси правата си по съдебен ред. Поради изложеното,
моли съда да постанови решение, по силата на което да се признае за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 700.00 лв. - главница на основание
сключен между страните Договор за
потребителски кредит „Екстра” №71597/25.10.2017г.; 210.00 лв. - договорна лихва
за периода 25.10.2017 г. - 19.03.2018 г.; 513.31 лв. - договорна такса „Гарант”
за периода 25.10.2017 г. - 19.03.2018 г.; 8.19 лв. - законна лихва за забава за
периода 26.11.2017 г. - 19.03.2018 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното ѝ изплащане. Претендира и разноски.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът, действащ чрез назначения му от съда особен представител депозира
писмен отговор, в който заявява, че счита предявения иск за допустим, но
неоснователен, за което излага аргументи. В хода на устните състезания
особеният представител на ответника признава, че сумата по кредита, в размер на
700.00 лева е действително получена от ответната страна, като моли същата да
бъде присъдена на ищеца, ведно с уговорената възнаградителна лихва в размер на
210.00 лева. Моли да бъде отхвърлена претенцията за сума в размер на 513, 31
лева, представляваща начислена от дружеството такса „Гарант“.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна
следното: По ч.гр.д.№1171/2018 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от
ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца срещу
ответника, за следните суми: 700.00 лв. – главница, дължима въз основа сключен
между страните Договор за потребителски
кредит „Екстра” №71597/25.10.2017 г.; 210.00 лв. - договорна лихва за периода
25.10.2017 г. - 19.03.2018 г.; 513.31 лв. - договорна такса „Гарант” за периода
25.10.2017 г. - 19.03.2018 г.; 8.19 лв. - законна лихва за забава за периода
26.11.2017 г. - 19.03.2018 г., като е присъдена и законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното ѝ изплащане, както и извършените по делото разноски.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Не се
спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени доказателства, че
между търговското дружество „КРЕДИТ ИНС“ ООД, с ЕИК *** и ответника са налице
валидни облигационни отношения, основаващи на сключен на 25.10.2017 г. Договор
за потребителски кредит „Екстра” №71597/25.10.2017 г. Няма спор, че договорът представлява
двустранна сделка по смисъла на разпоредбата на чл.6 от Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние. Според посочения текст, договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Видно от
представените по делото писмени доказателства, на 25.10.2017 г., ответникът,
чрез онлайн платформа на дружеството е отправил искане за отпускане на заем в
размер на 700.00 лева, като така отправената заявка е потвърдена от
представител на дружеството още на същия ден. Отразено е в заявката, че на
същия ден заемополучателят се е запознал с изготвения от кредитора договор.
Няма спор, а се потвърждава и от писмените доказателства /извлечение от система
на „Изипей“ АД/, че сумата по заема е
реално получена от ответницата на 25.10.2017 г. Няма спор, че страните изрично
са уговорили възнаградителна лихва, възлизаща общо на сума от 210.00 лева. В
договора е предвидено сумата по договора, ведно с уговорената възнаградителна
лихва да се върне чрез десет равни месечни вноски, всяка в размер на 142, 33
лева, като първата вноска е следвало да се извърши на 25.11.2017 г. , а
последната вноска е следвало да се направи на 25.08.2018 г. Общата сума по
договора се равнявала на 1 423, 31 лева, включваща главница, договорна
лихва и именувана от кредитора „такса Гарант“. Не се спори и, че длъжникът не е
плащал задълженията си по договора, като крайният падеж на задължението е
настъпил на 25.08.2018 г. Ответникът призна дължимостта на главното вземане,
както и на договорената възнаградителна лихва. Предвид изложеното, съдът стига
до извода, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 700.00 лева,
представляваща предоставена му от последното в заем парична сума, ведно със
сума в размер на 210.00 лева, представляваща договорена между страните
възнаградителна лихва, като тези искове следва да бъдат уважени. Доколкото се
установи дължимостта на главното вземане, изискуемостта на същото и забавата на
длъжника, на основание чл.86 от ЗЗД, се дължи и съответното мораторно
обезщетение. Поради изложеното и с оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК, съдът
определя размера на обезщетението за забава на сума от 8, 19 лева, поради което
и този иск следва да бъде уважен. Касателно претенцията за сума от 513,31 лева,
представляваща наименована от кредитора такса „Гарант“, за да се произнесе,
съобрази следното: Видно от представената по делото Заявка №71597, се установи,
че ответникът като потребител е заявил, че желае банкова гаранция по заема. От
представените по делото общи условия на ищцовото дружество, се установи, че с
цел гарантиране вземанията по договора, кредитополучателят следва да представи
лично или по пощата банкова гаранция, покриваща пълния размер на дължимата по
кредита сума. Гаранцията следва да бъде предоставена до три дни след одобрение
на кредита. Предвидено е, че в случай, че кредитополучателят не успее или не
желае да предостави посоченото обезпечение, кредитодателят може да му
предостави гаранция от посочено и одобрено от страните дружество гарант. В
разглеждания казус съдът приема, че при процесния заем липсва изрично,
несъмнено и безусловно отправено искане от ответната страна за гарантиране
вземанията на кредитора по договора чрез поръчителството на трето лице,
неуточнено дори в сключения между страните договор. От документите по делото
става ясно, че ответникът е заявил, че желае банкова гаранция, а не някаква
друга гаранция, още по- малко ангажиране на трето за облигационното
правоотношение между страните лице. Ето защо приема, че в случая са нарушени
изискванията на разпоредбите на чл.11, ал.1 и ал.2 от ЗПФУР, според които информацията
за договорните задължения, която се предоставя на потребителя преди сключването
на договора, задължително съответства на задълженията по договора, които биха
възникнали съгласно приложимия към договора закон за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, при условиe че договорът бъде сключен. Като втората
алинея на разпоредбата гласи, че информацията, която доставчикът предоставя на
потребителя съгласно чл. 8 - 10, трябва да
бъде пълна, вярна, разбираема и да не въвежда потребителя в заблуждение. В
настоящия казус, съдът приема, че тези условия не са изпълнени. Не са ангажирани
доказателства, установяващи, че преди поемане на всички договорни ангажименти,
заемополучателят е получил пълна и точна информация за изискваната от кредитора
такса „Гарант“. Ето защо заключава, че искът за сума от 513, 31 лева,
представляваща такса „Гарант“ е неоснователен и следва да се отхвърли.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по делото, включително
и в заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената част от исковете,
в общ размер на 660, 78 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.Ю.Д.,
ЕГН **********,***, дължи
на „КРЕДИТ ИНС“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: 700.00 лв. /седемстотин лева/- главница
на основание сключен между страните Договор за потребителски кредит „Екстра” №71597/25.10.2017г.;
210.00 лв. /двеста и десет лева/-
договорна лихва за периода 25.10.2017 г. - 19.03.2018 г. и 8.19 лв. /осем лева и деветнадесет стотинки/- обезщетение за забава
за периода 26.11.2017 г. - 19.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 23.03.2018 г. до окончателното изплащане на главницата, присъдени по
ч.гр.д. №1171/2018 г. по описа на ШРС.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „КРЕДИТ ИНС“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, срещу К.Ю.Д.,
ЕГН **********,***, иск за заплащане на сума от 513, 31 лева /петстотин и
тринадесет лева и тридесет и една стотинки/, представляваща такса „Гарант“ за
периода 25.10.2017 г. - 19.03.2018 г. по Договор за потребителски кредит
„Екстра” №71597/25.10.2017г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К.Ю.Д.,
ЕГН **********,***, да заплати на „КРЕДИТ ИНС“ ООД, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 660, 78 лева /шестстотин и шестдесет лева и седемдесет и осем
стотинки/, представляваща направените по делото, включително и в
заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: