Р Е
Ш Е Н
И Е
478/21.5.2019г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на шестнадесети
май 2019 година
в открито
заседание в следния състав:
Секретар : Н. Й.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 2606/2018г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
искове, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от “***” ЕАД, ЕИК : *** с
адрес за призоваване – ***, срещу Б.С.А., ЕГН : **********, с адрес ***, с
посочено правно основание чл. 422 ГПК и обща цена от 1231,08 лева.
Ищецът сочи, че имал вземане срещу
ответника за сумата от 1231,08 лева, представляваща 700 лева главница по
договор за заем “CrediHome“ №
1181-10167841 от 05.07.2016г.; 70,40 лева договорна лихва; 134,40 лева
незаплатено възнаграждение по договор за допълнителни услуги; 277,20 лева
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги; 31,99 лева лихви за
забава по договор за заем и 17,09 лева лихви за забава по договор за
допълнителни услуги. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410
ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение. Издадената заповед по ГД № 1555/2018г.,
била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради изложеното ищецът
претендира признаване за установено съществуването на описаното вземане и
осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът, редовно уведомен, чрез особен представител, подава отговор. Счита
иска допустим и неоснователен. Твърди недействителност на договора за
потребителски кредит и на договора за допълнителни услуги, поради противоречие със
закона, както и липса действие на цесията за ответника.
В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители /ищцовият в писмена молба/ поддържат заявеното в исковата молба и отговора.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е частично неоснователна, по следните
съображения :
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
На 05.07.2017г. ответникът и цедент на
ищеца/„***“ АД/, сключили договор за заем “CrediHome“
№ 1181-10167841, според който на първия била предоставена сумата от 700 лева.
Уговорено било връщането ѝ, за срок от 24 седмици, с падежни дати,
посочени в погасителен план и размер на вноската по кредита от 32,10 лева.
Страните сключили и договор за допълнителни услуги, по който ответникът
следвало да заплаща възнаграждение от 5,60 лева, на същите падежни дати и брой
вноски, както и застрахователна премия по застраховка “Премиум Живот“, от 11,55
лева, също на всяка падежна дата, уговорена по договора за заем. Така общото му
задължение по кредита и пакета допълнителни услуги възлизало на 1181,60 лева, а
размера на месечната вноска на 49,25 лева. Няма данни по делото за заплащани
суми от ответника, нито на първоначалния кредитор, нито на цесионера, въпреки редовно
връчено уведомление на съпругата му, на 20.112017г.. Заявлението по ЧГД № 1555/2018г.
постъпило в ШРС на 31.05.2018г.
Така установената фактическа обстановка,
доведе до следните изводи :
За уважаване на предявените искове, е
необходимо да се установи – наличието на валидно правоотношение между страните
(валиден договор), задължение произтичащо от същото, за ответника да върне
заетата сума и размера ѝ; предоставянето на заетата сума; съобщаване на
цесията на длъжника от първоначалния кредитор.
Посочените, не са налице, в настоящият
случай – Уговорките от споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, касаещи дължимото възнаграждение по пакет допълнителни услуги са
нищожни поради накърняване добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предложение трето от
ЗЗД и заобикалящи разпоредбите на закона за потребителския кредит, втората –
чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Както подробно е изяснено в практиката добрите нрави,
макар и да нямат легално определение, представляват общоприети правила, на
които е придадено правно значение, при действителността на сделките. При
възмездните, то, най-често се свързва с принципите на справедливост и
производният му за еквивалентност на престациите. Уговореното възнаграждение по
процесния договор, само поради размера си, е в противоречие и с двата,
налагайки заплащане такова за ползване на чужди средства надхвърлящо половината
от ползваната сума – 411,60 и 700 лева. Както правилно посочва ищцовия
представител съществува свобода на договарянето и ищцата е получила пред договорна
информация, но тази свобода е ограничена винаги от действието на другите
принципи на облигационното право, като посочените и този за недопускане на
неоснователно обогатяване, до какъвто резултат би се стигнало при заплащане на
уговореното възнаграждение/чл. 9 ЗЗД/. ЗПК в чл. 10а, регламентира
възможностите на кредитора да събира такси и комисионни за допълнителни услуги,
свързани с потребителски кредит. Нормата изключва свързаните с усвояване и
управление на кредита. В случая повечето от уговорените услуги са именно такава
– „преференциално обслужване и одобрение; безплатно внасяне на вноска“. Тоест
изисква се възнаграждение за изпълнение на основното кредиторово задължение по
договор за кредит, да предостави парична сума. Отделно от това договора включва
шест „услуги“, като в него, няма яснота какво е дължимото възнаграждение за
всяка „услуга“, нито те са ясно и точно определени, каквото е законовото
изискване – ал. 4 на чл. 10а ЗПК. Само това е достатъчно за този състав да
приеме, че тези клаузи имат за цел и резултат заобикаляне изискванията на Закон
за потребителския кредит, поради което и са нищожни.
Отделно от това, от приложения договор за цесия, не се установява вземанията на първоначалния кредитор „***“ АД, по договор за допълнителни услуги, включително за застрахователни премии, да са прехвърлени на ищеца. Според §1, т. 1.2 от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015г., под вземания се разбира „…индивидуализирани в представен от Цедента опис – Приложение № 1 към този договор.“. В представения по делото опис – л. 22-23, не е посочен договор за допълнителни услуги.
Изложеното налага отхвърляне на предявените искове, като неоснователни /за възнаграждение и лихви по договор за допълнителни услуги, включително за застрахователни премии/, за сумата от 428,69 лева, представляваща 134,40 лева незаплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; 277,20 лева застрахователна премия по договор за допълнителни услуги и 17,09 лева лихви за забава по договор за допълнителни услуги.
От останалите искове са основателни,
този за главницата, за сумата от 700 лева, в едно със законната лихва върху нея,
но от 09.08.2017г., съобразно чл. 20 от Общите условия – падежната дата на
четвъртата седмична вноска, а не както е поискано от първата, съобразно
разрешението в т. 2 от ТР № 3/2017г. на ОСГТК ВКС. Този състав приема, че
предсрочната изискуемост е настъпила на 09.08.2017г., независимо, че
волеизявление на първоначалния кредитор, или ищеца в тази насока, не е
достигнало до длъжника. Уведомяването е необходимо, при кредит отпуснат от
банкова институция и при заявление по чл. 417 ГПК, тъй като както е видно от
мотивите на ТР № 4/2013г. на ОСГТК ВКС, т. 18, аргументите се извличат от
разпоредби на ЗКИ, а тези към гореспоменатото позволяват волеизявлението да
породи действие ако са били налице обективните предпоставки за предсрочна
изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закон. В случая според
уговорките, още при сключване на договора ответника е била уведомен за тази последица
на забавено изпълнение – чл. 20 от ОУ, към договор за заем “CrediHome“ на „***“ АД.
Искът за договорната лихва, не може да
бъде уважен дори и в частта за тази от нея, която е част от падежиралите, до
предсрочната изискуемост седмични вноски, предвид основателното ответно
възражение за недействителност на договора за заем и разпоредбата на чл. 23 от
ЗПК. Както правилно е отбелязано в отговора на исковата молба, погасителния
план по процесния договор, няма съдържанието посочено в чл. 11, ал. 1, т. 11 и
12 от ЗПК, а именно последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми; разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата…допълнителните разходи. Поради това ищецът
може да получи само чистата стойност на кредита.
При този изход на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 435,65 лева разноски в настоящото и по ЧГД № 1555/2018г., по описа на ШРС, съразмерно уважената част от исковете – част от извършени разноски в двете производства от 766,17 лева, представляващи 100 лева държавна такса по предявените искове; 316,17 лева разноски за възнаграждение на особен представител и 150 лева юрисконсултско възнаграждение за двете производства, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК и 200 лева възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното и на посочените
основания, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
че в полза на “***” ЕАД, ЕИК : *** с адрес за призоваване – ***, срещу Б.С.А.,
ЕГН : **********, с адрес ***, съществува вземана, по договор за заем “CrediHome“ № 1181-10167841 от 05.07.2016г и договор
за допълнителни услуги към заем “CrediHome“ №
1181-10167841 от 05.07.2016г., от същата дата, в размер на 700 лева,
представляващи главница по договор за заем, в едно със законната лихва върху
главницата от 700 лева, считано от 09.08.2017г., до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “***” ЕАД, ЕИК : *** с адрес за призоваване – ***, срещу Б.С.А., ЕГН : **********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 422 ГПК, да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 134,40 лева незаплатено възнаграждение по договор за допълнителни услуги; 277,20 лева застрахователна премия по договор за допълнителни услуги; 31,99 лева лихви за забава по договор за заем и 17,09 лева лихви за забава по договор за допълнителни услуги, като неоснователни.
ОСЪЖДА Б.С.А., ЕГН : **********,
с адрес ***, да заплати на “***” ЕАД, ЕИК : *** с адрес за призоваване – ***, сумата
от 435,65 лева, представляваща разноски в настоящото производство и по ЧГД № 1555/2018г.,
по описа на ШРС.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: