Р
Е Ш Е Н И Е
263/25.3.2019г.
Шуменският
районен съд,
в открито заседание, на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д.№ 2623 по описа за 2018 г. на ШРС, за да
се произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно и субективно съединени
искове, с правно основание чл.26, ал.2, предл. второ от ЗЗД, предявени с първоначалната
искова молба, и насрещни искове, евентуално съединени, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
В исковата си молба до съда ищецът М.А.Г.,
ЕГН **********, с постоянен адрес:***, излага, че с ответника
Г.А.Д., ЕГН ********** са наследници на С.М. А., починала на 16.08.1999 г. и А.
Г.А., починал на 09.12.2004 г., техни родители. Сочи се в молбата, че приживе
майка им е притежавала по наследство заедно със своята сестра и брат недвижим
имот, находящ се в с. П.В., общ. Шумен, ул. „Д.“. По гр.д.№463/1992 г. по описа
на ШРС, между наследниците била постигната спогодба, по силата на която в дял
на майката им бил поставен целия недвижим имот, представляващ жилищна сграда,
стопански постройки, подобрения и насаждения със застроено и незастроено дворно
място от 1 100 кв.м., находящо се в с. П.В.. За уравнение на дяловете,
майка им заплатила на всеки от съсобствениците по 53 333 лева. С
приключване на делбеното производство майка им притежавала по наследство 1/3
ид.ч. от имота, а в режим на СИО- останалите 2/3 ид.ч. След смъртта на майка им
ищецът и ответницата, като нейни деца придобили по 4/18 ид.ч., а баща им станал
собственик на 10/18 ид.ч. от имота. Твърди се в молбата, че през пролетта на
2018 г., във връзка с друго производство, водено пред ШРС, ответницата му
представила НА за покупко- продажба на имот №170, том VII,
рег. №12136, дело №942 от 27.12.2004 г. на нотариус с рег. №024, от който
ищецът разбрал, че ответницата, действаща като пълномощник на баща им А. А., си
е продала сама на себе си следния недвижим имот: 4/6 идеални части от жилищна
сграда, стопански постройки, заедно със застроено и незастроено дворно место от
1100 кв.м., имот находящ се в ***, в УПИ VI-45 в кв.7 по плана на селото,
поземлен имот с идентификатор 53316.78.45 с площ 1261 кв.м, с построени в него
четири сгради с идентификатори 55316.78.45.1 - селскостопанска сграда от 58
кв.м.; 55316.78.45.2 - селскостопанска сграда от 53 кв.м; 55316.78.45.3 -
жилищна сграда от 77 кв.м и 55316.78.45.4 - селскостопанска сграда от 34 кв.м.,
за сумата от 1 320.00 лева. Към датата на изповядване на сделката /27.12.2004
г./, прехвърлителят е бил починал, поради което ищецът счита, че дадената на
ответницата представителна власт е била прекратена и договорът се явявал
недействителен. По време на сключване на същата сделка ответницата е била в
граждански брак с втория ответник Д.Р.Д., ЕГН **********. Поради изложеното,
моли съда да постанови решение, по силата на което да се обяви за относително
недействителен по отношение на ищеца, договор за покупко-продажба на 4/6
идеални части от жилищна сграда, стопански постройки, заедно със застроено и
незастроено дворно место от 1100 кв.м., имот находящ се в с. ***, в УПИ VI-45 в
кв.7 по плана на селото, поземлен имот с идентификатор 53316.78.45 с площ 1261
кв.м, с построени в него четири сгради с идентификатори 55316.78.45.1 -
селскостопанска сграда от 58 кв.м.; 55316.78.45.2 - селскостопанска сграда от
53 кв.м; 55316.78.45.3 - жилищна сграда от 77 кв.м и 55316.78.45.4 -
селскостопанска сграда от 34 кв.м., материализиран в Нотариален акт за
покупко-продажба на имот №170, том VII peг.№12136, дело №942 от 27.12.2004 год.
на Нотариус №024, с който Г.А.Д., като пълномощник на А. Г.А. е продала сама на
себе си посочените идеални части от гореописания недвижим имот, поради
настъпила преди сключването на договора смърт на упълномощителя. Претендира и
разноски.
В законния едномесечен срок, предвиден в
разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответниците депозират отговор, в който заявяват,
че считат исковете за неоснователни, сочейки аргументи.
Ответниците предявяват и насрещни искове
срещу ищеца, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с искане да бъде признато
за установено, спрямо М.А.Г., че ищците Г. и Д. Д., на основание давностно владение,
са собственици на 4/6 ид.части от жилищна сграда, стопански постройки, заедно
със застроено и незастроено дворно място от 1100 кв.м., имот находящ се в с. ***,
в УПИ VI-45 в кв.7 по плана на селото, поземлен имот с идентификатор
53316.78.45 с площ 1261 кв.м, с построени в него четири сгради с идентификатори
55316.78.45.1 - селскостопанска сграда от 58 кв.м.; 55316.78.45.2 -
селскостопанска сграда от 53 кв.м; 55316.78.45.3 - жилищна сграда от 77 кв.м и 55316.78.45.4
- селскостопанска сграда от 34 кв.м. При условията на евентуалност, ако се
отхвърли горния иск, молят да бъде признато за установено, спрямо М.А.Г., че
ищците Г. и Д. Д., на основание давностно владение, са собственици на 10/18
ид.части, собственост преди това на А. Г.А., от жилищна сграда, стопански
постройки, заедно със застроено и незастроено дворно място от 1100 кв.м. имот
находящ се в с. ***, в УПИ VI-45 в кв.7 по плана на селото, поземлен имот с
идентификатор 53316.78.45 с площ 1261 кв.м, с построени в него четири сгради с
идентификатори 55316.78.45.1 - селскостопанска сграда от 58 кв.м.;
55316.78.45.2 - селскостопанска сграда от 53 кв.м; 55316.78.45.3 - жилищна
сграда от 77 кв.м и 55316.78.45.4 - селскостопанска сграда от 34 кв.м.
Претендират и разноски.
Ответникът по насрещния иск в законно
установения срок представя писмен отговор, с който заявява, че счита така
предявеният насрещен иск за допустим, но неоснователен, сочейки аргументи.
От събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи
следното от фактическа и правна страна: Не се спори между страните, а се
установява и от приложените по делото писмени доказателства /официално заверени
преписи от удостоверения за наследници/, че ищецът и ответницата Г.А.Д., ЕГН **********
са наследници на С.М. А., починала на 16.08.1999 г. и А. Г.А., починал на 09.12.2004
г., техни родители. Не се спори, а се установява и от приложения по делото
официално заверен препис от Нотариален акт за покупко-продажба на имот №170,
том VII, peг.№12136, дело №942 от 27.12.2004 год. на Нотариус №024, че на 27.12.2004 г., след смъртта на А. Г.А.,
ответницата, действаща лично и като пълномощник на последния е продала на себе
си следния недвижим имот: 4/6 идеални части от жилищна сграда, стопански
постройки, заедно със застроено и незастроено дворно место от 1100 кв.м., имот
находящ се в ***, в УПИ VI-45 в кв.7 по плана на селото, поземлен имот с
идентификатор 53316.78.45 с площ 1261 кв.м, с построени в него четири сгради с
идентификатори 55316.78.45.1 - селскостопанска сграда от 58 кв.м.;
55316.78.45.2 - селскостопанска сграда от 53 кв.м; 55316.78.45.3 - жилищна
сграда от 77 кв.м и 55316.78.45.4 - селскостопанска сграда от 34 кв.м., за
сумата от 1 320.00 лева. В нотариалния акт е посочено, че владението върху
имота се предава в деня на сключване на договора. В същия договор е отразено,
че при изповядване на сделката на нотариуса е представено нотариално заверено
пълномощно, рег. №10713 от 2004 г. на нотариус №024, с район на действие- гр.
Шумен. Съгласно разпоредбата на чл.41, ал.1 от ЗЗД, пълномощието се прекратява
с оттеглянето му или с отказването от него, със смъртта на упълномощителя или
на пълномощника или с поставянето им под запрещение, а когато упълномощител или
пълномощник са юридически лица- с прекратяването им. Безспорно едно от
задължителните правни изисквания за валидност на двустранни сделки, какъвто е
договорът за покупко- продажба на недвижим имот, е наличието на две насрещни
волеизявления, които следва да съвпадат, т.е. следва да е налице съгласие и от
двете страни по сделката за настъпване правните последици на същата. Съгласно
нормата на чл.26, ал.2, предл. 2 от ЗЗД, нищожни са договорите, при които
липсва съгласие. Един от главните елементи от съдържанието на една сделка са
волеизявленията на страните, като последните следва да са в състояние да
изразят своето волеизявление. Безспорно, когато един правен субект, в случая
физическо лице, престане да съществува, не е в състояние да направи каквито и
да било волеизявления. Ето защо счита, че в случая процесният договор за
продажба е сключен при начална липса на съгласие от страна на прехвърлителя,
предвид доказаната смърт на последния, настъпила преди датата на изповядване на
сделката. Поради изложеното счита, че атакуваният договор е нищожен, тъй като е
сключен без наличието на валидна представителна власт, като в настоящия казус
не е възможно тази сделка да бъде валидирана по смисъла на разпоредбата на
чл.42, ал.2 от ЗЗД, поради липсата на правния субект, който следва да я
потвърди. Поради изложеното заключава, че първоначално предявения иск е
основателен и доказан и следва се уважи, като се обяви за нищожен обективирания
в Нотариален акт за покупко-продажба на
имот №170, том VII, peг.№12136, дело №942 от 27.12.2004 год. на Нотариус №024
договор за покупко- продажба.
По отношение на предявените от
ответниците насрещни искове за собственост, за да се произнесе, съобрази
следното:
Ищците претендират, че са собственици на
4/6 ид.ч. от процесния недвижим имот, излагайки твърдения, че са придобили тези
идеални части въз основа на оригинерно придобивно основание, а именно
придобивна давност. Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване
право на собственост. Тя е способ за придобиване на право на собственост или
ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право
след изтичане на определен в закона период от време. За придобиването по
давност е необходимо да бъде установено владение върху един имот. Съгласно
чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи лично или чрез другиго като своя- обективен елемент /corpus/- упражняване на фактическа власт и субективен
елемент /animus/- намерение за своене на вещта. При преценката дали
е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на
владението- като непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се
държи вещта като своя. Нормата на чл.79, ал.1 от ЗС предвижда, че правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на десет години, т.е. придобивната давност се характеризира с два
съществени елемента- изтичане на законно определен период от време и извършване
на дейност на фактическо господство върху определен имот, с намерение да се
свои този имот /упражняване на владение върху имота/. Правото на собственост не
се придобива автоматично с изтичане на давностния срок, тъй като давността не
се прилага служебно- чл.84 от ЗС, във връзка с чл.120 от ЗЗД. Съгласно нормата
на чл.85 от ЗС разпоредбите за придобиване право на собственост върху недвижим
имот по давност важат за придобиване по давност и на други вещни права върху
такъв имот. Според ТР№4/2012 г. по ТД№4/2012 г., изискуемото от чл.120 от ЗЗД
във връзка с чл.84 от ЗС волеизявление /позоваване/ не е елемент от фактическия
състав на придобивното основание по чл.79 от ЗС. Разпоредбата на чл.120 от ЗЗД
във връзка с чл.84 от ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на
владението чрез процесуални средства- предявяване на иск или възражение при
наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт
по обстоятелствена проверка. При наличие на позоваване, правните последици-
придобиване на вещното право- се зачитат от момента на изтичане на законно
определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното
основание по чл.79 от ЗС. В настоящия казус, ищците излагат твърдения, че са
започнали да владеят процесните идеални части от имота като свои след снабдяване
с НА за покупко- продажба на имот №170, том VII,
рег. №12136, дело №942 от 27.12.2004 г. на нотариус с рег. №024, обективиращ
сделка, която съдът, при изложените по- горе мотиви, счита за нищожна. Няма
спор, че ищецът и ответницата, са законни наследници на С.М. А., починала на
16.08.1999 г. и А. Г.А., починал на 09.12.2004 г., т.е. са призовани към
наследяване лица. В правната доктрина и съдебната практика се приема, че когато
съсобствеността е възникнала от наследяване, наследникът, който владее цялата
вещ, в случая спорните идеални части, е владелец само на собствената си идеална
част от имот и държател на останалите идеални части на останалите сънаследници.
За да се превърне във владелец на целия имот и да придобие собствеността върху
целия имот по силата на давност, този наследник /наследници/ следва да отблъсне
владението на останалите съсобственици и сънаследници, т.е. да доведе до
знанието им намерението си да свои имота изцяло, и да ги уведоми, че отказва да
признае правата им, като не остави у тях съмнение за новото си субективно
отношение към вещта /в този смисъл са решение №239/29.05.1996 г. по гр.д.
№91/1996, I г.о., решение №216/05.04.2002 г. по гр.д. №657/2001
г., I г.о., решение №508/29.07.2003 г. по гр.д. №740/2002
г., I г.о., ТР№1/2012 г. по ТД№1/2012 г. на ВКС/. Ето
защо за доказването на собствеността следва да се установи не само, че
наследникът е ползвал имота в продължение на законоустановения срок от време,
но също така и фактът, че анимусът му да го държи за себе си е бил изрично
демонстриран пред останалите сънаследници. По делото са събрани гласни
доказателства както в полза на ищците, така и в полза на ответника. От същите
доказателства става ясно, че още преди смъртта на наследодателя А. Г.А., а
именно през 2003 г., ответникът по насрещния иск /НИ/ е заминал за Гърция, като
от тогава до 2007 г. същият не се е завръщал в България. От същите свидетели
стана ясно, че ответникът се е завърнал окончателно в България през 2013 г. От
разпитаните по искане на ответника свидетели, се установи, че не ищцата е
съобщила за смъртта на баща си на брат си, а последният е разбрал за този факт
през 2005 г. от негов познат, който е отишъл да работи в Гърция. Няма спор, че
от смъртта на А. А., имотът се използва от ищците. Няма спор, че след
завръщането си от Гърция през 2013 г. ответникът е помогнал на ищците по НИ за
изграждането на баня и тоалетна в имота. Сочените обстоятелства се потвърждават
и от разпитаните свидетели. От приложеното гр.д.№720/2018 г. по описа на ШРС,
се установи, че между страните през 2018 г. е възникнал конфликт, като в полза
на ищцата е издадена заповед за защита срещу ответника, с която последният е
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо сестра си и му
е забранено да се приближава до спорния недвижим имот и местоработата ѝ.
От молбата, послужила за образуване на производството по ЗЗДН, става ясно, че
ищцата е заявила, че на 04.03.2018 г., брат ѝ /ответникът по НИ/, в пияно
състояние се е разправял със съпруга
ѝ, като му е задавал въпросите „Какво правиш в имота на майка ми. Отивай
си“. От показанията на разпитания по делото свидетел И.Д., става ясно, че след като
България станала член на ЕС през 2007 г., ответникът започнал да си идва в
България по време на отпуските си, като отношенията между страните били добри. Семействата
се събирали по празници, като по време на тези събирания не е ставало въпрос за
наследствените имоти. От същата свидетелка става ясно, че някъде през 2016-2017
г. по повод опит на ответника да си смени адресната регистрация на адреса на
процесния недвижим имот, кметът му казал, че за това трябва да пита сестра си,
тъй като тя имала по-голям дял от имота. Същата свидетелка категорично заяви,
че ищцата никога не е казвала на брат си, че има по-голяма част от имота.
Имайки предвид всички събрани доказателства и изявленията на страните, съдът
стига до извода, че ищците по насрещните искове не проведоха главно и пълно
доказване основанието на иска си за собственост, т.е. не доказаха по безспорен
и категоричен начин, че са владели процесните идеални части в условията на
придобивна давност. По делото са събрани доказателства, от които безспорно се
установява, че от датата на смъртта на бащата на ищцата и ответника до 2007 г. ответникът
е бил чужбина, като за същия период не се е завръщал в Република България.
Безспорно се установи, че за периода 2007-2013 г. същият периодично се е
завръщал в България за кратко, като престоят му в страната е бил за около
месец. Последното се установява и от приложеното удостоверение, издадено от ОД
на МВР- Шумен. Ищците не установиха по безспорен и категоричен начин, че след
датата на атакуваната сделка, същите са съобщили на ищеца за сделката, като в
този смисъл са го уведомили ясно и недвусмислено за претенциите си за така
прехвърлената им идеална част от имота. Напротив, по делото са ангажирани
доказателства, от които се установи, че макар и да е имал някакви съмнения,
породили се след 2010 г., относно притежаваните от него идеални части от имота,
ищецът не е знаел за атакуваната с настоящата молба сделка до датата, на която
му е връчена молбата за защита, по която е образувано гр.д.№720/2018 г. От
материалите по това гражданско дело става ясно, че един от споровете между страните
е именно по собствеността върху имота. Ето защо счита, че в случая ищците не
доказаха, че са довели до знанието на ответника по тези искове намерението си
да своят процесните идеални части от имота Ищците не установиха и, че са го
уведомили, че отказват да признаят правото му, което да не остави у него
някакво съмнение за тяхното ново субективно отношение към вещта. Напротив, по делото
са събрани доказателства, от които може да се направи извод, че ищците са
криели обстоятелството, че притежават документ за собственост за 4/6 ид.ч. от
имота, с чието афиширане биха могли ясно да заявяват собствеността върху същите.
На следващо място, с оглед на всички доказателства, съдът стига до извода, че
макар и да са ползвали имота през твърдения от тях период, то това ползване,
респ. владеене от страна на ищците не е било необезпокоявано, предвид споровете
между страните, за които свидетелите заявяват, че са по повод съсобствената им
къща. Не съставлява доказателство за наличие на собственост на основание
придобивна давност по отношение на процесните идеални части и факта, че през
месец август 2018 г., ищецът в декларация по чл.14 от ЗМДТ е декларирал
собственост само върху 1/6 ид.ч. от имота. Соченото обстоятелство потвърждава
твърденията на ответника, че след делото за домашно насилие, образувано по
молба на сестра му, същият е разбрал за сключената от сестра му сделка, с която
същата си е „прехвърлила“ 4/6 ид.ч. от наследствения имот, за което и подава
тази декларация.
Предвид изложеното, съдът стигна до
извода, че главните насрещни искове са неоснователни и недоказани, поради което
следва да се отхвърлят.
По същите съображения неоснователни се
явяват и евентуално предявените насрещни искове за собственост, доколкото
ищците отново основават правото си на собственост на давностно владение, но по
отношение на 10/18 ид.ч. Не се установи придобиване право на собственост на
идеални части от ищците по насрещните искове въз основа на оригинерно правно
основание, а именно давностно владение. Ето защо заключава, че и тези искове
следва да се отхвърлят, като неоснователни.
На основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК
на ищеца по първоначално предявените и искове и ответник по насрещните искове, следва
да се присъдят извършените по делото разноски, съразмерно с уважената и
отхвърлената част от исковете, в общ размер на 500.00
лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл.26, ал.2,
предл. второ от ЗЗД, по
отношение на М.А.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, договор за
покупко-продажба на 4/6 идеални части от жилищна сграда, стопански постройки,
заедно със застроено и незастроено дворно место от 1100 кв.м., имот находящ се
в с. П.В., обл. Шумен, улица „Д.“ №9, в УПИ VI-45 в кв.7 по плана на селото, представляващ
поземлен имот с идентификатор 53316.78.45, с площ 1261 кв.м, с построени в него
четири сгради с идентификатори 55316.78.45.1 - селскостопанска сграда от 58
кв.м.; 55316.78.45.2 - селскостопанска сграда от 53 кв.м; 55316.78.45.3 -
жилищна сграда от 77 кв.м и 55316.78.45.4 - селскостопанска сграда от 34 кв.м.,
материализиран в Нотариален акт за покупко-продажба на имот №170, том VII
peг.№12136, дело №942 от 27.12.2004 год. на Нотариус №024, с който Г.А.Д., ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***, като пълномощник на А. Г.А. е продала сама на себе си
посочените идеални части от гореописания недвижим имот.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.А.Д., ЕГН ********** и Д.Р.Д.,
ЕГН ********** и двамата с настоящ адрес: ***, срещу М.А.Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес:***, субективно съединените установителни искове за
собственост, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с искане да се признае за
установено, че Г.А.Д., ЕГН ********** и Д.Р.Д., ЕГН ********** и двамата с
настоящ адрес: ***, са собственици, по силата на давностно владение, на 4/6
ид.части от жилищна сграда, стопански постройки, заедно със застроено и
незастроено дворно място от 1100 кв.м., имот находящ се в с. П.В., обл. Шумен,
улица „Д.“ №9, в УПИ VI-45 в кв.7 по плана на селото, представляващ поземлен
имот с идентификатор 53316.78.45, с площ 1261 кв.м, с построени в него четири
сгради с идентификатори 55316.78.45.1 - селскостопанска сграда от 58 кв.м.;
55316.78.45.2 - селскостопанска сграда от 53 кв.м; 55316.78.45.3 - жилищна
сграда от 77 кв.м и 55316.78.45.4 - селскостопанска сграда от 34 кв.м., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от Г.А.Д., ЕГН ********** и Д.Р.Д., ЕГН ********** и двамата с настоящ адрес: ***,
срещу М.А.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, субективно съединените, в
условията на евентуалност, установителни искове за собственост, с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК, с искане да се признае за установено, че Г.А.Д.,
ЕГН ********** и Д.Р.Д., ЕГН ********** и двамата с настоящ адрес: ***, са
собственици, по силата на давностно владение, на 10/18 ид.части от жилищна
сграда, стопански постройки, заедно със застроено и незастроено дворно място от
1100 кв.м., имот находящ се в с. П.В., обл. Шумен, улица „Д.“ №9, в УПИ VI-45 в
кв.7 по плана на селото, представляващ поземлен имот с идентификатор
53316.78.45, с площ 1261 кв.м, с построени в него четири сгради с
идентификатори 55316.78.45.1 - селскостопанска сграда от 58 кв.м.;
55316.78.45.2 - селскостопанска сграда от 53 кв.м; 55316.78.45.3 - жилищна
сграда от 77 кв.м и 55316.78.45.4 - селскостопанска сграда от 34 кв.м., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА
Г.А.Д.,
ЕГН ********** и Д.Р.Д., ЕГН ********** и двамата с настоящ адрес: ***, да
заплатЯТ на М.А.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, сумата от
500.00 лв. /петстотин лева/, представляваща направените по
делото разноски, съразмерно с уважената и отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд - гр.Шумен в двуседмичен срок от уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: