Р Е Ш Е Н И Е

74/28.1.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На осми януари две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П. Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2633 по описа на ШРС за 2018 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Н.Т.Д. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Д.С.от ШАК със съдебен адрес *** срещу “ОТП Факторинг България“ ЕАД с ЕИК 202317122 със седалище и адрес на управление гр.***** представлявано от И.Д.-М.. В исковата молба се сочи, че срещу ищеца било образувано изпълнително дело № 8714/2018г. на ЧСИ Р.Р. (прехвърлено от ЧСИ А.Т.) за събиране на вземане в размер на 1200 лв. в полза на „ОТП Факторинг България“ ЕАД по изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2130/2013г. на ШРС. Ищеца твърди, че към момента не съществува такова вземане, тъй като договора за цесия сключен между „ОТП Факторинг България“ ЕАД и „Банка ДСК“ ЕАД е нищожен, поради противоречието му с чл.2, ал.4 от Регламент № 575/2013г. Сочи, че ответника няма банков лиценз, затова и договор с който му прехвърлят такова вземане не може да бъде сключен. Сочи се, че договора за цесия е нищожен и поради пълна симулация, тъй като вземането съществувало още в полза на „Банка ДСК“ ЕАД и не било счетоводно отписано. Другото основание за недължимост на сумата било обстоятелството, че длъжника не бил уведомен надлежно за извършената цесия, поради което и не дължал нищо на ответника. Така също изпълнителното производство се считало за прекратено, поради изтичане на преклузивните срокове от последното извършено изпълнително действие по него. Въвежда се и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането с начало 19.07.2013г. и край на 19.07.2018г. В заключение се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищеца не дължи на ответника сума в размер на 1200 лв. по изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. № 2130/2013г. на ШРС, по който било образувано изпълнително дело № 8714/2018г. по описа на ЧСИ Р.Р..

В срока на писмен отговор се оспорва предявения иск, като се излагат аргументи, по всяко въведено от ищеца твърдение. Навеждат се доводи за недопустимост на възражението за нищожност на договора за цесия, доколкото същото е преклудирано във времето с влизане в сила на заповедта за изпълнение спрямо него. Оспорва се и възражението за изтекла погасителна давност, тъй като същата започва да тече от погасяване изцяло на вземането или от датата на обявяване на предсрочната му изискуемост. По отношение на възражението за настъпила перемпция се сочи, че същата не обосновава невъзможност за последващо принудително изпълнение чрез образуване на ново изпълнително дело, тъй като вземането продължава да съществува. В заключение се моли за оставяне без разглеждане на иска като недопустим, като в условията на евентуалност се моли за неговото отхвърляне. Правят се доказателствени искания.

В съдебно заседание ищеца не се явява лично, не изпраща представител и не депозира становище по съществото на делото.

В съдебно заседание за ответника се явява юрисконсулт М.В.редовно упълномощена. Оспорва редовността на исковата молба, като предявена от лице, нямаща представителна власт към момента на депозиране на същата. Оспорва допустимостта на иска, като навежда и доводи по съществото на спора. Поддържат се и аргументите развити в писмения отговор, като моли иска да бъде отхвърлен и да бъдат присъдени разноските в производството.

По отношение на възраженията за нередовност на исковата молба, съдът се е произнесъл в съдебното заседание, като е счел, че действията на пълномощника са потвърдени валидно от ищеца с изричното му изявление и адвокатско пълномощно, заверени в консулска служба на Република България в Англия, поради което и производството е продължило по същество.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 2130/2013г. по описа на ШРС по подадено от „Банка ДСК“ заявление по чл.417 от ГПК срещу Н.Т.Д., заповедния съд издал Заповед за незабавно изпълнение № 1129/19.07.2013г. и изпълнителен лист от 19.07.2013г. за сумата от 1200 лв. главница по Договор за овърдрафт от 21.09.2007г. , сума от 159.58 лв., представляваща лихва, заемни такси и такси за просрочие за периода от 06.12.2012г. до 16.07.2013г., ведно със законната лихва от 18.07.2013г. до изплащане на вземането и разноски в размер на 127.19 лв.

Видно от приложеното по делото изпълнително дело № 20189310408714 по описа на ЧСИ Р.Р. (стар номер 20138770400918 по описа на ЧСИ А.Т.) на 16.10.2013г. „Банка ДСК“ ЕАД подала молба за образуване на изпълнително дело срещу длъжника Н.Д., прилагайки изпълнителен лист от 19.07.2013г.

На 21.04.2015г. пред ЧСИ А.Т. била депозирана молба от „ОТП Факторинг България“ЕАД (стр.179 от делото), в която се сочи, че по силата на сключен между „ОТП Факторинг България“ЕАД и „Банка ДСК“ ЕАД Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 05.11.2013г. банката цедирала вземането си срещу длъжника Н.Т.Д., в качеството му на кредитополучател по Договор за кредит от 21.09.2007г. и молят да бъдат конституирани, като страна в производството. С резолюция на ЧСИ ответника бил конституиран в изп.д. № 918/2013г. по описа на ЧСИ А.Т.. На 08.05.2015г. била изпратена Покана за доброволно изпълнение на длъжника, като в разписката призовкар при ЧСИ отразил, че по сведение на майката на лицето, същото работило в чужбина от 3-4 години.

На 12.10.2015г. постъпила молба от взискателя „ОТП Факторинг България“ ЕАД за насрочване на опис на движимите вещи в дома на длъжника (стр.185 от делото).

На 21.10.2015г. било залепено уведомление по чл.47 от ГПК на вратата на дома на длъжника за връчването на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр.д. № 2130/2013г. по описа на ШРС. С Разпореждане от 26.11.2015г. на ЧСИ, съобщението било приложено по делото като редовно връчено.

На 25.04.2017г. до ЧСИ Даниела Златева(като правоприемник на ЧСИ А.Т.) била изпратена молба от взискателя с искане да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника, ако има такива разкрити в банки в България (стр. 203 от делото).

На 04.05.2017г. ЧСИ Даниела Златева изпратила запорни съобщения до „Първа инвестиционна банка“ АД и до „Банка ДСК“ ЕАД за наложен запор върху банковите сметки на длъжника, находящи се в посочените банки (стр.200-201 от делото). Запор бил наложен върху разплащателна сметка на длъжника, находяща се в „Банка ДСК“ ЕАД.

Фактическата обстановка по делото е възприета от съда от писмените доказателства по делото и приложените по делото изпълнително дело и ч.гр. д. № 2130/2013г. по описа на ШРС, като обосновават следните правни изводи:

По допустимостта на иска: Предявения отрицателен установителен иск е депозиран от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от водене на настоящия спор. В случая наличието на предпоставките, необходими за обосноваване на извода за допустимост на специалния установителен иск по чл.439 от ГПК касаят обстоятелства настъпили след издаване на изпълнителното основание, предвид изложените твърдения в исковата молба. Налице е и пасивна легитимация за ответника, предвид, че прехвърляне на изпълняемото право касае приемство в изпълнителния лист, а не приемство в изпълнителния процес. Въпросът за действието на цесията, настъпила в хода на изпълнителното производство е въпрос по съществото на спора по чл.439 от ГПК. В този смисъл е Определение № 504 от 18.10.2016г. на ВКС по ч.т.д. № 1819/2016г. II т.о. Поради това съдът не възприема доводите за недопустимост на иска направени от ответника в писмения му отговор.

По отношение основателността на иска по чл.439, ал.1 от ГПК: В исковата молба се навеждат няколко основни довода, касаещи основно прехвърлянето на вземането (цесията), като се сочи, че същата е нищожна, както и че длъжника не е бил уведомен за настъпилото прехвърляне на вземането му. Другата група доводи касаят настъпила в хода на изпълнителното дело перемпция, както и изтичането на 5 годишната давност за вземането - изтекла на 19.07.2018г.

Ответното дружество от своя страна оспорва твърденията за нищожност на цесията, като във връзка с уведомяването на длъжника се позовават на Решение № 156 от 30.11.2015г. на ВКС, II т.о. Излагат, че за вземания от договор за кредит петгодишната давност започва да тече от датата, на която е следвало да бъде върнат целия кредит изцяло или от датата на обявяване на предсрочната изискуемост, затова и давностния срок не е изтекъл.

Разпоредбата на чл.439 от ГПК, както беше посочено и по-горе, предвижда защита на длъжника по исков ред, основаваща се само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По отношение на твърдението за настъпила погасителна давност за вземането: Вземането за сума, предоставена по договор за банков кредит се погасява с общата 5 годишна давност. В настоящия случай се установява, че заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист са издадени на 09.07.2013г. или теченето на давността започва от този момент. Съгласно разясненията на т. 10 от Тълкувателно Решение № 2 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС действията, които прекъсват давността по чл.116, б.“в“ от ЗЗД са тези по предприемането на кое и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – налагане на запор, присъединяване на взискател, извършване на опис и др. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В настоящия случай изпълнителното производство е образувано на 16.10.2013г. (стр.145 от делото), като кредитора „Банка ДСК“ ЕАД е посочил изпълнителните способи, които е искал да бъдат приложени за принудителното събиране на вземането му. С последваща молба от цесионера „ОТП Факторинг България“ ЕАД вх. № 8421 на 12.10.2015г. е поискано насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника. Предвид, че и двете молби съдържат посочване на избран от взискателя способ на изпълнение, то с тях се прекъсва давността по отношение на вземането, съгласно мотивите на т.10 от Тълкувателното решение, според които искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността. Така няколко дена преди изтичането на двегодишния срок, в който е следвало да се предприемат същински изпълнителни действия и след изтичането на който изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, давността е прекъсната. От 12.10.2015г. е започнало да тече нов давностен срок за вземането, като теченето на давността отново е прекъсната с искането за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, находящи се в „Първа инвестиционна банка“ ЕАД и „Банка ДСК“ ЕАД от 25.04.2017г. (стр.203 от делото) и предприемането на последващи същински действия от страна на ЧСИ, а именно налагането на запор на 04.05.2017г. (стр.197-198 от делото). Поради гореизложеното съдът намира, че твърденията на ищеца за настъпила „перемпция“ в хода на изпълнителното дело останаха недоказани, като към момента този срок не е изтекъл. В този смисъл е Решение № 45 от 30.03.2017г. на ВКС по гр.д. № 61273/2016г. IV г.о. Следователно нова петгодишна давност е започнала да тече от 05.05.2017г. (датата следваща последното валидно изпълнително действие по делото) и към момента не е изтекла. Срокът на новата давност по чл.117, ал.1 от ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, като чл.117, ал.2 от ЗЗД не намира приложение в случая. Или съдът приема, че вземането не е погасено по давност, поради многократното прекъсване на давностния срок в хода на изпълнителното производство.

По отношение на твърденията в исковата молба, че ответникът не е легитимиран да води производството пред ЧСИ, тъй като ищецът – длъжник не бил уведомен за извършената цесия по никакъв начин, както и за нищожност на цесията, съдът намира следното: На настоящия съдебен състав е известна съдебна практика с постановяването на Решение № 209 от 28.11.2018г. на ВКС по т.д. № 2530/2017г., I т.о. В него се сочи, че без значение за основателността на иска по чл.439 от ГПК, срещу конституирания в изпълнителното дело цесионер, е установяване на надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД за извършената цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането. Вземането съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му. Основателността и валидността на искането за промяна на взискателя се прави от съдебния изпълнител и подлежи на контрол, включително и чрез ангажиране на личната му отговорност по реда на чл.74 от ЗЧСИ, ако е частен съдебен изпълнител. Следователно след като съдебния изпълнител носи отговорност за тези си действия, то длъжника не може да търси защита чрез оспорване дължимостта на вземането, с оглед действията на съдебния изпълнител. Изложените доводи касаят и твърденията за нищожност на договора за цесия, доколкото валидността на договора е преценен от ЧСИ. Предвид това въведените твърдения от ищеца за недължимост на вземането на ищеца, с оглед действията на ЧСИ, са неоснователни.

Поради изложените съображения съдът намира, че предявения иск по чл.439 от ГПК следва да се отхвърли, като неоснователен.

На основание чл.78, ал.8 от ГПК на ответника следва да бъде заплатена сума в общ размер на 200 лв., представляващо юрисконсулско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Т.Д. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Д.С.от ШАК, съдебен адрес ***, иск с правно основание по чл.439 от ГПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че ищеца не дължи на ответника сума в размер на 1 200 лв., по изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. № 2130/2013г. на ШРС, по който е образувано изпълнително дело № 20138770400918 по описа на ЧСИ А.Т. (нов № 20189310408714 по описа на ЧСИ Р.Р.), като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Н.Т.Д. с ЕГН ********** да заплати на “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК 202317122 на основание чл.78, ал.8 от ГПК сума в размер на 200 лв. (двеста лева), представляваща разноски по делото за юрисконсулско възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК и пълномощно.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: