Р Е Ш Е Н И Е

469/17.5.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На седми май две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2635 описа на ШРС за 2018 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявена искова молба от “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с ЕИК 200644029 със седалище и адрес на управление гр.***, чрез юрисконсулт К.П.срещу К.И.А. с ЕГН ********** ***. Ищецът сочи, че между „Провидент Файненшъл България“ ООД, в качеството му на заемодател и ответника бил подписан Договор за потребителски кредит № 592661863, въз основа на който между страните възникнала облигационна връзка и на ответника били предоставени 500 лв., които следвало да върне на 45 седмични погасителни вноски, ведно с такси и разноски. В договора били посочени всички условия, включително и фиксирана лихва от 68.30 лв. и 25 лв. такса за оценка на досие. Съгласно чл.25 от договора била уговорена и допълнителна услуга „кредит у дома“ представляваща домашна доставка на заетата сума в брой и седмично събиране на дължимите вноски, като таксата била в размер на 291.40 лв. Падежът на първата неплатена вноска настъпил на 10.07.2015г., като крайния срок на договора изтекъл на 25.07.2015г. На 28.07.2016г. между заемодателя и ищеца бил сключен договор за цесия. Уведомлението било изпратено от цесионера, за което бил упълномощен от цедента, като се върнало като неполучено от адресата. По искане на ищеца било образувано заповедно производство за вземанията, като в заключение се моли да бъде признато в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника в размер на 440.49 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 28.05.2015г., сключен между ответника и „Провидент Файненшъл България“ ООД, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, сума в размер на 51.79 лв., представляваща договорна лихва за периода от 10.07.2015г. до 25.07.2015г., сума от 27.38 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 10.07.2015г. до 31.05.2018г., както и сумата от 189.19 лв., представляващи такси за периода от 10.07.2015г. до 25.07.2015г., като вземанията са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 28.07.2016г., сключен между него и заемателя – цедент. Претендират се и разноските в заповедното и исковото производства.

С Определение № 3573/18.12.018г. на ответника бил назначен особен представител – адв. С.К. от ШАК, като препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били връчени на особения представител. В законоустановения срок постъпил писмен отговор от него, в който сочи, че исковете са допустими, но неоснователни. Оспорва се действителността на договора за цесия, като уведомяването на длъжника едва с исковата молба е недопустимо. Сочи се, че договора за кредит е недействителен, поради неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.7 -12 и т.20 от ЗПК. Оспорват се изцяло вземанията по основание и размер. Прави се възражение за настъпила погасителна давност по отношение на сумата от 189.19 лв. Прави се искане за откриване на производство по чл.193 от ГПК по отношение на авторството на подписа положен в договора за потребителски кредит от 28.05.2015г.

В съдебно заседание за ищецът не се явява представител, като се моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Моли се за уважаване изцяло на предявените искове, като се излагат обстойни доводи за горното.

В съдебно заседание за ответника се явява особения представител – адв. С.К., като се поддържа искането за оспорване на договора за кредит в производство по чл.193 от ГПК, като в тази връзка се моли да бъде задължен ищецът да представи оригинала на договора. Поради непредставянето му се прави искане доказателството да бъде изключено от кориците на делото и да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: По заявление по чл.410 от ГПК подадено от “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, в качеството му на заявител – цесионер, била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 870/26.06.2018г. за сумата от 440.49 лв. главница по цедиран договор за потребителски кредит № 592661863 от 28.05.2015г., сума от 51.79 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва дължима за периода от 10.07.2015г. до 25.07.2015г. и лихва за забава от 27.38 лв., за периода от 10.07.2015г. до 31.05.2018г., както и сума от 189.19 лв. – такса дължима за периода от 10.07.2015г. до 25.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението – 25.06.2018г. до окончателното му изплащане, както и разноски в размер на 75 лв. Заповедта била връчена на основание чл.47 от ГПК, поради ненамирането на ответника и по указания на съда заявителя внесъл искова молба, по която е образувано настоящото производство.

По делото е представено копие на сключен между „Провидент Файненшъл България“ ЕАД и ответника Договор за потребителски кредит № 592661863 от 28.05.2015г., в който на първа страница е записано, че заемодателя дава на заемателя кредит в размер на 500 лв. при фиксирана лихва от 68.30 лв. Таксата за оценка на досието била определена в размер на 25 лв., а за обслужване на кредита от дома на получателя била в размер на 291.40 лв. Или ответникът следвало да върне общо сума в размер на 884.70 лв. при 45 равни месечни вноски от 19.66 лв.

На 28.07.2016г. бил сключен договор за прехвърляне на вземания между „Провидент Файненшъл България“ ООД – цедент и “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД – цесионер. По делото е представено и Приложение № 1 към договора за цесия, в което фигурирало и вземането срещу длъжника. Цесионера се задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за цесията. По делото липсват доказателства ответникът – длъжник да е уведомен за цесията, преди връчване на исковата молба, каквито твърдения има в исковата молба.

За изясняване на фактическата обстановка по делото била допусната и назначена съдебно - счетоводна експертиза. От заключението на същата, неоспорено от страните и прието от съда, като компетентно и пълно дадено се установява, че размерът на кредита бил 500 лв., като последната погасителна вноска била на 18.08.2015г. Размерът на остатъчното задължение по пера било, както следва: главница от 440.49 лв., такса оценка „досие“ - 21.08 лв., договорена лихва - 51.79 лв., такса „кредит у дома“ - 227.04 лв., а лихвата за забава била в размер на 111.48 лв.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:

По допустимостта на исковете: Предявяването на установителен иск за съществуването или несъществуването на едно правно отношение е допустимо при наличие на интерес от това. При частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода преди издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по чл.422 от ГПК, както е в настоящия случай, легитимиран да участва в производството по установителния иск е и кредитора – цесионер, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. В настоящия случай тези положителни процесуални предпоставки са налице, като искът е предявен в законоустановения срок.

По основателността на иска по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с 9 от ЗПК: Предмет на исковете е установяване съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение, като в тежест на ищцовото дружество е да установи при условията на пълно и главно доказване, факта на съществуване на валидна облигационна връзка между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника, усвояването на кредита и факта на настъпила предсрочна изискуемост на вземането – предвид направените твърдения за това в исковата молба, както и размера на претендираното вземане по неговите отделни пера. Ищецът следва да установи и че между цедента и цесионера е сключен валиден договор за цесия, по силата на който на ищеца са били прехвърлени вземанията по договор за кредит с ответника, заедно с привилегиите и обезпеченията, както и че цесията е била съобщена на длъжника от надлежна страна.

В настоящия случай се оспорва истинността на писменото доказателство - Договор за потребителски кредит № 592661863, по отношение на авторството на подписа положен срещу „подпис на клиента“. Оспорването е направено с писмения отговор на ответника, като във връзка с това ищецът прави възражение, че особения представител на ответника няма процесуалната възможност да прави такова искане, тъй като не е във връзка с ответника и не познава неговия подпис. Следва да се отбележи, че съдът не възприема възражението на ищеца, тъй като особения представител има правомощия да защитава страната с всички дадени от закона доказателствени средства, включително и с оспорването по чл.193 от ГПК. Искането е направено в срок - с писмения отговор и е било допустимо. Предвид оспорването, както и на основание чл.183 от ГПК съдът е указал на ищеца да представи договора за потребителски кредит в оригинал и съобщението за това е получено на 09.04.2019г., като нито в указания едноседмичен срок, нито до датата на съдебното заседание, проведено на 07.05.2019г., ищецът е предприел действия, с които да изпълни задължението си или да вземе становище относно невъзможността да го представи в оригинал или в официално заверен препис. Задължението за представяне на оригинал на документа възниква за страната на основание чл.183 от ГПК. Съгласно чл.183 от ГПК страната може да представи заверен препис от документа, на който се позовава. Това облекчение обаче отпада, ако противната страна поиска да види оригинала и в такъв случай страната заверила преписа следва да го представи в оригинал или в официално заверен препис. Ако това задължение не се изпълни, преписът следва да се изключи от доказателствата по делото, дори и без да е направено изрично искане от другата страна, тъй като не се установява по делото, че такъв документ съществува. В този смисъл са Решение № 81 от 08.07.2014г. на ВКС по гр.д. № 5665/2013г. III г.о., Решение № 174 от 07.10.2013г. на ВКС по гр.д. № 1992/2013г. II г.о., Решение № 239 от 16.07.2013г. на ВКС по гр.д. № 1050/2012г. IV г.о., Решение № 95 от 07.05.2013г. на ВКС по гр.д. № 662/2012г. II г.о., Решение № 133 от 05.11.2010г. на ВКС по т.д. № 73/2010г. I т.о. и др. Поради изключването на това доказателство от делото, както и поради препятстването на възможността за събиране на доказателства във връзка с оспорването по чл.193 от ГПК, то съдът намира, че не се доказа наличие на облигационна връзка между ответника и „Провидент Файненшъл България“ ООД. С това и исковете, предявени от цесионера купил вземането от цедента „Провидент Файненшъл България“ ООД остават недоказани по основание. Останалите събрани по делото доказателства не са достатъчни за доказване на договорното отношение между ответника и цедента. Назначената съдебно-счетоводна експертиза е взела предвид приложените по делото доказателства, като към момента на изготвянето и приемането ѝ, договора като писмено доказателство, не е бил изключен от делото и съответно е съобразен в експертизата. Същевременно дори в Приложение № 1 вземането да е посочено с име и размер, то това не води до извода, че вземането е възникнало на правното основание, на което се позовава ищеца. Още повече, че съобразно чл. 10, ал.1 от Закона за потребителски кредит (ЗПК) договора за кредит се сключва в писмена форма на хартиен или друг носител.

Или по делото не се намират достатъчно доказателства, които да доведат до извода за наличие на договорни правоотношения между „Провидент Файненшъл България“ ЕАД и К.И.А.. Така остава недоказана първата предпоставка за основателността на установителните искове, по които е образувано настоящото производство. Поради това и съдът не следва да се произнася по направените от процесуалния представител на ответника възражения за нищожност на клаузи от договора, поради противоречие с разпоредби от Закона за потребителския кредит, тъй като по делото не се представи такъв договор.

Поради гореизложеното предявените установителни искове следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК положителни установителни искове за признаване на установено, че К.И.А. с ЕГН ********** *** дължи на “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с ЕИК 200644029 със седалище и адрес на управление гр.***, чрез юрисконсулт К.П.сумата от 440.49 лв.(четиристотин и четиридесет лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски кредит с № 592661863 от 28.05.2015г., сключен между “Провидент Файненшъл България” ООД с ЕИК 202513690 и ответника, ведно със законната лихва върху вземането, считано от 25.06.2018г. – датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, сумата от 51.79 лв.( петдесет и един лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 10.07.2015г. до 25.07.2015г., сумата от 27.38 лв.(двадесет и седем лева и тридесет и осем стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 10.07.2015г. до 31.05.2018г., както и сумата от 189.19 лв.(сто осемдесет и девет лева и деветнадесет стотинки), представляваща такси за периода от 10.07.2015г. до 25.07.2015г., които вземания са прехвърлени от “Провидент Файненшъл България” ООД на ищеца с Договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2016г. и Приложение № 1 към него, и за които е издадена Заповед за изпълнение № 870/26.06.2018г. по ч.гр.д. № 1863/2018г. по описа на ШРС.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: