Р Е Ш Е Н И Е
428/9.5.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №2659 по описа на ШРС за 2018 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са шест
положителни установителни иска с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД по
отношение на главницата, чл.422 от ГПК,
във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.99
от ЗЗД – по отношение на претендираната договорна лихва, чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД – по отношение на претенциите
за заплащане на такса разходи, чл.422 от
ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, във вр. с
чл.99 от ЗЗД, във вр. с чл.92 от ЗЗД по отношение на претенцията за неустойка и
чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД,
във вр. с чл.99 от ЗЗД, във вр. с чл.86 ЗЗД по отношение на претенциите за
лихва.
Производството по
настоящото дело е образувано по искова молба от „***” ООД, с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”***” №25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от М. Д. Д., съдебен адрес:***, офис 6,
чрез пълномощника чрез пълномощника юрисконсулт К. Г. В.-М.срещу Н.Й.Н., с ЕГН**********,***.
Ищцовото дружество твърди, че на 29.10.2014 год. между „***“ ООД и ответника
бил сключен Договор за кредит „Бяла карта“ с №*** по силата, на който
Заемодателят е предоставил на ответника револвиращ кредит в размер на 500 лева,
под формата на разрешен кредитен лимит, който усвоява чрез международна
кредитна карта Access Finance/CardCard/Visa. С Анекс от 20.02.2015 год. към
Договор за кредит „Бяла карта“ с №*** от 29.10.2014 год. страните договорили
максимален кредитен лимит в размер на 600 лева, впоследствие с анекс от
18.09.2015 год. същият бил увеличен на 800 лева, а считано от 24.02.2016 год. –
на 1000 лева, като срока на договора бил увеличен на шест години. Твърдят, че
общата усвоена сума била в размер на 2203.27 лева. Поради забава при заплащане
на текущото задължение на кредитополучателя била начислена договорна лихва в
размер на 593.64 лева за периода от 04.11.2014 год. до 07.01.2017 год. В
резултат на неизпълнение на задължението му била начислена и неустойка в размер
на 1347.27 лева за периода от 06.12.2014 год. до 07.01.2017 год. Съгласно Общите условия към договора за
кредит му били начислени такса разходи за събиране на кредита в размер на
242.50 лева за периода от 06.04.2015 год. до 07.01.2017 год. и лихва за забава
в размер на 131.68 лева за периода от 07.03.2017 год. /датата на която
вземането е станало автоматично предсрочно изискуемо/ до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Длъжникът не заплатил изцяло дължимия заем,
като със заплатената от негова страна сума в размер на 2885 лева били погасени
следните суми: такса за събиране на кредита – 160 лева; неустойка 1038.97 лева,
договорна лихва – 477.30 лева и главница в размер на 1208.73 лева. На
10.08.2017 год. било подписано Приложение №1 към Договор за продажба и
прехвърляне на взания /цесия/ от дата 07.11.2014 год. между „***“ ООД, с ЕИК***
и „***“ ООД, с ЕИК***, по силата на
което първото дружество е прехвърлило на второто вземането на ответника по
посочения по-горе Договор за кредит „Бяла карта“ с №*** от 29.10.2014 год. В
исковата молба излагат, че „***“ ЕАД е правоприемник на „***“ ООД. Ищцовото дружество твърди, че ответникът е
бил уведомен за извършената цесия по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД с Уведомително
писмо, изпратено му от „***“ ООД, което било получено лично на 20.08.2018 год.
В тази връзка излагат, че са били упълномощени в качеството си на цесионер по
договора да изпратят уведомление до длъжника. Тъй като ответникът не им
заплатил дължимата сума, ищцовото дружество инициирало производство по чл.410
от ГПК пред ШРС, по повод, на което им била издадена заповед за изпълнение. Тъй
като заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,
за ищеца възниква задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
С настоящата искова молба предявяват шест
положителни установителни иска с цена, както следва: 994.54 лева – главница,
представляваща неплатени суми по Договор за кредит „Бяла карта“, 116.34 лева –
договорна лихва за периода от 06.10.2016 год. до 07.01.2017 год., 308.30 лева –
неустойка за периода от 06.10.2016 год. до 07.01.2017 год., 82.50 лева – такса
разходи за събиране за периода от 06.12.2016 год. до 07.01.2017 год., 120.00
лева – такса разходи за дейност на служител и 131.68 лева – обезщетение за забава, считано от
07.03.2017 год. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащан на сумата. Молят ответникът да бъде осъден да им заплати
и направените по настоящото производство разноски, както и разноските, направени в хода на заповедното
производство.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не явява
представител. От името на упълномощен представител е депозирана писмена молба,
в която поддържат иска и правят искане за произнасяне с неприсъствено решение
при неявяване на ответника.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен
срок от негова страна не е бил депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание ответникът
не се явява лично, не изпраща представител и не изразява становище по
съществото на спора.
Съдът като съобрази материалите по делото,
установи, че в срока по чл.131 от ГПК ответникът не е представил отговор на
исковата молба, не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време с разпореждане на съда
от 16.10.2018 год. на ответника са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Не са
налице пречките по чл.324, 334 и 339 от ГПК, при които съществува забрана за
постановяване на неприсъствено решение, поради което и с оглед на направеното
искане от процесуалният представител на ищеца за произнасяне на съда с
неприсъствено решение, настоящият състав намира, че са налице изискуемите
процесуално-правни предпоставки, визирани в разпоредбите на чл.238, ал.1 и
чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като съобрази посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства: Договор за кредит „бяла карта“ от
29.10.2014 год., Приложение №1 към договор за кредит „бяла карта“, Анекси – 4
бр., рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 07.11.2014
год., Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД,
Приложение №1, Пълномощно Уведомително писмо изх.№УПЦ-С-АФ/***, Обратна
разписка, Пълномощно, товарителница, Вносна
бележка за заплатена държавна такса и материалите, приложени по ЧГД №1194/2018
год. по описа на ШРС, счита така предявените искове за вероятно основателни по
смисъла на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК, поради което намира, че същите следва да
бъдат уважени в условията на постановеното неприсъствено решение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца направените от него разноски в хода на заповедното и
настоящото производство в общ размер на 650 лева, включващи държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Й.Н., с ЕГН**********,*** ДЪЛЖИ НА „***” ООД, с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”***” №25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от М. Д. Д., съдебен адрес:***, офис 6,
чрез пълномощника юрисконсулт К. Г. В.-М.сумата 1753.36
лева /хиляда седемстотин петдесет и три лева и тридесет и шест стотинки/, от които 994.54 лева /деветстотин деветдесет и
четири лева и петдесет и четири стотинки/ – главница, представляваща неплатени
суми по Договор за кредит „Бяла карта“ №*** от 29.10.2014 год., сключен между „***“
ООД и Н.Й.Н., с ЕГН**********, вземането по който е било прехвърлено по силата
на Приложение №1 от 10.08.2017 год. към
Договор за продажба и прехвърляне на взания /цесия/ от 07.11.2014 год. между „***“
ООД, с ЕИК*** и „***“ ООД, с ЕИК***, 116.34
лева /сто и шестнадесет лева и тридесет и четири стотинки/ – договорна
лихва за периода от 06.10.2016 год. до 07.01.2017 год., 308.30 лева /триста и осем лева и тридесет стотинки/ – неустойка за
периода от 06.10.2016 год. до 07.01.2017 год., 82.50 лева /осемдесет и два лева и петдесет стотинки/ – такса
разходи за събиране за периода от 06.12.2016 год. до 07.01.2017 год., 120.00 лева /сто и двадесет лева/ –
такса разходи за дейност на служител и 131.68 лева /сто тридесет и един лева и
шестдесет и осем стотинки/ – обезщетение за забава, считано от 07.03.2017 год.
до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 30.04.2018 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответника Н.Й.Н., с ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ***” ООД, с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”***” №25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от М. Д. Д., съдебен адрес:***, офис 6,
чрез пълномощника юрисконсулт К. Г. В.-М.сумата от 650 лева /шестстотин и
петдесет лева/, представляваща направените от него разноски в заповедното и
настоящото производство за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
На основание разпоредбата на чл.240, ал.1 от ГПК
препис от решението да се връчи на ответника.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: