Р Е Ш Е Н И Е

234/15.3.2019г. , гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, на двадесет и втори февруари през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

Районен съдия: М. Марков

при секретаря М.Н., като разгледа докладваното от съдията,

гражданско дело № 2663 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

В производството по настоящото дело съдът е сезиран искова молба, която след поправянето й, е предявена с иск с посочено правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от Г.Г.Г. с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Д.С. от ШАК срещу “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. ***, законен представител: Н.Т.С. и М.Д.Д. – изпълнителни директори.

Ищецът основава исковата си претенция, като посочва, че е длъжник по вземане, което е придобито от ответника с договор за цесия. Твърди, че цесията е нищожна и се позовава на изтекла погасителна давност.

Моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, както е посочено, че не съществува правоотношение между страните, от което възниква задължение за него, на основание чл.124, ал.1 от ГПК. При условията на евентуалност иска от съда да прогласи нищожност на договора за цесия по чл.26, ал.2, предл.2, поради пълна симулация. Претендира давност.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез процесуален представител е подал отговор на исковата молба, като изразява становище, че предявеният иск по същество е допустим и основателен по отношение на възражението за изтекла погасителна давност. В отговора, ответникът е изразил становище по обстоятелствата, на които се основава искът и възраженията си срещу него. Иска от съда да вземе предвид обстоятелството, че не е дал повод за завеждане на иска, тъй като не са предприемани действия от ответника по отношение на ищеца.

При преценката на доказателствата, съдът взе предвид представените с исковата молба писмени доказателства, неоспорени от страните, както следва: ксерокопия на: справка за кредитополучател от БНБ, централен кредитен регистър от 17.05.2018 г.; представените с отговора писмени доказателства – ксерокопия на: Искане/Договор за заем CrediHome №1051-00102535/29.11.2008 г. ведно с Общи условия, Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 25.10.2012 г., ведно със справка, потвърждение за сключена цесия на осн. чл.99, ал.3 от ЗЗД, уведомително писмо до Г.Г. от 16.11.2012 г., пълномощни – 3 бр.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна, за което не се спори и от страните:

Ищецът е сключил договор за кредит с „Кредибул" ЕАД на 29.11.2008г., като е получил заем „Сгеdi Ноmе" в размер на 500 лева с цел закупуване на климатик, при седмична погасителна вноска от 36,07 лева, съгласно погасителния план, като след 13.02.2009г. спрял е изплащането на вноските си. С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.10.2012 год. сключен с „Кредибул" ЕАД, „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е придобило дълга на ищеца. „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е дружество, което по занятие купува необслужени вземания от банки, небанкови финансиращи институции и други юридически лица и събира тези вземания.

С уведомително писмо от 16.11.2012 год. ищецът е уведомен за извършеното прехвърляне на неговия дълг съгласно чл.99, ал.З от ЗЗД и е поканен да изпълни задължението си доброволно към новия кредитор.

След 16.11.2012 год., няма представени или констатирани по делото доказателства, за действия, от която и да е от двете страни по отношение на обслужването на кредита.

Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца са чл. 124, ал.1 от ГПК. От съда се иска, да се признае за установено, че не съществува правоотношение между Г.Г.Г. с ЕГН ********** и “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. ***, от което да възниква задължение за Г.Г.Г. с ЕГН ********** в размер на 702,00 лева, поради настъпила погасителна давност.

При условията на евентуалност, с посочено правно основание чл.26, ал.2, предл.2-ро от ЗЗД, договорът сключен на 25.10.2012г. за цесия между “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *** и „КРЕДИБУЛ“ ЕАД да бъде признат за нищожен.

По делото от страна на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. ***, се признава обстоятелството за настъпила погасителна давност по отношение на задължението на ищеца.

По съществото на спора, съдът формира следните правни изводи:

Предявен е иск за признаване за установено несъществуването на вземането на кредитора, поради настъпила погасителна давност.

Предвид установилата се теория и практика, изтеклата давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение. В този смисъл, съдът приема искът за допустим, дотолкова доколкото задължението продължава да съществува.

Ответникът не оспорва исковата претенция, като по същество признава иска. В този смисъл съдът намира, че всички направени възражения и искания на ищеца, с изключение на това за настъпила погасителна давност, са неотносими към делото, тъй като спор по същество не съществува.

По предявения евентуален иск.

Задължение за съда, да разгледа евентуалният иск, възниква само ако отхвърли главния иск. Съдът по същество уважава главният иск, при което не следва да разглежда евентуалния.

Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства, както и направеното признание на исковата претенция за настъпила погасителна давност.

Относно разноските:

Ищецът е направил искане за присъждане на разноските.

Ответникът, по отношение на разноските, иска от съда да вземе предвид обстоятелството, че не е дал повод за завеждане на иска, тъй като не са предприемани действия от ответника по отношение на ищеца.

Съдът намира, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Длъжникът признава, че вземането съществува, но оспорва само, че то впоследствие е погасено по давност. Право на кредитора е да кани длъжника да му плати и погасените по давност вземания, а на преценката на длъжника е дали да плати тези съществуващи вземания.

Съдът намира, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, по същество признава иска, в този смисъл разноските, следва да се възложат върху ищеца, във връзка с чл.78, ал.2 от ГПК. Тъй като обаче в тази насока не е направено искане, разноски не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че не съществува правоотношение между Г.Г.Г. с ЕГН **********, с адрес:г*** и “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. ***, от което да възниква задължение за Г.Г.Г. с ЕГН ********** в размер на 702,00 лева, поради настъпила погасителна давност.

ОТХВЪРЛЯ искането на Г.Г.Г. с ЕГН **********, с адрес:г*** за присъждане на направените в производството разноски, на основание чл.78, ал.2 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Шумен в двуседмичен срок от връчването му от страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: