Р Е Ш Е Н И Е
424/8.5.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На десети април през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №2664 по описа на ШРС за 2018 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск с правна
квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.124 от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от “***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.***4, ***, сграда 6, представлявано от М. П. Ф., съдебен адрес:
гр.София, ж.к.***, ул.“***“ №6, ет.5, чрез адв.З. Й. Ц.от САК срещу Ц.Х.С., с
ЕГН**********,***.
Ищцовото дружество твърди, че между „***“ ЕАД
/сега “***” ЕАД/ и ответницата Ц.Х.С. на
били сключени общо 14 Договори и допълнителни споразумения за предоставени мобилни услуги и лизингови
услуги за предоставени мобилни телефони. Въз основа на посочените договори и
допълнителни споразумения ответницата ползвала мобилни и лизингови услуги, за което в периода м.септември 2016 –
м.декември 2016 год. й били издадени общо 11 фактури. Тъй като ответникът не
изплатил дължимата сума ищцовото дружество на основание чл.410 от ГПК подало в
Районен съд – гр.Шумен заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу С.,
в резултат на което било образувано ЧГД №2070/2018 год. по описа на ШРС. Тъй
като след издаване на заповедта за изпълнение ответникът не е бил намерен на
известните по делото адреси и връчването на заповедта за изпълнение е станало
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, за ищцовото дружество на основание разпоредбата
на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си
по съдебен ред.
С настоящата искова молба предявяват положителен
установителен иск, като молят съда да признае за установено, че ответникът
дължи на “***” ЕАД сумата от 1336 лева – главница, представляваща незаплатени
суми за предоставени мобилни услуги, такси и лизингови вноски за ползвани
мобилни апарати и таблети, за които са били издадени фактури
№7245358328/01.09.2016 год., №7245849011/10.09.2016 год.,
№7246075170/15.09.2016 год., №7246644366/01.10.2016 год., №7247187894/10.10.2016 год., №7247423445/15.10.2016 год., №7248540353/10.11.2016 год.,
№7248776809/15.11.2016 год.,
№7249958930/10.12.2016 год., №7250128293/15.12.2016 год., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите. Молят също съдът с решението си да осъди
ответника да им заплати разноските по заповедното и настоящото
производство.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не се
явява представител. От тяхно име е депозирана писмена молба на 08.04.2019 год.,
в която излагат становище по съществото на спора, като молят предявените искове
да бъдат уважени изцяло.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били изпратени на ответника. Тъй като последният не е бил открит на
адреса, посочен в исковата молба и в изготвената по делото служебна справка от
НБД и от ТД на НАП, на основание разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК му е бил
назначен особен представител. В законоустановения едномесечен срок от страна на
назначения на ответника особен представител е бил депозиран писмен отговор. В
отговора особеният представител на ответника излага, че счита предявения иск за
допустим, но неоснователен. Не оспорва факта, че между ответницата и ищцовото
дружество е бил сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити, на база на който на 21.10.2016 год. ответницата е
получила кредитна карта. В същото време възразява срещу твърдението за
настъпила предсрочна изискуемост и начина на начисляване на възнаградителната
лихва. Твърди, че от доказателствата по делото не се установява ответницата да
е била уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, поради което
счита, че договора между тях не е
прекратен. Моли предявения иск да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично.
За него се явява назначения особен представител – адв.К.Ш. от ШАК, като оспорва предявения иск, като поддържа депозирания отговор и
изложените в него правни съображения.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Между „***“ ЕАД /сега “***” ЕАД/ и
ответницата Ц.Х.С. били сключени общо 14
Договори и допълнителни споразумения за
предоставени мобилни услуги и лизингови услуги за предоставени мобилни
телефони. Въз основа на посочените договори и допълнителни споразумения ответницата
ползвала мобилни и лизингови услуги, за
което в периода м.септември 2016 – м.декември 2016 год. й били издадени общо 11
фактури, както следва:
-фактура №7245358328/01.09.2016 год. на стойност
326.32 лева, включваща месечна абонаментна такса, такса за спиране на номер и
потребени услуги за мобилни номера 0894785314 и 0895395448, касаещи отчетния
период 01.08.2016 год. – 31.08.2016 год.;
-фактура №7245849011/10.09.2016 год. на стойност
52.09 лева, включваща месечна абонаментна такса, такса за допълнителен пакет,
такса за спиране на номер и потребени услуги за мобилни номера 0895097788 и
0897262668, касаещи отчетния период 10.08.2016 год. – 09.09.2016 год.;
-фактура №7246075170/15.09.2016 год. на стойност
82.94 лева, включваща месечна абонаментна такса, лизингова вноска за мобилен
апарат и таблет, потребени услуги за мобилни номера 0897054584 и 0894793491,
касаещи отчетния период 15.08.2016 год. – 14.09.2016 год.;
-фактура №7246644366/01.10.2016 год. на стойност
45.88 лева, включваща месечна абонаментна такса и такса за спиране на номер за
мобилни номера 0894785314 и 08955395448, касаещи отчетния период 01.09.2016
год. – 30.09.2016 год.;
-фактура №7247187894/10.10.2016 год. на стойност
50.21 лева, включваща месечна абонаментна такса, такса за допълнителен пакет,
лизингова вноска за мобилен апарат и
потребени услуги за мобилни номера 0895097788 и 0897262668, касаещи отчетния
период 10.08.2016 год. – 09.09.2016 год.;
-фактура №7247423445/15.10.2016 год. на стойност
82.52 лева, включваща месечна абонаментна такса, лизингова вноска за мобилен
апарат и таблет потребени услуги за мобилни номера 0897054584 и 0894793491,
касаещи отчетния период 15.09.2016 год. – 14.10.2016 год.;
-фактура №7248540353/10.11.2016 год. на стойност
12.58 лева, включваща месечна абонаментна такса, такса за допълнителен пакет,
лизингова вноска за мобилен апарат за
мобилни номера 0895097788 и 0897262668, касаещи отчетния период 10.10.2016 год.
– 09.11.2016 год.;
-фактура №7248776809/15.11.2016 год. на стойност
33.13 лева, включваща месечна абонаментна такса и лизингова вноска за мобилен
апарат и таблет за мобилни номера
0897054584 и 0894793491, касаещи отчетния период 15.10.2016 год. – 14.11.2016
год.;
-фактура №7249958930/10.12.2016 год., по която се
претендира само сума на стойност 102.36
лева, включваща предсрочно изискуем остатък от четири лизингови вноски за
мобилен апарат.
-фактура №7250128293/15.12.2016 год., по която се
претендира само сума на стойност 547.97
лева, включваща предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилен
апарат и таблет.
По последните две фактури, както и по фактура №7249519315/01.12.2016 год. са били
начислени и неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни
услуги, които не са били предмет на издадената заповед за изпълнение в производството
по ЧГД №2070/2018 год. и които не се
претендират и в настоящото производство.
Тъй като дължимите суми не са били заплатени от
страна на ответницата ищцовото дружество
на основание чл.410 от ГПК подало в Районен съд – гр.Шумен заявление за издаване
на заповед за изпълнение срещу С., в
резултат на което било образувано ЧГД №2070/2018 год. по описа на ШРС. Тъй като
след издаване на заповедта за изпълнение ответникът не е бил намерен на
известните по делото адреси и връчването на заповедта за изпълнение е станало
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, за ищцовото дружество на основание разпоредбата
на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си
по съдебен ред.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от:
Договор за правна защита и съдействие от 21.08.2018 год., Пълномощно, Фактура
№5664/22.08.2018 год., Договори за мобилни услуги, ведно с приложени Общи
условия, Договори за лизинг, Записи на заповед, Допълнителни споразумения, за
мобилни услуги, фактури №№7245358328/01.09.2016 год., 7245849011/10.09.2016
год., 7246075170/15.09.2016 год., 7246644366/01.10.2016 год., 7247187894/10.10.2016 год., 7247423445/15.10.2016
год., 7248540353/10.11.2016 год., 7248776809/15.11.2016 год.,
7249958930/10.12.2016 год., 7250128293/15.12.2016 год., 7249519315/01.12.2016
год., Платежно нареждане за заплатена
държавна такса, както и от материалите, приложени по ЧГД №2070/2018 год. по описа на ШРС.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от
изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по
която вещото лице дава заключение, че процесните фактури са осчетоводени в
счетоводството на ищцовото дружество, че счетоводството на дружеството е водено
редовно, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 18.07.2018 год. неплатените
суми по фактурите възлизат общо на 2385.68 лева, като ищцовото дружество
претендира само сума в размер на 1336.00 лева.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения по силата на
сключените между „***“ ЕАД /сега “***”
ЕАД/ и ответницата Ц.Х.С. 14 броя Договори
и допълнителни споразумения за
предоставени мобилни услуги и лизингови услуги за предоставени мобилни
телефони. От представените като писмени доказателства по делото 11 броя фактури
се установява, че в периода м.септември 2016 – м.декември 2016 год. ответницата
е ползвала мобилни и лизингови услуги. В същото време обаче независимо от
факта, че на последната са били издадени фактури на обща стойност 2418.64 лева,
предмет на претенцията на ищцовото дружество в настоящото производство е само
сумата от 1336.00 лева, формирана по следния начин: 326.32 лева, представлява
претендирана сума по фактура №7245358328/01.09.2016 год., включваща месечна
абонаментна такса, такса за спиране на номер и потребени услуги за мобилни
номера 0894785314 и 0895395448, касаещи отчетния период 01.08.2016 год. –
31.08.2016 год.; 52.09 лева, представляваща претендирана сума по фактура
№7245849011/10.09.2016 год., включваща месечна абонаментна такса, такса за
допълнителен пакет, такса за спиране на номер и потребени услуги за мобилни
номера 0895097788 и 0897262668, касаещи отчетния период 10.08.2016 год. –
09.09.2016 год.; 82.94 лева, представляваща претендирана сума по фактура
№7246075170/15.09.2016 год., включваща месечна абонаментна такса, лизингова
вноска за мобилен апарат и таблет, потребени услуги за мобилни номера
0897054584 и 0894793491, касаещи отчетния период 15.08.2016 год. – 14.09.2016
год.; 45.88 лева, представляваща претендирана сума по фактура
№7246644366/01.10.2016 год., включваща месечна абонаментна такса и такса за
спиране на номер за мобилни номера 0894785314 и 08955395448, касаещи отчетния
период 01.09.2016 год. – 30.09.2016 год.; 50.21 лева, представляваща
претендирана сума по фактура №7247187894/10.10.2016 год., включваща месечна
абонаментна такса, такса за допълнителен пакет, лизингова вноска за мобилен апарат и потребени услуги за
мобилни номера 0895097788 и 0897262668, касаещи отчетния период 10.08.2016 год.
– 09.09.2016 год.; 82.52 лева, представляваща претендирана сума по фактура
№7247423445/15.10.2016 год., включваща месечна абонаментна такса, лизингова
вноска за мобилен апарат и таблет потребени услуги за мобилни номера 0897054584
и 0894793491, касаещи отчетния период 15.09.2016 год. – 14.10.2016 год.; 12.58
лева, представляваща претендирана сума по фактура №7248540353/10.11.2016 год.,
включваща месечна абонаментна такса, такса за допълнителен пакет, лизингова
вноска за мобилен апарат за мобилни
номера 0895097788 и 0897262668, касаещи отчетния период 10.10.2016 год. –
09.11.2016 год.; 33.13 лева, представляваща
претендирана сума по фактура №7248776809/15.11.2016 год., включваща месечна
абонаментна такса и лизингова вноска за мобилен апарат и таблет за мобилни номера 0897054584 и 0894793491,
касаещи отчетния период 15.10.2016 год. – 14.11.2016 год.; 102.36 лева, представляваща
претендирана сума по фактура №7249958930/10.12.2016 год., включваща предсрочно
изискуем остатък от четири лизингови вноски за мобилен апарат и 547.97 лева, представляваща
претендирана сума по фактура №7250128293/15.12.2016 год., включваща предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски за мобилен апарат и таблет.
Не се спори между страните по делото, че С. не е
заплатила посочените суми, поради което съдът намира, че така предявения положителен
установителен иск се явява основателен и доказан и следва да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото
дружество сумата от 1336 лева, представляваща ползвани мобилни и лизингови
услуги в периода м.септември 2016 – м.декември 2016 год. В подкрепа на
изложеното е и изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, по която
вещото лице дава заключение, че претендираната сума от 1336 лева не е заплатена
от ответницата.
Съдът не кредитира възраженията на особения
представител на ответницата, изложени в отговора на исковата молба и в съдебно
заседание, че доколкото представените по
делото фактури не носят подписа на ответницата, то същите не могат да се считат
за годно доказателство относно отразените в тях факти. В тази връзка съдът
съобрази обстоятелството, че подписът на получателя на услугата не е сред
задължителните реквизити на фактурата, посочени в чл.6, ал.1 от ЗСч. Приложените
като писмени доказателства по делото фактури съдържат всички изискуеми,
съгласно чл.6, ал.1 от ЗСч реквизити и отразяват съществените елементи на сключените
между страните договори за продажба, респективно за предоставяне на мобилни
услуги, поради което същите следва да се приемат като годно доказателство за
удостоверените в тях факти, в това число и факта на реалното предоставените и ползвани от
ответницата услуги. В тази връзка съдът
съобрази и заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, от което става ясно, че посочените фактури са била осчетоводени в
счетоводството на ищцовото дружество по кредита на счетоводна сметка 703
„Приходи от услуги“, по съответната аналитична сметка в зависимост от
ползваната услуга, кредит счетоводна сметка 4532 ДДС продажби и дебит
счетоводна сметка 411 – Вземания от клиенти.
С оглед изпадането си в забава ответницата дължи и
законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.07.2018 год. до окончателното
изплащане на сумата.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на
ищцовото дружество и направените по заповедното и настоящото производство
разноски в общ размер на 1325.18 лева, представляваща заплатена държавна такса,
адвокатско възнаграждение, възнаграждение за назначения в производството особен
представител и възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц.Х.С., с ЕГН**********,*** ДЪЛЖИ НА “***” ЕАД, с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.***4, ***, сграда 6,
представлявано от М. П. Ф., съдебен адрес: гр.София, ж.к.***, ул.“***“ №6,
ет.5, чрез адв.З. Й. Ц.от САК сумата в
размер на 1336.00 лева /хиляда триста тридесет и шест лева/, представляваща
ползвани мобилни и лизингови услуги в периода м.септември 2016 – м.декември
2016 год. във връзка с издадени фактури №№7245358328/01.09.2016 год.,
7245849011/10.09.2016 год., 7246075170/15.09.2016 год., 7246644366/01.10.2016
год., 7247187894/10.10.2016 год.,
7247423445/15.10.2016 год., 7248540353/10.11.2016 год., 7248776809/15.11.2016 год.,
7249958930/10.12.2016 год. и 7250128293/15.12.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.07.2018 год.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Ц.Х.С., с ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА “***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.***4, ***, сграда 6, представлявано от М. П. Ф.,
съдебен адрес: гр.София, ж.к.***, ул.“***“ №6, ет.5, чрез адв.З. Й. Ц.от САК направените
в хода на заповедното и настоящото производство разноски в общ размер на 1325.18 лева /хиляда триста двадесет и
пет лева и осемнадесет стотинки/, включващи заплатена държавна такса,
адвокатско възнаграждение, възнаграждение за назначения в производството особен
представител и възнаграждение за вещо лице, съгласно представен списък.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: