Р
Е Ш Е Н И Е
254/22.3.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд,
в публичното заседание, на шести март две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Людмила Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№2683/2018 г. по описа на ШРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск, с правно
основание чл.49 във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД.
В исковата си молба до съда, ищецът И.Н.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, излага, че по ИД№495/2014
г. по описа на ЧСИ Д.З. всеки месец, неправомерно са ѝ удържани суми от
трудовото възнаграждение, тъй като доходът бил несеквестируем. На частния
съдебен изпълнител били предоставени пълномощия от взискателя, ответното
дружество „Макроадванс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Г.С. Р.“ №147, ет.5, ап.14, представлявано от В. Г. С. , по реда на чл.18 от ЗЧСИ. Излага и аргументи за
нищожност на договор за цесия, без да посочва страните по договора. Поради
изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде осъден
ответникът да ѝ заплати сума в размер на 1 500,00 лева, представляваща
част от обезщетение за причинените ѝ имуществени вреди, нанесени й пряко
и непосредствено, чрез направени удръжки от трудовото ѝ възнаграждение,
което е под минималната работна заплата, като запорът и удръжките са извършени
по ИД №495/ 2014г. на ЧСИ Д.З., като общия размер на вредите е 4 011,59
лв., нанесени в периода от 24.07.2014 г. до 21.04.2017 г. Ищецът претендира и
обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху търсената сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението. Претендира и разноски.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът,
депозира отговор, в който сочи, че счита иска за допустим, но неоснователен, за
което излага аргументи. Основното възражение на ответника е, че искът е
предявен срещу ненадлежна страна, тъй като соченото изпълнително дело
първоначално е образувано по искане на взискателя „Райфайзенбанк България“ ЕАД,
като за процесния период взискател по изпълнителното дело е именно посочената
банка.
От събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи
следното от фактическа и правна страна:
Не
се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени доказателства,
че по молба на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, на 27.05.2014 г. е образувано
ИД№20148760400495 по описа на ЧСИ Д.З., с рег. №876 на КЧСИ. Делото е
образувано срещу ответника, в качеството му на длъжник въз основа на издаден на
10.03.2014 г. изп. лист, с който е разпоредено ответникът и В.Х.В., солидарно
да заплатят на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, сумата от 5576, 70 лева- главница;
1342.66 лева-редовна лихва;1103, 01 лева-наказателна лихва, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 07.03.2014 г. до изплащане на вземането,
както и сума от 540, 45 лева- направени разноски. По делото са извършвани принудителни
действия срещу ответника. Банката, в качеството ѝ на взискател, е възложила
на съдебния изпълнител, по силата на чл.18 от ЗЧСИ, да извърши цялостна справка
за имущественото състояние на длъжника и да определи способа на изпълнение.
Съобразно дадените правомощия, съдебният изпълнител е извършил съответните
справки, като е насочил изпълнението срещу ответника и пристъпил към събиране
на дълга, чрез запор върху трудовото му възнаграждение. Чрез този способ са
събрани суми посредством извършени удръжки от трудовото възнаграждение на
длъжника, изплатени на взискателя „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Запорът е
наложен със запорно съобщение, получено от работодателя на ответника на
10.06.2014 г. Работодателят на ответника, действащ в качеството си на трето
задължено лице, с писмо, получено от ЧСИ на 13.06.2014 г. е изпълнил
задължението си по чл.508 от ГПК, като е уведомил изпълнителния орган, че
признава вземането и първата вноска по запора, в размер на 1/3 от нетното
трудово възнаграждение ще бъде направена през месец юни 2014 г. До третото лице
през 2016 г. е изпратено ново запорно съобщение, с което съдебният изпълнител е
уведомил третото лице за актуализация
дълга на ответника, с оглед, че има присъединен нов изпълнителен лист,
като взискателят е отново „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Третото лице е
уведомило ЧСИ, че признава актуализираното вземане и ще изпълнява запора.
Ответникът, с молба, представена по делото на 18.04.2017 г. е поискал да се
прекратят удръжките от заплата ѝ, тъй като след удръжките размерът на
заплатата ѝ ставал под установената за страната минимална работна
заплата. Съдебният изпълнител, с писмо от 21.04.2017 г. е уведомил третото
задължено лице, работодател на ответника, че трудово възнаграждение под
минималната работна заплата за страната представлява несеквестируем доход. С
молба от 03.09.2018 г. „Райфайзенбанк България“ ЕАД е уведомило съдебния
изпълнител, че е прехвърлило вземанията си, предмет на изпълнителното дело на ответното
дружество, като постъпилите след молбата суми по делото следва да се превеждат
по сметка на новия кредитор. Ответникът на 12.10.2018 г. също е представил
молба по делото, с която е обективирал искане да бъде конституиран като
взискател по делото, с оглед сключения на 23.08.2018 г. между него и
„Райфайзенбанк България“ ЕАД договор за цесия, по силата на който са му
прехвърлени вземанията, предмет на изпълнителното дело.
Разпоредбата
на чл.49 от ЗЗД гласи, че този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Съобразно наведените в исковата молба и отговора твърдения съдът
квалифицира главния иск като такъв по чл.49 от ЗЗД. За да възникне деликтната
отговорност по чл.49 от ЗЗД следва да са налице, в условията на кумулативност,
следните предпоставки: възлагане на работа; вреда, причинена при или по повод
изпълнение на възложената работа; противоправно поведение, което може да бъде
действие или бездействие; причинна връзка между вредата и противоправното
поведение на изпълнителя; вина у изпълнителя. Участници в правоотношението,
което възниква при този фактически състав са най- малко три лица- този, който е
възложил някаква работа /възложител/, лицето, което при или повод изпълнение на
работата причинява вреди /изпълнител/ и пострадалият. Отговорността по чл.49 от
ЗЗД има гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето, което е
възложило работата, а от виновното и противоправно поведение на изпълнителя на
тази работа. В случая съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на
изпълнителя се предполага до доказване на противното, т.е. действа оборима
презумпция за вина. В разглеждания казус, безспорно се установи, че ответникът
е станал носител на вземанията, предмет на ИД№20148760400495 по описа на ЧСИ Д.З.,
на 23.08.2018 г., т.е. повече от година след конкретно въведения от ищеца
период, за който твърди, че са му причинени вредите, чрез неправомерно
извършените удръжки от трудовото му възнаграждение. За процесния период
безспорно се установи, че взискател по изпълнителното дело е друго лице
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, като ответното дружество не е било страна по
конкретното изп. производство, т.е. няма как да носят отговорност, по смисъла
на чл.49 от ЗЗД, лица, на които ответникът
е възложил извършване на някакви действия по изп. дело. Поради
изложеното заключава, че така предявеният иск е изцяло неоснователен и следва
да се отхвърли.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Н.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, срещу „Макроадванс“ АД,
ЕИК 201127435, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г.С. Р.“
№147, ет.5, ап.14, представлявано от В.Г.С. , осъдителен
иск, с правно основание чл.49 във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на
сума от 1 500,00 лева /хиляда и петстотин лева/, представляваща част от
обезщетение за причинените ѝ имуществени вреди, нанесени й пряко и непосредствено,
чрез направени удръжки от трудовото ѝ възнаграждение, което е под
минималната работна заплата, като запорът и удръжките са извършени по ИД №495/
2014г. на ЧСИ Д.З., като общия размер на вредите е 4 011,59 лв., нанесени
в периода от 24.07.2014 г. до 21.04.2017 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: