Р Е Ш
Е Н И
Е
326/8.4.2019г.
Шуменският
районен съд, в публичното заседание на , седми март, през
две хиляди и деветнадесета година, в състав :
СЪДИЯ
: З. Иванова
при секретаря А.
П., като разгледа докладваното от районният съдия гр.д. №2689 по описа за 2018 година, за да
се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск по чл.422 , ал.1 от ГПК.
Депозирана
е искова молба от „Агенция за събиране на вземания „ ЕАД , ЕИК *** , седалище и адрес на управление :
гр.София , бул*** , представлявано от Н. Т. С.и М. Д. Д. срещу М.С.А. , ЕГН **********, в която
посочва, че длъжникът е призован
по реда на чл.47 от ГПК , което наложило
предявяването на настоящият иск. Ищецът
излага, че на 01.07.2017г. бил сключен Договор за цесия между „Изи Асет
Мениджмънт” АД, ЕИК *** и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК*** (с
предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД) , по
силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № ***
г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника било
прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски.
На 1.11.2017 г. било подписано Приложение 1 към Допълнително
споразумение от дата 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД (понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД), по
силата на което „Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлило в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД вземането, произтичащо от договор за потребителски
кредит № *** г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника ,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви, такси, комисионни и други разноски. Договора за потребителски кредит
съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД била упълномощена, в
качеството си на цесионер по Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.11.2010 г. да изпраща уведомления за извършената цесия .В
изпълнение на изискванията на закона и по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД ответникът бил уведомен за извършената цесия
.
Твърди , че съобразно уговорките в договора за
кредит , ответникът му дължи следните суми : главница в размер на 489,10 лв.. договорна лихва в размер
на 68,46 лв., такса за оценка на
досие в размер на 23,32 лв.,
такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на Кредитополучателя в размер на 119,24 лв., такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя в размер на 276,99 лв. и обезщетение за забава в
размер на 58,41 лв. или сума в общ размер на 1035,52 лева, ведно с лихвите до изплащане на
вземането. Претендира присъждане на разноските направени в хода на
заповедното производство, както и
присъждане на разноските направени в хода на настоящото производство, и
юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350
лева. Моли
при наличието на предвидените в закона
предпоставки , за бъде постановено
неприсъствено решение .
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор , не се явява в
съдебно заседание .
Съдът
като констатира , че ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба , въпреки , че е редовно призован ,
не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие и на
страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание , както и че не съществуват
пречките по чл.324,334 и чл.339 от ГПК
, намира , че са налице кумулативно изискуемите процесуално –правни
предпоставки по чл. чл.238 ал.1 и
чл.239 ал.1 т.1 от ГПК за постановяване
на неприсъствено решение . От друга
страна , при преценка на представените по делото доказателства : Приема
представените с исковата молба писмени доказателства като относими, допустими и необходими, а
именно: Договор за потребителски кредит № *** ведно с Договорни разпоредби; Формуляр за кандидатстване за кредит с
дта 02.06.2016 г.; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителен кредит; Погасителен план; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010
г., сключен между „Изи Aceт Мениджмънт" АД и „Агенция за
събиране на вземания“ ООД; Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД; Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г.; Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и
Извлечение от Приложение № а2 за
сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД; потвърждение за сключена цесия на
основание чл. 99, ал.3 от ЗЗД между „Изи
Асет Менинджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ АД от 01.11.2017 г.;
Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал.3 от ЗЗД между „Файненшъл България“ ЕООД и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД; Приложение № 1 към рамков договор за прехвърляне на вземания
(цесия) сключен между Изи Асет
Мениджмънт“ АД и Агенция за събиране на
вземания ЕАД на 16.11.2010 г.; Уведомително писмо от „Изи Aceт Мениджмънт" АД чрез „Агенция за
събиране на вземания“АД с изх.№ УПЦ-П-ИАМ-ФН/593435694 от 23.11.2017 г. ; Уведомление за извършено прехвърляне на
вземания (цесия) № ЛД-П-ИАМ-ФН/593435694
от 23.11.2017 г., известие за доставка; както и изслушаната ССЕ , съдът
намира , че искът се явява вероятно основателен
по смисъла на чл.239 ал.1 т.1 от
ГПК , поради което същият следва да бъде уважен в условията на неприсъствено решение .
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца деловодни разноски по
настоящото дело в размер на 625 лева ,
от които 75 лева – държавна такса , 350 лева – юрисконсутско възнаграждение и
200 лева – възнаграждение на ВЛ по ССЕ .
Съгласно
т.12 от ТР № 4/2014 г. по ТД № 4/2013 г. следва с настоящото решение да бъдат
присъдени и разноските извършени от
ищеца в заповедното производство които
са 75 лева .
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М.С.А. , ЕГН **********,
адрес:с*** дължи на „Агенция за събиране на вземания „
ЕАД , ЕИК *** , седалище и адрес на
управление : гр.София , бул*** , представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д., в
качеството му на частен правоприемник (цесионер) на „Изи Асет Мениджмънт" АД сумата 1 035,52
лева ( хиляда тридесет и пет лева и
петдесет и две ст.) лева , разпределена както следва : 489.10 лева –
главница , сумата 68.46 лева - договорна
лихва за периода от 05.10.2016 г. до 02.08.2017 г., 23.32 лева - такса за оценка на досие за периода
от 05.10.2016 г. до 02.08.2017 г., 119.24
лева - такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой
по местоживеене на кредитополучателя за периода от 05.10.2016 г. до 02.08.2017
г., 276.99 лева - - такса за услуга
„Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
кредитополучателя за периода от 05.10.2016 г. до 02.08.2017 г., сумата 58.41 лева
- обезщетение за забава за периода от
01.07.2017 г. до 31.05.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 489,10 лева
, считано от 31.05.2018г. , до изплащане на вземането , за която сума е издадена Заповед за изпълнение №763/01.06.2018г.
по
ч.гр.д. №1566/2018 г. по
описа на ШРС.
ОСЪЖДА М.С.А.
, ЕГН ********** да заплати на „Агенция за събиране на вземания „ ЕАД , ЕИК ***, обща сума от 700 ( седемстотин ) лева , от които 75 лева – деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. №1566/2018 г. по
описа на ШРС и 625 лева –
деловодни разноски в настоящото производство .
Решението не подлежи
на обжалване .
На основание чл.240 ал.1 от ГПК препис от настоящото решение да се
връчи на ответника .
СЪДИЯ: