84/30.1.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, на
осми януари през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Районен съдия: М.
Марков
при секретаря М.Найдева,
като разгледа докладваното от съдията,
гражданско дело №2692
по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.79, ал. 1 от ЗЗД, във
вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД, във вр. с
чл.99 от ЗЗД.
Настоящото производство е образувано по искова
молба от “Кредитреформ
България“ ЕООД , ЕИК ***, седалище и адрес на управление : гр.София , бул.*** ,
представлявано от Р.В., срещу Ж.Т.Ж.
, ЕГН **********, адрес ***, със съединени обективно и субективно осъдителни
искове, с които се иска да бъде осъден ответника да плати суми съгласно сключен
договор за кредит от 15.09.2015г., както следва: 750,00 лева - главно
задължение /главница/ по договор за кредит, ведно със законната лихва за забава
от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; 882,00 лева –
наказателна лихва, за периода от 16.10.2015г. до 31.01.2018г. и 117,23 лева - такса
за експресно разглеждане. Претендира присъждане на извършените по делото
разноски.
Ищецът
основава исковата си претенция твърдейки, че на 15.09.2015г. дружеството „4финанс“ЕООД, опериращо под
търговска марка „Вивус“ предоставило паричен заем на ответника, за който бил
сключен договор. Сочи,
че между „4финанс“ЕООД в качеството му на цедент и “Кредитреформ България“ ЕООД е сключен Договор за прехвърляне на
вземания, по силата, на който са прехвърлени и вземанията по посочения Договор
за потребителки кредит. Според ищеца, длъжникът е уведомен за цесията на 16.03.2018г.
Моли ответникът да бъде осъден за посочените
задължения. Претендира разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е подал отговор на
исковата молба. На същия са му изпратени и е получил лично исковата молба, с
всички приложения към нея. Не се явява или представлява в съдебно заседание. Не
сочи доказателства.
Ищецът
чрез процесуалния си представител, в хода на делото по същество сочи, че
поддържа исковата претенция и прави искане за постановяване на неприсъствено
решение при наличие на условия за това.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на
закона, съдът намира за установено следното:
Предявени са съединени обективно
и субективно осъдителни искове от “Кредитреформ
България“ ЕООД , ЕИК ***, седалище и адрес на управление : гр.София , бул.*** ,
представлявано от Р.В., срещу Ж.Т.Ж.
, ЕГН **********, адрес ***, с които се иска да бъде осъден ответника да плати
суми съгласно сключен договор за кредит от 15.09.2015г., както следва: 750,00
лева - главно задължение /главница/ по договор за кредит, ведно със законната
лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане; 882,00 лева – наказателна лихва, за периода от 16.10.2015г. до 31.01.2018г.;
117,23 лева - такса за експресно разглеждане и законната лихва върху главницата
от датата на подаване исковата молба 19.09.2018 г., до окончателното изплащане
на задължението.
Предявените искове са по чл.79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.240 от ЗЗД,
във вр. с чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД, като по делото правно
значение имат следните обстоятелства: договор за кредит от 15.09.2015г. между „4финанс“ЕООД и ответника и условията му; точното изпълнение или неизпълнение на
задълженията на всяка от страните по договора; съществуване
на твърдяното в полза на ищеца вземане по основание, размер и длъжник, както и
настъпилия падеж.
Съгласно
разпоредбата на чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна
съдът може да постанови неприсъствено решение. Тези последици са редовно
указани на ответника с разпореждането на съда по чл.131 от ГПК и с
определението по чл.140 ГПК.
С
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца
неоспорени писмени доказателства и
правилата на доказателствената тежест, по силата на които ответникът следваше
да установи изпълнението на претендираните парични задължения, съдът приема, че
предявените искове за изпълнение на договорни задължения са вероятно
основателни.
По
изложените съображения се налага изводът, че са налице предпоставките на чл.238
ал.1 и чл.239 ал.1 от ГПК и по спора следва да бъде постановено неприсъствено
решение.
На основание чл.78
ал.1 ГПК искането на ищеца за присъждане на разноски, е основателно, поради
което следва да бъде уважено.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Ж.Т.Ж. , ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление :
гр.София, бул***, представлявано от Р.В. - общо сума в размер
на 1749,23 /хиляда седемстотин четиридесет и девет лева и двадесет и три
стотинки/ лева, от които 750,00
лева - главно задължение /главница/ по договор за кредит; 882,00 лева – наказателна
лихва, за периода от 16.10.2015г. до 31.01.2018г.; 117,23 лева - такса за
експресно разглеждане и законната лихва върху главницата от датата на подаване исковата
молба 19.09.2018 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Ж.Т.Ж. , ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление :
гр.София , бул.*** , представлявано от Р.В. сума
в общ размер на 510,00 лева (петстотин и десет лева), от които 150,00 лева – разноски за държавни такси и 360,00 лева за
платено адвокатско възнаграждение, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.
На
основание чл. 239, ал. 4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: