Р Е Ш Е Н И Е

235/15.3.2019г. , гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, на двадесет и втори февруари през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

Районен съдия: М. Марков

при секретаря М.Н., като разгледа докладваното от съдията,

гражданско дело № 2695 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с иск с посочено правно основание чл.439 от ГПК, предявен от М.М.А. с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Д.С. от ШАК срещу „ЛИЗИНГОВА КОМПАНИЯ ЕВРОЛИЙЗ“ ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.М.Д..

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Ищецът е длъжник по ИД № 6 от 2011г., по описа на ЧСИ Я.Д. при ШОС. Счита, че му се събират суми по прекратено по силата на закон изпълнително дело с настъпила „Перемция“ за периода 2011 до 2014г. Ищецът се позовава на изтекла погасителна давност и твърди, че не дължи претендираната от ответника сума.

Моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че не дължи на ответника сумата от 1200,00 лева, на основание чл.439, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.116 от ГПК. Претендират се и направените по настоящото дело разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез процесуален представител е подал отговор на исковата молба, в който оспорва изцяло предявения иск, вкл. твърдението в исковата молба, че взискателят не е извършвал действия в периода 2011 г. - 2014 г. и това, че изпълнителното дело е прекратено. Посочва, че длъжниците са плащали погасителни вноски по делото доброволно, както и това, че в периода 2012 - 2014 г. по искане на взискателя делото е било спряно. Взискателят е искал извършване на изпълнителни действия - налагане на запор на вземания на двамата длъжници по процесното изпълнително дело.

При преценката на доказателствата, съдът взе предвид представените с исковата молба писмени доказателства, неоспорени от страните, както следва: призовка за принудително изпълнение до М.А. по изп. дело №*** по описа на ЧСИ Д. с изх. №***/16.05.2016 г., ксерокопие на договор за паричен заем №284/22.01.2009 г. от Лизингова компания Евролийз; служебно изискано копие на изп. дело №*** по описа на ЧСИ Д..

Фактически констатации:

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 20.05.2016 г., ищецът е получил призовка за принудително изпълнение на парично задължение по изп. дело №*** по описа на ЧСИ Д., образувано по молба на „ЛИЗИНГОВА КОМПАНИЯ ЕВРОЛИЙЗ“ ООД, ЕИК:***. Ищецът бил осъден солидарно с длъжника И.Я.А., да заплатят сума в размер на 2265,45 лева, ведно със законната лихва.

По делото не се спори, че по молба на „ЛИЗИНГОВА КОМПАНИЯ ЕВРОЛИЙЗ“ ООД е инициирано ч.гр.д №***/2010 г. по описа на РС-Шумен за издаване на изпълнителен лист в полза на молителя. Бил издаден изпълнителен лист от 23.12.2010г., по посоченото дело. Посредством молба от кредитора от 05.01.2011г. по описаното задължение, е образувано изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ Я.Д. при ШОС. От представеното под формата на копие изпълнително дело е видно следното:

В хода на изпълнителното дело са извършвани множество действия от ЧСИ, вкл. и доброволни плащания от страна на длъжниците, които са превеждани на взискателя в периода от март 2011г. до май 2012г. От май 2012г. до 07.06.2013г. са извършвани допълнителни изпълнителни действия, за които са внасяни съответните такси и разноски за извършването им. На 07.06.2013г. изпълнителното дело е било спряно на основание чл.432, т.2 от ГПК. На 09.09.2014г., делото е било възобновено по искане на взискателя, като и е внесена такса за извършване на справки за длъжниците от НАП. В периода до 29.09.2015г. са извършвани множество действия по изпълнението, по искане на взискателя, вкл. с които са наложени запори на банкови сметки на длъжниците. На 22.10.2015г. по молба на ищцата от 29.09.2015г. е вдигнат запора на банковите й сметки в „Инвестбанк“АД. В периода от декември 2015г. до март 2016г. също са налице доброволни плащания от страна на длъжниците, които са превеждани на взискателя.

С резолюция на ЧСИ от 16.05.2016г. е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжниците, във връзка с което е изпратена посочената най-горе призовка за принудително изпълнение на парично задължение по изп. дело №*** по описа на ЧСИ Д..

От материалите по изп. дело е видно, че опис не се е извършил, а длъжниците са продължили изплащане на задълженията си. В периода от юни 2016г. до юли 2018г. са налице доброволни плащания от страна на длъжниците, които са превеждани на взискателя, както и са извършвани допълни действия по изпълнението.

Правни изводи:

Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца са предявен отрицателен установителен иск, с който ищецът иска да реализира защита срещу материалноправна незаконосъобразност на принудителното изпълнение по посоченото изпълнително дело, като бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи по изпълнителното дело посочената парична сума.

Предявеният отрицателен установителен иск, съдът е приел за допустим. Ищецът следва да установи и да докаже, че фактите, на които основава твърдяното в исковата молба основание за оспорване на вземането са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Правният интерес от предявяване на настоящия иск се обосновава с твърденията за изтекла погасителна давност.

По съществото на спора, съдът формира следното мнение:

Предявен е иск срещу взискателя за установяване несъществуването на правото, предмет на принудителното изпълнение, който се квалифицира по чл. 439 от ГПК, във вр. с чл.124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 от ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден изпълнителен лист. В последният случай длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите, като се позова на факти /погасяване по давност, плащане, прихващане и др./, настъпили след издаването му. Настоящият иск се основава на твърдения за факти, възникнали след издаване на изпълнителния лист.

Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, когато взискателят в продължение на две години не поиска извършване на нови изпълнителни действия, изпълнителното производство подлежи на прекратяване. Съобразно ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение. Изпълнителният процес съществува само и доколкото, чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи, а взискателят е длъжен да поддържа висящността му като предприема съответните изпълнителни действия. В изпълнителният процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение.

В конкретният случай, от материалите по изпълнително дело с №*** по описа на ЧСИ Я.Д. при ШОС, е видно, че от образуване на делото са предприети регулярно множество валидни действия по събиране на вземането, които са подробно посочени по-горе в периода от образуване на изпълнителното дело до месец юни 2018г.

Ето защо съдът приема, че давността за принудителното събиране на вземането по издадения изпълнителен лист не е изтекла. Взискателят е поддържал със свои действия висящността на изпълнителния процес, внасял е съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, искал е прилагането на нови изпълнителни способи, както и е получавал плащания.

Предвид гореизложените съображения, следва да се приеме, че предявената претенция  е недоказана и като  такава следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона.

Относно разноските:

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и направеното от ответника искане, ищецът следва да бъде осъден да заплати разноските направени в настоящето производство, с оглед представените доказателства за действително извършени разноски за защита и съдействие от един адвокат в размер на 480,00 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция, с която се иска да се приеме за установено между страните, че М.М.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи поради погасено по давност право на принудително изпълнение на „ЛИЗИНГОВА КОМПАНИЯ ЕВРОЛИЙЗ“ ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.М.Д. сума в размер на 1200,00 лв., в качеството й на длъжник по /ИД №***/2011г./ изпълнително дело №*** от 2017г. по описа на ЧСИ Я.Д. при ШОС, на основание чл. 439, във вр. с вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, както и претенцията за направените по настоящото дело разноски.

ОСЪЖДА М.М.А. с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЛИЗИНГОВА КОМПАНИЯ ЕВРОЛИЙЗ“ ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.М.Д. сумата от 480,00 /четиристотин и осемдесет/ лева, представляваща направени в производството разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от връчването му от страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: