Р Е Ш Е Н И Е
117/8.2.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, девети състав, в публично съдебно
заседание проведено на четвърти февруари, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа
докладваното от съдията ГД № 2701/2018г., по описа на ШРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от С.И.А. ***,
в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете А. О.М.
против О.М. ***, в която са предявени в условията на обективно кумулативно, както
първоначално, така и последващо – насрещно, съединение, искове, с правно
основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 123, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 3, вр. чл. 143,
ал. 2 СК, за постановяване на решение, с което да бъде разрешен съществуващ
между страните спор, в качеството им на родители на малолетно дете по въпросите
относно: упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните
отношения на ответника с детето и плащане на месечна издръжка за бъдеще време.
Ищцата основава исковата си претенция твърдейки, че с ответника живяли на семейни начала, от което съвместно
съжителство имали родено едно дете -А. на 4 г. и 10 месеца. След раздялата им
ответникът отвел детето със себе си в дома на своята майка, след като й нанесъл
побой и я заплашил, че ако направи опит да взема детето ще я унищожи физически
и психически. Въпреки молбите й да не отделя детето от нея ответникът го взел.
Тя била безсилна, наранена, уплашена и съсипана. Въпреки всичко многократно
посетила дома на бащата с молба да види детето и да поговорят като разумни
родители, но получила заплахи и обиди от ответника. При последното посещение
майката на ответника й нанесла удари, получила множествени охлузвания и
драскотини в областта на лицето, шията и ръката. Не й било позволено да види
детето. Твърди, че бащата не се грижи за детето, а тази която го отглежда е
неговата баба. Сезирала е органите на реда - подала е жалби за тормоз и
насилие. Твърди, че притежава необходимия родителски капацитет да се грижи за
детето и има финансови възможности затова. Моли да бъде постановено решение с
което да й бъдат предоставени родителските права върху детето, както и да бъде
определено местоживеенето му при нея. На ответника да бъде определен режим на
лични контакти както следва: всяка първа и последна събота н неделя
на месеца, от 10 часа в събота до 17 часа в неделя, като детето ще бъде вземано
и връщано от дома на майката с адрес: гр. Ш.,
***
и 15 дни през лятото, когато майката не с в платен годишен отпуск. Да бъде
осъден ответникът да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 150 лв.
чрез нея, с падеж всяко първо число на текущия месец, считано от датата на
подаване на исковата молба до настъпване на причини за изменяне или отмяна на
издръжката в предвидените от закона случаи, като посочва банкова сметка. ***.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът депозира
отговор на исковата молба. Намира иска за допустим, но неоснователен. Оспорва
твърденията изложени в исковата молба. Твърди, че никога не е употребявал
насилие спрямо ищцата. На 23.01.2016 г. ищцата сама си тръгнала от обитаваното
жилище заедно с детето. След около двадесет дни го
потърсила да вземе детето, защото тя не можела да се грижи за него. На
следващия ден той заедно с майка си отишли в дома, където живеели родителите на
ищцата и взели детето. Детето му било предадено доброволно. От тогава до
настоящия момент той и детето живеели в гр. Шумен в дома на родителите му. През
месец юни 2016 г. ищцата пожелала да види детето. На следващия ден той и детето
отишли да се срещат с ищцата. На тази среща тя се е съгласила детето да остане
да живее при него, а тя да го вижда когато има възможност. На следващия ден му
се обадила по телефон и заявила, че не е съгласна. Направила опит да вземе
детето от дома му в негово отсъствие и без негово съгласие. Детето станало
свидетел на този инцидент и било стресирано. Наложило се да се обърне към
лекар. Моли съдът да отхвърли молбата. Прави възражение да му бъде предоставено
упражняването на родителските права върху детето, като бъде определено
местоживеенето му при него. На ищцата да бъде определен режим на лични контакти
както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа в събота до
18.00 часа в неделя с преспиване, както и в продължение на един месец през
лятото по време па лятната ваканция на детето, чиято по време не съвпада с
платения му годишен отпуск. Да бъде осъдена ищцата да заплаща за детето, чрез
него месечна издръжка в размер на 150 лв., платима до 5-то число па месеца за
който се отнася, считано от момента на подаването на исковата молба в съда до
настъпване на основанията за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка вноска до момента на окончателното и изплащане.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните редовно призовани, се
явяват лично и с процесуални представители. Изразяват становище, че междувременно
са постигнали споразумение по спорните въпроси относно родителските права,
режима на лични контакти, местоживеенето и издръжката на детето. Производството
е трансформирано от исково, с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, в
охранително, с правно основание чл. 127, ал. 1 СК, при което страните се явяват
молители.
Съдът, като обсъди доводите на молителите и
доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото Удостоверение за раждане на
А. О.М., издадено въз основа на Акт за раждане № *** г., на Община Т., се установява, че двамата молители са родители на
детето А. О.М., с ЕГН **********, роден на *** г.. От приетият
по делото Социален доклад рег. № 1968/01.02.2019 г. на Д ”СП” – гр. Шумен, се установява, че детето живее в дома на бащата. Жилището е в добро състояние,
обзаведено с всички необходими вещи и ел. уреди за едно домакинство, хигиенно –
битовите условия са добри. Бащата притежава необходимия родителски
капацитет да се грижи за детето. От изисканата справка от НАП, офис Шумен се
установява, че молителите работят на трудово правоотношение и реализират доходи
над минималния за страната. При изслушването в открито съдебно заседание молителите
са единодушни, че на този етап от развитие на отношенията, споразумението е в
интерес на детето.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Молителите в производството са лица, между които няма
сключен граждански брак. Същите са родители на детето и към настоящия момент не
живеят заедно, поради което молбата е процесуално допустима. Разгледана по
същество е основателна. Задължение на двамата родители е да осигурят в пълен
обем грижите, вниманието и обичта, от които детето се нуждае, същевременно да
отговорят на потребностите му от контакти, както с бащата, така и с майката.
Съдът, като взе предвид, че в съдебното заседание двамата родители поддържат че
са уредили въпросите относно родителските права, режима на лични контакти,
местоживеенето и издръжката на детето, че решението им да уредят отношенията по
повод на детето си е сериозно и взаимно, че постигнатото споразумение по чл. 127
ал. 1 СК отговаря на изискванията на закона и защитава интересите на детето,
намира подадената молба за основателна. Същата следва да бъде уважена, а
постигнатото споразумение – утвърдено.
Относно разноските:
Предвид характера на производството молителката следва
да бъде осъдена да плати държавна такса по споразумението в частта относно
издръжката на детето. Настоящият състав на ШРС намира, че постигнатото между
страните споразумение в частта относно издръжката на детето е съдебна спогодба
по смисъла на чл. 78, ал. 9 ГПК, поради което общия размер на дължимата такса
възлиза на 108.00 (сто и осем лева) лева, на основание чл. 7, т. 2 от Тарифа за
държавните такси събирани от съдилищата по ГПК. С оглед изявлението на молителката,
че е съгласно да плати направените в производството разноски от молителя, същите
следва да бъдат присъдени в претендирания размер, за което има приет списък по
чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 127 ал.1 ГПК,
съдът
Р Е Ш И:
Утвърждава постигнатото между С.И.А., с ЕГН **********, постоянен адрес: *** и О.М.М., с ЕГН **********,
адрес: ***, споразумение по чл. 127, ал. 1 СК, в следният смисъл:
Предоставя упражняването на родителските права върху малолетното
дете А. О.М., с ЕГН **********, роден на *** г. на бащата О.М.М., с ЕГН **********,
като определя местоживеенето му при него.
Определя режим на лични контакти на майката С.И.А., с ЕГН **********, с детето А. О.М.,
с ЕГН **********, както следва: Всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10
ч. в събота до 18 ч. в неделя с преспиване при майката; 30 дни през лятото,
когато бащата не е в платен годишен отпуск, в периода от 22.06. до 15.09.;
Новогодишните празници - всяка нечетна година детето ще празнува нова година с
майката, а всяка четна година с бащата; За празника майката 8-ми март детето да
прекарва с майката, като ако се случи делничен ден от 17 ч. до 20 ч., ако е
почивен ден целия ден от 10 до 18 ч.; За рождения ден на детето 17.12. – всяка
нечетна година детето ще празнува с майката от 10 до 18 ч. и всяка четна детето
ще празнува с бащата; На рождения ден на майката 10.04. също да празнува с
майката, при същите условия както на рождения ден на детето, ако е делничен ден
от 17ч. до 20 м., а през почивните дни от 10 ч. до 18 ч., всяка година.
Осъжда С.И.А., с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***,
да плаща в полза на детето А. О.М., с ЕГН **********, роден на *** г., чрез
неговия баща и законен представител О.М.М., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150.00 (сто и петдесет)
лева, считано от 01.01.2019 г., с падеж десето число на месеца, за който се
дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.
Осъжда
С.И.А., с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, да
плати на О.М.М., с ЕГН ********** с
адрес: ***, сумата от 500.00 лв. (петстотин лева) представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда С.И.А., с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС
Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата 108.00 лева (сто и осем лева), представляваща държавна такса по иска за издръжка, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Районен съдия: