507/28.5.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На четиринадесети
май две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател:
Жанет Марчева
Секретар: П.Н.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 2702 описа на ШРС за 2018г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
осъдителен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД, във връзка с чл.228 от ЗЕС за
сумата от 37.34 лв., представляваща абонаментни такси дължими по договор за мобилни
услуги и осъдителен иск по чл.92 от ЗЗД за сумата от 352.75 лв., представляваща
неустойка за прекратения договор.
Производството
по делото е образувано по искова молба от „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 131468980 със седалище
и адрес на управление гр.***, чрез адв. В.П.Г.от АК – София, със съдебен адрес ***
срещу М.Б.К. с ЕГН ********** с адрес ******.
В изправената по указание на съда искова молба (лист 24
от делото) се сочи, че между «А1 България» ЕАД и ответницата съществувало
валидно облигационно отношение по Договор с
индивидуален потребителски номер М 4362403 от 29.12.2014г., с който на
ответника били предоставени далекосъобщителни услуги за мобилен номер 0884
651069 по абонаментен план за срок от 24 месеца и такса от 24.90 лв. В срока на действие на договора били издадени
следните фактури: Фактура № 307138333/26.01.2015г. с падеж 10.02.2015г. за
отчетен период 23.12.2014г. – 22.01.2015г. за сумата от 18.67 лв.; Фактура № 308730102/26.02.2015г.
с падеж 13.03.2015г. за отчетен период 23.01.2015г. – 22.02.2015г. за сумата от
18.67 лв.. Доколкото плащане от страна на ответника не е последвало за
стойността на фактурите, в които е посочена далекосъобщителната услуга, то
мобилния оператор едностранно прекратил договора и с фактура № 566715395/03.07.2015г.
с падеж 03.07.2015г. за отчетен период 23.05.2015г. – 22.06.2015г. начислил
неустойка за предсрочно прекратяване на договора, поради неизпълнението му от
ответника за сумата общо от 352.75 лв. Към момента на подаване на исковата
молба не са заплатени задълженията, като горното обосновавало и правния интерес
от провеждане на настоящото производство. В заключение се моли за уважаване на
установителния и осъдителния искове и присъждане на разноските в
производството.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са
били редовно връчени на ответника, чрез особения представител, назначен с Определение № 733 от
08.03.2019г. В законоустановения едномесечен срок бил депозиран писмен отговор,
в който се прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
вземането за абонаментни такси и предоставяни услуги, тъй като за тези вземания
давността е тригодишна и на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД е изтекла към
момента на предявяване на исковете. По отношение на иска за неустойка се сочи,
че същата е нищожна поради противоречие с добрите нрави. В заключение се моли да
бъдат отхвърлени исковете, като неоснователни.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител,
депозира се становище по хода на делото, с което се моли исковете да бъдат
уважени излагайки се обстойни аргументи за това, както и да им бъдат присъдени
съдебните разноски в производството.
За ответникът
редовно призован чрез особения си представител, се явява адв. С.Д. от ШАК,
която поддържа изложеното от нея в писмения отговор и моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът
съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства
и становищата на страните, приема от
фактическа страна следното:
Между
страните не се спори, а и видно от Договор № 504198525 от 29.12.2014г. (лист 4 от делото) и Приложение
№ 1 от същата дата, се установява, че
ищецът се задължил да предоставя на ответника електронни съобщителни услуги за
срок от 24 месеца по Тарифен план „Мтел Мобилен интернет L_2г. – Коледа
2014“ с месечна абонаментна такса от 24.90 лв. с ДДС за номер 0884651069. Съгласно
т.5.3.1 от Приложение № 1, ако абонатът наруши задълженията си произтичащи от
договора, от това приложение или от Общите условия на оператора, то мобилния
оператор има право да прекрати договора по отношение на тези или на всички
предоставени от него услуги и/ или да получи неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата на
прекратяване до изтичане на определения срок на ползване. В срока на действие на договора били издадени
Фактура № 0307138333 от 26.01.2015г. за период от 23.12.2014г. – 22.01.2015г.
на стойност 18.67 лв. с краен срок за плащане 10.02.2015г., ведно с Приложение
А към нея и Фактура № 0308730102 от 26.02.2015г. за период от 23.01.2015г. –
22.02.2015г. на стойност 18.67лв. с краен срок за плащане 13.03.2015г., ведно с
Приложение А към нея. Тези задължения не били платени от ответницата.
По делото са
представени и Общите условия (ОУ) на мобилния оператор, като съгласно чл. 26.5
от ОУ „Мобилтел“ предоставя на абоната 15-дневен срок след издаване на фактурата
за плащане на посочената в нея сума, като несъблюдаването на срока дава право
на оператора да прекрати договора. Правото на оператора да преустанови достъпа
на абоната до мрежата и/ или да прекрати договора е уредено и в чл. 27.2 от ОУ.
В ОУ съществува и изрична разпоредба уреждаща отношенията при неплащане, а
именно чл.54.12, която гласи, че договорът на абоната се счита едностранно
прекратен от страна на Мобилтел, в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната е продължила
повече от 124 дена. Поради което и била
издадена Сметка № 0566715395 от 03.07.2015г.
на стойност 352.75 лв., представляваща начислена неустойка.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:
По
основателността на иска по чл.79 от ЗЗД, във връзка с чл. 228 от ЗЕС: По делото е
признато за обстоятелство, ненуждаещо се от доказване съществуването на
облигационни отношения между страните, основани на валиден Договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с № 504198525 от 29.12.2014г. От представените по
делото фактури се установява доставката на тези услуги и съответно изпълнението
на ищеца по договора. От доказателствата по делото е установено, че към момента
плащане от страна на ответника не е направено. По възражението на ответника за
изтекла погасителна давност на вземанията по тези фактури, направено чрез
особения представител, съдът намира следното: Вземанията са станали изискуеми в
пълния им дължим по договора размер на датите посочени във фактурите, а именно
10.02.2015г. и 13.03.2015г. В настоящия случай вземанията имат характеристиките
на периодичните плащания по чл.111, б.“в“ от ЗЗД, които се погасяват с тригодишна
давност, като същите са погасени съответно на 10.02.2018г. и 13.03.2018г., или
към датата на депозиране на исковата молба – 20.09.2018г., от която дата би се
прекъснало теченето на погасителната давност, неудовлетворените вземания на
кредитора са били вече погасени по давност. Поради гореизложеното възражението
е основателно и осъдителния иск за сумата от общо 37.34 лв. следва да се
отхвърли, като неоснователен.
По
основателността на иска осъдителния иск по 92 от ЗЗД: В случая ответника притежава качеството
„потребител“ по смисъла на § 13, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), а според
чл.143 от ЗЗП „неравноправна клауза“ в договор сключен с потребител е всяка
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. За нищожността на такава клауза
съдът следи служебно и без да е наведено възражение от ответника – Решение на Съда от 26.04.2012г. по дело
С-472/10 на Съда на Европейския Съюз и Решение
№ 23/07.07. 2016г. по т.д. № 3686/2014г. на ВКС, ТК, І т.о. В случая клаузата, според която доставчикът има право сам
да прекрати договора и същевременно да претендира под формата на неустойка
възнаграждението за услуга, която не е предоставил е нищожна. Това е така
защото, след като операторът сам е предпочел да прекрати договора с потребителя
вместо да запази неговото действие и да претендира изпълнение по него, заедно с
обезщетение за забава или неустойка за забава, то той не разполага с възможност
едновременно под формата на неустойка да претендира изпълнение по прекратен
договор и то за неговия пълен срок на действие и то при това без сам да
предлага насрещно изпълнение. Ако приемем обратното то, доставчикът ще получи
имуществена облага от абоната в размер, какъвто би получил, ако договорът не
беше прекратен, но в случая без да предоставя достъп до мрежата си, респективно
без да предоставя мобилни услуги. С това уговорената в Приложение № 1 и ОУ
неустойка излиза много извън типичната си обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция, което води до значително неравновесие между правата и
задълженията на мобилния оператор и на абоната, създавайки условия за
нарушаване на принципа на справедливост. Следва да се отбележи, че в чл.7.3.1
от Приложение 1 има текст, който гласи, че операторът не дължи неустойка при
предсрочно прекратяване на договора, когато договорът се прекратява по причини,
за които операторът отговаря. При това
положение клаузата води до значително неравноправие между договарящите страни и
на основание чл.143, т.5 и т.6 от ЗЗП същата е нищожна. Следователно основания
на нея иск за неустойка в размер на 352.75 лв. е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
За пълнота
следва да се посочи и че едностранното прекратяване на договора влиза в
противоречие с разпоредбата на чл.20а, ал.2 от ЗЗД, която сочи, че договорите
могат да бъдат прекратени само по взаимно съгласие на страните или на
основания, предвидени в закона. Или в случая неизпълнението на договорно
задължение през предварително определен в договора срок (в случая 124 дена) е
основание за приложение на общото правило на чл.87, ал.1 от ЗЗД, уреждащо развалянето
на договора, а не води до неговото едностранно прекратяване. Следователно,
доколкото процесния договор е сключен в писмена форма, изявлението за
прекратяваното му също следва да е в такава форма и с него следва да се даде
подходящ срок за изпълнение. По делото липсват твърдения и доказателства,
ищецът да е отправял до абоната писмено предизвестие за изпълнението му по
договора. Липсата на надлежно прекратяване на договора препятства пораждане на
вземане за неустойка в полза на ищеца, поради прекратяване преди изтичане на
срока на действието му.
При този
изход на делото, претенцията на ищеца за присъждане на съдебните разноски
направени както в настоящото, така и в заповедното производство се явява неоснователна
и тези разноски следва да останат за сметка на ищеца.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел“ЕАД) с ЕИК 131468980 със седалище и адрес на управление гр.***, чрез адв. В.П.Г.от АК – София, със съдебен адрес *** срещу М.Б.К. с ЕГН ********** с адрес ****** иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД с искане да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 37.34 лв.(тридесет и седем лева и тридесет и четири стотинки), представляваща главница по Договор № 504198525 от 29.12.2014г., по който са издадени Фактура № 0307138333 от 26.01.2015г. и Фактура № 0308730102 от 26.02.2015г. за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по договора, като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 131468980 (с
предишно наименование „Мобилтел“ЕАД) срещу М.Б.К. с ЕГН ********** иск с правно
основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума
в размер на 352.75 лв.(триста петдесет и два лева и седемдесет и пет стотинки),
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор № 504198525
от 29.12.2014г., за което и
издадена Сметка № 0566715395 от 03.07.2015г., като неоснователен и недоказан.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: