282/28.3.2019г.
Шуменският районен съд, в публичното заседание на двадесет и осми февруари , през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
при секретаря А.П. , като разгледа докладваното от районният съдия гр.д. №2703 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл..405,ал.1 и чл.409 от КЗ вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД .
Депозирана
е искова молба от И.Й.И. , ЕГН**********
, адрес: *** , съдебен адрес:*** , адвокат С..М. срещу “Дженерали застраховане” АД , ЕИК ***, седалище и адрес на управление : гр.
София, община Столична, район Оборище,
бул. “***, представлявано от Д. Х. Д. , Ж. М. Д. , Ю.
К. К. и Р. Ц. Д. – винаги заедно , в която посочва , че е собственик на недвижим имот-
земя, жилищна сграда и навес, подобрения и насаждения, находящ се в с.Илия
Блъсково, общ.Шумен. обл.Шумен, ул."***, въз основа на нотариален акт № ***год
на Агенция по вписванията- Служба го вписванията гр.Шумен. На 27.07.2016г. сключил
застрахователен договор с ответника, чрез представителството им в гр.Шумен, в
който обекти на застраховане били притежаваните от него жилищна и стопански
сгради, както и имуществото намиращо се в тях. Общата застрахователна сума по
договора била 64500 лева, при пълно
покритие- 60000 лева за сградите, 3000 лева за техника и уреди и 1500 лева за
покъщнина и обзавеждане, което застрахователя се задължил да изплати при
настъпване на застрахователно събитие от посочените в полицата и съгласно
условията по нея. На 27.01.2017г. в описания по-горе жилищен имот възникнал пожар. Ищецът излага, че пристигнал
там непосредствено след служителите на пожарната служба. Покривите на сградите,
заедно с всичко находящо се там горяло толкова силно, че нямало възможност да
се загаси без значителни щети, като реално щетите били тотални. След като
изгорели напълно покривната конструкция, ПВЦ-дограмата и обзавеждането пожарът
бил овладян. От сградата и помощните постройки били останали само няколко
стени, изцяло черни от пожара и същата била напълно негодна за ползване,
предвид липсата на покрив, дограми и прозорци. Била унищожена цялата покъщнина, както и домакинските уреди.
При сключване на застрахователния договор недвижимия имот бил с извършен
основен ремонт в периода 2010г.- 201Зг., поставени били изолации, пвц-дограми и
изцяло нова покривна част. Ищецът излага,
че още в деня на пожара - 27.01.2017г. уведомил застрахователната
компания-ответник за настъпилото застрахователно събитие, както изисквал
застрахователния договор. Представители на застрахователя извършили оглед на
имота във вида му в този момент и направили снимки, с оглед определяне
стойността на щетите. Пред застрахователя била заведена щета № ***.,
предоставено им било и удостоверение от РУ „Пожарна безопасност и
спасяване" - гр.Шумен с рег.№ 250/ 02.02.2017г. и било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител с № ***
по описа на РУ МВР-Шумен, вх.№ ***. на ШРП за престъпление по чл. 331 ал.1 от
НК. Докато
се извършвали различни следствени действия от страна на застрахователя не било
предприето нищо. Образуваното наказателно производство било спряно с
постановление от 28.03.2017г. на прокурор при ШРП, поради неоткриване на
извършителя на деянието. Ищецът излага, че след като получил
постановлението уведомил застрахователя за него и го представил, заедно с
писмено пояснение за броя и вида на сградите и имуществото, което е унищожено.
Увериха, че извършват действия по оценка на щетите и в близък момент ще получа
застрахователно обезщетение. Ответникът
отказал да изплати каквото и да било обезщетение на ищеца, защото
причината за пожара бил строителен недостатък в покривната конструкция, а за
помощните постройки не бил представил документи, че са законосъобразно
изградени. Според заключението на назначената по досъдебното производство
пожаро- техническа експертиза, не можело да се направи категоричен извод за
причината за пожара, нямало събрани
безспорни доказателства, като ответникът
е „избрал” една от възможните, посочени причини, която съществувала в ОУ на договора, като изключваща неговата
отговорност, и се е позовал на нея напълно неоснователно. Ищецът претендира
заплащане от страна на ответника на сума в размер на 24 500,00 лева, от които 20000 лева обезщетение само за жилищната сграда и 4500,00 лева за техника, уреди, покъщнина и обзавеждане, мораторна лихва от датата на застрахователното събитие -
27.01.2017г. до 17.09.2018г. в общ размер на 4084,68 лева, както и законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.Претендира присъждане на разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор, в който заявява, че исковете са неоснователни, поради което ги оспорват изцяло, както
по основание, така и по размер. Излага, че не са налице всички нужни предпоставки за ангажиране
отговорността на Дружеството им по доброволна имуществена застраховка “Дом” за
вредите, които ищецът твърди да търпи в претендираните размери. Не спорят, че е
налице валидно застрахователно правоотношение по доброволна имуществена
застраховка ‘Дом”, учредено с полица № ***., сключена между ищеца и него.
Между страните не било спорно и
наличието на уговорките, посочени в раздел II „Предмет на застраховката“ от ОУ
на застраховката, които очертавали ясно и изчерпателно имуществата, подлежащи
на застраховане по полицата. Ответникът излага, че застраховката не покривала щети,
настъпили в резултат на нарушени строително - технически
норми и изисквания ... и строителен недостатък..., неправилно и безстопанствено
съхранине и експлоатация на имуществото в нарушение на утвърдените технологии и
стандарти и/или изисквания, предписания от производител, компетентен орган или
от застрахователя. Излага, че съгласно
изричната договорка на страните, такова събитие като описаното в исковата молба
и представените към нея писмени доказателства - пожар, настъпил поради нарушени
строително - технически норми и изисквания или строителен недостатък или неправилно или безстопанствено съхранение и
експлоатация на имуществото, не се покрива от застраховката, поради което последното не е застрахователно
и за същото не се дължи обезщетение. Т.е. в настоящия случай, става въпрос за
събитие, което по съгласие на страните още при
сключване на застраховката и при очертаване рамките на застрахователното
покритие е изрично изключено от обхвата на същото,
а не за неизпълнение от страна на застрахования на значително с оглед интереса
на застрахователя задължение. Ответникът излага, че голяма част от имуществата, за които
се твърди, че били увредени и за които ищецът претендирал обезщетение, не
попадали в обхвата на застрахователното покритие по сключения договор за
застраховка „Дом" - полица № ***, като
твърди, че в обхвата на покритието по
застраховката не попадали помощни и селскостопански сгради, ако същите не били
изградени законосъобразно
или застрахованият не можел да предостави съответната надлежна документация за
изграждането им и доколкото ищецът не
представял никакви документи за законосъобразното изграждане на помощните
постройки в имота - кухня, плевня, навес и др., същите не били
покрити по
застраховката и застрахователят не
осигурявал застрахователна защита за
щетите по същите. Относно претенцията на ищеца
за изплащане на застрахователно обезщетение за движими вещи, за които се
твърди, че са увредени, ответникът
заявява, че намира същата за неоснователна. При условията на евентуалност, ответникът заявява, че оспорва претендирания от ищеца размер на
обезщетението, като счита, че същият е силно завишен и не съответства на реално
причинените имуществени вреди . Оспорва твърденията на ищеца относно
количеството и размера на щетата, вида и стойността на увредените движими вещи,
както и наличието на причинно - следствена връзка между всички вреди и
процесното събитие. Прави възражение за прихващане на сума в размер на 19.54 лв., представляваща IV вноска от застрахователната премия, която ищецът не бил
заплатил. Претендира разноски .
Съдът като прецени представените по
делото доказателства поотделно и в съвкупност , прие за установено от
фактическа и правна страна следното :
Не
е спорно между страните и се установява от
Полица №*** , че между ищеца , като „застрахован“ и ответника, като „застраховател“ е сключен Договор за пакетна застраховка
„Дом“ , със срок на валидност за периода 27.07.2016г. до 26.07.2017г. Съгласно клаузите на договора , обект на
застраховане е 1. жилищна и помощни и селскостопански сгради , на адрес : с.Илия
Блъсково , ул.“*** . , със застрахователна сума 60 000 лева и пълно
пакетно покритие , като са посочени изчерпателно покритите рискове 2.техника и уреди , със застрахователна сума
3 000 лева , пълно пакетно покритие 3.Обзавеждане , застрахователна сума
1500 лева , пълно пакетно покритие .. Поради възникнал в имота пожар , застрахованият е подал молба
на определяне и изплащане на застрахователно обезщетение , в резултат на което
е образувана преписка по щета № ***. По нея видно от Писмо изх.№***. на застрахования е отказано изплащането на застрахователно обезщетение ,
поради обстоятелството , че като причина за пожара е установен строителен
недостатък . По настоящото дело ответникът въвежда възражения срещу иска ,
аналогични на описаните в посочения
документ , а именно твърди , че е налице хипотезата на т.12, вр.т.12.7 от
ОУ към Договора за застраховка ., която изключва отговорността му да обезщети
вредите при наличие на щети настъпили в резултат на нарушени
строително-технически норми и изисквания
, строителен недостатък . В тази връзка са назначени и приети
първоначална и повторна експертиза , със задача да се установи механизма на
пожара и вероятните причини за настъпването му . По делото са назначени
първоначална и повторна СТПЕ , със задачи ВЛ да установят вероятната причина за
възникване на пожара , както и
стойността на щетите . Заключенията са
почти идентични , като с оглед всички доказателства по делото , съдът възприема
като по-пълна повторната експертиза и базира изводите си на нея . Според ВЛ по
повторната експертиза първата предполагаема причина е възникване на техническа
неизправност в системата (димоход-комин) за отвеждане на изгорелите газове в процеса на експлоатация . Втората
предполагаема причина е възникване на неизправност на ел.инсталацията . ВЛ
допълва , че при вида и обема на материалите по делото , не може да се поддържа
предположението , че е налице строителен дефект – недостатъчно разстояние между
коминското тяло и дървен елемент , респ. поддържане на предположение за
причинна връзка между строителен дефект и възникване на пожара . В същия смисъл
е и заключението относно твърдението за небрежност в поведението на застрахования . Ескпертът не поддържа
предположението , че пожарът е възникнал
поради обстоятелството , че застрахованият не е осъществил надзор върху
камината . На първо място е посочено , че в експлоатационните документи не е
въведено подобно задължение , а според ВЛ не е налице и такава необходимост.
Камината е защитена в огнището (горивната камера) с термошокова керамика , за която не се установяват
обективни данни за разрушение с изхвърляне на огневи източник . От посочените
експертни изводи , съдът формира становище , че
по делото не е доказано (което е в тежест
на ответника ) , че пожарът е възникнал поради строителен дефект , с което означава ,
че не са налице заявените от ответника обстоятелства по т.12, вр.т.12.7 от ОУ
към Договора за застраховка , изключващи отговорността му . Налице са и възражения за заплащане на
щетите за допълващото застрояване – навес и селскостопанска сграда ., които са
ирелевантни , т.к. претенцията на ищеца касае единствено щети по жилищната
сграда .
В хода на делото ответникът въвежда възражения свързани с претенцията за заплащане на техниката , а именно посочва , че по делото
не са представени доказателства , че са собственост на застрахования , както и
, че са придобити преди сключване на застраховката . Съдът намира , че от
представените писмени доказателства – гаранционни карти , фискални бонове ,
показанията на свидетелите разпитани по искане на ищеца се доказва , че към момента
на сключване на застраховката , вещите са били собственост на ищеца , намирали
са се в застрахования имот , поради което са били обект на застраховане .
От
всичко посочено по-горе съдът счита за доказано , че се осъществил сложният
фактически състав , обосноваващ отговорността на застрахователя по чл.
405, ал. 1 от КЗ, - наличие на валидно учредено застрахователно
правоотношение между страните; настъпване на твърдяното застрахователно събитие
в периода на осигуреното застрахователно покритие; наличие на вреди, за които
се претендира застрахователно обезщетение, възникнали в резултат от
застрахователното събитие; изпълнение на задълженията, поети от ищеца в
качеството му на застрахован за заплащане на дължимата застрахователна премия;
уведомяване на застрахователя за настъпило застрахователно събитие и
представяне на необходимите документи за неговото установяване. При
кумулативната даденост на тези предпоставки съгласно цитираната разпоредба в
тежест на застрахователя възниква задължение за заплащане на застрахователно
обезщетение на застрахования.
Налице
е спор относно размера на застрахователното обезщетение , както в частта
относно претендираните щети на сградата , така и по отношение на стойността на
техника , уреди и обзавеждане . От
заключението на ВЛ по повторната експертиза , преценено в съвкупност с
представените писмени доказателства и показанията на свидетелите , съдът намира
, че искът в частта относно претендираните щети за жилищната сграда е
основателен в размер на 19 004 лева . За разликата от тази сума до пълния
предявен размер от 20000 лева , искът е недоказан . Доказана е стойността на
унищожените вещи – техника , уреди и обзавеждане , до размера на покрития риск
, като за техника и уреди това е сума от
3 000 лева , а за обзавеждане и покъщнина – 1500 лева .Ответникът е въвел
възражение за прихващане за сума от 19,54 лева , представляваща застрахователна вноска по
Договора за застраховка , което се признава от ищеца и видно от представените
доказателства , действително не е заплатено от застрахования . Доколкото
обезщетението е по три „пера“ – щети по сградата , техника и уреди и
обзавеждане и ответникът не е посочил , с което задължение желае да бъде
извършено прихващането , съдът намира , че следва да е със сумата с най-висок
размер (най-обременителното ). Предвид посоченото , размерът до който искът , касателно
обезщетението за щети по сградата се явява основателно за сума от 18 984,46
лева , до пълния предявен размер от 20 000 лева се явява неоснователно
поради недоказаност и поради прихващане с насрещното вземане на ответника за
сума от 19,54 лева - неплатена застрахователна вноска .
Ищецът
претендира обезщетение в размер на законната лихва по чл.86,ал.1 от ЗЗД , за периода от датата на настъпване
на застрахователното събитие 27.01.2017г. до 17.09.2018г. , сума в обща размер
на 4 084,68 лева .
Съгласно чл. 409 от КЗ, застрахователят дължи законната
лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока
по чл. 405, освен в случаите на чл.
380, ал. 3 от КЗ. В случая
уведомлението до застрахователя е подадено
на 27.01.2017г. , от който момент съобразно уговорките в договора и
разпоредбите на КЗ , започва да тече 15 дневен срок за произнасяне на
застрахователя . Законна лихва се дължи след изтичане на този срок , но само
при условие , че застрахованият е представил банкова сметка . ***вателя
Уведомително писмо от 30.01.2017г. (стр.25
от делото ) , застрахованият е поканен да
представи допълнителни документи , включително и да посочи банкова сметка . ***
, включително и удостоверение за банкова сметка ***. (стр. 106 от делото ) , от която дата за ответника е възникнало задължение
да изплати обезщетението или да откаже изплащането му в 15 дневен срок ,
следователно законна лихва се дължи считано 19.02.2017г. до датата на подаване на исковата молба . С
оглед изложеното по-горе относно размера до който е основателна претенцията по
чл.405 от КЗ и след направена справка на
Calculatir.bg
, съдът намира , че искът по чл.409 от КЗ
се явява основателен за сума от 3757,52 лева . За разликата до пълния предявен размер от 4 084,68
леваискът подлежи на отхвърляне .
На основание чл.78,ал.1 от ГПК , ответникът
дължи на ищеца деловодни разноски , съразмерно на уважената част от исковете в
размер на 2 805,14 лева .
На основание чл.78,ал.3 от ГПК , ищецът дължи
на ответника деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в
размер на 56,36 лева .
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА “Дженерали застраховане” АД , ЕИК ***, седалище и адрес на управление : гр.
София, община Столична, район Оборище,
бул. ***, представлявано от Д. Х. Д. , Ж. М. Д. , Ю. К. К. и Р. Ц.в Д. – винаги заедно да заплати на И.Й.И. , ЕГН********** , адрес: *** ,
съдебен адрес:*** , сума от 18 984,46 (осемнадесет хиляди деветстотин
осемдесет и четири лева и четиридесет и шест ст.) лева - застрахователно обезщетение за имуществени
вреди на жилищна сграда , находяща се в с.Илия
Блъсково, общ.Шумен. обл.Шумен, ул."*** настъпили
при пожар , дължимо на основание чл.405 от КЗ - сключена застраховка по Полица №*** , , ведно със законна лихва върху главницата , считано от
датата на подаване на исковата молба – 20.09.2018г. , до окончателното и изплащане .
ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от 18 984,46
лева , до пълния
предявен размер от 20 000 лева , поради неоснователност и извършено
прихващане с насрещното вземане на
ответника за сума от 19,54
лева - незаплатена
вноска по Застраховка , сключена с Полица №***г.
ОСЪЖДА
“Дженерали
застраховане” АД , ЕИК да заплати на И.Й.И. , ЕГН********** сума от 4 500 (четири хиляди и петстотин ) лева - застрахователно обезщетение , от която 3000 лева – за техника и уреди и
1500 лева за покъщнина и обзавеждане
, настъпили при пожар в имот в с.Илия Блъсково, общ.Шумен. обл.Шумен, ул."*** , дължимо на основание чл.405 от КЗ - сключена застраховка по Полица №***. , ведно със законна лихва върху главницата ,
считано от датата на подаване на исковата молба – 20.09.2018г. , до окончателното и изплащане .
ОСЪЖДА “Дженерали застраховане” АД , ЕИК да заплати на И.Й.И. , ЕГН********** сумата 3757,52 (три хиляди седемстотин
петдесет и седем лева и петдесет и две
ст.) лева - обезщетение по чл.409 от КЗ във вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД
, върху общата главница от 23 484,46 лева , за периода от 19.02.2017г. до 17.09.2018г.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 3757,52
лева до пълния предявен размер от 4084,68 лева – законна лихва
за периода от 27.01.2017г. до 19.02.2017г. , като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА “Дженерали застраховане” АД , ЕИК ***да заплати на И.Й.И. , ЕГН********** , сумата 2 805,14 (две хиляди осемстотин и пет лева
и четиринадесет ст.) лева –
деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковете .
ОСЪЖДА И.Й.И. , ЕГН********** да заплати на “Дженерали застраховане” АД , ЕИК ***, сумата 56,36 (петдесет и шест лева и тридесет и шест ст.) лева – деловодни разноски съразмерно
на отхвърлената част от исковете .
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ
: