Р Е Ш Е Н И Е
142/12.2.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Шумен, девети състав, в публично съдебно
заседание проведено на четвърти февруари, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа
докладваното от съдията ГД № 2704/2018г., по описа на ШРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от М.М.Р., против Е.Е.Р., в която са предявени в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване искове, както следва: конститутивен иск, с правно
основание чл. 49, ал. 1 СК, за прекратяване на гражданския брак между страните,
поради дълбокото и непоправимо разстройство настъпило след сключването му,
както и небрачни искове, по които, на основание чл. 322, ал. 2, изр. 2 ГПК,
съдът дължи задължително произнасяне: 1/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2
вр. чл. 123, ал. 2 СК, за предоставяне упражняването на родителските права по
отношение на непълнолетното дете; 2/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр.
чл. 126, ал. 1 СК, за определяне местоживеенето на детето при бащата; 3/иск, с
правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 3 СК, за определяне режим на
лични отношения на майката с детето; 4/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2
вр. чл. 142 СК, за осъждане на майката да плаща месечна издръжката на
непълнолетното дете, чрез бащата в размер на 140 лв. с падеж първо число на
текущия месец, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, считано от
датата на завеждане на исковата молба – 21.09.2018 г.; 4/иск с правно основание
чл. 56, ал. 1 СК за предоставяне ползването на семейното жилище в село И., Община Ш., област
Ш., ***, на ищеца и
непълнолетното дете; 5/иск с правно
основание чл. 53 СК за възстановяване на предбрачното фамилно име на
ответницата.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че
с ответницата са сключили граждански брак на 01.06.2016 г. в Кметство село И., Община Ш.. От
бракът имали едно непълнолетно дете Р.. Първоначално отношенията им били
нормални. През 2017г. ответницата напуснала дома и детето, като заминала без да
предупреди за около 4-5 месеца. През този период ищецът се грижел за детето
подпомаган от неговата майка, като след завръщането на съпругата отново
заживели заедно. На 20.02.2018 г. ответницата отново напуснала семейното
жилище, като оставила детето при майката на ищеца, от когато повече не била
търсила детето и не го била виждала. Моли съдът да постанови решение, с
което да прекрати бракът им, като дълбоко и непоправимо разтроен. Семейното
жилище, находящо се в село И., Община Ш., област Ш., ***, да му бъде предоставено на него и детето. Да бъде
възстановено предбрачното фамилно име на ответницата. Да му бъдат предоставени
родителските права върху непълнолетното дете, както и да бъде определено
местоживеенето му при него. Да бъде осъдена ответницата да заплаща месечна
издръжка за детето в размер на 140 лв., считано от завеждане на исковата молба.
Режимът на лични контакти на майката с детето да бъде всяка първа и трета
събота на месеца от 10 ч. до 18 ч. Претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответницата подава
писмен отговор. Признава, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо
разстроен, но счита, че това е не е по нейна вина. Моли бракът да бъде
прекратен без произнасяне на вината. Не се противопоставя родителските
права върху непълнолетното дете да бъдат предоставени на бащата и да бъде
определено местоживеенето му при него, като режимът на лични контакти да бъде както следва: всяка
първа и трета и пета (когато има пълна такава) седмица от месеца от петък от
18.00 часа до неделя в 18.00 часа с преспиване, както и през Коледните празници
през четна година, новогодишните празници през нечетна година, тридесет дни в
периода от 15.06. до 15.09.ua всяка календарна година, вън време, през което бащата не е
в платен годишен отпуск, както и десет дни през зимния период, във времето от
01.01. до 10.01. на всяка календарна година. Претендира
разноски.
В открито съдебно заседание ищецът лично и чрез
процесуалния си представител поддържа исковата молба. Ответницата не се явява и
не изпраща представител. Депозира становище с което поддържа отговора. Моли
бракът да бъде прекратен без произнасяне за вината, не се противопоставя
родителските права да бъдат предоставени на бащата, като посочва режим на лични
контакти на нея с детето, както и че има възможност да плаща издръжка в размер
на 140 лв. Желае да бъде възстановено предбрачното й фамилно име. Контролиращата
страна Д „СП“ Шумен, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото
доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Страните са съпрузи по силата на сключения между тях
граждански брак на *** г., за което обстоятелство е
съставен Акт за граждански брак № ***, от
длъжностното лице по гражданско състояние в село И., Община Ш. /л. 4/.
От брака имат едно малолетно дете – Р. М. Р., роден на ***
г. /л. 5/. Детето посещава детска градина в село И., Община Ш., видно
от удостоверение с изх. № 105/31.07.2018 г. /л. 6/ От приетата
по делото Справка
за осигурителния доход на страните рег. № 1215/22.01.2019 г., по описа на ШРС
/л. 38/, се установява, че в периода от
01.01.2018 г. до 30.11.2018 г., ищецът не е осигуряван, а ответницата е
осигурявана само за два месеца. От приетият по делото Социален доклад на
Д”СП” – Шумен, рег. № 1967/01.02.2019 г., по
описа на ШРС, се установява, че детето живее
с бащата в семейното жилище в село Ивански, посещава детска градина в селото.
Тъй като бащата периодично работи в чужбина, през този период за детето се
грижи бабата по бащина линия. Жилището е в добро състояние, обзаведено с всички
необходими вещи и ел. уреди за едно домакинство. Хигиенно – битовите условия са
добри. Бащата притежава необходимия родителски капацитет да полага грижи за малолетното
дете. От ангажираните по делото
гласни доказателства посредством разпит на свидетеля Ирина Илиева – здравен
медиатор в селото се установява, че през 2017 г. ответницата е напуснала
семейното жилище без да уведоми затова съпруга си. По данни на близки на
ответницата живеела в Холандия. От тогава не е виждала ответницата да се е
връщала в селото, нито да вижда детето.
Представени са и други неотносими към правния спор
писмени доказателства.
Съдът,
въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и
в съвкупност, извежда следните правни изводи:
От показанията на разпитания свидетел, а и между
страните няма спор, че от поне една година страните не живеят съвместно, като
след раздялата им жената се е установила да живее в чужбина. Вярно е, че
фактическата раздяла не е абсолютно основание за прекратяване на брака (ППВС
№10/1971 г., т. 3), както и че не всяка фактическа раздяла между съпрузите води
до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но в настоящия случай
раздялата, е с не малка давност, през което време бракът им е съществувал само
формално. През този период съпрузите не са се събирали да живеят заедно, не са
поддържали общо домакинство, не са имали отношения като съпрузи, като всеки от
тях в личен план е установил свой собствен начин на живот, изключващ изцяло
другия. През този период, двамата не са били отдадени на обща грижа и
единомислие за съществуването и просперитета на семейството. Всякакви контакти
между тях са прекъснати и те са отчуждени един от друг, помежду им трайно са се
настанили неразбирателството, липсата на обич и взаимно уважение. Изхождайки от
установената по делото фактическа обстановка и поведението на страните, съдът
приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и
непоправимо разстроени, а брачната връзка няма предписаното от закона и добрите
нрави съдържание. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили
са се от чувство за дом, общност и единство, както и желание за полагане на
общи грижи, уважение и подкрепа между членовете на семейството. Предвид всичко изложено,
съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен
от съдържание, това би било вредно, за обществото и самите съпрузи, между които
не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич,
взаимност и привързаност, поради което следва да бъде прекратен.
Съгласно чл. 49, ал. 2 СК с решението за допускане на
развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако
някой от съпрузите е поискал това. В хода на процеса страните изразяват желание
съдът да не се произнася по въпроса за вината, поради което не е необходимо
съдът да изследва този въпрос.
Според чл. 322, ал. 2, изр. ІІ ГПК с иска за развод
задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските
права, личните отношения и издръжката на детето, ползването на семейното
жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.
Решаващо значение при
предоставяне родителските права на единия родител имат интересите на детето. По
делото е установено, че до настоящия момент детето живее с бащата, който полага
преките и непосредствени грижи за него. Не са налице данни и не се установиха
факти, които да сочат на невъзможност същия да ги полага и занапред или които
да опровергаят родителските му качества. Видно от Социалния доклад бащата
притежава необходимия родителски капацитет да полага грижи за детето, като
майката се е дезеинтересувала от него. С отговора на исковата молба и с
депозираното становище майката изразява съгласие родителските права относно малолетното
дете да бъдат предоставени на бащата. Съобразявайки горното, както и
привързаността на детето с бащата, неговата възраст, възможност за обгрижването
и възпитанието му, така и от съвкупността от обстоятелства, релевантни за
решаването на въпроса, съдът намира, че родителските права следва да бъдат
предоставени за упражняване на бащата, като определя местоживеене на детето при
него.
На майката, поради гарантираната
от закона възможност, следва да се определи режим на лични контакти с детето.
Преценката е служебна. Извършва се от съда, като същият не е ангажиран с
конкретно предявената такава от страните. Поради горното режимът на лични
отношения на
майката следва да бъде съобразен, както с
възрастта на детето – 4 г., така и с местоживеенето на майката. Съдът счита, с
оглед поведението на ответницата, следва да й бъде определен следния режим на
лични контакти: всяка първа и трета и пета
(когато има пълна такава) седмица от месеца от петък от 18.00 часа до неделя в
18.00 часа с преспиване, както и през Коледните празници през четна година,
новогодишните празници през нечетна година, два пъти по 15 дни в периода от
15.06. до 15.09. на всяка календарна година, във време, през което бащата не е
в платен годишен отпуск, както и десет дни през зимния период, във времето от
01.01. до 10.01. на всяка календарна година.
По иска с правно основание чл. 143, ал. 2 СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи – арг. чл. 142, ал. 1 СК. Нуждите на
лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на
техния живот, а общественото положение на задълженото лице и размерът на
доходите му не следва да водят до присъждане на издръжка в размери, които
стимулират към обществено неполезен начин на живот, към лукс или за използване
средствата за цели извън издръжката. СК не съдържа други ограничения или
условия, които да се спазват при определяне размера на издръжката – в този
смисъл са разясненията в ППВС 5/30.XI.1981
г., т. 1.
С Постановление на Министерски съвет № 170/17.08.2018 г. /обн. ДВ
бр.70/24.08.2018 г./ за определяне размера на линията на бедност в страната за
2019 г. е определен праг в размер на 348 лв. месечно. От този размер нагоре
следва да бъде определен размерът на издръжката за едно дете, съобразно Конвенцията за правата на детето /Приета
от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. -
ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от
3.07.1991 г./. В същата е признато правото на всяко дете на жизнен стандарт,
съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и
социално развитие. В чл. 27 ал. 2 от същата е посочено, че родителят/родителите
или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да
осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за
живот, необходими за развитието на детето. Съгласно Конвенцията задължението на
родителя е не само по отношение на задоволяване на неговите първостепенни
физически потребности, но и по отношение задоволяването на неговите умствени,
духовни, морални и социални потребности, във връзка с осигуряване на развитие
на детето. Съдът намира, че постановлението за определяне на праг на бедност,
макар да не може да служи, като база за определяне на количеството средства,
нужни на едно дете, тъй като този показател не е съобразен с изискванията на Конвенцията за правата на детето, все пак е
минимума, необходим за едно лице за физическото му оцеляване. От събраните по делото
писмени доказателства не се се установява ответницата да реализира доходи, но
независимо от това е в трудоспособна възраст и не страда от заболявания, които
да възпрепятстват да осъществява обичайните трудови дейности.
Нуждите на детето съобразно
твърденията в исковата молба, са в рамките на нормалните за възрастта разходи.
Детето е на 4 г., посещава детска градина. За да определи размера на
месечната издръжка за детето, съдът
прецени потребностите съобразно
неговата възраст, от средства за прехрана, облекло, занимателни пособия и други
консумативни разходи от
първостепенна необходимост за правилното му отглеждане и възпитание. Съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат
и издържат децата си, а когато гледането се осъществява изключително и само от
единия родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с
увеличен размер на издръжката. При така преценените потребности на детето и възможностите на
страните, съдът определя месечна
издръжка за непълнолетното дете в размер на 240 лв., от който майката следва да
плаща 140 лв., а разликата да се поема от бащата. Началният
момент на дължимост на издръжката е датата на подаване на исковата молба – 21.09.2018
г., тъй като се касае за определяне на първоначална издръжка. Ето защо предявеният иск за издръжка се явява основателен.
По иска с правно основание чл. 56, ал. 1 СК.
Съгласно § 1 СК Семейно жилище по смисъла на СК е
жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие
деца. Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от развода между
страните-елемент от имуществените последици на прекратяването на брака.
Претенция за ползването на семейното жилище е направена от ищеца и доколкото
ответницата не се противопоставя, следва семейното жилище да бъде предоставено
на ищеца и малолетното дете, в предвид че е напуснато от ответницата доброволно.
По иска с правно основание чл. 53 СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 326 ГПК в решението, с
което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което
съпрузите ще могат да носят в бъдеще. Или, законодателят е допуснал и служебно
произнасяне по този въпрос. От страна на жената, по отношение на която по
безспорен начин се установява, че при сключването на гражданския брак е приела
фамилното име на мъжа, е поискано възстановяване на предбрачното фамилно име.
Ето защо, следва да бъде постановено, след прекратяване на брака жената да носи
предбрачното си фамилно име.
Относно разноските.
Страните не претендират разноски една спрямо друга. В
процесния случай по иска с правно основание чл. 142, ал. 1 СК, предвид, че е
иск за периодични платежи за неопределено време, дължимата държавна такса е в
размер на 4 % върху сборът на платежите за три години – арг. чл. 69, ал. 1, т.
7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК или 201.60 лева, които следва да бъдат присъдени в тежест на ответницата.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата
по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв., която
следва да бъде заплатена от ответницата, след приспадане на първоначално
внесената такса от ищеца в размер на 25 лв., на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 242, ал. 1 предл. 1-во ГПК съдът
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка,
като дължи служебно произнасяне, дори и да не е направено искане в тази насока.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Прекратява гражданския брак между М.М.Р., с ЕГН **********
*** и Е.Е.Р., с ЕГН **********
***, сключен на *** г. пред длъжностното лице по
гражданско състояние Кметство село И., Община
Ш., за което обстоятелство е съставен Акт за граждански
брак № ***, на основание чл. 49, ал. 1 СК.
Предоставя
упражняването
на родителските права по отношение на детето Р. М. Р.,
с ЕГН **********, роден на *** г. на бащата М.М.Р.,
с ЕГН ********** ***, като определя местоживеенето на детето при бащата, на основания чл. 59 СК.
Предоставя ползването на
семейното жилище в село Ивански, Община Шумен, ул. „Георги Димитров“ № 28, на
ищеца и малолетното дете, на основание
чл. 56, ал. 1 СК.
Определя режим на лични отношения на майката Е.Е.Р., с ЕГН **********, с детето Р. М. Р., с ЕГН **********,
както следва: всяка първа и трета и пета (когато
има пълна такава) седмица от месеца от петък от 18.00 часа до неделя в 18.00
часа с преспиване, както и през Коледните празници през четна година,
новогодишните празници през нечетна година, два пъти по 15 дни в периода от
15.06. до 15.09. на всяка календарна година, във време, през което бащата не е
в платен годишен отпуск, както и десет дни през зимния период, във времето от
01.01. до 10.01. на всяка календарна година, на основаниe чл. 127, ал. 2 СК.
Осъжда Е.Е.Р., с ЕГН ********** ***, да плаща в полза на
детето Р. М. Р., с ЕГН **********, роден на *** г., чрез бащата М.М.Р., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на
140.00 лева (сто и четиридесет лева), считано от датата на подаване на исковата
молба – 21.09.2018 г., с падеж десето число на месеца, по банкова сметка ***,
сметка: *** BIC ***, с титуляр М.М.Р., ведно със законна лихва върху всяка
закъсняла вноска, за който се дължи, до настъпването на законово основание за
изменение или прекратяване, на основание чл. 127 ал. 2 вр. чл. 143 СК.
Постановява след прекратяването на брака жената да
носи предбрачното си фамилно име Д., на основание чл. 53 СК.
Осъжда Е.Е.Р., с ЕГН ********** ***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с ***,
при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен,
сумата 201.60 (двеста и един лева и шестдесет
стотинки) лева, представляваща държавна такса по иска за издръжка, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК; сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева, представляваща окончателна държавна такса по
иска за развод, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси
събирани от съдилищата по ГПК както и
5.00 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК.
Постановява предварително изпълнение на решението, в
частта относно присъдената издръжка, на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен съдия: